Ще рецидивира ли старият проблем с лошите кредити
"Червената лампа " пред задаващите се проблеми с необслужваните заеми в Европа, а и в България към този момент присветва. Все повече са и гласовете, които предизвестяват за прииждащата вълна от неприятни заеми. Но по-притеснителното е, че тази тематика бе подхваната и от авторитетни фигури от Българска народна банка, Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейския фонд за преструктуриране, част от който към този момент е и нашата страна.
Проблемът с така наречен неприятни заеми не е нов за България. Но през последните години те бележеха трайно намаляване на фона на една спокойна икономическа среда, въреки че равнището им от 6% у нас, към момента е два пъти по-високо спрямо това в Европейския съюз - приблизително 3 %.
Кризата обаче сервира една прекомерно неприятна композиция от намаляващи доходи, увеличаващи се разноски за обезценки на активите (т.нар. провизии), свиващи се облаги и гладко възходящи необслужвани заеми. Именно този "коктейл " от променливи може да изправи пред нов риск банковия бранш. Защото "употребата му " води до утежняване на качеството на активите.
"През последните няколко години намалихме доста необслужваните заеми, само че те въпреки всичко остават главен източник на риск и тематика, върху която е мощно концентрирано надзорното внимание. На този декор и при върхови стойности на облагите през 2019 година банковият бранш влезе в интервала на пандемията от COVID-19 в положително финансово положение – като цяло банките бяха в по-добра форма, в сравнение с през 2008 година ", разясни подуправителят на Българска народна банка и началник на ръководство "Банков контрол " Радослав Миленков. И добави: „ Все отново трябваше да използван ограничения, с цел да запазим системата постоянна и да осигурим по-нататъшното кредитиране на семействата и предприятията, в това число чрез мораториуми върху погасяването на заеми. Макар че след приключването на мораториумите заемите на някои кредитополучатели в последна сметка ще станат необслужвани, не чакам да настъпят сривове ", декларира в изявление, оповестено на страницата на Европейския банков контрол подуправителят на Българска народна банка Радослав Миленков.
Той разяснява също, че отсега нататък основният риск пред банковия бранш се състои в това:
пандемията да пречупи наклонността на възстановяване на качеството на активите .
По-големите хранителни запаси по заеми, по-нататъшният напън върху нормата на облага и вялото търсене на заеми ще отслабят доходността. Въпреки това, както отбелязва подуправителят: "системата ни е мощна с помощта на високата финансова позиция, която чакам да остане задоволителна, даже в случай че зародят опасности, и с помощта на стабилната си конструкция на финансиране въз основа на депозити, която обезпечава обилие от ликвидност. "
Актуалните данни за положението на банковия бранш в България удостоверяват и позитивните, и негативните трендове, обрисувани от Радослав Миленков. По последна информация
банките са отсрочили заеми в размер на 9-10 милиарда лв. .
Докато така наречен кредитен мораториум бе в действие, тези заеми не се класифицираха като необслужвани. В идващите месеци обаче известна част от тези заеми ще влязат или към този момент ще са влезнали в просрочие и ще бъдат класифицирани като неприятни. Това значи, че банките ще са принудени да ги покрият с хранителни запаси.
Тъй или другояче, от началото на рецесията банките осъществят все по-големи разноски за амортизация на активите. Към 30 септември да вземем за пример разноските за амортизация на финансови активи са 628 млн. лева и се покачват с 282 млн. лева (81.5%) по отношение на регистрираните за деветте месеца на 2019 година. В същото време чистата облага на банковата система се свива с 44.80% до 701.3 млн. лева през деветмесечието.
От друга страна, банките имат постоянен приток на средства под формата на привлечени депозити, които са над 101 милиарда лева и се усилват с 3.5 на 100. Отношението на ликвидно покритие е 268.7%, което е над 2.5 пъти над регулаторните условия.
Глас от Вашингтон
Както "Банкеръ " към този момент писа, в последния си отчет за страната ни МВФ предлага на Българска народна банка да продължи да поддържа финансовата непоклатимост, като в същото време поддържа банките в раздаването на повече заеми.
От началото на рецесията Централната банка поддържа кредитния напредък посредством анулация на плануваното нарастване на финансовите буфери. Освен това спомогна за укрепването на балансите на банките, като ги задължи да капитализират облагите си и да понижат рисковите експозиции.
МВФ предлага ограниченията за капитализаране на облагата да бъдат продължени. Другото предложение е да се даде повече "пространство " за ръководство на необслужваните заеми.
"В случай на по-сериозен спад от предстоящото, водещ до напън върху финансовата позиция на банките, надзорните органи могат да понижат съществуващия антицикличен финансов буфер и да разрешат на банките краткотрайно да работят под нужните финансови буфери ", споделят от фонда. Мисията на Фонда също предвижда утежняване на качеството на активите, изключително след пандемията.
Ехо в Европа
Банките би трябвало да се приготвят занапред за риска от увеличение на "лошите заеми ". Заради втората вълна на пандемията през новата година се чака растеж на необслужваните заеми в Европа, предизвести ръководителката на Европейския съвет за преструктуриране.
Опасенията на Елке Кьониг се споделят и от ръководителя Европейския банков контрол Андреа Енриа, който преди седмица предвижда, че при „ тежък, само че достоверен “ сюжет необслужваните заеми в банките от еврозоната могат да доближат 1.4 трлн. евро, което е доста над равнищата от финансовата рецесия от 2008 година и последвалата рецесия на държавния дълг на Европейския съюз.
Елке Кьониг споделя, че повишаването на необслужваните заеми евентуално ще стартира през първото и второто тримесечие на 2021 година. В светлината на това, нейното обръщение към банките е: "Имайте поради, че неприятните заеми идват и най-хубавото нещо е да започнете да ги третирате по-рано ".
Засега не наподобява да има общоевропейско решение на казуса . От една страна
ЕЦБ стартира основаване на "лоша банка ",
която да поеме ръководството на необслужваните заеми. Ръководителката на Европейския съвет за преструктуриране обаче е срещу тази концепция, като съгласно нея е по-удачно комерсиалните банки сами "да си напишат домашното ".
Европейската комисия пък загатва, че нейният вид за понижаване на неприятните заеми ще се върти към по-нататъшно развиване на вторичните пазари, на които се купуват и продават задължения, както и промяна на рамката за неплатежоспособност.
В тази връзка Българска народна банка неотдавна даде индикации по какъв начин ще третира рисковете. Димитър Радев заяви, че не се възнамерява удължение на периода на мораториума за заплащанията по банкови заеми. Централната банка остава в подготвеност да приложи, в случай че това се постанова, спомагателни ограничения, множеството от които свързани с финансовите условия.
Що се отнася до ликвидността - преди COVID-19 и откакто рецесията се развихри, шефът напомни, че като част от подготовката за ERM II бяха признати ограничения, които в допълнение заздравиха бранша. Кредитирането досега остава устойчиво, само че дружно с това то е развой, отразяващ както предлагането, по този начин и търсенето. В интервал като настоящия банките интензивно търсят положителни „ банкируеми “ планове. Банките обаче би трябвало да остават деликатни при идентифицирането и оценяването на рисковете, които поемат, при разпределяне на заеми. Независимо от тласъците да усилват кредитирането банките не би трябвало да го вършат непременно или при всевъзможни опасности, акцентира гуверньорът.
Проблемът с така наречен неприятни заеми не е нов за България. Но през последните години те бележеха трайно намаляване на фона на една спокойна икономическа среда, въреки че равнището им от 6% у нас, към момента е два пъти по-високо спрямо това в Европейския съюз - приблизително 3 %.
Кризата обаче сервира една прекомерно неприятна композиция от намаляващи доходи, увеличаващи се разноски за обезценки на активите (т.нар. провизии), свиващи се облаги и гладко възходящи необслужвани заеми. Именно този "коктейл " от променливи може да изправи пред нов риск банковия бранш. Защото "употребата му " води до утежняване на качеството на активите.
"През последните няколко години намалихме доста необслужваните заеми, само че те въпреки всичко остават главен източник на риск и тематика, върху която е мощно концентрирано надзорното внимание. На този декор и при върхови стойности на облагите през 2019 година банковият бранш влезе в интервала на пандемията от COVID-19 в положително финансово положение – като цяло банките бяха в по-добра форма, в сравнение с през 2008 година ", разясни подуправителят на Българска народна банка и началник на ръководство "Банков контрол " Радослав Миленков. И добави: „ Все отново трябваше да използван ограничения, с цел да запазим системата постоянна и да осигурим по-нататъшното кредитиране на семействата и предприятията, в това число чрез мораториуми върху погасяването на заеми. Макар че след приключването на мораториумите заемите на някои кредитополучатели в последна сметка ще станат необслужвани, не чакам да настъпят сривове ", декларира в изявление, оповестено на страницата на Европейския банков контрол подуправителят на Българска народна банка Радослав Миленков.
Той разяснява също, че отсега нататък основният риск пред банковия бранш се състои в това:
пандемията да пречупи наклонността на възстановяване на качеството на активите .
По-големите хранителни запаси по заеми, по-нататъшният напън върху нормата на облага и вялото търсене на заеми ще отслабят доходността. Въпреки това, както отбелязва подуправителят: "системата ни е мощна с помощта на високата финансова позиция, която чакам да остане задоволителна, даже в случай че зародят опасности, и с помощта на стабилната си конструкция на финансиране въз основа на депозити, която обезпечава обилие от ликвидност. "
Актуалните данни за положението на банковия бранш в България удостоверяват и позитивните, и негативните трендове, обрисувани от Радослав Миленков. По последна информация
банките са отсрочили заеми в размер на 9-10 милиарда лв. .
Докато така наречен кредитен мораториум бе в действие, тези заеми не се класифицираха като необслужвани. В идващите месеци обаче известна част от тези заеми ще влязат или към този момент ще са влезнали в просрочие и ще бъдат класифицирани като неприятни. Това значи, че банките ще са принудени да ги покрият с хранителни запаси.
Тъй или другояче, от началото на рецесията банките осъществят все по-големи разноски за амортизация на активите. Към 30 септември да вземем за пример разноските за амортизация на финансови активи са 628 млн. лева и се покачват с 282 млн. лева (81.5%) по отношение на регистрираните за деветте месеца на 2019 година. В същото време чистата облага на банковата система се свива с 44.80% до 701.3 млн. лева през деветмесечието.
От друга страна, банките имат постоянен приток на средства под формата на привлечени депозити, които са над 101 милиарда лева и се усилват с 3.5 на 100. Отношението на ликвидно покритие е 268.7%, което е над 2.5 пъти над регулаторните условия.
Глас от Вашингтон
Както "Банкеръ " към този момент писа, в последния си отчет за страната ни МВФ предлага на Българска народна банка да продължи да поддържа финансовата непоклатимост, като в същото време поддържа банките в раздаването на повече заеми.
От началото на рецесията Централната банка поддържа кредитния напредък посредством анулация на плануваното нарастване на финансовите буфери. Освен това спомогна за укрепването на балансите на банките, като ги задължи да капитализират облагите си и да понижат рисковите експозиции.
МВФ предлага ограниченията за капитализаране на облагата да бъдат продължени. Другото предложение е да се даде повече "пространство " за ръководство на необслужваните заеми.
"В случай на по-сериозен спад от предстоящото, водещ до напън върху финансовата позиция на банките, надзорните органи могат да понижат съществуващия антицикличен финансов буфер и да разрешат на банките краткотрайно да работят под нужните финансови буфери ", споделят от фонда. Мисията на Фонда също предвижда утежняване на качеството на активите, изключително след пандемията.
Ехо в Европа
Банките би трябвало да се приготвят занапред за риска от увеличение на "лошите заеми ". Заради втората вълна на пандемията през новата година се чака растеж на необслужваните заеми в Европа, предизвести ръководителката на Европейския съвет за преструктуриране.
Опасенията на Елке Кьониг се споделят и от ръководителя Европейския банков контрол Андреа Енриа, който преди седмица предвижда, че при „ тежък, само че достоверен “ сюжет необслужваните заеми в банките от еврозоната могат да доближат 1.4 трлн. евро, което е доста над равнищата от финансовата рецесия от 2008 година и последвалата рецесия на държавния дълг на Европейския съюз.
Елке Кьониг споделя, че повишаването на необслужваните заеми евентуално ще стартира през първото и второто тримесечие на 2021 година. В светлината на това, нейното обръщение към банките е: "Имайте поради, че неприятните заеми идват и най-хубавото нещо е да започнете да ги третирате по-рано ".
Засега не наподобява да има общоевропейско решение на казуса . От една страна
ЕЦБ стартира основаване на "лоша банка ",
която да поеме ръководството на необслужваните заеми. Ръководителката на Европейския съвет за преструктуриране обаче е срещу тази концепция, като съгласно нея е по-удачно комерсиалните банки сами "да си напишат домашното ".
Европейската комисия пък загатва, че нейният вид за понижаване на неприятните заеми ще се върти към по-нататъшно развиване на вторичните пазари, на които се купуват и продават задължения, както и промяна на рамката за неплатежоспособност.
В тази връзка Българска народна банка неотдавна даде индикации по какъв начин ще третира рисковете. Димитър Радев заяви, че не се възнамерява удължение на периода на мораториума за заплащанията по банкови заеми. Централната банка остава в подготвеност да приложи, в случай че това се постанова, спомагателни ограничения, множеството от които свързани с финансовите условия.
Що се отнася до ликвидността - преди COVID-19 и откакто рецесията се развихри, шефът напомни, че като част от подготовката за ERM II бяха признати ограничения, които в допълнение заздравиха бранша. Кредитирането досега остава устойчиво, само че дружно с това то е развой, отразяващ както предлагането, по този начин и търсенето. В интервал като настоящия банките интензивно търсят положителни „ банкируеми “ планове. Банките обаче би трябвало да остават деликатни при идентифицирането и оценяването на рисковете, които поемат, при разпределяне на заеми. Независимо от тласъците да усилват кредитирането банките не би трябвало да го вършат непременно или при всевъзможни опасности, акцентира гуверньорът.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ