Медиана: 4 сигурни партии в новия парламент, още 4 на ръба |
Четири партии влизат сигурно в идващото национално заседание, още 4 имат късмет да са парламентарно показани след вота на 4 април. 350 000 гласоподаватели още се двоумят дали да отидат до урните и за кого да пуснат бюлетина.
Това демонстрират данните от изследване на Медиана на Кольо Колев, извършено сред 16 и 23 март*.
Десет дни преди изборите, на процедура, всички въпросителни остават, настояват социолозите. Те прецизират, че показват моментна картина на предизборната обстановка, а не прогноза за вота.
Към момента към 3.4 млн. гласоподаватели заявяват, че твърдо ще гласоподават. Прави усещане обаче, че тази декларативна изборна подготвеност понижава с приближаването на изборите, което е тъкмо противоположното на всичко следено на предишни избори и може да предвещава доста намаляване на действителната изборна интензивност, изясняват от Медиана.
Същевременно 11% от гласоподавателите, които са декларирали, че твърдо ще гласоподават, към момента се двоумят за кого. Това значи, че 350 хиляди гласоподаватели се двоумят в избора си, а евентуално и дали изобщо да гласоподават. Отдръпването на тези гласоподаватели или масираното им ориентиране към една или друга политическа групировка може фрапантно да промени картината на политическите настройки в страната.
Така данните все още демонстрират, че в 45. Народно събрание може да има както единствено четири, по този начин и осем партии и обединения. Засега сигурни могат да бъдат единствено четири политически обединения – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ИТН.
Още четири обединения имат шансове, само че всички те се намират прекомерно покрай 4%-ната преграда за влизане в Народното събрание – „ Изправи се! Мутри Вън! “; Демократична България; Вътрешна македонска революционна организация и Воля/НФСБ.
Не може да се отговори изрично и коя политическа групировка ще бъде първа, коя втора и коя трета. Засега ГЕРБ води пред Българска социалистическа партия като разликата е към 150 хиляди гласа в интерес на ръководещите. Разликата сред Българска социалистическа партия и ИТН е към 300 хиляди гласа, а тази сред Движение за права и свободи и Слави Трифонов е към 70 хиляди Колебаещите се дали и за кого да гласоподават са над 350 хиляди.
Това, което данните разрешават да се каже е, че в обществото е налице очебийно предпочитание за смяна на ръководството, само че няма преобладаващо мнение кой може да бъде субекта на тази смяна.
При конфигурацията обрисувана все още е проблем както запазването на статуквото, по този начин и образуването на болшинство към опозиционните обединения.
--------------------------------------------------
*Изследването е извършено в интервала 16-23 март 2021 година с 1004 индивида (18+ години) посредством директно стандартизирано изявление и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е проучвателен план на организация МЕДИАНА и е осъществено със лични средства.
Това демонстрират данните от изследване на Медиана на Кольо Колев, извършено сред 16 и 23 март*.
Десет дни преди изборите, на процедура, всички въпросителни остават, настояват социолозите. Те прецизират, че показват моментна картина на предизборната обстановка, а не прогноза за вота.
Към момента към 3.4 млн. гласоподаватели заявяват, че твърдо ще гласоподават. Прави усещане обаче, че тази декларативна изборна подготвеност понижава с приближаването на изборите, което е тъкмо противоположното на всичко следено на предишни избори и може да предвещава доста намаляване на действителната изборна интензивност, изясняват от Медиана.
Същевременно 11% от гласоподавателите, които са декларирали, че твърдо ще гласоподават, към момента се двоумят за кого. Това значи, че 350 хиляди гласоподаватели се двоумят в избора си, а евентуално и дали изобщо да гласоподават. Отдръпването на тези гласоподаватели или масираното им ориентиране към една или друга политическа групировка може фрапантно да промени картината на политическите настройки в страната.
Така данните все още демонстрират, че в 45. Народно събрание може да има както единствено четири, по този начин и осем партии и обединения. Засега сигурни могат да бъдат единствено четири политически обединения – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ИТН.
Още четири обединения имат шансове, само че всички те се намират прекомерно покрай 4%-ната преграда за влизане в Народното събрание – „ Изправи се! Мутри Вън! “; Демократична България; Вътрешна македонска революционна организация и Воля/НФСБ.
Не може да се отговори изрично и коя политическа групировка ще бъде първа, коя втора и коя трета. Засега ГЕРБ води пред Българска социалистическа партия като разликата е към 150 хиляди гласа в интерес на ръководещите. Разликата сред Българска социалистическа партия и ИТН е към 300 хиляди гласа, а тази сред Движение за права и свободи и Слави Трифонов е към 70 хиляди Колебаещите се дали и за кого да гласоподават са над 350 хиляди.
Това, което данните разрешават да се каже е, че в обществото е налице очебийно предпочитание за смяна на ръководството, само че няма преобладаващо мнение кой може да бъде субекта на тази смяна.
При конфигурацията обрисувана все още е проблем както запазването на статуквото, по този начин и образуването на болшинство към опозиционните обединения.
--------------------------------------------------
*Изследването е извършено в интервала 16-23 март 2021 година с 1004 индивида (18+ години) посредством директно стандартизирано изявление и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е проучвателен план на организация МЕДИАНА и е осъществено със лични средства.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ