На какво се дължи бюджетната криза в Германия и има ли светлина в тунела
Бюджетът на Германия изпадна в усложнение, откакто предходната седмица конституционният съд на страната постанови, че е нелегално преразпределянето на необработен дълг, в началото избран за незабавно финансиране, обвързвано с пандемията, към настоящи проекти за разноски.
В резултат на това тази седмица финансовото министерство замрази разноските за всички министерства.
Но това може да е единствено върхът на айсберга, написа в собствен разбор CNBC, защото финансовите проблеми могат да доведат до политически и даже евентуално да застрашат бъдещето на съдружното държавно управление на Берлин.
Германия обаче не стига до този кръстопът за една нощ - в някои връзки корените на актуалната рецесия даже предхождат пандемията. И това се дължи на така наречен дългова спирачка на Германия.
Дългова спирачка
Приета през 2009 година, дълговата спирачка лимитира какъв брой дълг може да поеме държавното управление и диктува оптималния размер на структурния бюджетен недостиг. Правилата гласят, че той не може да бъде по-голям от 0,35 % от годишния Брутният вътрешен продукт на Германия.
След международната финансова рецесия дълговата спирачка е крайъгълният камък на немската фискална политика. Тогава избухва пандемията и държавното управление поема незабавен дълг, с цел да се опита да спре въздействието на пандемията върху бюджета му посредством краткотрайно прекъсване на дълга.
Впоследствие обаче се оказва, че това в допълнение финансиране в действителност не е належащо, и настоящето съдружно държавно управление взема решение да го преразпредели за финансиране на политики, ориентирани към изменението на климата и по-зелена, по-устойчива стопанска система.
Конституционно или не?
Германската съпротива не е удовлетворена от преразпределението и в последна сметка отнася въпроса до конституционния съд на Германия, който предходната седмица излиза с решение, което се трансформира в удар за държавното управление, потвърждавайки, че незабавното финансиране не е позволено да се употребява за политически проекти, които не са свързани с пандемията.
Правителството на страната, по всичко проличава, ненапълно е импровизирано за тази присъда. Някои наблюдаващи (и хора от Зелената партия) са безапелационни, че климатичната рецесия е също толкоз изключителна обстановка, колкото и пандемията. Но решението на съда остава в действие и бюджетът на Германия към този момент има дупка от 60 милиарда евро.
Оттогава държавното управление се бори да преработи финансовите си проекти и по-рано тази седмица немските медии оповестяват, че финансовото министерство повече или по-малко е изключило опцията за спомагателни разноски, които не са планувани за 2023 година
Разделена коалиция
Основен фактор в алтернативата на държавното управление е наборът от политически позиции, които заемат тримата съдружни сътрудници.
В обединението влизат Зелените - мотор на политиката в региона на климата, която сега е сложена на риск. След това идват SPD - социалдемократите, които желаят да създадат спирачката на дълга по-мека или да усилят налозите. И най-после – FDP (Free Democratic Party), която управлява финансовото министерство и не желае по-високи налози или по-висок дълг.
Но цялостно раздробяване на държавното управление е малко евентуално, считат шефовете на Eurasia Group Ян Течау, Муйтаба Рахман и Йенс Ларсен. „ Стабилността на държавното управление не е сложена под въпрос и обединението към момента е евентуално да приключи цялостния си мандат “.
„ И трите партии ще бъдат изправени пред опустошителни загуби в (малко вероятния) случай на предварителни избори, което понижава апетита им за излизане от настоящето съглашение. Очевидно не е допустимо ново болшинство в настоящия парламент “, считат те.
Някакви решения?
Решенията към момента са малко и надалеч, изключително тези, които могат да бъдат приложени в непосредствена вероятност, а държавното управление към момента работи върху проекти за поправяне на разноските и финансирането, за които съдружните сътрудници биха могли да се спогодят.
„ Очевидният излаз би бил да се промени конституцията “, счита основният икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг. „ Това ще изисква нов консенсус с най-малко някои от опозиционните политици, нужен за реализиране на нужното болшинство от две трети, което би означавало политически покупко-продажби и жертви по разделящи тематики като разпоредбите за даване на леговище “.
По думите им към този момент такава договорка наподобява малко евентуална, само че след идващите избори през септември 2025 година едно ново държавно управление, което още веднъж ще би трябвало да включва елементи от дясно- и ляво-центристи, „ е допустимо да подписа такава договорка “.
Реформирането на дълговата спирачка след идващите общи избори също е един от пътищата, които икономистите от Citi Кристиан Шулц, Гиада Джани и Бенджамин Набаро плануват. Те също по този начин означават, че може да предстоят дълготрайни промени в метода, по който се финансира немското държавно управление.
„ Очакваме решението да накара държавното управление да построи действителни парични запаси в естествени времена, както и по време на изключителни обстановки, което би му разрешило да се оправи с дълготрайните последствия от рецесии, без да нарушава разпоредбите за дълга “, показват те.
И най-после, летвата за това какво съставлява „ изключителна обстановка “ (и затова разрешава разпределяне на дълговата спирачка) може да бъде намалена – и в последна сметка може би даже да включи климатичната рецесия.
В резултат на това тази седмица финансовото министерство замрази разноските за всички министерства.
Но това може да е единствено върхът на айсберга, написа в собствен разбор CNBC, защото финансовите проблеми могат да доведат до политически и даже евентуално да застрашат бъдещето на съдружното държавно управление на Берлин.
Германия обаче не стига до този кръстопът за една нощ - в някои връзки корените на актуалната рецесия даже предхождат пандемията. И това се дължи на така наречен дългова спирачка на Германия.
Дългова спирачка
Приета през 2009 година, дълговата спирачка лимитира какъв брой дълг може да поеме държавното управление и диктува оптималния размер на структурния бюджетен недостиг. Правилата гласят, че той не може да бъде по-голям от 0,35 % от годишния Брутният вътрешен продукт на Германия.
След международната финансова рецесия дълговата спирачка е крайъгълният камък на немската фискална политика. Тогава избухва пандемията и държавното управление поема незабавен дълг, с цел да се опита да спре въздействието на пандемията върху бюджета му посредством краткотрайно прекъсване на дълга.
Впоследствие обаче се оказва, че това в допълнение финансиране в действителност не е належащо, и настоящето съдружно държавно управление взема решение да го преразпредели за финансиране на политики, ориентирани към изменението на климата и по-зелена, по-устойчива стопанска система.
Конституционно или не?
Германската съпротива не е удовлетворена от преразпределението и в последна сметка отнася въпроса до конституционния съд на Германия, който предходната седмица излиза с решение, което се трансформира в удар за държавното управление, потвърждавайки, че незабавното финансиране не е позволено да се употребява за политически проекти, които не са свързани с пандемията.
Правителството на страната, по всичко проличава, ненапълно е импровизирано за тази присъда. Някои наблюдаващи (и хора от Зелената партия) са безапелационни, че климатичната рецесия е също толкоз изключителна обстановка, колкото и пандемията. Но решението на съда остава в действие и бюджетът на Германия към този момент има дупка от 60 милиарда евро.
Оттогава държавното управление се бори да преработи финансовите си проекти и по-рано тази седмица немските медии оповестяват, че финансовото министерство повече или по-малко е изключило опцията за спомагателни разноски, които не са планувани за 2023 година
Разделена коалиция
Основен фактор в алтернативата на държавното управление е наборът от политически позиции, които заемат тримата съдружни сътрудници.
В обединението влизат Зелените - мотор на политиката в региона на климата, която сега е сложена на риск. След това идват SPD - социалдемократите, които желаят да създадат спирачката на дълга по-мека или да усилят налозите. И най-после – FDP (Free Democratic Party), която управлява финансовото министерство и не желае по-високи налози или по-висок дълг.
Но цялостно раздробяване на държавното управление е малко евентуално, считат шефовете на Eurasia Group Ян Течау, Муйтаба Рахман и Йенс Ларсен. „ Стабилността на държавното управление не е сложена под въпрос и обединението към момента е евентуално да приключи цялостния си мандат “.
„ И трите партии ще бъдат изправени пред опустошителни загуби в (малко вероятния) случай на предварителни избори, което понижава апетита им за излизане от настоящето съглашение. Очевидно не е допустимо ново болшинство в настоящия парламент “, считат те.
Някакви решения?
Решенията към момента са малко и надалеч, изключително тези, които могат да бъдат приложени в непосредствена вероятност, а държавното управление към момента работи върху проекти за поправяне на разноските и финансирането, за които съдружните сътрудници биха могли да се спогодят.
„ Очевидният излаз би бил да се промени конституцията “, счита основният икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг. „ Това ще изисква нов консенсус с най-малко някои от опозиционните политици, нужен за реализиране на нужното болшинство от две трети, което би означавало политически покупко-продажби и жертви по разделящи тематики като разпоредбите за даване на леговище “.
По думите им към този момент такава договорка наподобява малко евентуална, само че след идващите избори през септември 2025 година едно ново държавно управление, което още веднъж ще би трябвало да включва елементи от дясно- и ляво-центристи, „ е допустимо да подписа такава договорка “.
Реформирането на дълговата спирачка след идващите общи избори също е един от пътищата, които икономистите от Citi Кристиан Шулц, Гиада Джани и Бенджамин Набаро плануват. Те също по този начин означават, че може да предстоят дълготрайни промени в метода, по който се финансира немското държавно управление.
„ Очакваме решението да накара държавното управление да построи действителни парични запаси в естествени времена, както и по време на изключителни обстановки, което би му разрешило да се оправи с дълготрайните последствия от рецесии, без да нарушава разпоредбите за дълга “, показват те.
И най-после, летвата за това какво съставлява „ изключителна обстановка “ (и затова разрешава разпределяне на дълговата спирачка) може да бъде намалена – и в последна сметка може би даже да включи климатичната рецесия.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ