Чудомировите Провинциалистки и гостуването като заразна болест. Да не дава

Чудомировите „ Провинциалистки ” и гостуването като „ заразна болест ”. Да не дава Господ никому…

(Ранна подигравка на Чудомир, 1908, Художествена изложба Стара Загора)

- Добър ден, Пешке, къде се губиш ма, цяло лято не съм те виждала?

- Остави се, сестро, да му се не види и лятото, и проклетията, от пусти посетители очите си не можах да отворя.

- И ти ли като мене, горката, посетители си посрещала?

- Да почна да ти разправям, Тодорице, то край няма. Да не дава бог никому такова нещо.

Мари аз хубаво виках едно време на наш Теня, когато беше помощник-кмет. Ти, думам му, си се заловил да обявяваш нашия град за курортен, само че прави си сметката! Родът ви е огромен, напълнил е цяла България, ще почнат да се точат всяка година посетители, че няма бял ден да забележим. И така излезе. По-миналата година се домъкна сестра му от Пловдив с три деца и свекърва й, предходната отново пристигнаха, тъй като докторът им бил предложил три сезона поред да идват. По стомах се повлякох, дорде ги отбия тази година да не идват отново. И таман си мислех, че това лято ще си умря, сестро, и се домъкна братовчедка му, парясницата, от София. И не иде сама, ами и приятелка си води. За общество, кай, я водела. Напуснала мъжа си, хубостницата му, пристигнала тук да се поправя нервено. И поправи се, кучката ниедна, три кила и шестстотин грама е качила за два месеца и още се поправя. И колкото тя дебелее, Тодорице, толкоз аз слабея, и колкото на нея й минава нервената болест, толкоз мене ме хваща. И в този момент, така както си седнал съм в кухнята, като ми се разиграе нервът - не зная какво правя. Онзи ден като цапардосах Цанковичината котка с дилафа, и там си остана. Теньо я зарови в купището.

- Ами аз мари, сестро, родна сестра, дето се споделя, на мъжа ми, и отново до гуша ми пристигна. " Вий, како, кай, сте бездетни, та рекох да доведа децата да ви развеселят къщата. " Да им се не видят децата и намярата. Бива, бива, Пешо, но то раждало, раждало, че не помислило. Пет хайдутина ми докара и отново е в състояние. Че като почнаха да се катерят по праскови, по сливи, по круши, не остана място непретършувано. Една саксийка имах с бяло мушкато, от кичестото, отскубнаха го от корен - главата им бог да отскубне!...

- Нашите пък, като се наспят като буби, станат и право в кухнята: " Оле, че ти е хубаво млякото, стринке! Колко ви е вкусно маслото, мадам! " Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят - натъпчат се като чували и хайде на разходка. А аз мия паници по през целия ден и сготвям. Точилката ми не излиза от ръцете. Като рекли: хубави саралии правиш, стринке, тънки баници точиш... Да им се проточат червата нека!

- Онзи ден бях прецедила доматен сок в качето, щях да го сваря за зимата, а те, просяците му ниедни, да вземат да потопят котката вътре, та да станела алена. Носовете им да почервенеят нека! Три кафени чаши ми счупиха, сестрице, и две чинии. Най ми е жалост за чинията - от сватбата ми беше останала, с червени гюлове в близост прошарена.

- Нашата хубостница пък, дордето се държеше на огромно и се срещу мъжете говореше, щом надкачи второто кило, и почна да си къдри косите. И в този момент всяка вечер я изпраща на Дона Кевина хубостникът. Да ми е бари мъж, а то! Не зная майка му, мигар, че до през вчерашния ден ходеше непознато пране да пере. И да речеш, на някаква работа че е, а той трудовак.

- Завчера, в неделя, прибирам се от църква и какво мислиш, сварвам двамата дангалаци окъпали кучето в коритото на чешмата, свалили го на земята и го чешат с белия ми гребен, кокаления, дето ми го донесе Теньо от заарския панаир. Пък дребните намерили кълбетата с цепените парцали, дето ги бях приготвила за рогозка, развили ги, изкачили ги по дърветата, окъсали зелените кратуни, провисили ги и тях и си вършат градинско забавление. Като ме блъсна една глава - до вечерта не станах от леглото. Цяла нощ ми поставя Теньо оцетени кърпи на челото, та едвам призори съм заспала.

- И като рекли нашите кокони: " Как елементарно минава тук времето, стринке, по какъв начин незабелязано се изминаха два месеца! " - а не питат мене, че тия два месеца ми се сториха като две високосни години.

- Най-много ме е гняв мене на наш Теньо, гдето стана причина градът ни да се разгласи за курортен. Какво му е курортното толкоз ма, сестро? Малачките ли и говедата, дето дигат пушилката утрин и вечер, или заболявания няма из него? Я, на Стояна талигаджията не умря ли момчето от охтика предходната неделя? Ами Кина Узунчина, ами баба Тота, ами на Христа Пазвантина и двете момиченца не умряха ли? Целият град е горящ от заболявания, а те - курортен, та курортен. И комари има, и бълхи има, и вятър духа като из фуния... Аз наш Теня има да му вършея тръне на голата глава, но де да забележим.

- Балкански въздух имало! Чунким нашата парясница не живее до Семинарията и Витоша им е до пътните врата. Келепирджийки мари, Тодорице, какъв ти въздух - кяр търсят!

- Търсят те, но да има да земат към този момент. Дойде ли лятото отново, взимам си куфарите и право у тях на посетители. Няма да им се обаждам по никакъв начин. Да се пукнем от горещини и теснота, цяло лято там ще седим. Да ги науча аз тях по какъв начин се чеше куче с кокален гребен и по какъв начин се боядисва котка с доматен сок!

- Аз да зная, че лятос иска ми се обадят с писмо, незабавно ще им телефафирам, че отпътувам за Солудервент да си лекувам стомаха; но не знам дали ще ми пишат, или ще се изтърсят изведнъж още след Великден. Затова съм намислила друго и оня ден приказвах с Ганя фелдшера дори. Той, нали знаеш, води на вуйна Пена на мъжа й сестрина щерка. Дойде ли май, ще го накарам да тури жълто байраче на нашата врата. Едно жълто байраче и едно съобщение, че в тази къща има заразителна болест. И ще се изреждаме, сестро, всички през лятото да лежим по една неделя, та нека се отървем... Какви бяха тия посетители, какво бе туй знамение!

Ранна подигравка на Чудомир, 1908, Художествена изложба Стара Загора