Какво трябва да учат децата в училище?
Че просветителната система е в рецесия, това е повече от ясно. Но не е рецесията единствено в нашата родна главоблъсканица, рецесията е повсеместна. Ценностите й, заложени в Просвещението - напредък посредством просвета, заучаване на доктрина и задълбочаване в хубостта на емпиричното знание, са подложени на проверка, не по нейно предпочитание, а по наложена извън нужда. Защото светът се трансформира, само че базата на образованието, по този начин, както е заложено от епохи, твърдо остава същата.
Какво учат децата в учебно заведение през днешния ден?
Основата на днешната рационална просвета, разграничена условно на две - филантропични или точни науки. Родният език и непознати езици. Спорт и изкуства. Основата е най-вече теоретична, в в по-огромна степен у нас, затормозява децата, тъй като системата е такава, че слага децата наедно, изисква от тях наедно, а те не са идентични, с цел да дават по равно познания, умения и пълномощия. Езиците са все по-важни и езиковото образование стартира от напълно ранна възраст, а като че ли родният език получава все по-малко авторитетна позиция в образователните проекти. Спортът и изкуството към момента се считат привилегия за " надарени ", само че това не пречи и " ненадарените " да бъдат унизени с нормативи, солфеж и комплицирани акварелни техники. Технологиите се учат все по-активно, децата боравят свободно и може би те остават единствената област, която има на своя страна и предпочитание да бъде изучавана, и е налична, и потребна за живота на учениците като възрастни. И всичко това - просвета, езици, технологии, спорт и изкуства, всичко вкупом накуп е наложително за всички деца вкупом. Защото би трябвало има и оценяване на целия този куп. Състезание, конкуренция, натурален асортимент.
“Във второто десетилетие на 21 век учебното заведение би трябвало да се опита да бъде потребно за живота на учениците като възрастни хора, които градят света след него. Да остави тях положително възприятие, обич и блян за още ”
Те могат да вземат решение комплицирани химични уравнения, или най-малко се изисква от тях, само че не могат да си открият сметка в банката. Могат да пишат комплицирани есета, само че им е мъчно да вземат решение спорове. Днешните деца пишат кодове и разрушават пароли, само че им е мъчно да зашият копче и да изпържат две яйца. Преувеличавам ли? Едва ли! Децата елементарно демонстрират същинското си отношение към нещата от света си. И към учебното заведение те демонстрират само досада. Защото усещат, че то им е неефикасно.
Какво би трябвало в действителност да учат децата в учебно заведение?
Полезни умения за банките, бизнеса, институциите. Това визира всички сфери на публичния и обществения ни живот. Откриване на сметка в банка, предотвратяване от неточно интернет извършване на покупки, започване на личен старт-ъп или даже бизнес, писане на планове по стратегии на Европейския съюз, писане на едно нормално CV. Дали са дребни за това? Не, преодоляването на тези пълномощия ги кара да мечтаят, да бъдат смели и инициативни. Да не се влачат по течението, а да бъдат дейна част от света. Днес все по-често дейната гражданска позиция се замазва, хората биват залъгвани и подвеждани за обикновени неща, с които могат да се оправят и сами. Но по какъв начин да го създадат - това се учи, до момента в който си млад. А тогава целият ти ден минава в учебното заведение.
Екология, хранене и интернет. Защо дружно? Защото това са едни от най-интензивно разрастващите се области на знание през днешния ден. Светът ни е в екологична рецесия и въпреки излаз да е прекомерно неосъществим, това не значи, че би трябвало да зарежем всичко просто ей по този начин. Децата би трябвало да знаят по какъв начин и за какво е преработването, по какъв начин се пести сила и какви са другите възможности. Да се усещат подтиквани да развиват своите хрумвания за бъдещето на планетата. И това значи чиста околна среда, в която пораства чиста храна. Какво е пестицид и ГМО, това знаят малко от тях, какво е перма просвета и какви са рисковете във веган храненето - също. И тъй като всички сме обвързани в една огромна мрежа от кликове и лайкове - децата би трябвало да знаят по какъв начин да се пазят от сенките в нея. Сенки, в които дебнат хищници, ползващи тяхната непорочност. Знаем по какъв начин.
Как да оцелеем сами в бита си. Много от днешните деца не могат да подготвят сандвич или омлет. Или тъй като някой непрекъснато го прави вместо тях, или ядат на открито, или поръчват подготвена храна. Също по този начин доста деца на могат да шият или да забиват пирони. Да оказват първа помощ. Изобщо това, което до неотдавна се смяташе за даденост, към този момент е екзотично умения. Дали би трябвало да го учат в учебно заведение? А белким родителите го вършат вкъщи? Дали ще им би трябвало - да, в случай че желаят да знаят от кое място идва храната им и да, в случай че държат на техниката и мебелите, вместо просто да ги захвърлят, когато се счупят. Бабите и дядовците, които частично учеха на тези неща, стават " градски " баби и дядовци, работят до все по-късна възраст и също късат връзката, губят тези излъчени в фамилията умения. От което страда и връзката сред поколенията. Дали могат баби и дядовци в домове за остарели хора да образоват младежи в извънкласни занимания? Могат, само че някой би трябвало да посредничи, нали?
Общуване, спорове, рецензия, работа в екип. Това е част от концепцията децата да бъдат обединявани в класове, в групи по ползи и да вършат дружно планове. Но захласнати от технологиите, тъкмо в тези моменти, когато би трябвало да работят в екипи, се схваща, какъв брой е потърпевшо прочувственото другарство и какъв брой е ниска прочувствената им просветеност. Трудно е да канализират цялата информация, идеалите, към които малко изкуствено са сложени. Да бъдат красиви, слаби, да паснат на реклами и упования. Изпитват компликации да показват мнение и да посредничат в спорове. Вербално и с физическо наличие, а не виртуално зад монитора. Дали това би трябвало да се учи в учебно заведение? Категорично да. И то не би трябвало да е " непряк резултат " от образователния развой, а негов непрекъснат сателит.
Спорт и свободата на придвижванията. Всеобщо доминира мнението, че да си състезател, би трябвало да се стремиш да си добър състезател. За да рисуваш, би трябвало да се стремиш да рисуваш добре, вярно и така нататък С това се убива естествената обич на децата към тези области, които са разумното разследване на играта в ранна детска възраст. Тялото има потребност от спорт и придвижване за наслаждение и здраве, не от нормативи и разпоредбите на 3-4 спорт. Може просто да тичат или да вършат цигански колелета - това е насладата за едни, както има наслада от успеха за други. Едните са заредени със спортна завист и хъс, тъй като подобен е темпераментът им, другите избират уединение и дълги разходки, медитация и йога - още веднъж, тъй като подобен е темпераментът им.
Изкуства, креативност Още в началния курс си проличавал геният. Според кого? И в случай че го няма, да спрат да творят ли? Да спрат да се интересуват от музика, единствено тъй като пеят фалишиво? В учебно заведение се натъртва на два типа изкуство - музика (пеене и вероятно свирене) и изобразително изкуство (евентуално приложни техники като грънчарство) С това единствено се вижда какъв брой незначителна роля е отделена на изобретателното начало на всеки от нас. Да, на всеки. Изкуствата освобождават индивида, без значение какъв брой е скаран с тях съгласно общоприетото мнение или е талант, отново съгласно него. Те би трябвало да заемат също толкоз огромна част от образованието, колкото са науките и езиците, стига детето да го желае. Защото си проличава какъв брой сме ги пренебрегнали - интелектуалците и хората на духа са във допустимо най-ниска позиция от Просвещението (Възраждането у нас) насам. Хората на деня са фейсбук водачи на отзиви, известни персона с добър PR, съмнителни предприемачи и нарушители. Единственото нещо, в което те са по-добри от децата, са че са усвоили по някакъв метод умения, които не се учат в учебно заведение.
“Това е нашата всеобща уязвимост - не пожелаваме от образованието да се реформира идейно, качествено по нов метод и да учи децата ни, че светът е отлично място, в случай че си дейна част от него, а не следващият фен. ”
Че може без принуждение и без да се изисква нещо срещу природата, естествените им склонности. Интровертите имат потребност от своето пространство, както и екстровертните - от изявата си пред аудитория. И всичкият оня огромен запас от способени хора и експерти, които желаят да споделят опита си с тях - да им позволим да го създадат. Защото да си преподавател е заложба и тя не идва с дипломата. В този смисъл - за всеки възпитаник има подобаващ преподавател. Мястото, където се срещат, е учебното заведение. Голямото, на живота.
Какво учат децата в учебно заведение през днешния ден?
Основата на днешната рационална просвета, разграничена условно на две - филантропични или точни науки. Родният език и непознати езици. Спорт и изкуства. Основата е най-вече теоретична, в в по-огромна степен у нас, затормозява децата, тъй като системата е такава, че слага децата наедно, изисква от тях наедно, а те не са идентични, с цел да дават по равно познания, умения и пълномощия. Езиците са все по-важни и езиковото образование стартира от напълно ранна възраст, а като че ли родният език получава все по-малко авторитетна позиция в образователните проекти. Спортът и изкуството към момента се считат привилегия за " надарени ", само че това не пречи и " ненадарените " да бъдат унизени с нормативи, солфеж и комплицирани акварелни техники. Технологиите се учат все по-активно, децата боравят свободно и може би те остават единствената област, която има на своя страна и предпочитание да бъде изучавана, и е налична, и потребна за живота на учениците като възрастни. И всичко това - просвета, езици, технологии, спорт и изкуства, всичко вкупом накуп е наложително за всички деца вкупом. Защото би трябвало има и оценяване на целия този куп. Състезание, конкуренция, натурален асортимент.
“Във второто десетилетие на 21 век учебното заведение би трябвало да се опита да бъде потребно за живота на учениците като възрастни хора, които градят света след него. Да остави тях положително възприятие, обич и блян за още ”
Те могат да вземат решение комплицирани химични уравнения, или най-малко се изисква от тях, само че не могат да си открият сметка в банката. Могат да пишат комплицирани есета, само че им е мъчно да вземат решение спорове. Днешните деца пишат кодове и разрушават пароли, само че им е мъчно да зашият копче и да изпържат две яйца. Преувеличавам ли? Едва ли! Децата елементарно демонстрират същинското си отношение към нещата от света си. И към учебното заведение те демонстрират само досада. Защото усещат, че то им е неефикасно.
Какво би трябвало в действителност да учат децата в учебно заведение?
Полезни умения за банките, бизнеса, институциите. Това визира всички сфери на публичния и обществения ни живот. Откриване на сметка в банка, предотвратяване от неточно интернет извършване на покупки, започване на личен старт-ъп или даже бизнес, писане на планове по стратегии на Европейския съюз, писане на едно нормално CV. Дали са дребни за това? Не, преодоляването на тези пълномощия ги кара да мечтаят, да бъдат смели и инициативни. Да не се влачат по течението, а да бъдат дейна част от света. Днес все по-често дейната гражданска позиция се замазва, хората биват залъгвани и подвеждани за обикновени неща, с които могат да се оправят и сами. Но по какъв начин да го създадат - това се учи, до момента в който си млад. А тогава целият ти ден минава в учебното заведение.
Екология, хранене и интернет. Защо дружно? Защото това са едни от най-интензивно разрастващите се области на знание през днешния ден. Светът ни е в екологична рецесия и въпреки излаз да е прекомерно неосъществим, това не значи, че би трябвало да зарежем всичко просто ей по този начин. Децата би трябвало да знаят по какъв начин и за какво е преработването, по какъв начин се пести сила и какви са другите възможности. Да се усещат подтиквани да развиват своите хрумвания за бъдещето на планетата. И това значи чиста околна среда, в която пораства чиста храна. Какво е пестицид и ГМО, това знаят малко от тях, какво е перма просвета и какви са рисковете във веган храненето - също. И тъй като всички сме обвързани в една огромна мрежа от кликове и лайкове - децата би трябвало да знаят по какъв начин да се пазят от сенките в нея. Сенки, в които дебнат хищници, ползващи тяхната непорочност. Знаем по какъв начин.
Как да оцелеем сами в бита си. Много от днешните деца не могат да подготвят сандвич или омлет. Или тъй като някой непрекъснато го прави вместо тях, или ядат на открито, или поръчват подготвена храна. Също по този начин доста деца на могат да шият или да забиват пирони. Да оказват първа помощ. Изобщо това, което до неотдавна се смяташе за даденост, към този момент е екзотично умения. Дали би трябвало да го учат в учебно заведение? А белким родителите го вършат вкъщи? Дали ще им би трябвало - да, в случай че желаят да знаят от кое място идва храната им и да, в случай че държат на техниката и мебелите, вместо просто да ги захвърлят, когато се счупят. Бабите и дядовците, които частично учеха на тези неща, стават " градски " баби и дядовци, работят до все по-късна възраст и също късат връзката, губят тези излъчени в фамилията умения. От което страда и връзката сред поколенията. Дали могат баби и дядовци в домове за остарели хора да образоват младежи в извънкласни занимания? Могат, само че някой би трябвало да посредничи, нали?
Общуване, спорове, рецензия, работа в екип. Това е част от концепцията децата да бъдат обединявани в класове, в групи по ползи и да вършат дружно планове. Но захласнати от технологиите, тъкмо в тези моменти, когато би трябвало да работят в екипи, се схваща, какъв брой е потърпевшо прочувственото другарство и какъв брой е ниска прочувствената им просветеност. Трудно е да канализират цялата информация, идеалите, към които малко изкуствено са сложени. Да бъдат красиви, слаби, да паснат на реклами и упования. Изпитват компликации да показват мнение и да посредничат в спорове. Вербално и с физическо наличие, а не виртуално зад монитора. Дали това би трябвало да се учи в учебно заведение? Категорично да. И то не би трябвало да е " непряк резултат " от образователния развой, а негов непрекъснат сателит.
Спорт и свободата на придвижванията. Всеобщо доминира мнението, че да си състезател, би трябвало да се стремиш да си добър състезател. За да рисуваш, би трябвало да се стремиш да рисуваш добре, вярно и така нататък С това се убива естествената обич на децата към тези области, които са разумното разследване на играта в ранна детска възраст. Тялото има потребност от спорт и придвижване за наслаждение и здраве, не от нормативи и разпоредбите на 3-4 спорт. Може просто да тичат или да вършат цигански колелета - това е насладата за едни, както има наслада от успеха за други. Едните са заредени със спортна завист и хъс, тъй като подобен е темпераментът им, другите избират уединение и дълги разходки, медитация и йога - още веднъж, тъй като подобен е темпераментът им.
Изкуства, креативност Още в началния курс си проличавал геният. Според кого? И в случай че го няма, да спрат да творят ли? Да спрат да се интересуват от музика, единствено тъй като пеят фалишиво? В учебно заведение се натъртва на два типа изкуство - музика (пеене и вероятно свирене) и изобразително изкуство (евентуално приложни техники като грънчарство) С това единствено се вижда какъв брой незначителна роля е отделена на изобретателното начало на всеки от нас. Да, на всеки. Изкуствата освобождават индивида, без значение какъв брой е скаран с тях съгласно общоприетото мнение или е талант, отново съгласно него. Те би трябвало да заемат също толкоз огромна част от образованието, колкото са науките и езиците, стига детето да го желае. Защото си проличава какъв брой сме ги пренебрегнали - интелектуалците и хората на духа са във допустимо най-ниска позиция от Просвещението (Възраждането у нас) насам. Хората на деня са фейсбук водачи на отзиви, известни персона с добър PR, съмнителни предприемачи и нарушители. Единственото нещо, в което те са по-добри от децата, са че са усвоили по някакъв метод умения, които не се учат в учебно заведение.
“Това е нашата всеобща уязвимост - не пожелаваме от образованието да се реформира идейно, качествено по нов метод и да учи децата ни, че светът е отлично място, в случай че си дейна част от него, а не следващият фен. ”
Че може без принуждение и без да се изисква нещо срещу природата, естествените им склонности. Интровертите имат потребност от своето пространство, както и екстровертните - от изявата си пред аудитория. И всичкият оня огромен запас от способени хора и експерти, които желаят да споделят опита си с тях - да им позволим да го създадат. Защото да си преподавател е заложба и тя не идва с дипломата. В този смисъл - за всеки възпитаник има подобаващ преподавател. Мястото, където се срещат, е учебното заведение. Голямото, на живота.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ