Мръсната тайна на Европа
© Wolfgang Rattay Още по тематиката
Гетоизацията на замогващия се град. И общият въздух
Този въздух, изключително през зимата, е доста, доста замърсен. И трови всички наред
19 дек 2017
Недостатъчно зелена
Германия не може да съблюдава задачите си за понижаване на нездравословните излъчвания и продължава прекомерно доста да разчита на въглищата
14 дек 2017
Какво бе дадено на климатичната среща в Париж
Ангажиментите, които се поемат като част от срещата, не са обвързващи, само че уредниците се надяват те да дадат нов подтик на битката против климатичните промени
13 дек 2017
Над половината от въглищните електроцентрали в Европейски Съюз работят на загуба
Делът им ще стигне до 97% до 2030 година, сочи климатично изследване на Carbon Tracker
12 дек 2017 Глобалното стопляне може да наподобява като непреодолимо предизвикателство. За да има някаква вяра за ограничение на пагубното повишаване на температурите, би трябвало да се подхващат фрапантни и координирани дейности по целия свят. Напредъкът е муден, само че има някои зелени островчета от положителни вести. Тук в Европа енергийният бранш се трансформира от напредъка в във възобновимата сила и строгите политики за въглеродните излъчвания. От 2000 година насам енергийната система на Европа се модернизира със скорост, каквато малко на брой чакаха.
Но Европа продължава да има мръсна загадка. Много страни в Европейски Съюз към момента не са изключили най-замърсяващата съставна част от енергийния микс - въглищата.
Въглищата не престават да играят огромна роля в производството на елекроенергия в няколко страни от Европейски Съюз - 80% в Полша и над 40% в Чехия, България, Гърция и Германия. Дори изнасящата газ Холандия създава 35% от тока си от въглища. До момента единствено няколко страни от Европейски Съюз са дали обещание да изключат напълно въглищните си централи - Англия, Франция, Италия и Холандия.
Това трабва да се промени, тъй като неизчезващото място на въглищата в енергийната система на Европейски Съюз е пагубно за климата, околната среда и човешкото здраве.
От климатична позиция въглищата са най-лошият метод за произвеждане на електричество, даже спрямо останалите изкопаеми горива. Една въглищна електроцентрала изпуска 40% повече въглероден диоксид спрямо работеща на газ за производството на същото количество ток и с 20% повече от работеща на петрол. Ако го погледнем от различен ъгъл - въглищата са отговорни за 75% от въглеродните излъчвания на европейския електроенергиен бранш, само че създават едвам 25% от тока.
Производството на електрическа енергия изпуска една четвърт от общите въглеродни излъчвания на Европа и е основно за проектите за " позеленяване " на други браншове. Де-въглеродизирането на електричеството е сериозно значимо. В противоположен случай примерно прекосяването към елетроавтомибили няма да значи доста, в случай че ги задвижваме с ток от въглища.
Въглищата са нездравословни също по този начин за околната среда и човешкото здраве. Въглищните централи в Европа са виновни за огромна част от серния диоксид, азотния оксид и праховите частици, изпускани във въздуха. Тези замърсители предизвикват редица здравословни проблеми от рак на белите дробове до сърдечни удари. Замърсяването на въздуха предизвиква 400 000 случая на преждевременна гибел в Европейски Съюз годишно.
И все пак няколко европейски страни не престават да поддържат въглищните централи. Те поддържат позицията си с терзания за енергийната сигурност и загубата на работни места във въгледобивната промишленост. На пръв взор тези причини са разбираеми, само че с малко помощ от Европейски Съюз нито един от тях не би трябвало да отсрочва отхвърли от въглищата.
Енергийната сигурност е годно безпокойство. Страна, която е мощно подвластна от въглищата, не може за една нощ да превключи към по-чисти енергоизточници. Но преходът е вероятен. Няколко страни към този момент са съумели да се откажат от въглищата без да заплашват енергийната си сигурност и конкурентоспособността. Всичко е въпрос на положително обмисляне, което би трябвало да стартира неотложно.
Социално-икономическият мотив за загубата на работни места също не е безапелационен. Заетостта във въглищната промишленост в Европа към този момент не огромен въпрос. Страната с максимален брой работещи във въгледобива е Полша - 100 000 души. Това съставлява едвам 0.7% от общия брой заети в страната. Във всички останали страни заетите в бранша са под 30 000 души и са под 0.6% от работната мощ.
Разбира се, затварянето на мините ще бъде мъчително за тези служащи и за общностите, които зависят от тях. Ето за какво Европейски Съюз би трябвало да се намеси и да предложи поддръжката си. По-конкретно, Европейски Съюз би трябвало да приготви скица, която да подкрепи миньорите, които ще изгубят работата си. Това ще понижи политическите вреди ще подтиква подвластните от въглищата страни да започват или ускорят проектите си за отвод.
Дори не е нужно Европейски Съюз да основава нов фонд за поддръжка на прехода на въгледобивните райони към други промишлености. Просто би трябвало да употребява по по-добър метод към този момент съществуващия Европейски фонд за пригаждане към глобализацията (EGF), който подкрепя работещите в изчезващи промишлености да намерят нова претовареност като предлага преквалифициране или предизвиква започването на предприемаческа активност. Обхватът на EGF може да бъде уголемен неотложно, тъй че да стартира да покрива въгледобивните райони с дребна корекция в настоящия бюджет за 2014-2020 година
В бъдеще фокусът на фонда върху въгледобивните райони може да бъде в допълнение засилен и той да се трансформира в Европейски фонд за пригаждане към глобализацията и климатичните промени. Около 150 милиарда евро годишно могат да бъдат ориентирани към подкрепяне на въгледобивните райони - това е единствено 0.1% от целия бюджет на Европейски Съюз.
Климатичните промени са сложен световен проблем, който се нуждае от интернационалните решения. Но е ясно, че въглищата би трябвало да излязат от приложимост. С обезщетения за районите, които към момента зависят от въгледобива, Европейски Съюз може да покаже взаимност с тези, които имат какво да губят. Той може също по този начин да форсира прехода и по този начин да обезпечи значими изгоди за всики европейци във връзка с климата, околната среда и здравето. Значима поддръжка за страни и служащи, изправени пред световни предизвикателства; целенасочена помощ за промени, които облагодетелстват всички европейци - нали тъкмо това чакаме да прави Европейски Съюз?
* Симоне Талиапетра е откривател в аналитичния център Bruegel, старши откривател в Fondazione и и учител в Eni Enrico Mattei and Lecturer at the Università Cattolica del Sacro Cuore. Текстът е възложен на " Капитал " от Bruegel.
Гетоизацията на замогващия се град. И общият въздух
Този въздух, изключително през зимата, е доста, доста замърсен. И трови всички наред
19 дек 2017
Недостатъчно зелена
Германия не може да съблюдава задачите си за понижаване на нездравословните излъчвания и продължава прекомерно доста да разчита на въглищата
14 дек 2017
Какво бе дадено на климатичната среща в Париж
Ангажиментите, които се поемат като част от срещата, не са обвързващи, само че уредниците се надяват те да дадат нов подтик на битката против климатичните промени
13 дек 2017
Над половината от въглищните електроцентрали в Европейски Съюз работят на загуба
Делът им ще стигне до 97% до 2030 година, сочи климатично изследване на Carbon Tracker
12 дек 2017 Глобалното стопляне може да наподобява като непреодолимо предизвикателство. За да има някаква вяра за ограничение на пагубното повишаване на температурите, би трябвало да се подхващат фрапантни и координирани дейности по целия свят. Напредъкът е муден, само че има някои зелени островчета от положителни вести. Тук в Европа енергийният бранш се трансформира от напредъка в във възобновимата сила и строгите политики за въглеродните излъчвания. От 2000 година насам енергийната система на Европа се модернизира със скорост, каквато малко на брой чакаха.
Но Европа продължава да има мръсна загадка. Много страни в Европейски Съюз към момента не са изключили най-замърсяващата съставна част от енергийния микс - въглищата.
Въглищата не престават да играят огромна роля в производството на елекроенергия в няколко страни от Европейски Съюз - 80% в Полша и над 40% в Чехия, България, Гърция и Германия. Дори изнасящата газ Холандия създава 35% от тока си от въглища. До момента единствено няколко страни от Европейски Съюз са дали обещание да изключат напълно въглищните си централи - Англия, Франция, Италия и Холандия.
Това трабва да се промени, тъй като неизчезващото място на въглищата в енергийната система на Европейски Съюз е пагубно за климата, околната среда и човешкото здраве.
От климатична позиция въглищата са най-лошият метод за произвеждане на електричество, даже спрямо останалите изкопаеми горива. Една въглищна електроцентрала изпуска 40% повече въглероден диоксид спрямо работеща на газ за производството на същото количество ток и с 20% повече от работеща на петрол. Ако го погледнем от различен ъгъл - въглищата са отговорни за 75% от въглеродните излъчвания на европейския електроенергиен бранш, само че създават едвам 25% от тока.
Производството на електрическа енергия изпуска една четвърт от общите въглеродни излъчвания на Европа и е основно за проектите за " позеленяване " на други браншове. Де-въглеродизирането на електричеството е сериозно значимо. В противоположен случай примерно прекосяването към елетроавтомибили няма да значи доста, в случай че ги задвижваме с ток от въглища.
Въглищата са нездравословни също по този начин за околната среда и човешкото здраве. Въглищните централи в Европа са виновни за огромна част от серния диоксид, азотния оксид и праховите частици, изпускани във въздуха. Тези замърсители предизвикват редица здравословни проблеми от рак на белите дробове до сърдечни удари. Замърсяването на въздуха предизвиква 400 000 случая на преждевременна гибел в Европейски Съюз годишно.
И все пак няколко европейски страни не престават да поддържат въглищните централи. Те поддържат позицията си с терзания за енергийната сигурност и загубата на работни места във въгледобивната промишленост. На пръв взор тези причини са разбираеми, само че с малко помощ от Европейски Съюз нито един от тях не би трябвало да отсрочва отхвърли от въглищата.
Енергийната сигурност е годно безпокойство. Страна, която е мощно подвластна от въглищата, не може за една нощ да превключи към по-чисти енергоизточници. Но преходът е вероятен. Няколко страни към този момент са съумели да се откажат от въглищата без да заплашват енергийната си сигурност и конкурентоспособността. Всичко е въпрос на положително обмисляне, което би трябвало да стартира неотложно.
Социално-икономическият мотив за загубата на работни места също не е безапелационен. Заетостта във въглищната промишленост в Европа към този момент не огромен въпрос. Страната с максимален брой работещи във въгледобива е Полша - 100 000 души. Това съставлява едвам 0.7% от общия брой заети в страната. Във всички останали страни заетите в бранша са под 30 000 души и са под 0.6% от работната мощ.
Разбира се, затварянето на мините ще бъде мъчително за тези служащи и за общностите, които зависят от тях. Ето за какво Европейски Съюз би трябвало да се намеси и да предложи поддръжката си. По-конкретно, Европейски Съюз би трябвало да приготви скица, която да подкрепи миньорите, които ще изгубят работата си. Това ще понижи политическите вреди ще подтиква подвластните от въглищата страни да започват или ускорят проектите си за отвод.
Дори не е нужно Европейски Съюз да основава нов фонд за поддръжка на прехода на въгледобивните райони към други промишлености. Просто би трябвало да употребява по по-добър метод към този момент съществуващия Европейски фонд за пригаждане към глобализацията (EGF), който подкрепя работещите в изчезващи промишлености да намерят нова претовареност като предлага преквалифициране или предизвиква започването на предприемаческа активност. Обхватът на EGF може да бъде уголемен неотложно, тъй че да стартира да покрива въгледобивните райони с дребна корекция в настоящия бюджет за 2014-2020 година
В бъдеще фокусът на фонда върху въгледобивните райони може да бъде в допълнение засилен и той да се трансформира в Европейски фонд за пригаждане към глобализацията и климатичните промени. Около 150 милиарда евро годишно могат да бъдат ориентирани към подкрепяне на въгледобивните райони - това е единствено 0.1% от целия бюджет на Европейски Съюз.
Климатичните промени са сложен световен проблем, който се нуждае от интернационалните решения. Но е ясно, че въглищата би трябвало да излязат от приложимост. С обезщетения за районите, които към момента зависят от въгледобива, Европейски Съюз може да покаже взаимност с тези, които имат какво да губят. Той може също по този начин да форсира прехода и по този начин да обезпечи значими изгоди за всики европейци във връзка с климата, околната среда и здравето. Значима поддръжка за страни и служащи, изправени пред световни предизвикателства; целенасочена помощ за промени, които облагодетелстват всички европейци - нали тъкмо това чакаме да прави Европейски Съюз?
* Симоне Талиапетра е откривател в аналитичния център Bruegel, старши откривател в Fondazione и и учител в Eni Enrico Mattei and Lecturer at the Università Cattolica del Sacro Cuore. Текстът е възложен на " Капитал " от Bruegel.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ