Американско издание: Време е да се преговаря с Владимир Путин
Дъг Бендоу, някогашен асистент на президента Рейгън и имащ проруски благосклонности, написа в американското издание The American Spectator, че е време американците да възприемат нов метод към връзките с Русия, като срещата сред Байдън и Путин може да бъде положително начало.
Британският министър председател Маргарет Тачър изигра основна роля за преустановяване на Студената война. Най-важният миг в нейната политика е може би фактът, че тя сподели: „ Харесвам господин Горбачов. Можем да вършим бизнес дружно. "
Именно тя съумя да убеди Роналд Рейгън, че Михаил Горбачов, който скоро стана общоприет секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз, се разграничава от своите прародители. И той беше в действителност друг. Отне няколко години, само че откакто той пое контрола и задържа Червената войска в казарми в Източна Европа, безнадеждният комунистически режим, като Хъмпти Дъмпти, падна от стената и се разпадна вечно.
По същия метод Байдън и Путин би трябвало да „ вършат бизнес дружно “.
Вторият от тях не е демократ. Твърде доста от нас, които бяха въодушевени от краха на комунизма, подцениха компликациите на прехода към демократична народна власт в страна, която в никакъв случай не е била свободна от имперско подтисничество (живяла епохи при царската автокрация и доста десетилетия при руския тоталитаризъм).
Борис Елцин постъпи с положителни планове, само че беше незапознат и пияница. Само наглото и безогледно въвличане на американците му помогнаха да победи в изборите през 1996 година А когато той подаде оставката си в навечерието на новата 2000 година, доста хора почувстваха облекчение.
Неговият правоприемник Путин, който е нараснал от министър-председател до краткотрайно изпълняващ длъжността президент, уви се оказа по-авторитарен и способен. Но той в никакъв случай не е бил изключително антиамериканец. По предписание офицерите от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не бяха фанатични идеолози, а цинични и земни хора. Всъщност те бяха нужни, с цел да наложат робия точно тъй като Съюз на съветските социалистически републики беше толкоз непоносим за човешката природа и опит.
След атентатите от 11 септември Путин беше подготвен да се притече на помощ на Съединени американски щати, а Русия от дълго време им оферираше логистична поддръжка в интервенциите им в Афганистан. Дори през днешния ден сред Америка и Русия няма спорове на съществени ползи. Между тях няма териториални искания, няма световно съревнование, няма враждебни идеологически несъгласия. Руската федерация е преродена съветска империя. И Москва през днешния ден се държи по същия метод като Санкт Петербург тогава, като изисква почитание от непознати страни и най-важното е те да вземат поради нейните геополитически ползи, тъй че тя да бъде включена в процеса на интернационално взимане на решения и да зачита неприкосновеността на нейните граници.
За страдание Вашингтон и Брюксел пропуснаха шанса и неразумно пропиляха първичната доброжелателност на Путин. Някога великата съветска мечка бе победена и, наподобява, остана неспособна за опасност за дълго време. Затова западните държавни управления се присмиваха на своя надвит „ сътрудник “. Съюзниците излъгаха и Горбачов, и Елцин за разширение на НАТО, унищожиха Сърбия, дълготраен другар на Русия, насърчиха и поддържаха „ цветните революции “ в Грузия и Украйна, дадоха обещание да включат и двете страни в трансатлантическия съюз и насърчиха „ булеварден ” прелом против определен, въпреки и подкупен, напълно проруски президент в Украйна. През цялото това време Западът оправдаваше своите дейности, заявявайки, че никой няма право на сфера на въздействие, а Вашингтон, намесвайки се в делата на други страни, влиза там от името на цялото човечество.
Западът не вижда своето двуличие. След войната в Грузия, предизвикана от нападението на Тбилиси върху сепаратистката територия, където бяха ситуирани с мандат от Организация на обединените нации съветски войски, забравящият Джон Маккейн съобщи, че „ през 21 век страните не нахлуват в други страни “. Очевидно е не запомнил, че пет години по-рано изрично е упорствал Съединени американски щати да нахлуят в Ирак. (И като цяло той беше разгорещен последовател на войната, застъпваше се Америка да нападна няколко страни. Той даже изпя песента на Beach Boys за бомбардировките над Иран).
Човек може единствено да си показа по какъв начин ще реагира Вашингтон - и изключително Маккейн, в случай че Русия се държи като Америка: ще разшири Варшавския контракт, с цел да включи и страни от Централна Америка; Спонсорирани революции против определените държавни управления в Отава и Мексико Сити; Предлагане на участие във Варшавския контракт на Канада и Мексико; Унищожаване на щата Колумбия дружно с Вашингтон. Писъци щяха да се чуят оттатък Атлантическия океан, а цитати от доктрината Монро щяха да запълнят страниците на вестниците, ефира и киберпространството. Маккейн щеше да води тълпата от Капитолийския рид до Белия дом, изисквайки незабавна и всеобхватна война.
Разбира се, всичко това към момента не оправдава твърдата реакция на Москва към събитията в Украйна. Но Съединени американски щати унищожиха Ирак, изхождайки от неистини, като по този метод дестабилизираха обстановката в района, дадоха независимост на деяние на Ал-Кайда и ИД. После бяха разширени опциите на Иран за създаване на нуклеарно оръжие, унищожиха се малцинствени религиозни общности... Затова Вашингтон би трябвало да изостави лицемерието си.
Открояват се четири точки. Първо , до момента в който Москва се държи неприятно по отношение на Украйна, това няма огромно значение за сигурността на Съединени американски щати и Европа. Дълго време Украйна беше част от Руската империя (както в остарялата, по този начин и в новите й версии). Вашингтон в никакъв случай не се тревожеше за статута на Киев, защото Москва беше основен състезател.
![Срещата Байдън-Путин: Без илюзии, без пробив]( "Срещата Байдън-Путин: Без илюзии, без пробив")
Срещата Байдън-Путин: Без илюзии, без пробив
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и съветският му сътрудник Владимир Путин би трябвало да се срещнат в Женева идната седмица при първата им презид...
Украйна се намира по-близо до Европа, която затова би трябвало да се интересува повече от стабилността на тази страна. Европейците обаче признават, че малтретирането от Русия на Украйна - завземането на Крим и поддръжката за сепаратизма в Донбас на изток - е специфичен случай. Путин не е направил нищо, с цел да покаже, че желае да се опита да „ погълне Украйна “, което е невъзможна задача. И защото не го прави, е малко евентуално той да стартира блицкриг, с цел да завладее Европа (с население три пъти по-голямо от популацията на Русия).
За Украйна главните отрицателни последствия от хазарта на Москва са, че участието на Киев в НАТО е малко евентуално, защото съществуващите правила не разрешават приемането на страна с нерешени гранични разногласия със прилежаща страна в Алианса. Но това е и в сходство с възражението на Европа против включването на Украйна. Откакто спорът стартира през 2014 година, по-отдалечените Съединени американски щати, задвижвани от странна коалиция от провоенни републиканци и демократи против Тръмп, са по-решителни от всеки път да се изправят против Москва.
Второ , държавното управление на Путин не заплашва Съединени американски щати. Пряката офанзива против Америка е немислима. Що се отнася до европейските страни, даже и те, във всеки случай тези от тях, които не са ситуирани на границата с Русия, отхвърлят вероятността от война: в случай че се тормозят, те ще отделят повече от 1% за своята отбрана. Има доста разногласия и спорове сред Америка и Руската федерация в периферните региони (в Сирия, Куба, Венецуела, Либия), само че те са от второстепенно значение. И в случай че Вашингтон не се отнасяше към Москва като зложелател, не постановяваше наказания и не подхващаше доста други стъпки, щеше да е по-малко евентуално да й отвърне съответно, постоянно представлявайки опасност за ползите на Съединени американски щати. Положението с правата на индивида в Русия е извънредно: убийства, отвличания, изтезания, всеобщи присъди и непозната експанзия не провокират у американските служители безпокойства, когато ги прави Египет, Бахрейн, Саудитска Арабия и други страни.
Трето , актуалната политика на Съединени американски щати способства за доближаването сред Москва и Пекин. Ричард Никсън преобрази Студената война, като откри общ език с Китай и трансформира по-малкото геополитическо разделяне сред Москва и Пекин в бездна. Сега Русия и Китай работят дружно против Америка. Някои анализатори се пробват да успокоят страховете, като настояват, че неизбежно ще настъпи раздор сред двете страни. Други считат, че е невероятно да се попречва това съдействие.
Бъдещето обаче е нестабилно и ще зависи от дейностите на Съединени американски щати. Тези две страни дружно са в положение да нанесат доста щета на Съединени американски щати. Съвсем естествено е, че колкото по-лоши са връзките на Америка с Москва, толкоз повече Русия има наклонност да попречва Вашингтон. В периферията блокът Пекин-Москва може да играе по-важна (и пагубна) роля в Бирма, Иран, Куба, Венецуела, Сирия, Либия, Северна Корея, Централна Азия, Балканите и другаде.
![Каква е мярката за триумфа на срещата на Байдън с Путин?]( "Каква е мярката за триумфа на срещата на Байдън с Путин?")
Каква е мярката за триумфа на срещата на Байдън с Путин?
Бившият дипломат на Съединени американски щати в Русия Майкъл Макфол предлага в американското издание The Washington Post на президента Джо Байдън по време на...
Четвърто , Съединени американски щати не могат да си разрешат нови огромни интернационалните кръстоносни походи. Вашингтон пропиля трилиони долари - и загуби хиляди убити хора - в Афганистан и Ирак. Нещо повече, Съединени американски щати в действителност банкрутираха.
Президентът Доналд Тръмп и републиканският Конгрес пропиляха пари, като в същото време усилиха разноските и понижиха приходите. Поради увеличените обществени разноски и понижаване на налозите на фона на пандемията covid-19, държавният дълг в последна сметка ще се усили с 16 трилиона $. Администрацията на Байдън подклажда цунами от персонални и национални разноски. В резултат на това Америка скоро ще счупи предходния си връх по обществен дълг, подложен след Втората международна война, когато доближи 107% от Брутният вътрешен продукт. За страдание последствията от застаряващото население единствено ще се влошат. Бюджетната работа на Конгреса счита, че до 2050 година националният дълг ще доближи ужасяващите 200%.
Време е Америка да договаря и да подписа договорка. Президентът Доналд Тръмп имаше опция, само че не го направи. Вярно е, че опцията му за маневриране беше лимитирана от измислена инкриминираща информация за скрито съглашение на изборите през 2016 година, съчетана с клеветническа акция и от двете партии. Републиканците не бяха склонни да изоставят обичайния си зложелател от Студената война, Москва, който демократите внезапно откриха за политически преференциално да осъдят.
Байдън, въпреки това, осъжда Русия от доста години. Освен това той назова Москва опасност, а Китай „ съперник “. Но това му дава опция да играе ролята на актуалния Ричард Никсън. Байдън може да „ отиде в Русия “ в метафоричен смисъл (срещата на върха се организира в Швейцария) и да стабилизира връзките, които са прекомерно значими, вместо да ги унищожи изцяло.
Не е мъчно да се очертаят контурите на вероятните оферти. Намесата в изборите би трябвало да бъде неразрешена и за двете страни - в действителност Съединени американски щати са доста по-виновни за такава интервенция, в сравнение с Русия. Също по този начин под възбрана би трябвало да бъдат " интервенции " в киберпространството, като се изключи събирането на разследващи данни, което е неразделна част от интернационалните връзки. Вашингтон би трябвало да е подготвен да отвърне на удара, само че намаляването на дипломатическия личен състав в отговор е неправилна и контрапродуктивна мярка.
![Руските и американски дипломати са под пара за срещата Путин-Байдън]( "Руските и американски дипломати са под пара за срещата Путин-Байдън")
Руските и американски дипломати са под пара за срещата Путин-Байдън
" Лидерите ще обсъдят необятен кръг от неотложни въпроси, като задачата ни е да възстановим предвидимостта и стабилността в връзките сред...
Европейските държавни управления също би трябвало да възприемат сходен метод. Например, те биха могли да предложат да се откажат от непрекъснатите изказвания, че Русия не е народна власт. (Наистина ли бяха сюрпризирани да открият това?) В подмяна, да речем, Москва да спре да прави политически убийства на територията на европейските страни... В този смисъл филантропичната сензитивност на европейците изчезва мигновено, когато става въпрос за приемане на пари от Саудитска Арабия като заплащане за оръжия, употребявани за ликвидиране на йеменски цивилни. Брюксел се среща и с Турция, която принудително извежда от Европа своите хипотетични врагове, т.е. по-голямата част от тези, които подлагат на критика президента Реджеп Ердоган.
По-важното е, че Съединени американски щати и техните съдружници в Алианса би трябвало да предложат завършек на разширението на НАТО. Включването на Северна Македония и Черна гора (във всеки случай втората от тях е отлична украса) демонстрира, че този развой е отишъл доста по-далеч, в сравнение с би могъл да се смята за потребен и уместен. Какво следва? Да се одобри ли херцогството Велики Фенуик в Алианса? (измислено име от романа на Ленард Уибърли „ Ревът на мишката “). Най-важното е, че Съединени американски щати би трябвало да обещаят, че нито Грузия, нито Украйна ще бъдат добавени към листата на НАТО. И като цяло това решение трябваше да бъде взето от дълго време. Включването им в НАТО не е в полза на Америка - те ще провокират спорове и несъгласия в Алианса - и биха могли да провокират ескалация от стана на Русия.
На собствен ред Москва би трябвало да спре да поддържа украинските сепаратисти, а Киев би трябвало да извърши обещанието си и да даде по-голяма автономност на Донбас. В политическо и военно отношение Украйна ще бъде неутрална, само че ще може независимо да взема решение икономическата си орис. Подобен компромис може да разочарова украинците, които, несъмнено, ще продължат да избират своя курс. Но те не дават отговор на изискванията за участие в НАТО и американска отбрана. Съединени американски щати просто би трябвало да дадат ясно да се разбере, че американците там няма да отидат - без значение дали става въпрос за военна помощ през днешния ден или за боен личен състав (и евентуално нуклеарно оръжие) на следващия ден.
Съединени американски щати и Русия би трябвало да признаят, че с изключение на съществени проблеми, ще има и геополитическа конкуренция. Следователно Байдън и Путин биха могли да стартират сложен развой на договаряния, някакъв тип „ пазарлък “. Вашингтон и Москва биха могли да си сътрудничат в битката против тероризма, откакто Вашингтон изтегли войските си от Афганистан. Руснаците могат да се откажат от присъединяване си в работите на Куба и Венецуела и да затегнат глобите против Северна Корея. А Съединени американски щати биха могли да изоставен Сирия и Либия, с цел да може Москва да се оправи с пъстрата навалица от европейски и близкоизточни страни, настоящи там. Може да има случаен брой спомагателни съглашения, които могат да се окажат забавни.
По време на мандата си като претендент за президент Байдън даде обещание да „ пази нашите демократични полезности и да се опълчва на автократи като Путин “.
![Байдън ще разиска с Путин хакерските атаки от последните месеци]( "Байдън ще разиска с Путин хакерските атаки от последните месеци")
Байдън ще разиска с Путин хакерските атаки от последните месеци
Американският президент Джо Байдън прави обзор на заканите, които са свързани с офанзивите с рансъмуер - хакерски атаки, блокиращи достъпа...
Той към този момент се отхвърли от сходно заричане за Саудитска Арабия. Русия като велика мощ (макар към този момент не суперсила) с нуклеарни оръжия заслужава още повече внимание. Не тъй като Путин е почтен и не тъй като дейностите на Москва не съставляват заплаха, а тъй като властническата мечка е днешната действителност. Америка е по-добре да взаимодейства продуктивно с Москва, в сравнение с да си показва, че изолацията и борбата ще създадат Русия по-добро място и по-безопасен свят.
Бих желал да се надявам, че някой ден съветският народ ще заживее в демократична, почтена и отворена система. В кратковременен проект целта на Вашингтон би трябвало да бъде поддържането на мира и решаването на общи проблеми.
Държавният секретар Антъни Блинкен неотдавна се срещна с съветския външен министър Сергей Лавров и сподели: " Има доста области, в които нашите ползи се пресичат и съответстват, и ние имаме вяра, че можем да работим дружно въз основа на тъкмо тези ползи. " Това би било заслужен дневен ред за идната среща на върха Байдън-Путин.
Вашингтон към този момент претърпя една „ студена война ” с Москва. С все по-мощния Китай на хоризонта, Америка би трябвало да заобикаля повтаряне на войната.
Превод: Ганчо Каменарски
Британският министър председател Маргарет Тачър изигра основна роля за преустановяване на Студената война. Най-важният миг в нейната политика е може би фактът, че тя сподели: „ Харесвам господин Горбачов. Можем да вършим бизнес дружно. "
Именно тя съумя да убеди Роналд Рейгън, че Михаил Горбачов, който скоро стана общоприет секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз, се разграничава от своите прародители. И той беше в действителност друг. Отне няколко години, само че откакто той пое контрола и задържа Червената войска в казарми в Източна Европа, безнадеждният комунистически режим, като Хъмпти Дъмпти, падна от стената и се разпадна вечно.
По същия метод Байдън и Путин би трябвало да „ вършат бизнес дружно “.
Вторият от тях не е демократ. Твърде доста от нас, които бяха въодушевени от краха на комунизма, подцениха компликациите на прехода към демократична народна власт в страна, която в никакъв случай не е била свободна от имперско подтисничество (живяла епохи при царската автокрация и доста десетилетия при руския тоталитаризъм).
Борис Елцин постъпи с положителни планове, само че беше незапознат и пияница. Само наглото и безогледно въвличане на американците му помогнаха да победи в изборите през 1996 година А когато той подаде оставката си в навечерието на новата 2000 година, доста хора почувстваха облекчение.
Неговият правоприемник Путин, който е нараснал от министър-председател до краткотрайно изпълняващ длъжността президент, уви се оказа по-авторитарен и способен. Но той в никакъв случай не е бил изключително антиамериканец. По предписание офицерите от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не бяха фанатични идеолози, а цинични и земни хора. Всъщност те бяха нужни, с цел да наложат робия точно тъй като Съюз на съветските социалистически републики беше толкоз непоносим за човешката природа и опит.
След атентатите от 11 септември Путин беше подготвен да се притече на помощ на Съединени американски щати, а Русия от дълго време им оферираше логистична поддръжка в интервенциите им в Афганистан. Дори през днешния ден сред Америка и Русия няма спорове на съществени ползи. Между тях няма териториални искания, няма световно съревнование, няма враждебни идеологически несъгласия. Руската федерация е преродена съветска империя. И Москва през днешния ден се държи по същия метод като Санкт Петербург тогава, като изисква почитание от непознати страни и най-важното е те да вземат поради нейните геополитически ползи, тъй че тя да бъде включена в процеса на интернационално взимане на решения и да зачита неприкосновеността на нейните граници.
За страдание Вашингтон и Брюксел пропуснаха шанса и неразумно пропиляха първичната доброжелателност на Путин. Някога великата съветска мечка бе победена и, наподобява, остана неспособна за опасност за дълго време. Затова западните държавни управления се присмиваха на своя надвит „ сътрудник “. Съюзниците излъгаха и Горбачов, и Елцин за разширение на НАТО, унищожиха Сърбия, дълготраен другар на Русия, насърчиха и поддържаха „ цветните революции “ в Грузия и Украйна, дадоха обещание да включат и двете страни в трансатлантическия съюз и насърчиха „ булеварден ” прелом против определен, въпреки и подкупен, напълно проруски президент в Украйна. През цялото това време Западът оправдаваше своите дейности, заявявайки, че никой няма право на сфера на въздействие, а Вашингтон, намесвайки се в делата на други страни, влиза там от името на цялото човечество.
Западът не вижда своето двуличие. След войната в Грузия, предизвикана от нападението на Тбилиси върху сепаратистката територия, където бяха ситуирани с мандат от Организация на обединените нации съветски войски, забравящият Джон Маккейн съобщи, че „ през 21 век страните не нахлуват в други страни “. Очевидно е не запомнил, че пет години по-рано изрично е упорствал Съединени американски щати да нахлуят в Ирак. (И като цяло той беше разгорещен последовател на войната, застъпваше се Америка да нападна няколко страни. Той даже изпя песента на Beach Boys за бомбардировките над Иран).
Човек може единствено да си показа по какъв начин ще реагира Вашингтон - и изключително Маккейн, в случай че Русия се държи като Америка: ще разшири Варшавския контракт, с цел да включи и страни от Централна Америка; Спонсорирани революции против определените държавни управления в Отава и Мексико Сити; Предлагане на участие във Варшавския контракт на Канада и Мексико; Унищожаване на щата Колумбия дружно с Вашингтон. Писъци щяха да се чуят оттатък Атлантическия океан, а цитати от доктрината Монро щяха да запълнят страниците на вестниците, ефира и киберпространството. Маккейн щеше да води тълпата от Капитолийския рид до Белия дом, изисквайки незабавна и всеобхватна война.
Разбира се, всичко това към момента не оправдава твърдата реакция на Москва към събитията в Украйна. Но Съединени американски щати унищожиха Ирак, изхождайки от неистини, като по този метод дестабилизираха обстановката в района, дадоха независимост на деяние на Ал-Кайда и ИД. После бяха разширени опциите на Иран за създаване на нуклеарно оръжие, унищожиха се малцинствени религиозни общности... Затова Вашингтон би трябвало да изостави лицемерието си.
Открояват се четири точки. Първо , до момента в който Москва се държи неприятно по отношение на Украйна, това няма огромно значение за сигурността на Съединени американски щати и Европа. Дълго време Украйна беше част от Руската империя (както в остарялата, по този начин и в новите й версии). Вашингтон в никакъв случай не се тревожеше за статута на Киев, защото Москва беше основен състезател.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и съветският му сътрудник Владимир Путин би трябвало да се срещнат в Женева идната седмица при първата им презид...
Украйна се намира по-близо до Европа, която затова би трябвало да се интересува повече от стабилността на тази страна. Европейците обаче признават, че малтретирането от Русия на Украйна - завземането на Крим и поддръжката за сепаратизма в Донбас на изток - е специфичен случай. Путин не е направил нищо, с цел да покаже, че желае да се опита да „ погълне Украйна “, което е невъзможна задача. И защото не го прави, е малко евентуално той да стартира блицкриг, с цел да завладее Европа (с население три пъти по-голямо от популацията на Русия).
За Украйна главните отрицателни последствия от хазарта на Москва са, че участието на Киев в НАТО е малко евентуално, защото съществуващите правила не разрешават приемането на страна с нерешени гранични разногласия със прилежаща страна в Алианса. Но това е и в сходство с възражението на Европа против включването на Украйна. Откакто спорът стартира през 2014 година, по-отдалечените Съединени американски щати, задвижвани от странна коалиция от провоенни републиканци и демократи против Тръмп, са по-решителни от всеки път да се изправят против Москва.
Второ , държавното управление на Путин не заплашва Съединени американски щати. Пряката офанзива против Америка е немислима. Що се отнася до европейските страни, даже и те, във всеки случай тези от тях, които не са ситуирани на границата с Русия, отхвърлят вероятността от война: в случай че се тормозят, те ще отделят повече от 1% за своята отбрана. Има доста разногласия и спорове сред Америка и Руската федерация в периферните региони (в Сирия, Куба, Венецуела, Либия), само че те са от второстепенно значение. И в случай че Вашингтон не се отнасяше към Москва като зложелател, не постановяваше наказания и не подхващаше доста други стъпки, щеше да е по-малко евентуално да й отвърне съответно, постоянно представлявайки опасност за ползите на Съединени американски щати. Положението с правата на индивида в Русия е извънредно: убийства, отвличания, изтезания, всеобщи присъди и непозната експанзия не провокират у американските служители безпокойства, когато ги прави Египет, Бахрейн, Саудитска Арабия и други страни.
Трето , актуалната политика на Съединени американски щати способства за доближаването сред Москва и Пекин. Ричард Никсън преобрази Студената война, като откри общ език с Китай и трансформира по-малкото геополитическо разделяне сред Москва и Пекин в бездна. Сега Русия и Китай работят дружно против Америка. Някои анализатори се пробват да успокоят страховете, като настояват, че неизбежно ще настъпи раздор сред двете страни. Други считат, че е невероятно да се попречва това съдействие.
Бъдещето обаче е нестабилно и ще зависи от дейностите на Съединени американски щати. Тези две страни дружно са в положение да нанесат доста щета на Съединени американски щати. Съвсем естествено е, че колкото по-лоши са връзките на Америка с Москва, толкоз повече Русия има наклонност да попречва Вашингтон. В периферията блокът Пекин-Москва може да играе по-важна (и пагубна) роля в Бирма, Иран, Куба, Венецуела, Сирия, Либия, Северна Корея, Централна Азия, Балканите и другаде.
Бившият дипломат на Съединени американски щати в Русия Майкъл Макфол предлага в американското издание The Washington Post на президента Джо Байдън по време на...
Четвърто , Съединени американски щати не могат да си разрешат нови огромни интернационалните кръстоносни походи. Вашингтон пропиля трилиони долари - и загуби хиляди убити хора - в Афганистан и Ирак. Нещо повече, Съединени американски щати в действителност банкрутираха.
Президентът Доналд Тръмп и републиканският Конгрес пропиляха пари, като в същото време усилиха разноските и понижиха приходите. Поради увеличените обществени разноски и понижаване на налозите на фона на пандемията covid-19, държавният дълг в последна сметка ще се усили с 16 трилиона $. Администрацията на Байдън подклажда цунами от персонални и национални разноски. В резултат на това Америка скоро ще счупи предходния си връх по обществен дълг, подложен след Втората международна война, когато доближи 107% от Брутният вътрешен продукт. За страдание последствията от застаряващото население единствено ще се влошат. Бюджетната работа на Конгреса счита, че до 2050 година националният дълг ще доближи ужасяващите 200%.
Време е Америка да договаря и да подписа договорка. Президентът Доналд Тръмп имаше опция, само че не го направи. Вярно е, че опцията му за маневриране беше лимитирана от измислена инкриминираща информация за скрито съглашение на изборите през 2016 година, съчетана с клеветническа акция и от двете партии. Републиканците не бяха склонни да изоставят обичайния си зложелател от Студената война, Москва, който демократите внезапно откриха за политически преференциално да осъдят.
Байдън, въпреки това, осъжда Русия от доста години. Освен това той назова Москва опасност, а Китай „ съперник “. Но това му дава опция да играе ролята на актуалния Ричард Никсън. Байдън може да „ отиде в Русия “ в метафоричен смисъл (срещата на върха се организира в Швейцария) и да стабилизира връзките, които са прекомерно значими, вместо да ги унищожи изцяло.
Не е мъчно да се очертаят контурите на вероятните оферти. Намесата в изборите би трябвало да бъде неразрешена и за двете страни - в действителност Съединени американски щати са доста по-виновни за такава интервенция, в сравнение с Русия. Също по този начин под възбрана би трябвало да бъдат " интервенции " в киберпространството, като се изключи събирането на разследващи данни, което е неразделна част от интернационалните връзки. Вашингтон би трябвало да е подготвен да отвърне на удара, само че намаляването на дипломатическия личен състав в отговор е неправилна и контрапродуктивна мярка.
" Лидерите ще обсъдят необятен кръг от неотложни въпроси, като задачата ни е да възстановим предвидимостта и стабилността в връзките сред...
Европейските държавни управления също би трябвало да възприемат сходен метод. Например, те биха могли да предложат да се откажат от непрекъснатите изказвания, че Русия не е народна власт. (Наистина ли бяха сюрпризирани да открият това?) В подмяна, да речем, Москва да спре да прави политически убийства на територията на европейските страни... В този смисъл филантропичната сензитивност на европейците изчезва мигновено, когато става въпрос за приемане на пари от Саудитска Арабия като заплащане за оръжия, употребявани за ликвидиране на йеменски цивилни. Брюксел се среща и с Турция, която принудително извежда от Европа своите хипотетични врагове, т.е. по-голямата част от тези, които подлагат на критика президента Реджеп Ердоган.
По-важното е, че Съединени американски щати и техните съдружници в Алианса би трябвало да предложат завършек на разширението на НАТО. Включването на Северна Македония и Черна гора (във всеки случай втората от тях е отлична украса) демонстрира, че този развой е отишъл доста по-далеч, в сравнение с би могъл да се смята за потребен и уместен. Какво следва? Да се одобри ли херцогството Велики Фенуик в Алианса? (измислено име от романа на Ленард Уибърли „ Ревът на мишката “). Най-важното е, че Съединени американски щати би трябвало да обещаят, че нито Грузия, нито Украйна ще бъдат добавени към листата на НАТО. И като цяло това решение трябваше да бъде взето от дълго време. Включването им в НАТО не е в полза на Америка - те ще провокират спорове и несъгласия в Алианса - и биха могли да провокират ескалация от стана на Русия.
На собствен ред Москва би трябвало да спре да поддържа украинските сепаратисти, а Киев би трябвало да извърши обещанието си и да даде по-голяма автономност на Донбас. В политическо и военно отношение Украйна ще бъде неутрална, само че ще може независимо да взема решение икономическата си орис. Подобен компромис може да разочарова украинците, които, несъмнено, ще продължат да избират своя курс. Но те не дават отговор на изискванията за участие в НАТО и американска отбрана. Съединени американски щати просто би трябвало да дадат ясно да се разбере, че американците там няма да отидат - без значение дали става въпрос за военна помощ през днешния ден или за боен личен състав (и евентуално нуклеарно оръжие) на следващия ден.
Съединени американски щати и Русия би трябвало да признаят, че с изключение на съществени проблеми, ще има и геополитическа конкуренция. Следователно Байдън и Путин биха могли да стартират сложен развой на договаряния, някакъв тип „ пазарлък “. Вашингтон и Москва биха могли да си сътрудничат в битката против тероризма, откакто Вашингтон изтегли войските си от Афганистан. Руснаците могат да се откажат от присъединяване си в работите на Куба и Венецуела и да затегнат глобите против Северна Корея. А Съединени американски щати биха могли да изоставен Сирия и Либия, с цел да може Москва да се оправи с пъстрата навалица от европейски и близкоизточни страни, настоящи там. Може да има случаен брой спомагателни съглашения, които могат да се окажат забавни.
По време на мандата си като претендент за президент Байдън даде обещание да „ пази нашите демократични полезности и да се опълчва на автократи като Путин “.
Американският президент Джо Байдън прави обзор на заканите, които са свързани с офанзивите с рансъмуер - хакерски атаки, блокиращи достъпа...
Той към този момент се отхвърли от сходно заричане за Саудитска Арабия. Русия като велика мощ (макар към този момент не суперсила) с нуклеарни оръжия заслужава още повече внимание. Не тъй като Путин е почтен и не тъй като дейностите на Москва не съставляват заплаха, а тъй като властническата мечка е днешната действителност. Америка е по-добре да взаимодейства продуктивно с Москва, в сравнение с да си показва, че изолацията и борбата ще създадат Русия по-добро място и по-безопасен свят.
Бих желал да се надявам, че някой ден съветският народ ще заживее в демократична, почтена и отворена система. В кратковременен проект целта на Вашингтон би трябвало да бъде поддържането на мира и решаването на общи проблеми.
Държавният секретар Антъни Блинкен неотдавна се срещна с съветския външен министър Сергей Лавров и сподели: " Има доста области, в които нашите ползи се пресичат и съответстват, и ние имаме вяра, че можем да работим дружно въз основа на тъкмо тези ползи. " Това би било заслужен дневен ред за идната среща на върха Байдън-Путин.
Вашингтон към този момент претърпя една „ студена война ” с Москва. С все по-мощния Китай на хоризонта, Америка би трябвало да заобикаля повтаряне на войната.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ