Мозъкът натиска бутон за нулиране по време на сън
Нови знания за странното и прелестно положение на съня демонстрират, че когато мозъкът е в режим на сънливост, някои невронни връзки са отчасти отслабени, отпочинали и възобновени. Това обаче се случва единствено през първите няколко часа от съня.
Екипът на новото проучване от Университетския лицей в Лондон, Обединеното кралство, твърди, че то поддържа хипотезата за синаптичната хомеостаза - че сънят е значим механизъм за възобновяване на цялостното здраве на мозъка.
" Въпреки че функционалността на съня остава загадъчна, той може да служи като офлайн интервал, когато тези връзки могат да бъдат отслабени в мозъка, в подготовка за това да научим нови неща на идващия ден " , споделя биологът Джейсън Рихел.
Brains Hit The Reset Button During Sleep, But Only Briefly
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Рихел, дружно с невролога Аня Супермпул и сътрудниците си, изследва интензивността на синапсите на зебри, чиито мозъци са относително лесни за наблюдаване и разбор, по време на няколко цикъла на сън.
Чрез обрисуване на обособени неврони откривателите виждат, че те получават повече връзки по време на бодърстване и ги губят по време на сън.
Това намаляване на мозъчните връзки в действителност е здравословен развой: тези невронни връзки стават все по-силни, до момента в който вървим денем, и в случай че нямаше някакъв тип понижаване на броя им през нощта, нямаше да има никакъв потенциал за учене и асимилиране през идващия ден.
Колкото по-дълго зебрите са били държани будни, толкоз повече връзки са построили и толкоз повече са били изгубени, когато най-сетне са могли да заспят. Изглежда, че има връзка сред " натиска на съня " и успеваемостта на процеса на нулиране.
" Ако моделите, които наблюдавахме, са годни и при хората, нашите открития допускат, че това премоделиране на синапсите може да е по-малко дейно по време на обедната сънливост, когато сънят е към момента невисок, в сравнение с през нощта, когато в действителност се нуждаем от сън " , споделя Рихел.
Подобни изследвания са извънредно потребни за учените, които желаят да схванат по какъв начин действа сънят и за какво се нуждаем от него. Той явно е от значително значение за нашето здраве - както се вижда от негативните резултати върху организма, когато не получаваме нужния сън.
Експертите считат, че сънят може да играе значима роля за консолидирането на спомените, само че друга догадка, съгласно която сънят оказва помощ за изчистването на отпадъците от мозъка, неотдавна беше оспорена.
Проникването в спящото схващане продължава да е мъчно - страната на сънищата е място, в което даже най-напредналите ни технологии към момента се затрудняват да надникнат.
Новото проучване повдига въпроса какво се случва през втората половина на нощта и по-нататъшните проучвания може би ще дадат отговор на този въпрос.
" Съществуват и други теории, съгласно които сънят е време за изчистване на отпадъците в мозъка или за възобновяване на повредените кафези. Може би през втората половина на нощта стартират да работят други функционалности ", казва Супърмпул.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Екипът на новото проучване от Университетския лицей в Лондон, Обединеното кралство, твърди, че то поддържа хипотезата за синаптичната хомеостаза - че сънят е значим механизъм за възобновяване на цялостното здраве на мозъка.
" Въпреки че функционалността на съня остава загадъчна, той може да служи като офлайн интервал, когато тези връзки могат да бъдат отслабени в мозъка, в подготовка за това да научим нови неща на идващия ден " , споделя биологът Джейсън Рихел.
Brains Hit The Reset Button During Sleep, But Only Briefly
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Рихел, дружно с невролога Аня Супермпул и сътрудниците си, изследва интензивността на синапсите на зебри, чиито мозъци са относително лесни за наблюдаване и разбор, по време на няколко цикъла на сън.
Чрез обрисуване на обособени неврони откривателите виждат, че те получават повече връзки по време на бодърстване и ги губят по време на сън.
Това намаляване на мозъчните връзки в действителност е здравословен развой: тези невронни връзки стават все по-силни, до момента в който вървим денем, и в случай че нямаше някакъв тип понижаване на броя им през нощта, нямаше да има никакъв потенциал за учене и асимилиране през идващия ден.
Колкото по-дълго зебрите са били държани будни, толкоз повече връзки са построили и толкоз повече са били изгубени, когато най-сетне са могли да заспят. Изглежда, че има връзка сред " натиска на съня " и успеваемостта на процеса на нулиране.
" Ако моделите, които наблюдавахме, са годни и при хората, нашите открития допускат, че това премоделиране на синапсите може да е по-малко дейно по време на обедната сънливост, когато сънят е към момента невисок, в сравнение с през нощта, когато в действителност се нуждаем от сън " , споделя Рихел.
Подобни изследвания са извънредно потребни за учените, които желаят да схванат по какъв начин действа сънят и за какво се нуждаем от него. Той явно е от значително значение за нашето здраве - както се вижда от негативните резултати върху организма, когато не получаваме нужния сън.
Експертите считат, че сънят може да играе значима роля за консолидирането на спомените, само че друга догадка, съгласно която сънят оказва помощ за изчистването на отпадъците от мозъка, неотдавна беше оспорена.
Проникването в спящото схващане продължава да е мъчно - страната на сънищата е място, в което даже най-напредналите ни технологии към момента се затрудняват да надникнат.
Новото проучване повдига въпроса какво се случва през втората половина на нощта и по-нататъшните проучвания може би ще дадат отговор на този въпрос.
" Съществуват и други теории, съгласно които сънят е време за изчистване на отпадъците в мозъка или за възобновяване на повредените кафези. Може би през втората половина на нощта стартират да работят други функционалности ", казва Супърмпул.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ