Приют за никаквици
Читатели ми писаха, че съм избързал с издаването на новата си книга „ Великият Случайник “ – били сигурни, че ПростоКирчо занапред ще ни смайва с фантасмагории и съмнителни бизнес инициативи, до момента свенливо прикривани от досегашните му съдружни сътрудници. И май ще се окажат прави. Тия дни научихме нещо, което може да бъде несъмнено само като бистър идиотизъм.
Слави се разприказвал по личната си телевизия и споделил някои срамни историйки от кухнята на четворната коалиция, на която той постави кръст, стана неин гробокопач. Една от историйките в действителност си я бива.
На съдружен съвет, незабавно след съставянето на кабинета му, ПростоКирчо безусловно парализирал „ сътрудниците “ си с едно налудно конкретизиране (цитат): „ Когато приказвам аз, все едно приказва Лена Бориславова. И противоположното, още по-важно: Когато приказва Лена, все едно приказвам аз. Тя е моето второ „ аз “. Всичко е ясно, не е нужно нищо повече, с цел да сме сигурни, че момчето разполага с една специфична полуда.
Тя не се е зародила, откакто го нахендриха в премиерското кресло. Очевидно си е с него от много време, евентуално е диктувала доста от решенията му – и по тази причина, даже да са извънредно нелогични или напряко рискови, той ги вижда като изцяло допустими. Такъв човек на практика съществува в един успореден свят, много друг от действителния.
Ето, накратко създава новата Людмила Живкова – и до момента в който същинската беше единствено принцесата, която си чакаше реда, с цел да наследи Първия човек, тази на Кирчо е извисена напряко до неговото „ второ аз “ – в случай че приемем, че той е наясно със смисъла на думите, които употребява.
Да речем, че е наясно. Тогава става още по-страшно: както се възпроизвежда чрез едно несретно момиче, толкоз непринудено на следващия ден той може да се провиди всевъзможен. И няма да одобри ролята на някакъв Съзидател, предан на благородна идея – и леко доверчив, каквито са сходни хора.
Нещо като, като… – не се сещам сега, на кого да го оприлича. Пречи ми „ второто му аз “. То пък, както се оказа след това, не е някаква кротка субстанция и заради тази причина в съзнанието ми изплуват имената все на злодеи, които се прикриват като хаховци.
В предишното някои крупни политици допускаха покрай себе си известни писатели/творци, даже живееха известно време уединено с тях – сещам се, нека не греша, че Чърчил се е „ разкривал “ много време пред Съмърсет Моам, Кастро се довери на Маркес – за един къс портрет, също и на Оливър Стоун.
Аз пък бих желал да се скрия в някой шкаф в премиерския кабинет, до момента в който Кирчо и тайфата му лапат обичаната си пица – каквото видиш от долапа, отива напряко като предложено писмо до Историята.
Но в този момент, много по-отстранено, би трябвало да гадаем, какви са аргументите за раздвояването на кирчовото „ аз “.
Че е полуда – полуда си е, чиста.
Но наднича ли откъм гърба и нещо друго – тъй като в българските ни работи, нормално сакати, постоянно се тътрузи и още нещо, още по-сакато. Накрая – нищо не е такова, каквото наподобява – този лаф стана всеобщо известен от „ Туин Пийкс “.
През 1992 година, благодарение на приятел-банкер, помогнах на малкия екран да купи този сериал и той имаше колосален триумф. Лекето, което по това време се правеше на шеф на малкия екран, щеше да получи апоплектичен удар – сякаш ме бяха разкарали, а пък аз им осигурих сериала, който беше подлудил целия свят.
Но неприятното за въпросното петно предстоеше. Имаше едно особено изискване, наложително за всички малките екрани: след един от епизодите, когато публиката беше към този момент изцяло пощуряла, излъчването на сериала се прекъсваше за една седмица, с цел да обезумеят феновете дефинитивно – е, не чак до такава степен да си разделят „ аз “- ът с който им падне.
И какво направих в седемте дни на тази трагична пауза, замислена от митичния Дейвид Линч, който беше режисирал „ Туин Пийкс “? Ами, издадох в голям тираж двата романа, написани като „ приложение “ към сериала – „ Тайният дневник на Лора Палмър “ и „ Автобиографията на специфичния сътрудник на ФБР Дейл Купър “ – това беше, най-малко по това време, абсолютният връх в българското книгоиздаване (350 000 екземпляра).
Това се случи сред 11 и 15 януари 1993-а – хората купуваха като луди книжките, с цел да научат, кой, по дяволите, е умъртвил Лора Палмър. Отговорът, несъмнено, липсваше както в сериала, по този начин и в книжките.
Така де, нищо не е такова, каквото наподобява – гледаш го нищо и никакъв пицоядец, курсант от Харвардския супермаркет, обаче може да те защипе с „ второто си аз “ – като че ли не е пришелец от канадския шубрак, ами той пък е „ второто аз “ на самия Клавдий, оня. Всичко му е разрешено, че и повече от всичко.
Само си представете, по какъв начин са се чувствали сътрудниците му – те го вършат министър председател, а той гледа на тях, като че ли са някакви буболечки. Корнелия скоро няма да не помни този призрачен сън, Тошко Йорданов несъмнено си е счупил под масата и двата междинни пръста.
А Христо Болшевишки е подготвен да бъде и седмото „ аз “ на всеки, стига да му подмятат мъничко власт – с цел да има достъп до малките екрани и да каканиже едни и същи нелепости за някаква „ правосъдна промяна “. Впрочем, колкото и да е спекулативна, тя е билета му към подаянията на „ Америка за България “.
Направо ми е жалост за американците, доста са наивни тия клетници – даже не си показват, че, когато намерено заплащат на български министри и политици, ги подтикват да правят неща, които едвам щяха да бъдат толерирани от българските закони, в случай че те се съблюдаваха както би трябвало.
Едно е, когато заплащат на Разградския Мърдок – неговият случай е явен: наливат му милиони, тъй като изданията му били „ образец за качествена публицистика и независимост на словото “. Пример са обаче и за нещо безподобно, евентуално в цялата международна публицистика: един път Мърдок, с цел да получи нужния му заем, бил заложил вестниците си – заедно с публицистичната им политика!
Реклама
Съвсем друго е, когато началник на българска партия и секретарката му, накъдрена като министър на правораздаването, се стараят да пригодят българското правораздаване към поръчките на непозната страна – и за това им заплащат.
Да поясня, тъй като не е изключено да има и неколцина тъпаци сред читателите на този текст. Просто е: единствено си представете, че съветска фондация заплаща на Хр. Иванов и правосъдната министърка, с цел да рият с копита из българското правораздаване.
Досега да са ги обесили 100 пъти.
Сега едно отклоняване към едновремешните съдружни сътрудници на ПростоКирчо. Забравете смаяните им физиономии, когато министър председателят ненадейно се раздвоява пред тях. Те заслужават да бъдат унижени много по-сериозно – тъй като и те евентуално са се раздвоили, когато нашият Мюнхаузен се преправи в Берия и арестува някогашния министър председател ББ.
Направо казано – преправи се в един хайванин. А „ сътрудниците “ му си премълчаха, преглътнаха и унижението да бъдат известени постфактум, и то със есемеси, за въпросната хайванщина. Ако някой е не запомнил, „ хайван “/„ хайванин “ значи животно.
Няма да е чудно, в случай че и тази скромна дума ви затруднява – по този начин е, колкото повече се анимализира едно общество, толкоз повече страни от думи, които водят право към същността му. В случая ПростоКирчо се прояви като един ПростоХайванчо – и му се размина, макар че съдът одобри за незаконосъобразен ареста на Борисов.
Важното е друго: единствено си представете, каква злокобна мътилка наставлява в сходни случаи този човек. Какви демони го изкушават! Ами да си станал надзорник в някой недодялан затвор – можеш да се прекръстиш и на Хайванджиев.
А съдружните „ сътрудници “ свенливо премълчаха изстъплението на Хайванджиев.
Излишно е да прецизирам, че не пазя ББ, няма смисъл да се спори с празноглавци. За друго става дума. В най-скоро време ще бъдем доизпепелени от черни омрази. Никаквиците в хаврата, която минава за политика, ще разпалват по всевъзможен метод един токсичен реваншизъм, той постоянно е бил комфортен за тях – тъй като разсейва и заглавичква простолюдието.
Нищо не е единствено такова, каквото наподобява. Вежди стана началник на Парламента – само че предходния ден, когато отхвърли с една прочувствена тирада, всички му станаха на крайници, в това число и американските грантаджии. А той бе единственият, който стачкува против възбраната съветската посланичка Митрофанова да участва на откриването на 48-ото Събрание – единственият!
И той бе самичък като Вазовия Мунчо – него го обесиха на градския площад, а Вежди се пробваха да го обесят, като го създадат парламентарен началник. Обаче закъсняха – той към този момент се бе застъпил за Митрофанова. Така де – нашите политикани толкоз са изпосталели, че даже една „ интрига “ не могат да съчинят от този факт.
А Соня Колтуклиева крепко наруга „ второто аз “ на ПростоКирчо: заяви на Лена Бориславова, че към този момент не е това, което си е мислела, че е. Така й сподели: „ Драга Лена, ти към този момент си никоя! “
Проблемът обаче е различен: въпросната персона постоянно е била никоя.
Както и самият Кирчо Мюнхаузена, а и множеството от кирчовците са от същата категория. Те умерено могат да носят по едно тенекиено медальонче с надпис „ БП “. „ БП “ значи без порода – по този начин кръщават клетите улични кучета, които имат шанса да бъдат прибрани в някой подслон.
И хайде кажете ми в този момент, толкоз ли се идиотизирахме, та сме склонни да прибираме всяка безпородна човешка гад – и даже да я накичим с значим държавен пост?
В що за подслон се трансформира клетата ни България? Налуден подслон за никаквици.
Иначе умни хора дрънкат от заран до вечер за избори, държавни управления и енергийни рецесии – и все заобикалят черните въпроси, да вземем за пример: за какво сме парадайс за никаквици?
Защо сме подготвени да приютим всеки явен глупак? Защо равнодушно гледаме по какъв начин се самовъзпроизвеждат никаквиците? Защо към този момент въобще не си задаваме въпроса – в какво се трансформира една страна, ръководена от никаквици? За кого е преференциално това?
Възможно ли е към този момент да бъде разсънен Народа, с цел да не потъва толкоз безгрижно в лъжите на следващата тайфа никаквици? Защо не приказваме за това, че Народа от дълго време се е трансформирал в някакъв комфортен материал за никаквиците, в тяхна безволева мръвка?
Кога ще свърши това знамение – когато изрежат на челата на всички ни двете букви „ БП “, тогава ли?
Народ Без Порода.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”
Слави се разприказвал по личната си телевизия и споделил някои срамни историйки от кухнята на четворната коалиция, на която той постави кръст, стана неин гробокопач. Една от историйките в действителност си я бива.
На съдружен съвет, незабавно след съставянето на кабинета му, ПростоКирчо безусловно парализирал „ сътрудниците “ си с едно налудно конкретизиране (цитат): „ Когато приказвам аз, все едно приказва Лена Бориславова. И противоположното, още по-важно: Когато приказва Лена, все едно приказвам аз. Тя е моето второ „ аз “. Всичко е ясно, не е нужно нищо повече, с цел да сме сигурни, че момчето разполага с една специфична полуда.
Тя не се е зародила, откакто го нахендриха в премиерското кресло. Очевидно си е с него от много време, евентуално е диктувала доста от решенията му – и по тази причина, даже да са извънредно нелогични или напряко рискови, той ги вижда като изцяло допустими. Такъв човек на практика съществува в един успореден свят, много друг от действителния.
Ето, накратко създава новата Людмила Живкова – и до момента в който същинската беше единствено принцесата, която си чакаше реда, с цел да наследи Първия човек, тази на Кирчо е извисена напряко до неговото „ второ аз “ – в случай че приемем, че той е наясно със смисъла на думите, които употребява.
Да речем, че е наясно. Тогава става още по-страшно: както се възпроизвежда чрез едно несретно момиче, толкоз непринудено на следващия ден той може да се провиди всевъзможен. И няма да одобри ролята на някакъв Съзидател, предан на благородна идея – и леко доверчив, каквито са сходни хора.
Нещо като, като… – не се сещам сега, на кого да го оприлича. Пречи ми „ второто му аз “. То пък, както се оказа след това, не е някаква кротка субстанция и заради тази причина в съзнанието ми изплуват имената все на злодеи, които се прикриват като хаховци.
В предишното някои крупни политици допускаха покрай себе си известни писатели/творци, даже живееха известно време уединено с тях – сещам се, нека не греша, че Чърчил се е „ разкривал “ много време пред Съмърсет Моам, Кастро се довери на Маркес – за един къс портрет, също и на Оливър Стоун.
Аз пък бих желал да се скрия в някой шкаф в премиерския кабинет, до момента в който Кирчо и тайфата му лапат обичаната си пица – каквото видиш от долапа, отива напряко като предложено писмо до Историята.
Но в този момент, много по-отстранено, би трябвало да гадаем, какви са аргументите за раздвояването на кирчовото „ аз “.
Че е полуда – полуда си е, чиста.
Но наднича ли откъм гърба и нещо друго – тъй като в българските ни работи, нормално сакати, постоянно се тътрузи и още нещо, още по-сакато. Накрая – нищо не е такова, каквото наподобява – този лаф стана всеобщо известен от „ Туин Пийкс “.
През 1992 година, благодарение на приятел-банкер, помогнах на малкия екран да купи този сериал и той имаше колосален триумф. Лекето, което по това време се правеше на шеф на малкия екран, щеше да получи апоплектичен удар – сякаш ме бяха разкарали, а пък аз им осигурих сериала, който беше подлудил целия свят.
Но неприятното за въпросното петно предстоеше. Имаше едно особено изискване, наложително за всички малките екрани: след един от епизодите, когато публиката беше към този момент изцяло пощуряла, излъчването на сериала се прекъсваше за една седмица, с цел да обезумеят феновете дефинитивно – е, не чак до такава степен да си разделят „ аз “- ът с който им падне.
И какво направих в седемте дни на тази трагична пауза, замислена от митичния Дейвид Линч, който беше режисирал „ Туин Пийкс “? Ами, издадох в голям тираж двата романа, написани като „ приложение “ към сериала – „ Тайният дневник на Лора Палмър “ и „ Автобиографията на специфичния сътрудник на ФБР Дейл Купър “ – това беше, най-малко по това време, абсолютният връх в българското книгоиздаване (350 000 екземпляра).
Това се случи сред 11 и 15 януари 1993-а – хората купуваха като луди книжките, с цел да научат, кой, по дяволите, е умъртвил Лора Палмър. Отговорът, несъмнено, липсваше както в сериала, по този начин и в книжките.
Така де, нищо не е такова, каквото наподобява – гледаш го нищо и никакъв пицоядец, курсант от Харвардския супермаркет, обаче може да те защипе с „ второто си аз “ – като че ли не е пришелец от канадския шубрак, ами той пък е „ второто аз “ на самия Клавдий, оня. Всичко му е разрешено, че и повече от всичко.
Само си представете, по какъв начин са се чувствали сътрудниците му – те го вършат министър председател, а той гледа на тях, като че ли са някакви буболечки. Корнелия скоро няма да не помни този призрачен сън, Тошко Йорданов несъмнено си е счупил под масата и двата междинни пръста.
А Христо Болшевишки е подготвен да бъде и седмото „ аз “ на всеки, стига да му подмятат мъничко власт – с цел да има достъп до малките екрани и да каканиже едни и същи нелепости за някаква „ правосъдна промяна “. Впрочем, колкото и да е спекулативна, тя е билета му към подаянията на „ Америка за България “.
Направо ми е жалост за американците, доста са наивни тия клетници – даже не си показват, че, когато намерено заплащат на български министри и политици, ги подтикват да правят неща, които едвам щяха да бъдат толерирани от българските закони, в случай че те се съблюдаваха както би трябвало.
Едно е, когато заплащат на Разградския Мърдок – неговият случай е явен: наливат му милиони, тъй като изданията му били „ образец за качествена публицистика и независимост на словото “. Пример са обаче и за нещо безподобно, евентуално в цялата международна публицистика: един път Мърдок, с цел да получи нужния му заем, бил заложил вестниците си – заедно с публицистичната им политика!
Реклама
Съвсем друго е, когато началник на българска партия и секретарката му, накъдрена като министър на правораздаването, се стараят да пригодят българското правораздаване към поръчките на непозната страна – и за това им заплащат.
Да поясня, тъй като не е изключено да има и неколцина тъпаци сред читателите на този текст. Просто е: единствено си представете, че съветска фондация заплаща на Хр. Иванов и правосъдната министърка, с цел да рият с копита из българското правораздаване.
Досега да са ги обесили 100 пъти.
Сега едно отклоняване към едновремешните съдружни сътрудници на ПростоКирчо. Забравете смаяните им физиономии, когато министър председателят ненадейно се раздвоява пред тях. Те заслужават да бъдат унижени много по-сериозно – тъй като и те евентуално са се раздвоили, когато нашият Мюнхаузен се преправи в Берия и арестува някогашния министър председател ББ.
Направо казано – преправи се в един хайванин. А „ сътрудниците “ му си премълчаха, преглътнаха и унижението да бъдат известени постфактум, и то със есемеси, за въпросната хайванщина. Ако някой е не запомнил, „ хайван “/„ хайванин “ значи животно.
Няма да е чудно, в случай че и тази скромна дума ви затруднява – по този начин е, колкото повече се анимализира едно общество, толкоз повече страни от думи, които водят право към същността му. В случая ПростоКирчо се прояви като един ПростоХайванчо – и му се размина, макар че съдът одобри за незаконосъобразен ареста на Борисов.
Важното е друго: единствено си представете, каква злокобна мътилка наставлява в сходни случаи този човек. Какви демони го изкушават! Ами да си станал надзорник в някой недодялан затвор – можеш да се прекръстиш и на Хайванджиев.
А съдружните „ сътрудници “ свенливо премълчаха изстъплението на Хайванджиев.
Излишно е да прецизирам, че не пазя ББ, няма смисъл да се спори с празноглавци. За друго става дума. В най-скоро време ще бъдем доизпепелени от черни омрази. Никаквиците в хаврата, която минава за политика, ще разпалват по всевъзможен метод един токсичен реваншизъм, той постоянно е бил комфортен за тях – тъй като разсейва и заглавичква простолюдието.
Нищо не е единствено такова, каквото наподобява. Вежди стана началник на Парламента – само че предходния ден, когато отхвърли с една прочувствена тирада, всички му станаха на крайници, в това число и американските грантаджии. А той бе единственият, който стачкува против възбраната съветската посланичка Митрофанова да участва на откриването на 48-ото Събрание – единственият!
И той бе самичък като Вазовия Мунчо – него го обесиха на градския площад, а Вежди се пробваха да го обесят, като го създадат парламентарен началник. Обаче закъсняха – той към този момент се бе застъпил за Митрофанова. Така де – нашите политикани толкоз са изпосталели, че даже една „ интрига “ не могат да съчинят от този факт.
А Соня Колтуклиева крепко наруга „ второто аз “ на ПростоКирчо: заяви на Лена Бориславова, че към този момент не е това, което си е мислела, че е. Така й сподели: „ Драга Лена, ти към този момент си никоя! “
Проблемът обаче е различен: въпросната персона постоянно е била никоя.
Както и самият Кирчо Мюнхаузена, а и множеството от кирчовците са от същата категория. Те умерено могат да носят по едно тенекиено медальонче с надпис „ БП “. „ БП “ значи без порода – по този начин кръщават клетите улични кучета, които имат шанса да бъдат прибрани в някой подслон.
И хайде кажете ми в този момент, толкоз ли се идиотизирахме, та сме склонни да прибираме всяка безпородна човешка гад – и даже да я накичим с значим държавен пост?
В що за подслон се трансформира клетата ни България? Налуден подслон за никаквици.
Иначе умни хора дрънкат от заран до вечер за избори, държавни управления и енергийни рецесии – и все заобикалят черните въпроси, да вземем за пример: за какво сме парадайс за никаквици?
Защо сме подготвени да приютим всеки явен глупак? Защо равнодушно гледаме по какъв начин се самовъзпроизвеждат никаквиците? Защо към този момент въобще не си задаваме въпроса – в какво се трансформира една страна, ръководена от никаквици? За кого е преференциално това?
Възможно ли е към този момент да бъде разсънен Народа, с цел да не потъва толкоз безгрижно в лъжите на следващата тайфа никаквици? Защо не приказваме за това, че Народа от дълго време се е трансформирал в някакъв комфортен материал за никаквиците, в тяхна безволева мръвка?
Кога ще свърши това знамение – когато изрежат на челата на всички ни двете букви „ БП “, тогава ли?
Народ Без Порода.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ