Комисията по досиетата: завръщане в бъдещето
© Надежда Чипева • Кандидатурата на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров за началник на комисията по досиетата беше оттеглена, само че провокира диалог за бъдещето й
• Закриването на комисията би било неточност от исторически мащаб
• Модернизирането й може да извади още истини за закононарушенията на Българска комунистическа партия и да върне на хората част от чувството за правдивост
Фотограф: Юлия Лазарова Още по тематиката
ГЕРБ анулира процедурата за нова комисия по досиетата
Партията се отхвърли от кандидатурата на скандалния народен представител Антон Тодоров за ръководител и се разгласи за необятен публичен спор
2 окт 2017
ГЕРБ залага на карта бъдещето на комисията по досиетата
Цветан Цветанов удостовери, че депутатът Антон Тодоров ще бъде номиниран за неин ръководител
28 сеп 2017
Нов чадър над досиетата
Ще закрие ли съдът комисията за откриване на документите на Държавна сигурност
4 апр 2014
В чакалнята на тайните
Накрая на първия си мандат комисията по досиетата би трябвало съществено да преразгледа целите си
16 мар 2012
Сезонът на досиетата
Идеята на премиера за разсекретяване на архива на Държавна сигурност разбуни още веднъж политическия хайлайф
23 окт 2004 Изборът на ръководител и членове на Комисията за досиетата беше преустановен ненадейно в понеделник след мощната реакция против кандидатурата на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров. Политикът (известен преди като " проверяващ политолог " ) е много противоречива персона в българската гласност през последните години, по тази причина реакцията против него беше повече от предстояща. Това даде и мотив на обичайна съпротива на комисията още веднъж да изиска закриването й. Първа естествено беше Българска социалистическа партия, а за същото се изрече и вицепремиерът, водач на Вътрешна македонска революционна организация и някогашен помощник на Държавна сигурност Красимир Каракачанов.
И в случай че подобен спор за бъдещето на комисията без подозрение е повече от нужен, то по всичко проличава, че тематиката за архивите на тайните служби на комунистическия режим за следващ път рискува да остане на равнище политическа димка.
В понеделник ГЕРБ, които преди десетина години излязоха на политическата сцена, пакетирани като антикомунистическа партия, дефинираха като " неразбираема и неприемлива позицията на избрани парламентарно показани партии, които се афишират за закриване на Комисията за откриване на документите...(на Държавна сигурност) " и направиха поръчка за " необятен публичен спор с дейното присъединяване на парламентарно показани партии, неправителствени организации, жители и публични организации ", защото " тематиката за осветляването на цялата истина на комунистическия режим не би трябвало да бъде политизирана и манипулирана ".
Засега казусът наподобява туширан по обичания способ на Бойко Борисов - когато има някакво опълчване, не се взима никакво решение, до момента в който напрежението не изчезне. В случая обаче това ще бъде неточност - усилването на комисията по досиетата, нейната рационализация ще помогне да се излекува към момента живата рана от закононарушенията на комунизма. Моментът би трябвало да се употребява за разискване по какъв начин това да се случи, а не по какъв начин да се задуши относително дребният политически скандал.
Какво свърши до момента комисията
За десетгодишната си активност до момента Комисията за досиетата не се забърка в нито един огромен политически скандал. Въпреки че концепцията за лустрация не беше възприета, Законът за досиетата вкара относително невисок и фиктивен предел за оповестяване на принадлежност - просто съществуването на регистрационен картон. Компромисното решение беше стимулирано с един справедлив факт - две трети от архивите на политическата полиция са били умишлено унищожени в първите дни на демокрацията. Този стандарт търпеше и редица рецензии, тъй като приравни хора, които са били вербувани с изнудване и шантаж, само че с активността си не са навредили на никого, и такива, които непринудено са станали част от Държавна сигурност и с доносите си са съсипвали човешки ориси.
Според Екатерина Бончева, която е два мандата член на комисията, обстановката подготвя към по-разумно отношение към бъдещето на органа: " С страсти не може да се вземе вярно решение ", счита тя и също е на мнение, че би трябвало да има необятно публично разискване, което да сближи гледните точки на това, което ГЕРБ желае, и позицията на гражданските организации. Според нея бъдещето на българската комисия за досиетата може да следва модела на полската - една по-голяма конструкция, която наред с рутинните задания за инспекция на бъдещи назначения, да има изследователска и издателска активност.
Според представители на гражданския бранш, в случай че дебатът тръгне в посока тя да се трансформира в Институт за националната памет, каквото е настояването на Българска социалистическа партия и Карачакачанов, то това ще докара до закриването на комисията и превръщането й в отдел на Държавния списък. При сходна заплаха те считат, че е по-добре да се резервира активността на комисията в този й тип, което най-малко ще е гаранция за това, че архивите на Държавна сигурност няма да потънат или да бъдат размахвани изборно. (Между друго главната рецензия към Антон Тодоров беше точно, че той неведнъж сподели, че има желание да употребява архивите, с цел да се разправя с политическите съперници.)
Истината е, че досега Комисията по досиетата свърши немалка работа - в нейния списък към този момент има над 3,5 милиона документа макар съпротивата на наследниците на тоталитарните служби като " Военна информация ", Национална разузнавателна служба, НСС и други Те бяха събрани в лично вместилище в Банкя, с цел да се подсигурява, че няма да има " филтър " от службите за сигурност. Бяха издадени 43 тематични сборника с документи, като до края на годината се чакат още четири. И това е единствено част от работата на комисията.
Какво би трябвало да се направи
Макар и извънредно рестриктивен по повод оповестяването на агентурна принадлежност, законът не постанова ограничавания за осъществяване на разбор на тези документи. Комисията разполага с великански списък, в който са заключени тайните на жестоките репресивни органи на комунизма, нормативни документи, заповеди, инструкции за методите на тези злокобни служби. Тези документи би трябвало да бъдат обработени, и то по метод, по който да станат налични освен за проверяващи публицисти и откриватели, а и за необятната аудитория. В базите на Комисията за досиетата до 2013 година да вземем за пример бяха предадени архивите до 1991 година на Министерство на вътрешните работи, Държавна сигурност, Главно следствено ръководство, Първо основно ръководство на Държавна сигурност, Управление безопасност и охрана (Пето управление н, Разузнавателно управление на Министерството на нар и други Днес те са в насипно положение, скрити под неразбираеми номера и абревиатури, в неразбираеми за необятния четец сигнатури, затворени в аналогови кутии. Съхранявани в този им тип, тези бази данни са на процедура недостъпни.
Комисията по този начин и не откри сили да извърши задълбочени проучвания на досиетата. Въпреки че огромна част от документите са унищожени, при деликатно проучване по някоя тематика може да бъде възобновена цялата работа на един сътрудник и даже неговата идентичност. Именно при такива, само че по-скоро инцидентни, инспекции излязоха нелицеприятните доноси на видни представители на обществеността, чиито досиета сякаш бяха унищожени. И тъкмо това е другата посока, в която може да върви комисията, стига да й бъде обезпечен запас - следствие на унищожените досиета. Защото един от главните укори и към закона, и към комисията е, че сложи всички сътрудници на Държавна сигурност под един знаменател - и жертви, и натегачи. Известен е образецът с Комисията на свещеник Гаук, която обработва документите на немската ЩАЗИ, където е имало отдел, който е работел върху възобновяване на към този момент нарязани на ситно документи на ЩАЗИ.
Нещо повече - същинските злодеи на комунизма - оперативните служащи от Държавна сигурност, тези които постановат с принуждение и свирепост тоталитарния режим, в огромната си част останаха скрити от обществото, а тъкмо техните кадрови досиета трябваше да бъдат извадени на показ.
Дори и тези документи, които бяха обработени, с помощта на стотиците откриватели, които висяха в читалнята на комисията, останаха още веднъж скрити зад стените. Въпреки че огромна част от тях бяха копирани и цифровизирани те не бяха оповестени в уеб страницата на комисията. А за 10 години работа става въпрос за десетки хиляди такива документи. И вместо да се строят безсмислени бетонови огради за хранилището в Банкя, парите можеха да отидат за съвременна цифрова техника, която да извади архивите от аналоговата епоха. Иначе уеб сайтът на Комисията за досиетата е застинал някъде в зората на интернета. В миг, в който светът е тотално цифровизиран, той е изостанал, организацията на работа на читалнята е под всякаква рецензия, модернизирането на обслужването на същинските ползватели на архивите на Държавна сигурност - жителите, е извънредно неотложно. Както споделя доктор Нурие Муратова пред " Дневник ": " Режимът на защита, вътрешни правила и обезпечаване на достъп на читателите е стряскащ и по-скоро припомня самата Държавна сигурност, в сравнение с съвременен списък, какъвто би трябвало да бъде. "
Досега комисията обявяваше всички ченгета и доносници " по принцип ", вероятното нейно бъдеще е към този момент да има самостоятелен метод " по принцип ".
Дебатът за бъдещето на комисията не се разграничава по нищо от този за цялата държавна администрация - нужни са специалисти, съвременни технологии (дигитализация) и оптималната бистрота. Ако и този път това не се случи, най-вероятно ще преживеем още една декада от замеряне с картончета, а от това печелят единствено тези, които желаят да закрият комисията.
• Закриването на комисията би било неточност от исторически мащаб
• Модернизирането й може да извади още истини за закононарушенията на Българска комунистическа партия и да върне на хората част от чувството за правдивост
Фотограф: Юлия Лазарова Още по тематиката
ГЕРБ анулира процедурата за нова комисия по досиетата
Партията се отхвърли от кандидатурата на скандалния народен представител Антон Тодоров за ръководител и се разгласи за необятен публичен спор
2 окт 2017
ГЕРБ залага на карта бъдещето на комисията по досиетата
Цветан Цветанов удостовери, че депутатът Антон Тодоров ще бъде номиниран за неин ръководител
28 сеп 2017
Нов чадър над досиетата
Ще закрие ли съдът комисията за откриване на документите на Държавна сигурност
4 апр 2014
В чакалнята на тайните
Накрая на първия си мандат комисията по досиетата би трябвало съществено да преразгледа целите си
16 мар 2012
Сезонът на досиетата
Идеята на премиера за разсекретяване на архива на Държавна сигурност разбуни още веднъж политическия хайлайф
23 окт 2004 Изборът на ръководител и членове на Комисията за досиетата беше преустановен ненадейно в понеделник след мощната реакция против кандидатурата на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров. Политикът (известен преди като " проверяващ политолог " ) е много противоречива персона в българската гласност през последните години, по тази причина реакцията против него беше повече от предстояща. Това даде и мотив на обичайна съпротива на комисията още веднъж да изиска закриването й. Първа естествено беше Българска социалистическа партия, а за същото се изрече и вицепремиерът, водач на Вътрешна македонска революционна организация и някогашен помощник на Държавна сигурност Красимир Каракачанов.
И в случай че подобен спор за бъдещето на комисията без подозрение е повече от нужен, то по всичко проличава, че тематиката за архивите на тайните служби на комунистическия режим за следващ път рискува да остане на равнище политическа димка.
В понеделник ГЕРБ, които преди десетина години излязоха на политическата сцена, пакетирани като антикомунистическа партия, дефинираха като " неразбираема и неприемлива позицията на избрани парламентарно показани партии, които се афишират за закриване на Комисията за откриване на документите...(на Държавна сигурност) " и направиха поръчка за " необятен публичен спор с дейното присъединяване на парламентарно показани партии, неправителствени организации, жители и публични организации ", защото " тематиката за осветляването на цялата истина на комунистическия режим не би трябвало да бъде политизирана и манипулирана ".
Засега казусът наподобява туширан по обичания способ на Бойко Борисов - когато има някакво опълчване, не се взима никакво решение, до момента в който напрежението не изчезне. В случая обаче това ще бъде неточност - усилването на комисията по досиетата, нейната рационализация ще помогне да се излекува към момента живата рана от закононарушенията на комунизма. Моментът би трябвало да се употребява за разискване по какъв начин това да се случи, а не по какъв начин да се задуши относително дребният политически скандал.
Какво свърши до момента комисията
За десетгодишната си активност до момента Комисията за досиетата не се забърка в нито един огромен политически скандал. Въпреки че концепцията за лустрация не беше възприета, Законът за досиетата вкара относително невисок и фиктивен предел за оповестяване на принадлежност - просто съществуването на регистрационен картон. Компромисното решение беше стимулирано с един справедлив факт - две трети от архивите на политическата полиция са били умишлено унищожени в първите дни на демокрацията. Този стандарт търпеше и редица рецензии, тъй като приравни хора, които са били вербувани с изнудване и шантаж, само че с активността си не са навредили на никого, и такива, които непринудено са станали част от Държавна сигурност и с доносите си са съсипвали човешки ориси.
Според Екатерина Бончева, която е два мандата член на комисията, обстановката подготвя към по-разумно отношение към бъдещето на органа: " С страсти не може да се вземе вярно решение ", счита тя и също е на мнение, че би трябвало да има необятно публично разискване, което да сближи гледните точки на това, което ГЕРБ желае, и позицията на гражданските организации. Според нея бъдещето на българската комисия за досиетата може да следва модела на полската - една по-голяма конструкция, която наред с рутинните задания за инспекция на бъдещи назначения, да има изследователска и издателска активност.
Според представители на гражданския бранш, в случай че дебатът тръгне в посока тя да се трансформира в Институт за националната памет, каквото е настояването на Българска социалистическа партия и Карачакачанов, то това ще докара до закриването на комисията и превръщането й в отдел на Държавния списък. При сходна заплаха те считат, че е по-добре да се резервира активността на комисията в този й тип, което най-малко ще е гаранция за това, че архивите на Държавна сигурност няма да потънат или да бъдат размахвани изборно. (Между друго главната рецензия към Антон Тодоров беше точно, че той неведнъж сподели, че има желание да употребява архивите, с цел да се разправя с политическите съперници.)
Истината е, че досега Комисията по досиетата свърши немалка работа - в нейния списък към този момент има над 3,5 милиона документа макар съпротивата на наследниците на тоталитарните служби като " Военна информация ", Национална разузнавателна служба, НСС и други Те бяха събрани в лично вместилище в Банкя, с цел да се подсигурява, че няма да има " филтър " от службите за сигурност. Бяха издадени 43 тематични сборника с документи, като до края на годината се чакат още четири. И това е единствено част от работата на комисията.
Какво би трябвало да се направи
Макар и извънредно рестриктивен по повод оповестяването на агентурна принадлежност, законът не постанова ограничавания за осъществяване на разбор на тези документи. Комисията разполага с великански списък, в който са заключени тайните на жестоките репресивни органи на комунизма, нормативни документи, заповеди, инструкции за методите на тези злокобни служби. Тези документи би трябвало да бъдат обработени, и то по метод, по който да станат налични освен за проверяващи публицисти и откриватели, а и за необятната аудитория. В базите на Комисията за досиетата до 2013 година да вземем за пример бяха предадени архивите до 1991 година на Министерство на вътрешните работи, Държавна сигурност, Главно следствено ръководство, Първо основно ръководство на Държавна сигурност, Управление безопасност и охрана (Пето управление н, Разузнавателно управление на Министерството на нар и други Днес те са в насипно положение, скрити под неразбираеми номера и абревиатури, в неразбираеми за необятния четец сигнатури, затворени в аналогови кутии. Съхранявани в този им тип, тези бази данни са на процедура недостъпни.
Комисията по този начин и не откри сили да извърши задълбочени проучвания на досиетата. Въпреки че огромна част от документите са унищожени, при деликатно проучване по някоя тематика може да бъде възобновена цялата работа на един сътрудник и даже неговата идентичност. Именно при такива, само че по-скоро инцидентни, инспекции излязоха нелицеприятните доноси на видни представители на обществеността, чиито досиета сякаш бяха унищожени. И тъкмо това е другата посока, в която може да върви комисията, стига да й бъде обезпечен запас - следствие на унищожените досиета. Защото един от главните укори и към закона, и към комисията е, че сложи всички сътрудници на Държавна сигурност под един знаменател - и жертви, и натегачи. Известен е образецът с Комисията на свещеник Гаук, която обработва документите на немската ЩАЗИ, където е имало отдел, който е работел върху възобновяване на към този момент нарязани на ситно документи на ЩАЗИ.
Нещо повече - същинските злодеи на комунизма - оперативните служащи от Държавна сигурност, тези които постановат с принуждение и свирепост тоталитарния режим, в огромната си част останаха скрити от обществото, а тъкмо техните кадрови досиета трябваше да бъдат извадени на показ.
Дори и тези документи, които бяха обработени, с помощта на стотиците откриватели, които висяха в читалнята на комисията, останаха още веднъж скрити зад стените. Въпреки че огромна част от тях бяха копирани и цифровизирани те не бяха оповестени в уеб страницата на комисията. А за 10 години работа става въпрос за десетки хиляди такива документи. И вместо да се строят безсмислени бетонови огради за хранилището в Банкя, парите можеха да отидат за съвременна цифрова техника, която да извади архивите от аналоговата епоха. Иначе уеб сайтът на Комисията за досиетата е застинал някъде в зората на интернета. В миг, в който светът е тотално цифровизиран, той е изостанал, организацията на работа на читалнята е под всякаква рецензия, модернизирането на обслужването на същинските ползватели на архивите на Държавна сигурност - жителите, е извънредно неотложно. Както споделя доктор Нурие Муратова пред " Дневник ": " Режимът на защита, вътрешни правила и обезпечаване на достъп на читателите е стряскащ и по-скоро припомня самата Държавна сигурност, в сравнение с съвременен списък, какъвто би трябвало да бъде. "
Досега комисията обявяваше всички ченгета и доносници " по принцип ", вероятното нейно бъдеще е към този момент да има самостоятелен метод " по принцип ".
Дебатът за бъдещето на комисията не се разграничава по нищо от този за цялата държавна администрация - нужни са специалисти, съвременни технологии (дигитализация) и оптималната бистрота. Ако и този път това не се случи, най-вероятно ще преживеем още една декада от замеряне с картончета, а от това печелят единствено тези, които желаят да закрият комисията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ