Страховете на мъжете
Че мъжете не би трябвало да се опасяват, ни учат още от деца. Внушаването, че не е присъщо на мъжете да плачат или да се опасяват от тъмното, кучета или от хулигани, от време на време докарва момчетата до голям брой уплахи.
Парадоксът е в това, че мъжките страхове, в случай че оставим настрани най-екзотичните, като боязън от патладжани или включена прахосмукачка, са движещата мощ на тяхното развиване.
Ако нямаха уплахи, то болшинството мъже несъмнено нямаше да си създадат труда да станат от леглото заран. Така че да се борим с тези страхове е освен безмислено, само че и нездравословно. Важното е да могат да се управляват тези страхове.
Има няколко най-разпространени мъжки страхове. В тях влиза страхът от незадоволяване на партньорката. Най-ценният орган, който оказва въздействие върху мъжкото самочуствие, не търпи никакви рецензии.
Самецът не може да одобри никакви шегички или недоволства по отношение на своята потентност. Положителната страна от тази уплаха е, че от смут да не се изложи в леглото, той може да се откаже от редица нездравословни привички, като тютюнопушенето и да се захване да поддържа тялото си във форма.
Страхът от финансова беззащитност провокира появята на съществени мъже, а не мамините синчета. Мъжът е последовател на рода и наложително изискване е освен да имаш деца, а и да можеш да ги изхраниш.
Страхът от отвод – и по-точно несигурността преследва мъжа постоянно. Никога не може да е сигурен, че е схванал дамата вярно, даже в случай че тя лежи гола в леглото му. Рискът от пострадване на самолюбието му е изключително тежка възможност, и това укрепва мъжката неустановеност.
Страх от проваляне – мъжкият свят е нечовечен и праволинеен, не търпи конкуренция. Няма значение в коя област е загубата, дали игра на карти или или избори за Народното събрание – мъжкото себелюбие страда.
Този боязън кара мъжете да вършат доста безсмислени неща, които постоянно водят до болничното заведение или до конфликти със закона. Навикът да се съизмерват с останалите самци е най-вкорененият в мъжката душeвност. При възможна загуба незабавно се търси друго занятие и нов фундамент, на който да се качат.
Страхът да наподобяват смешни – обичат присмеха, стига да не е ориентиран към тях. Могат да си разрешат сами да се надсмиват над минусите, само че не понасят това от близките. Мъжете съпоставят това да станеш комичен, към това да си слаб.
Страхът от взаимозависимост – изключително остър при някои мъже, които под неговото въздействие остават ергени. Загубата на надзор на обстановката или територията трансформира мъжете в притиснато в ъгъла животно. Те не споделят женското вдъхновение при взаимния живот, и не могат да приема, че към този момент всичко е общо.
Самотата е нещо, от което мъжете под паника се опасяват, въпреки да не го демонстрират толкоз очевидно, колкото дамите. Този боязън се изостря с годините и кара мъжете да се вземат решение на сложни за тях стъпки. Те стават отстъпчиви по въпроси като брак, деца и обзавеждане на фамилното гнездо.
Средностатистическият мъж се опасява от самотата не тъй като се надява на чаша бира, която да му подадат внуците, а тъй като по актуалните догми бракът е един от признаците за обществена тежест.
