27 октомври 1878 г. Ражда се д-р Стамен Григоров
Д-р Стамен Григоров е един от първите световноизвестни български медици. Знаменитият учен работи в областта на микробиологията и имунологията. Негови писания са издавани в Италия и Франция, а достиженията му доближават до международната лекарска общественост. Но може би най-важното изобретение на учения е изолирането на бактерията " Лактобацилус булгарикус ", която става част от естествените съкровища на България.
Стамен Григоров е роден през 1878-ма година в трънското село Студен извор. Той израства в самата зора на българската страна и съумява да се възползва от разрастващата се просвета в новосформираната страна. Бъдещият учен приключва гимназия в София, а по-късно отпътува да учи естествени науки в Монпелие, Франция и специализира в Женева.
По време на докторантурата си в швейцарския град доктор Григоров написа дисертация на тематика „ Принос към патогенезиса на апендицита “. С този си труд той освен съумява да отбрани докторска степен, само че и да притегли към себе си вниманието на видния бактериолог Леон Масол. Българинът стартира работа като помощник на известния учен, а по едно и също време с това подписва брак със своята брачна половинка - Даринка от Трън.
Тъй като брачната половинка на медика живее в България, тя праща на Григоров артикули, присъстващи основно в родната кухня. Едно от тези ястия е киселото мляко, за което още тогава се знае, че е доста потребно за здравето. Младият лекар взема решение да изследва под микроскоп специалитета, защото подозира, че удобното деяние на киселото мляко се дължи на някакъв характерен тип микроорганизми.
Именно по този начин Стамен Григоров съумява да открие пръчковидната бактерия Лактобацилус булгарикус. Културата е изолирана през 1905-та година. Новината за това бързо доближава до известния съветски биолог Иля Мечников, който по това време работи в института „ Луи Пастьор “ в Париж. По това време Мечников изследва най-различни микроорганизми, пробвайки се да ги свърже с продължителността на човешкия живот.
Григоров среща с откритието си съветския академик, който го показва на академичното общество в Париж през 1908-ма година. В чест на откривателя си бактерията е прекръстена от първичното „ Бацил А “ на " Лактобацилус булгарикус ", в чест на българския докторант. Представянето на изолираната просвета отваря голям брой порти за българина, само че той избира да остане в своята татковина.
Още през есента на 1905-та година доктор Стамен Григоров взема решение да се завърне в град Трън, където работи като основен доктор в локалната болница. Година по-късно се занимава с създаването на ваксина срещу туберкулоза, като разработките му са въз основата на трудовете на Роберт Кох. Академикът разгласява своите открития в известното френско списание „ La presse medicale “. Ваксината обаче се ползва за пръв път едвам при започване на 20-те години на предишния век в Италия.
Д-р Стамен Григоров продължава своята здравна активност на родна земя. Той взе участие в Балканската война като полеви доктор, а през Междусъюзническата война се грижи за ранения си брат, който за жалост не съумява да се възвърне от раните си и умира в ръцете на българския учен през 1913-та година.
Последното военно присъединяване на Стамен Григоров е по времето на Първата международна война. Медикът е изпратен в рамките на днешна Македония, където би трябвало да се грижи за потушаването на избухнала измежду бойците зараза на холера. Видният академик съумява да изолира пеницилинова мухъл благодарение на няколко военни, които инцидентно се натъкват на „ възстановителен самун “, който при консумация защищава мъжете от тежкото заболяване. За дейностите си Григоров получава премиите „ Орден за смелост “ и „ Червен кръст “.
До края на живота си работи като доктор в няколко окръжни лечебни заведения, както и опитва с противотуберкулозната си ваксина дружно с видния доктор Параскев Стоянов. През 30-те години на 20-ти век отпътува за Италия, където към този момент тестват откритието му под формата на имунизация. Завръща се в България през 1944-та година. През 1945-та година доктор Стамен Григоров умира по естествени аргументи, като разработките му са продължени от сина му - Александър Григоров.
Стамен Григоров е роден през 1878-ма година в трънското село Студен извор. Той израства в самата зора на българската страна и съумява да се възползва от разрастващата се просвета в новосформираната страна. Бъдещият учен приключва гимназия в София, а по-късно отпътува да учи естествени науки в Монпелие, Франция и специализира в Женева.
По време на докторантурата си в швейцарския град доктор Григоров написа дисертация на тематика „ Принос към патогенезиса на апендицита “. С този си труд той освен съумява да отбрани докторска степен, само че и да притегли към себе си вниманието на видния бактериолог Леон Масол. Българинът стартира работа като помощник на известния учен, а по едно и също време с това подписва брак със своята брачна половинка - Даринка от Трън.
Тъй като брачната половинка на медика живее в България, тя праща на Григоров артикули, присъстващи основно в родната кухня. Едно от тези ястия е киселото мляко, за което още тогава се знае, че е доста потребно за здравето. Младият лекар взема решение да изследва под микроскоп специалитета, защото подозира, че удобното деяние на киселото мляко се дължи на някакъв характерен тип микроорганизми.
Именно по този начин Стамен Григоров съумява да открие пръчковидната бактерия Лактобацилус булгарикус. Културата е изолирана през 1905-та година. Новината за това бързо доближава до известния съветски биолог Иля Мечников, който по това време работи в института „ Луи Пастьор “ в Париж. По това време Мечников изследва най-различни микроорганизми, пробвайки се да ги свърже с продължителността на човешкия живот.
Григоров среща с откритието си съветския академик, който го показва на академичното общество в Париж през 1908-ма година. В чест на откривателя си бактерията е прекръстена от първичното „ Бацил А “ на " Лактобацилус булгарикус ", в чест на българския докторант. Представянето на изолираната просвета отваря голям брой порти за българина, само че той избира да остане в своята татковина.
Още през есента на 1905-та година доктор Стамен Григоров взема решение да се завърне в град Трън, където работи като основен доктор в локалната болница. Година по-късно се занимава с създаването на ваксина срещу туберкулоза, като разработките му са въз основата на трудовете на Роберт Кох. Академикът разгласява своите открития в известното френско списание „ La presse medicale “. Ваксината обаче се ползва за пръв път едвам при започване на 20-те години на предишния век в Италия.
Д-р Стамен Григоров продължава своята здравна активност на родна земя. Той взе участие в Балканската война като полеви доктор, а през Междусъюзническата война се грижи за ранения си брат, който за жалост не съумява да се възвърне от раните си и умира в ръцете на българския учен през 1913-та година.
Последното военно присъединяване на Стамен Григоров е по времето на Първата международна война. Медикът е изпратен в рамките на днешна Македония, където би трябвало да се грижи за потушаването на избухнала измежду бойците зараза на холера. Видният академик съумява да изолира пеницилинова мухъл благодарение на няколко военни, които инцидентно се натъкват на „ възстановителен самун “, който при консумация защищава мъжете от тежкото заболяване. За дейностите си Григоров получава премиите „ Орден за смелост “ и „ Червен кръст “.
До края на живота си работи като доктор в няколко окръжни лечебни заведения, както и опитва с противотуберкулозната си ваксина дружно с видния доктор Параскев Стоянов. През 30-те години на 20-ти век отпътува за Италия, където към този момент тестват откритието му под формата на имунизация. Завръща се в България през 1944-та година. През 1945-та година доктор Стамен Григоров умира по естествени аргументи, като разработките му са продължени от сина му - Александър Григоров.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ