Заради честите рокади служебният кабинет съвсем се оплете в ЕС
Честите рокади във финансовото министерство стартират да водят до неуредици. Министерският съвет се е оплел в регулярна позиция на България за извършеното през вчерашния ден съвещание на финансовите министри на Европейски Съюз в Люксембург (ЕКОФИН) и поради липса на безапелационни пояснения от страна на новия финансов министър Валери Белчев е отказал да изрази мнение по основна тематика. Страната ни не е изразила мнение по въпроса за възможното възобновяване на бюджетните предели в Европейски Съюз за недостига и дълга с отшумяването на коронавирус рецесията. До отхвърли от заемане на позиция се стига след замяна на реплики в жанр " изгубени в превода " сред Белчев и вицепремиера Атанас Пеканов, като в последна сметка министър председателят Стефан Янев се е намесил на страната на Пеканов и е спрял позицията.
Това излиза наяве от стенограмата на последното държавно съвещание и последвали мнения след съвещанието на ЕКОФИН.
Отпадането на бюджетните предели за размера на недостига и дълга в страните-членки бе една от ограниченията, които Европейска комисия предприе в отговор на пандемията. Така през 2020 година страните-членки получиха фискална независимост да влагат по-щедро и да надвишават ограничаването за недостига от 3% с цената на нарастване на дълга. Европейска комисия взе решение да резервира тези по-хлабави регулации и през 2022 година и да възвърне лимитите едвам през 2023 година Еврокомисията обаче ще се опита още през 2022 година да премине към по-пълна и постоянна съгласуваност на икономическите политики в съюза. " Ще се опитаме да избегнем и дублирането на доклади и претоварването на администрациите около Националните проекти за възобновяване и резистентност ", разяснява след съвещанието европейският комисар за стопанската система Паоло Джентилони.
В тази връзка в отчета си до Министерски съвет от финансовото министерство са предложили България да изрази позиция, че споделя " нуждата от завръщане към цялостното многостранно наблюдаване в границите на Европейския учебен срок през 2022 година ". Не е ясно дали отчетът съдържа повече елементи по тематиката, само че финансовият министър Валери Белчев е отметнал въпроса пътем с едно изречение и е съумял да изуми вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов. Според Пеканов от позицията на МФ излиза, че България ще желае предрочно възобновяване на лимитите за дълга и недостига още през 2022 година (б.р. обратно на решението на Европейска комисия това да стане през 2023 г.)
" Тук става въпрос дали през 2022 г. ще бъдат още веднъж прилагани разпоредбите за Маастрихтските критерии, в последните две години те не се ползват. Но дали в действителност България поддържа незабавно да стартират още веднъж да се ползват тези правила, откакто те ще са най-ограничаващи за нас като страна, която следва да се включи в еврото в някакъв миг ", е попитал пред сътрудниците си Пеканов. Той е подчертал, че някои страни са стигнали дефицити от 8-9%, до момента в който България се пробва да поддържа ниски равнища даже при отпаднали предели, само че възможното възобновяване на рестриктивните мерки ще се следи най-стриктно при нея поради условията за участие в еврозоната.
Финансовият министър Валери Белчев не съумял да даде убедителни разяснения по тематиката. Според него специалистите от МФ просто са предложили позиция, отговаряща на общите настроения в Европейски Съюз. " Въпросът е ние дали да възразяваме и да вървим против течението или не ", е коментирал Белчев.
В Европейски Съюз обаче няма никакви настроения за изпреварващо връщане на твърдите фискални правила през 2022 година, което е намекнато и от Пеканов. Размяната на реплики е довела до включването и на премиера Стефан Янев, който е настоял да се внимава със стягането на рестриктивните мерки. " Въпросите, които сложи г-н Пеканов, в действителност са значими, тъй като в устрема да се придържаме към ниски равнища значи, че ние не поставяме старания за развиване на личната си стопанска система и в действителност задачата, която стои зад това да държим ниски равнища, с цел да може да сме готови за Еврозоната, е един отворен въпрос. В обществото и в политическия спор не е задоволително явен и не е еднопосочен отговорът желаеме или не желаеме, в случай че желаеме по кое време и на какви условия? ", е изтъкнал Янев.
След неговата намеса докладът с позицията за идното съвещание на EКОФИН е утвърден отчасти, а позицията за фискалните правила е отпаднала, излиза наяве от стенограмата.
Това излиза наяве от стенограмата на последното държавно съвещание и последвали мнения след съвещанието на ЕКОФИН.
Отпадането на бюджетните предели за размера на недостига и дълга в страните-членки бе една от ограниченията, които Европейска комисия предприе в отговор на пандемията. Така през 2020 година страните-членки получиха фискална независимост да влагат по-щедро и да надвишават ограничаването за недостига от 3% с цената на нарастване на дълга. Европейска комисия взе решение да резервира тези по-хлабави регулации и през 2022 година и да възвърне лимитите едвам през 2023 година Еврокомисията обаче ще се опита още през 2022 година да премине към по-пълна и постоянна съгласуваност на икономическите политики в съюза. " Ще се опитаме да избегнем и дублирането на доклади и претоварването на администрациите около Националните проекти за възобновяване и резистентност ", разяснява след съвещанието европейският комисар за стопанската система Паоло Джентилони.
В тази връзка в отчета си до Министерски съвет от финансовото министерство са предложили България да изрази позиция, че споделя " нуждата от завръщане към цялостното многостранно наблюдаване в границите на Европейския учебен срок през 2022 година ". Не е ясно дали отчетът съдържа повече елементи по тематиката, само че финансовият министър Валери Белчев е отметнал въпроса пътем с едно изречение и е съумял да изуми вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов. Според Пеканов от позицията на МФ излиза, че България ще желае предрочно възобновяване на лимитите за дълга и недостига още през 2022 година (б.р. обратно на решението на Европейска комисия това да стане през 2023 г.)
" Тук става въпрос дали през 2022 г. ще бъдат още веднъж прилагани разпоредбите за Маастрихтските критерии, в последните две години те не се ползват. Но дали в действителност България поддържа незабавно да стартират още веднъж да се ползват тези правила, откакто те ще са най-ограничаващи за нас като страна, която следва да се включи в еврото в някакъв миг ", е попитал пред сътрудниците си Пеканов. Той е подчертал, че някои страни са стигнали дефицити от 8-9%, до момента в който България се пробва да поддържа ниски равнища даже при отпаднали предели, само че възможното възобновяване на рестриктивните мерки ще се следи най-стриктно при нея поради условията за участие в еврозоната.
Финансовият министър Валери Белчев не съумял да даде убедителни разяснения по тематиката. Според него специалистите от МФ просто са предложили позиция, отговаряща на общите настроения в Европейски Съюз. " Въпросът е ние дали да възразяваме и да вървим против течението или не ", е коментирал Белчев.
В Европейски Съюз обаче няма никакви настроения за изпреварващо връщане на твърдите фискални правила през 2022 година, което е намекнато и от Пеканов. Размяната на реплики е довела до включването и на премиера Стефан Янев, който е настоял да се внимава със стягането на рестриктивните мерки. " Въпросите, които сложи г-н Пеканов, в действителност са значими, тъй като в устрема да се придържаме към ниски равнища значи, че ние не поставяме старания за развиване на личната си стопанска система и в действителност задачата, която стои зад това да държим ниски равнища, с цел да може да сме готови за Еврозоната, е един отворен въпрос. В обществото и в политическия спор не е задоволително явен и не е еднопосочен отговорът желаеме или не желаеме, в случай че желаеме по кое време и на какви условия? ", е изтъкнал Янев.
След неговата намеса докладът с позицията за идното съвещание на EКОФИН е утвърден отчасти, а позицията за фискалните правила е отпаднала, излиза наяве от стенограмата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ