Често ни се случва да чуваме израза “осмото чудо на

Често ни се случва да чуваме израза “осмото знамение на света ”, означаващ, че сме се сблъскали с нещо невиждано досега, ненадминато, удивително красиво – с същински шедьовър. Знаем ли обаче кои са останалите седем чудеса на света?

 

Хеопсовата пирамида



Египетските пирамиди са най-известните здания в света. Гигантските гробници на фараоните от четвъртата египетска династия Хуфу (Хеопс) и Хафра (Хефрен) са издигнати преди към пет хиляди години и не им повлияват нито времето, нито войните.

Едва през 1899 година Хеопсовата пирамида престава да бъде най-високата постройка на Земята, като отстъпва мястото си на Айфеловата кула. Височината на пирамидата е 147 м и тя е построена от 2 300 000 усърдно обработени варовикови блока, всеки от които тежи повече от два тона. Практически без никакви механизми, единствено благодарение на клинове и чукове, грамадните каменни блокове са изсичани в каменоломните на другия бряг на р. Нил, където са обработвани на място, след което са примъквани с папирусни въжета до водата и влачени до строителната площадка. По полегатия скат на хълма, който пораства дружно с пирамидата, са измъквани на върха. Всеки стадий от строителството е маркиран от художници и в наши дни е доказан от археологическите разкопки.

Строителството на пирамидите се свързва с името на архитекта Имхотеп. Съвременник на фараона Джосер, Имхотеп е бил по предопределение повсеместен и обилно талантлив талант. Негово създание е първата същинска пирамида. Ражда се по този начин наречената стъпаловидна пирамида с височина малко по-малко от седемдесет метра. Към това достижение се прибавя и второто откритие на Имхотеп – храмовият комплекс, построен също от камък. След гибелта си той се трансформира в господ настойник на писарите. Намерената негова скулптура е първата известна скулптура на академик, получил предопределение приживе.

Пирамидите на египетските фараони и до през днешния ден изумяват посетителите със своите мащаби, възвишеност и съвършенство.

 

Висящите градини на Семирамида



Висящите градини на Вавилон са по-млади от пирамидите. Те са строени по времето, когато към този момент съществува “Одисеята ” и се издигат гръцките градове. Те бележат залеза на Асирийско-вавилонската страна, съвременница на античния Египет и негова съперница. Градините се оказват краткотрайни и изчезват дружно с Вавилон – възвишен, само че малотраен колос от глина.

Вавилонският цар Навуходоносор основава тези градини в името на любовта си към младата си брачна половинка, мидийската принцеса Семирамида. Висящите градини са четириетажни. Сводовете на етажите се опират на колони, високи двадесет и пет метра.

Терасите на етажите, направени от плоски каменни плочи, са застлани с слой камъни, залепени с асфалт и покрити с листа от олово, с цел да не се просмуква вода на долния етаж. Отгоре е насъбран слой земя, задоволително пълен, с цел да могат да порастват огромни дървета. Етажите, издигащи се на отстъпи, се свързват между тях с необятни полегати стълби, облицовани с цветна керамика. Днес екскурзоводите демонстрират един от глинените тъмнокафяви хълмове, препълнен, както и всички хълмове във Вавилон, с парчета от тухли и части от кахли, останали от градините на Семирамида.

 

Храмът на Артемида Ефеска



Към най-забележителните творения на древногръцките строители човечеството с право причислява храма на богинята Артемида в град Ефес. Според преданието градежът му продължава 120 години – стартира го популярният в древността строител Херсифрон, продължава го синът му Метаген и го приключват надарените архитекти Пеонит и Деметрий.

След като 100 години приема поклонници и молители, обръщащи се към богинята на лова Артемида, храмът е погубен от пожар. Запалва го един гражданин на Ефес – Херострат, решил да увековечи името си, като изгори най-красивата и известна сграда в Гърция. Парадоксалното е, че сметката му излиза вярна. Въпреки негативното отношение, осъждането и презрението на съвременниците му, името на Херострат надживява вековете – “херостратова популярност ” се споделя, когато някой се прочуе с недостойните си действия.

Възстановяването на Артемидиния дом е предоставено на архитекта Хипократ. Той резервира съвсем същия външен тип като предходния, като единствено уголемява храма. Новият е с повърхност 5450 квадратни метра и има стъпаловидна основа, обкръжена с двоен ред мраморни камъни. Поразява с обработката си, изпълнена с живописен усет и досетливост. Знаменитият атински ваятел Праксител, опитният художник Скопас (работил и по украсата на Халикарнаския мавзолей) и други изтъкнати майстори на Древна Елада го украсяват със своите монументални творби.

За жал забележителният монумент на остарялата гръцка архитектура не доживява до наши дни. С идването си готите, съблазнени от легендите за нечуваното благосъстояние на храма, превземат Ефес и разграбват светилището. Големи вреди нанасят и някои фанатизирани християни, рушили преднамерено езическия храм. С течение на времето наносите на река Каистър скриват останките от храма в тинята на мочурливо тресавище.

 

Халикарнаският пантеон



Мавзолеят в Халикарнас (днешен Бодрум в Турция) е голяма гробница, издигната от царя на Кария Мавзол и неговата брачна половинка кралица Артемизия. Построен е през 353 година прочие н. е. Представлява стабилен храм, заобиколен от 36 колони в йонийски жанр. Мавзолеят е висок 45 метра (135 стъпки) и е богато декориран с релефи и статуи, дело на четирима фамозни гръцки майстори – Скопас, Леохар, Тимотай и Бриаксис. В Британския музей са изложени доста фрагменти от него, като за две от статуите се допуска, че са на самите Мавзол и Артемизия. Самата дума “мавзолей ” произлиза от името на царя и през днешния ден се употребява като нарицателно за всяка огромна гробница.

Когато персите уголемяват своята империя, включвайки в нея Месопотамия, Северна Индия, Сирия, Египет и Мала Азия, царят им към този момент не може да управлява цялата тази територия без помощта на локалните губернатори – сатрапи. Царството Кария се намира в Западната част на Мала Азия, толкоз надалеч от столицата на персите, че на практика е без значение. Мавзол цари от 377 до 353 година прочие н. е. и реалокира своята столица в Халикарнас.

С нищо удивително не може да се отличи неговото царуване, с изключение на с построяването на мавзолея му. Проектът е на неговата брачна половинка и сестра Артемизия (в Кария е признато владетелите да се женят за личните си сестри) и по всяка възможност градежът стартира, до момента в който цар Мавзол е към момента жив. Завършен е през 350 година прочие н. е. – три години след неговата гибел и една година след гибелта на Артемизия.

Мавзол и неговата кралица Артемизия владеят Халикарнас и покрайнините му 24 години. Цар Мавзол, макар че има локален генезис, приказва гръцки и се възхищава на гръцкия метод на живот и ръководство. По крайбрежието той основава доста градове по гръцки пример и предизвиква гръцките демократични обичаи.

 

Родоският исполин



Идеята за основаването на Родоския исполин се ражда напролет на 304 година прочие н. е., когато жителите на остров Родос, стоешком върху натрошените от дългата блокада стени, гледат по какъв начин се скриват в морето корабите на единия от наследниците на страната на Александър Македонски – Деметрий Полиоркет.

За да покори родосци, Деметрий докарва край града обсадни машини. Гордост за обсаждащата войска е била хелеполидата – обсадна кула със стенобитни машини и преносим мост, катапулти и площадки за десант.

Изоставяйки острова след несполучливата блокада, Деметрий зарязва на брега голямата кула. Търговците от Родос оферират да купят хелеполидата, предлагайки сумата от триста гения. Решено е с парите от продажбата да се издигне скулптура на господ Хелиос – настойника на Родос. Родосци поръчват и статуята на скулптора Харес, възпитаник на Лизип. Харес предлага да създаде Хелиос прав. В лявата си ръка богът държи спускащо се до земята покривало, а дясната слага на челото си, взирайки се в далечината.

За основа на 36-метровата скулптура служат три солидни каменни стълба, скрепени с стоманени греди на равнището на раменете. Основите на стълбовете се намират в краката на статуята и в наметалото. На височината на раменете и на кръста те се съединяват с напречни греди. На стълбове и греди се крепи желязното скеле, което е покрито с гравирани бронзови листове.

Блестящият господ се вижда на доста километри от Родос и скоро мълвата за него се популяризира из целия древен свят. Но единствено след половин век мощното земетресение, което унищожава Родос, събаря колоса на земята. Най-уязвимото място на статуята се оказват колената – оттова се ражда и изразът “колос на глинени крайници ”.

 

Александрийският фар



Фарът на Александрия е издигнат към 280 година прочие н. е. на остров Фарос, покрай град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от огромен огън в основата му, който с помощта на система от огледала се е отразявал във вътрешността в морето. При земетресение през 1375 година фарът е опустошен. Днес там се издига крепостта Кайт Бей.

Фарът е представлявал кула с височина 134 метра и за времето си е от най-високите структури, основани от индивида. Архитект на фара е Сострат Книдски. Изграждането му лишава 5 години. Построен е от бели камъни и е зидан с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с повърхност 8,5 кв. м. Четирите му стени сочат четирите направления на света. Първият етаж е висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е с осмоъгълна форма, по направленията на осемте основни вятъра. Неговата височина е 27 м. На върха си фарът има куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част е 7 м. Допреди появяването на фара историята на архитектурата не познава образец на такова техническо оборудване, станало предмет на всеобща възхита.

 

Статуята на Зевс в Олимпия



Легендата споделя, че в Олимпия Зевс побеждава кръвожадния Кронос. На това място са учредени така наречен Олимпийски игри точно в чест на това събитие и те стартират с жертвоприношение към Зевс.

Главната реликва в Олимпия са храмът и статуята на олимпийския господ. Статуята е създание на великия Фидий, основал и друга монументална творба – статуята на Атина в Партенона и релефите по стените му. Статуята на Зевс се намира в храм, чиято дължина доближава 64 метра, широчината му – 28, а височината на вътрешното помещение е към 20 метра. Седящият върху престол Зевс в края на залата подпира с глава тавана. Богът е гол до кръста и е направен от дърво. Тялото му покриват пластинки от бледорозова, топла слонова кост, облеклата му са от златни листове, в едната си ръка държи златна скулптура на Нике, богинята на успеха, а с другата се опира на възвишен скиптър. Тронът е декориран с барелефи от слонова кост и златни скулптури на богове. Изрисуван е от художника Панайн, родственик и асистент на Фидий.

В по-късно време константинополските императори придвижват в столицата си статуята. Но не минава дълго време и пожар унищожава и седмото знамение на античния свят.