Да спра да се карам на децата, че не носят

Да спра да се карам на децата, че не носят шестички! Само сходна мисъл може да ви пристигна мислено, когато прочетете историите на тези 10 удивителни двойкаджии.

Те в действителност съумяха да трансформират света вечно. Тези блестящи мозъци са доказателство, че положителните оценки не всеки път са гаранция за сполучливо професионално бъдеще и шеметна кариера.

Нагледен образец за това по какъв начин от време на време цялостни „ пройдохи “ в учебно заведение могат да се трансфорат в гениални учени, писатели, композитори, политици.

Затова, скъпи родители, бъдете взискателни, само че не забравяйте, че оценките не са всичко – просто оставете децата да открият личния си път, този, който ги прави щастливи, уверени, изобретателни.

1. Алберт Айнщайн

Гениалният академик не блестял с особени заложби в учебно заведение – минавал за мъчно схватливо дете и мнозина даже го мислили за постепенно разрастващ се. Родителите му постоянно трябвало да търпят рецензия от учителите поради оценките на сина им.

2. Антон Чехов

Отначало съветският публицист и драматург Антон Чехов учи в гръцко учебно заведение за момчета в родния си град Таганрог. През 1868 година се мести в локалната Мъжка класическа гимназия, само че се постанова да повтори една година, защото не съумява да си вземе изпита по старогръцки.

3. Джон Ф. Кенеди

Трудно е да си го представим, само че президентът на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди се славел в учебно заведение с прозвището „ нещастник “. Очевидно на бъдещия американски началник не му пукало доста, защото даже образувал група със свои приятели- двойкаджии, с които на смешка се наричали „ Несретниците “.

4. Лудвиг Ван Бетовен

Въпреки математическата трудност на неговите композиции, Бетовен цялостен живот се борел с числата. Композиторът напуща учебно заведение, когато е 11-годишен, научил се да събира и изважда, само че не можел да умножава и дели. В резултат, гениалният композитор изпитвал съществени компликации със следенето на персоналните си финанси.

5. Исак Нютон

Освен че от дете бил много екстравагантен, на бъдещия ослепителен разум Исак Нютон му се носела славата на огромен мързел в учебно заведение. Най-лошият възпитаник в клас. След като негов съученик му нанася няколко синини, Исак взема решение да се вземе в ръце и да стане най-хубавият в класа.

6. Наполеон Бонапарт

Легендарният френски пълководец Наполеон Бонапарт бил зле по всички предмети, като се изключи математиката. Хуманитарните предмети, да вземем за пример, го измъчвали доста – до края на живота си императорът на Франция написа с извънредно доста неточности.

7. Ричард Брансън

Като дете бъдещият притежател на финансов конгломерат от близо 400 компании, милиардер и човеколюбец Ричард Брансън страдал от дислексия, поради което дълго време не могъл да чете.

8. Уинстън Чърчил

Избираният два пъти за министър- ръководител на Англия сър Уинстън Чърчил самичък признава, че изпитвал голяма злост към ученето. В последна сметка, с изключение на английски министър председател, двойкаджията в учебно заведение получава и Нобелова премия за литература.

9. Александър Пушкин

Основоположникът на съветския книжовен натурализъм Александър Пушкин бил втори по триумф във випуска си…, само че за смут на родителите му в обратна посока.

10. Томас Едисон

Когато изобретателят на електрическата крушка бил изхвърлен от учебно заведение, декларирали на родителите му: „ Вашето дете е глупак, няма място при другите възпитаници. Учете си го сами! “.