Член 359 от Наказателния кодекс на Руската федерация за наемничеството“

Член 359 от Наказателния кодекс на Руската федерация за „ наемничеството “ споделя, че „ Вербуването, образованието, финансирането или друго материално обезпечаване на наемника, а също по този начин неговото потребление във въоръжен спор или във военни дейности, се санкционира с отнемане от независимост за период от 12 до 18 години. “

От месец юли редакцията на „ “ (независим съветски проверяващ уебсайт със седалище в Латвия) води статистика за броя на пандизчиите, излежаващи присъди, които са вербувани от Частната военна компания (ЧВК) „ Вагнер “ за присъединяване във войната в Украйна. Разследването се основава на източници на „ Важни истории “ в местата за изтърпяване на наказванията, на данни от родственици на пандизчии и от открити източници, заслужаващи доверие. Към началото на септември са били вербувани не по-малко от 5786 лица, излежаващи присъди. А не по-малко от 2036 са били изпратени на фронта в Украйна.

На 19 септември Генерален щаб на Въоръжените сили на Украйна заяви, че „ измежду съветските окупаторски войски се следи изострен недостиг на човешки и материални запаси. За увеличаване на воюващите в Украйна подразделения, от град Тамбов са били изпратени 400 пандизчии, изтърпяващи санкции за престъпни закононарушения “.

На 15 септември украинският публицист Юри Бутусов популяризира видеоинтервю с наказания от Пета изпълнителната колония в Рязан Евгени Анатолиевич Нужин, родом от град Перевоз, Новгородска област, който е бил вербуван от ЧВК „ Вагнер “. Воювал е в Украйна и след това се предава в украински плен.

Нужин споделя, че е бил наказан преди 23 години с присъда от 24 години за преднамерено убийства и има четири несполучливи опити за бягство от пандиза.

През юли в колонията идва с вертолет ръководителят на ЧВК Евгени Пригожин и пред общ строй на плаца на колонията афишира задачите и изискванията за присъединяване на пандизчии във войната в Украйна:

„ Обеща опрощение, заплата от нещо като 100 000 рубли. Ако те убият – 5 милиона рубли за фамилията. Родината е в заплаха и по този начин нататък… “, споделя Нужин.



На 23-ти август 92 души от колонията от летището Милерово в Ростовска област са трансферирани в Луганска област в образователен център, където за две седмици минават начална военна подготовка. Там те подписват разнообразни „ хартии “, Нужин не помни какво тъкмо написа в тях.

В Учебния център Нужин схваща смисъла на термина „ нулиране “, по този начин по жаргона на ЧВК се наричал разстрелът.

„ Недалече от нашия образователен център имаше още един, също за пандизчии от Рязан, само че от друга колония, общо 60 души. По-късно, когато се срещнахме на предната позиция, те разказваха, че при тях за „ нищо “, за спречкване и заяждане с инструктора, „ занулили “ един и там го и погребали “,

споделя Нужин.

След образователния център, на 2 септември ги трансферират в прифронтовата зона и Нужин попада в група от 17 души, която би трябвало да изтегля ранени и да извлича трупове от бойното поле.

„ На втория ден останахме 8-10 души…През деня, до момента в който траеше артилерийският обстрел, стояхме в укрития. А през нощта търсехме наши убити. На 5 септември през нощта хвърлих автомата и се предадох… “ „ Аз взех решение да се предам от дълго време. Още в пандиза, имах телефон и гледах телевизия и в Ютюб. И когато стартира тази каша, още тогава ми пристигна в главата, по дяволите, би трябвало да се отърва и да се махна…Не Украйна атакува Русия. Русия атакува Украйна. Тук имам родственици, вуйчо живее в Ивано-Фоминска област, а сестра ми в Лвов “, споделя Нужин.

Руският правозащитник и опозиционен активист Марк Фейгин акцентира:

„ Положението наподобява безумно – наказани и излежаващи присъди за осъществени закононарушения да бъдат привлечени във въоръжените сили за присъединяване в бойните дейности – това го няма в нито една друга страна в света. Никой не дава оръжие в ръцете на наказани нарушители. Това единствено демонстрира, че запасите са изчерпани. Самият началник на наемническите формирования „ Вагнер “ Евгени Пригожин пред медиите призна, че фактически той персонално вербува в пандизите и затворническите колониите лица, които излежават санкции, включително за тежки и изключително тежки закононарушения. И непосредствено съобщи, че „ в случай че не желаете вашите деца да ги пращат на бойното поле – ето ви пандизчии, които ще водят война вместо тях “.

Фейгин акцентира, че процесуално всичко това е неуместно и нелегално. Според закона, наказано лице не може да напусне зоната, където излежава присъда без съответните решения на правосъдна инстанция. Това в действителност е преустановяване на изтърпяване на наказването, което на процедура е невероятно, даже в случаите на пандизчии със болести в терминален етап.

Самият Пригожин, продължава Фейгин, декларира, че опрощение завербуваните могат да получат едвам след приключване на шест месеца от подписването на съответните контракти. А по закон помилването е в прерогативите само на президента на федерацията. До неговото умозаключение прошенията се преглеждат от съответните комисии на Съвета на федерацията по въпросите на помилванията.

„ На какво съображение на вербуваните пандизчии се дава оръжие, на какво съображение те напущат местата за излежаване на присъдите, какъв е техният статут на фронта? На какво съображение Федералната работа за излежаване на санкции позволява тази вербовъчна акция и в какво персонално качество Пригожин я оглавява и организира? При това пандизчиите получават правото да убиват други хора “, акцентира Фейгин.

Според него, Пригожин се саморазобличава заявявайки: „ При нас няма път обратно. Подписал ли си – единствено „ напред “ в офанзива. Ако не – разстрел “. Това единствено потвърждава цялостното беззаконие на излежаващите присъди лица в Русия. Тях ги вербуват за щурмовите подразделения. Такива, които работят на „ острието на офанзивата “, включително за „ разминиране на предния край в пеши строй “, след които могат да настъпват постоянните елементи. Тоест като „ разходен материал “.

Фейгин показва, че приблизителният брой на лицата, излежаващи присъди в Русия е към 450 000 души. И в случай че по подобен метод бъдат „ утилизирани “ 5-10 хиляди пандизчии, това е несъмнено облекчение за системата. Могат да се освободят 10-20 колонии за изтърпяване на наказванията. А знае се, че популацията, което принудително се извежда от окупираните в Украйна територии в Русия предстои на „ дестилация “ и „ сортировка “ съгласно степента на „ благонадеждност “, приключва Фейгин.
На 18 септември трима членове на Съвета по човешките права към президента на Руската Федерация се обърнаха към генералния прокурор на Руската Федерация Игор Краснов с публично послание за уточнения какви са основанията за освобождението на съветски пандизчии за присъединяване в „ специфичната военна интервенция “:

„ Широко се популяризира, че понастоящем в цяла Русия хиляди пандизчии, които не са изтърпели своето наказване за разнообразни, включително и тежки закононарушения, се трансферират в Украйна за присъединяване в „ специфичната военна интервенция “, се показва в обръщението.

Членовете на Съвета припомнят, че основанията, по които може да бъде освободен даден пандизчия, който изтърпява своето наказване, са: опрощение с декрет на президента, прошка – с разпореждане на Държавната дума или условно предварително освобождение – с решение на съда.

Според Фейгин, включването във въоръжените сили на лица, излежаващи присъди е освен имиджов проблем:

„ Идентификацията и обвързването на армията с детайли от незаконния свят не може да бъде изчистено и след завършването на войната на украинска територия. Над тези, които останат живи и се върнат назад ще тегне освен посттравматичния синдром. Какво би могло да „ прищрака в главите им, в случай че процесите, ориентирани до момента отвън Русия, се извърнат за разрешаване на вътрешните проблеми, които единствено се задълбочават. Може да се окаже, че вътрешните сили са по-опасни от всеки вероятен агресор, тъй като освен ветераните, някогашни пандизчии, само че и от постоянната армия ще носят бремето на Буча, Мариупол, Изюм “,

приключва Фейгин.