Капитал Daily - Геополитика има там, където икономиката не работи
© Sputnik Кремъл подковава Европейски Съюз, само че без да предлага опция. Още по тематиката
Мнения Daily - Без отговорни, без отмъщение, без правдивост
И още: Мизерията и немарливостта са отговорни за злополуката край Своге; Университетите ни се движат по инерция
27 авг 2018
Мнения Daily - От европейско развиване минаваме към азиатско
И още: Нито институциите, нито хората са си научили урока; Защо в Съединени американски щати демонизират Скандинавия
23 авг 2018 Русия през днешния ден
Геополитика има там, където стопанската система не работи
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Често ще чуете въпроса: " по какъв начин по този начин една страна с БНП на Италия, със 150 млн. население, може да оказва толкоз трагично мощно влияние върху (Централна и Източна - и не само) Европа, Сирия, Балканите и така нататък? " Отговорът е явен - Русия действа предпочитано " геополитически ". Италия с 60 милионното си население е принудена да разходва своя БНП за стратегически публични, обществени и други цели, заради което е прекомерно умерена военна и " геополитическа " мощ.
Русия - т.е. Кремъл - постоянно си е разрешавала да изразходва своя БНП преди всичко за " геополитически " цели, без значение от това какво влияние има това върху елементарния съветски жител, неговите ползи и стандарт на живот. Когато България беше намерено спътник на Съюз на съветските социалистически републики, сред 6 и 10 на 100 от нашия БНП отиваше за военни цели. Оттук си направете извода какъв брой е разходвала имперската метрополия, с цел да поддържа съперничеството с мощната Америка през Студената война.
Такива са целите и на днешна Русия, която се ръководи от човек, за който крахът на Съюз на съветските социалистически републики е " най-голямата геополитическа покруса на 20 век ". И в случай че тази покруса се е случила, през днешния ден Русия би трябвало да направи вероятното, с цел да я компенсира - доколкото може. Затова Русия живее " геополитически " - през 2008 година в Грузия, през 2014 - в Украйна, а през последното десетилетие - все по-активно на всички места другаде в Европа, и изключително в източната й част и на Балканите се харчат огромни " геополитически " пари, с цел да се скапва стореното от Европейски Съюз и народите на някогашния Източен блок и да се поддържа мита за " злополуката " на Източна Европа в Европейски Съюз.
Всичко е, както си го знаем от старите времена, с едно значимо изключение: Подкопавайки легитимността на европейския избор на някогашните си спътници в Източна Европа, Кремъл не може да им предложи никаква опция - нито обществена, нито икономическа, нито " геополитическа ". Затова се работи " на парче " и където хване дикиш. А в България дикиш най-лесно хваща, тъй като за три десетилетия след 1989 година ние не успяхме да развием различен хайлайф, който да извърши държавотворната си функционалност.
Затова действаме в тясна взаимозависимост от остарели връзки, остарели зависимости и произлизащите от тях частни и полупублични ползи. Затова за 20 години не можем да придвижим различни енергийни тактики (или дори газови конектори), съхранили сме изцяло едностранната си енергийна взаимозависимост, не можем да си купим ново оръжие, да реформираме институциите си по метод, заслужен за европейска страна. " Геополитика " в актуалния свят съществува единствено там, където не работи стопанската система.
-----
Европа насочи зеления ток към задънена улица и го вкара в капан.
Декарбонизация
Термалните колектори са разумният избор за слънчева сила
От коментар на Боян Рашев в блога sustainability.bg
Фотограф: Асен Тонев
Слънцето е главният енергиен източник на Земята, а и дава обещание самостоятелност, тъй че фокусът върху потреблението му в последните години наподобява логически. За страдание нещата не са толкоз елементарни и това най-добре се вижда в Европа, където тези технологии към този момент заемат огромен дял, който ни разрешава да следим резултати, които в останалата част от света към момента не са толкоз очевидни.
Има две съществени варианти за личен рандеман на слънчева сила – за стопляне на вода или произвеждане на електричество. И двете не са някакво модерно откритие – първата се употребява от древността, втората – от към век. И при двете следим огромен спад на цените на модулите, а и енергийните потребности за обезпечаване на топла вода и електричество (ако не се употребява за отопление) в семействата в Европа са съвсем идентични. Приликите обаче са единствено дотук.
Модерните термални колектори – били те плоски или вакуумно-тръбни – са в положение да трансфорат до 90% от радиацията в топлота, до момента в който фотоволтаичните панели имат коефициент на потребно деяние от 15-20%. Двойка термални панели могат да обезпечат топлата вода на приблизително европейско домакинство, до момента в който за електричеството ще трябват най-малко 10-12 панела, а те сигурно няма да работят тъкмо, когато е нужно осветяване. Затоплената денем вода може да се складира в бойлер и да се употребява вечер, до момента в който електричеството на практика не може да се складира на равнище домакинство, т.е. фотоволтаикът има смисъл, единствено в случай че си обвързван с мрежата и си в положение да продаваш остатъка на висока цена и получаваш зареждане в моментите на пиково ползване. Термалните колектори нормално заместват потреблението на вносен газ, т.е. действително способстват за енергийната самостоятелност. От друга страна, фотоволтаиците изискват съществуването на газови централи, които да подсигуряват пиковете, т.е. на практика постановат вноса на газ.
Като се има поради горното, сравнението наподобява явно – термалните колектори са разумният избор.
Какво стана? Правителствата в Европа се влюбиха в концепцията за тотална декарбонизация на енергетиката, започнаха всеобщо да субсидират фотоволатичните панели и сътвориха голямо деформиране в търсенето. За страдание, колкото повече панели има в един район, толкоз повече порастват както остатъкът в пиковото произвеждане, по този начин и дефицитът в пиковото ползване. Крайното влияние на този развой върху електроенергийните системи е пагубно – неефективна работа на базовите централи, големи вложения за депозиране, транспорт, промяна и подсигуряване и нулев надзор – и цената на тока се изстреля нагоре. За доста малко време слънцето стана синоним на " скъпо " и " спекулация ", бюрократите се пробудиха и балонът се пръсна. След 2011 година, когато инсталациите стигнаха 22 GW, имаме годишен спад и при фотоволтаиците и през днешния ден сме на към 6 GW годишно.
Вместо да остави пазара да наложи конкурентно потребление на слънцето в семействата, Европа го насочи към задънена улица и го вкара в капан. Така през днешния ден и двете технологии са в застой и мечтаната декарбонизация спря – както вносът на газ, по този начин и въглеродните излъчвания на континента още веднъж порастват. Убеден съм, че един ден ситуацията още веднъж ще се промени и всичко ще си пристигна на мястото – в дълготраен проект свободният пазар постоянно побеждава.
----------
" Фалшивата вест " за бетонирането на Силистар не е тази, която кметът Лапчев твърди...
" Истински неистини "
Българският " Тръмп " от Царево
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Доналд Тръмп сигурно не е чувал за плажа Силистар и за дребната българска община Царево. И не подозира, че там си има разгорещен почитател в лицето на локалния кмет, който, пробвайки се да прикрие истината, вкара в приложимост стилния термин " подправена вест ". Пренесен на българска почва, този преден международен опит наподобява много смешен, само че пък нищо чудно да се окаже ефикасен.
Това е в действителност част от една тъжна история - настъплението на бетона по южното Черноморие. Който е видял изоставения от някакви съветски мафиоти " циментов град на духовете " в Царево и помни по какъв начин изглеждаха къмпинг Оазис или Бутамята, доста добре знае защо става дума. Сега борбата е за местата, които към момента не са застроени - Корал, устието на Велека, Силистар...
" Силистар няма да се застроява, това е подправена вест ", разгласи кметът на Царево Лапчев на конференция, алегорично свикана на разклона за плажа. В общината не бил постъпвал капиталов план, нямало даже и капиталово желание за градеж. Кметът предложил разработване на Подробен устройствен план " за изработката на до два жилищни етажа ", единствено с цел да отбрани пътя към плажа, който минава през въпросния частен парцел. Така щяло да е несъмнено, че в случай че някой вероятно изиска да строи там, ще го прави към пътя.
Часове по-късно в интернет се появиха истинските документи и стана ясно, че същинската " подправена вест " е друга. Защото в тях черно на бяло, с подписи и печати е написано, че става дума за План за застрояване и за Инвестиционно желание на притежателя за създаване на вилни здания с категорично посочени параметри. Вижда се и цялата процедура, която е нагласена по този начин, че желанието на компанията вложител да бъде задоволено с гневна скорост. Тя е внесла заявката си на 5 юли (часът не е посочен). Още същия ден в 9.30 сутринта (!!!) е съумял да се събере уголемен Общински експертен съвет по устройство на територията - 12 души, измежду които и представители на виновните държавни институции: Регионалната ревизия по околната среда и водите, Регионалната дирекция по горите, Районната здравна ревизия и (кой знае защо) Министерството на защитата и Военноморските сили. Заявлението е утвърдено " без забележки ". За отбелязване е, че на тази дата компанията към момента даже не е била притежател на въпросния имот. Имала е единствено прелиминарен контракт за покупка, която става факт чак на 30 юли.
Да обобщим: правейки се, че се грижи за плажуващите, които след дългогодишна война с други притежатели в региона са доста чувствителни на тематика достъп и паркиране до плажа, кметът се пробва да ни накара да повярваме, че с цел да има път, се постанова да се позволи застрояването на 22 декара. И че една компания е похарчила близо половин милион, единствено и единствено да му помогне в това благородно начинание.
Мнения Daily - Без отговорни, без отмъщение, без правдивост
И още: Мизерията и немарливостта са отговорни за злополуката край Своге; Университетите ни се движат по инерция
27 авг 2018
Мнения Daily - От европейско развиване минаваме към азиатско
И още: Нито институциите, нито хората са си научили урока; Защо в Съединени американски щати демонизират Скандинавия
23 авг 2018 Русия през днешния ден
Геополитика има там, където стопанската система не работи
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Често ще чуете въпроса: " по какъв начин по този начин една страна с БНП на Италия, със 150 млн. население, може да оказва толкоз трагично мощно влияние върху (Централна и Източна - и не само) Европа, Сирия, Балканите и така нататък? " Отговорът е явен - Русия действа предпочитано " геополитически ". Италия с 60 милионното си население е принудена да разходва своя БНП за стратегически публични, обществени и други цели, заради което е прекомерно умерена военна и " геополитическа " мощ.
Русия - т.е. Кремъл - постоянно си е разрешавала да изразходва своя БНП преди всичко за " геополитически " цели, без значение от това какво влияние има това върху елементарния съветски жител, неговите ползи и стандарт на живот. Когато България беше намерено спътник на Съюз на съветските социалистически републики, сред 6 и 10 на 100 от нашия БНП отиваше за военни цели. Оттук си направете извода какъв брой е разходвала имперската метрополия, с цел да поддържа съперничеството с мощната Америка през Студената война.
Такива са целите и на днешна Русия, която се ръководи от човек, за който крахът на Съюз на съветските социалистически републики е " най-голямата геополитическа покруса на 20 век ". И в случай че тази покруса се е случила, през днешния ден Русия би трябвало да направи вероятното, с цел да я компенсира - доколкото може. Затова Русия живее " геополитически " - през 2008 година в Грузия, през 2014 - в Украйна, а през последното десетилетие - все по-активно на всички места другаде в Европа, и изключително в източната й част и на Балканите се харчат огромни " геополитически " пари, с цел да се скапва стореното от Европейски Съюз и народите на някогашния Източен блок и да се поддържа мита за " злополуката " на Източна Европа в Европейски Съюз.
Всичко е, както си го знаем от старите времена, с едно значимо изключение: Подкопавайки легитимността на европейския избор на някогашните си спътници в Източна Европа, Кремъл не може да им предложи никаква опция - нито обществена, нито икономическа, нито " геополитическа ". Затова се работи " на парче " и където хване дикиш. А в България дикиш най-лесно хваща, тъй като за три десетилетия след 1989 година ние не успяхме да развием различен хайлайф, който да извърши държавотворната си функционалност.
Затова действаме в тясна взаимозависимост от остарели връзки, остарели зависимости и произлизащите от тях частни и полупублични ползи. Затова за 20 години не можем да придвижим различни енергийни тактики (или дори газови конектори), съхранили сме изцяло едностранната си енергийна взаимозависимост, не можем да си купим ново оръжие, да реформираме институциите си по метод, заслужен за европейска страна. " Геополитика " в актуалния свят съществува единствено там, където не работи стопанската система.
-----
Европа насочи зеления ток към задънена улица и го вкара в капан.
Декарбонизация
Термалните колектори са разумният избор за слънчева сила
От коментар на Боян Рашев в блога sustainability.bg
Фотограф: Асен Тонев
Слънцето е главният енергиен източник на Земята, а и дава обещание самостоятелност, тъй че фокусът върху потреблението му в последните години наподобява логически. За страдание нещата не са толкоз елементарни и това най-добре се вижда в Европа, където тези технологии към този момент заемат огромен дял, който ни разрешава да следим резултати, които в останалата част от света към момента не са толкоз очевидни.
Има две съществени варианти за личен рандеман на слънчева сила – за стопляне на вода или произвеждане на електричество. И двете не са някакво модерно откритие – първата се употребява от древността, втората – от към век. И при двете следим огромен спад на цените на модулите, а и енергийните потребности за обезпечаване на топла вода и електричество (ако не се употребява за отопление) в семействата в Европа са съвсем идентични. Приликите обаче са единствено дотук.
Модерните термални колектори – били те плоски или вакуумно-тръбни – са в положение да трансфорат до 90% от радиацията в топлота, до момента в който фотоволтаичните панели имат коефициент на потребно деяние от 15-20%. Двойка термални панели могат да обезпечат топлата вода на приблизително европейско домакинство, до момента в който за електричеството ще трябват най-малко 10-12 панела, а те сигурно няма да работят тъкмо, когато е нужно осветяване. Затоплената денем вода може да се складира в бойлер и да се употребява вечер, до момента в който електричеството на практика не може да се складира на равнище домакинство, т.е. фотоволтаикът има смисъл, единствено в случай че си обвързван с мрежата и си в положение да продаваш остатъка на висока цена и получаваш зареждане в моментите на пиково ползване. Термалните колектори нормално заместват потреблението на вносен газ, т.е. действително способстват за енергийната самостоятелност. От друга страна, фотоволтаиците изискват съществуването на газови централи, които да подсигуряват пиковете, т.е. на практика постановат вноса на газ.
Като се има поради горното, сравнението наподобява явно – термалните колектори са разумният избор.
Какво стана? Правителствата в Европа се влюбиха в концепцията за тотална декарбонизация на енергетиката, започнаха всеобщо да субсидират фотоволатичните панели и сътвориха голямо деформиране в търсенето. За страдание, колкото повече панели има в един район, толкоз повече порастват както остатъкът в пиковото произвеждане, по този начин и дефицитът в пиковото ползване. Крайното влияние на този развой върху електроенергийните системи е пагубно – неефективна работа на базовите централи, големи вложения за депозиране, транспорт, промяна и подсигуряване и нулев надзор – и цената на тока се изстреля нагоре. За доста малко време слънцето стана синоним на " скъпо " и " спекулация ", бюрократите се пробудиха и балонът се пръсна. След 2011 година, когато инсталациите стигнаха 22 GW, имаме годишен спад и при фотоволтаиците и през днешния ден сме на към 6 GW годишно.
Вместо да остави пазара да наложи конкурентно потребление на слънцето в семействата, Европа го насочи към задънена улица и го вкара в капан. Така през днешния ден и двете технологии са в застой и мечтаната декарбонизация спря – както вносът на газ, по този начин и въглеродните излъчвания на континента още веднъж порастват. Убеден съм, че един ден ситуацията още веднъж ще се промени и всичко ще си пристигна на мястото – в дълготраен проект свободният пазар постоянно побеждава.
----------
" Фалшивата вест " за бетонирането на Силистар не е тази, която кметът Лапчев твърди...
" Истински неистини "
Българският " Тръмп " от Царево
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Доналд Тръмп сигурно не е чувал за плажа Силистар и за дребната българска община Царево. И не подозира, че там си има разгорещен почитател в лицето на локалния кмет, който, пробвайки се да прикрие истината, вкара в приложимост стилния термин " подправена вест ". Пренесен на българска почва, този преден международен опит наподобява много смешен, само че пък нищо чудно да се окаже ефикасен.
Това е в действителност част от една тъжна история - настъплението на бетона по южното Черноморие. Който е видял изоставения от някакви съветски мафиоти " циментов град на духовете " в Царево и помни по какъв начин изглеждаха къмпинг Оазис или Бутамята, доста добре знае защо става дума. Сега борбата е за местата, които към момента не са застроени - Корал, устието на Велека, Силистар...
" Силистар няма да се застроява, това е подправена вест ", разгласи кметът на Царево Лапчев на конференция, алегорично свикана на разклона за плажа. В общината не бил постъпвал капиталов план, нямало даже и капиталово желание за градеж. Кметът предложил разработване на Подробен устройствен план " за изработката на до два жилищни етажа ", единствено с цел да отбрани пътя към плажа, който минава през въпросния частен парцел. Така щяло да е несъмнено, че в случай че някой вероятно изиска да строи там, ще го прави към пътя.
Часове по-късно в интернет се появиха истинските документи и стана ясно, че същинската " подправена вест " е друга. Защото в тях черно на бяло, с подписи и печати е написано, че става дума за План за застрояване и за Инвестиционно желание на притежателя за създаване на вилни здания с категорично посочени параметри. Вижда се и цялата процедура, която е нагласена по този начин, че желанието на компанията вложител да бъде задоволено с гневна скорост. Тя е внесла заявката си на 5 юли (часът не е посочен). Още същия ден в 9.30 сутринта (!!!) е съумял да се събере уголемен Общински експертен съвет по устройство на територията - 12 души, измежду които и представители на виновните държавни институции: Регионалната ревизия по околната среда и водите, Регионалната дирекция по горите, Районната здравна ревизия и (кой знае защо) Министерството на защитата и Военноморските сили. Заявлението е утвърдено " без забележки ". За отбелязване е, че на тази дата компанията към момента даже не е била притежател на въпросния имот. Имала е единствено прелиминарен контракт за покупка, която става факт чак на 30 юли.
Да обобщим: правейки се, че се грижи за плажуващите, които след дългогодишна война с други притежатели в региона са доста чувствителни на тематика достъп и паркиране до плажа, кметът се пробва да ни накара да повярваме, че с цел да има път, се постанова да се позволи застрояването на 22 декара. И че една компания е похарчила близо половин милион, единствено и единствено да му помогне в това благородно начинание.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ