Частните гимназии са истинска индустрия за образователни услуги в Корея.

Частните гимназии са същинска промишленост за просветителни услуги в Корея. Училищата се разделят на такива за девойки и момчета. А образованието по британски език е водещо. Всички работят на групи и извършват дилемите като екип, в който всеки има право да покаже най-хубавото.

 „ Учила съм в такова учебно заведение. При вас момчетата и девойките също учат разграничени и са частни? “, изстрелва корейската ми преводачка, до момента в който влизаме в едно от най-елитните учебни заведения на Сеул. То е единствено за девойки, а в него се учи и български език. Партньор е с нашето 18-о учебно заведение в София. „ Не са разграничени, а и частните са малко “, съумявам да отговоря аз, до момента в който преглеждам фасадата на топ школото. По нищо не се разграничава от която и да е квартална образователна постройка у нас. Паркингът обаче е впечатляващ. Но колите са на учителите. Ученичките са в униформи, класните стаи не са нищо изключително, дежурните мият коридорите. В кабинетите по химия, география, физика, изкуства е цялостно с разнообразни пособия (по-късно ще открия, че това е предписание за всички образователни заведения, а не въпрос на елитно частно обучение).

 Учителската стая наподобява на огромна офис зала - всеки има обособен работен ъгъл, обсипан с учебници и документи. След малко ще схвана, че преподавател в Корея се става извънредно мъчно, само че един път станал учител, човек има кариера, сигурност, огромна заплата и почитание. Изключително почитание. В педагогическите факултети влизат не положителните, а извънредно положителните. Докато основният преподавател и неговият екип ми описват особеностите на методиките на преподаване, часовете претовареност, образователната стратегия и се радват на българските си сътрудници, разбирам, че тук въпроси от рода „ Родителите, не се ли тормозят от претоварването на децата? “, „ Какви са правата на децата? “, „ Не са ли доста домашните? “ не се схващат. Защото се счита за обикновено ученикът да спи по 5 часа на денонощие и да е от 6 до 22 ч на учебно заведение. Учението е цел и път към триумфа. „ И при теб ли беше по този начин? “, запитвам на излизане от учебното заведение преводачката. „ Да, същинска полуда. Ставах в 4 часа и до 11 вечерта стоях в библиотеката “, дава отговор тя. Това е проблем в корейската система, на който сега се търси решение. Но не това е в основата на триумфа. А уважението, трудът и предвидимостта на кариерата и живота.

 И още нещо - страната влага големи старания в постоянното начално обучение. Педагозите за тази степен се избират измежду най-хубавите студенти, образованието е единствено в държавни вузове (има единствено един частен педагогичен университет). И в извънкласната активност. Общината на Сеул да вземем за пример директно се ангажира с тези занимания. Те освен развиват децата, само че освобождават времето на родителите. Едно от учебните заведения за дребните е обзаведено като по азбучник на огромните компании - цялата постройка е еко, децата имат видеостени в коридорите, на които играят, двор, в който садят растения, всичко се следи от директорския кабинет на специфичен екран, множеството от педагозите се мъже. И всички работят в екип - от игрите до метода на асимилиране на дилемите по математика. Във всяка класна стая има по 3 „ черни дъски “ - една елементарна, един екран и една, на която се лепят разнообразни неща. И шир, да, шир, на който, в случай че някой се изцапа, да си простре дрехата. Там са и парцалите, с които децата сами чистят работните и общите пространства. А, да, в учебното заведение се върви с обувки за „ у дома “. Вечер е място, на което се събират родителите, с цел да упражняват в салона, да почетат книга, да поседят в парка.

 Гимназията е в ръцете на частния пазар. Над 90 на 100 от учебните заведения са частни и родителите дават купища пари за образованието. Ниският триумф не се приема, междинният - също. Изискват се единствено отлични резултати. Учениците нямат свободно време, имат занимания - наложителни и извънкласни часове. Учителите също нямат свободно време в работното време, в случай че не са в час и не се готвят за идващия, посещават часове за обмяна на опит. Няма 5 часа дневно, няма месеци лятна отмора. Не работиш ли, нямаш работа.

 Не учиш ли, пазарът те изхвърля. Корея не стои на едно място и търси своята ниша в световния свят. Нашата цел е да имаме „ умни учебни заведения за умни възпитаници “, споделят шефовете и педагозите в Корея. Гъвкавост и перспективност са другите съществени линии, по които работи системата. Например учебното заведение „ Инчон Ханнури “, което се намира в кв „ Инчон “, където е сеулското летище. Кварталът е обитаем главно с чужденци, тъй като там са част от главните връзки за връзка с останалия свят. В него учат деца от всевъзможни народност. Всеки етаж на учебното заведение е отдаден на нещо - на изкуството, на науката, на музиката, историята. А на всяко стълбище написа някаква поговорка, като например „ Времето е пари “. Как се работи с деца от целия свят?, запитвам шефа. „ Изключително мъчно, само че доста се веселя, когато се връщат при нас с усмивки “, дава отговор той. В Корея уважението и труда носят действителен резултат - стопански разцвет на страната и обществена непоклатимост на нейните жители.

Инфо: www.trud.bg