Димитър Чобанов: Бюджет 2024г. е прекалено оптимистичен
„ Бюджетът на Асен Василев наподобява много оптимистично квалифициран от позиция на външната конюнктура, икономическата обстановка и по какъв начин това ще се отрази върху българската стопанска система “. Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът Димитър Чобанов от Института по стопански системи и политики в УНСС.
По-конкретно съгласно икономиста проблемите стартират още от подготовката на макрорамката, в която е надценен размера на Брутният вътрешен продукт още на 2023 година „ Това, което виждаме там съгласно прогнозата на МФ е, че Брутният вътрешен продукт в номинално изражение за тази година ще доближи 191 милиарда лева Според данните, които Национален статистически институт неотдавна оповести за Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие, в действителност прогнозата на МФ наподобява безусловно нереална. За да се осъществя тя, то номиналният напредък пред последното тримесечие на 2023 година би трябвало да бъде над 20 %, което няма по какъв начин да стане “, счита Димитър Чобанов. Той изясни, че инфлацията намалява-до 10%, а действителният стопански напредък е до 2 %. „ Това, което може да стане е растежът през последното тримесечие на годишна база да доближи до 10%, само че не и повече, няма по какъв начин да стане 20%. От там нататък няколко милиарда от прогнозата на МФ няма по какъв начин да се изпълнят “, акцентира икономистът.
Той разяснява, че имаме и много оптимистична прогноза за растежа за 2024г.- съгласно МФ той ще е 3,2%. „ Видяхме през седмицата прогнозата на Европейска комисия, която дава доста по-нисък напредък. В рамките на Еврозоната към този момент няколко страни са в криза, обстановката в Съединени американски щати и Китай също не е толкоз добра, тъй че когато техните стопански системи не се развиват задоволително бързо, това се отразява на Еврозоната, а от там има резултат и върху българската стопанска система. Така че няма учредения за оптимизъм от кое място ще пристигна този висок напредък “, безапелационен е Димитър Чобанов.
Според икономиста позитивният напредък на износа също е мъчно изпълним. „ Има един много сериозен напредък на капиталовата интензивност, който се обосновава с много сериозната обществена капиталова стратегия, единствено че както видяхме 800 млн. от тази стратегия внезапно изчезнаха с ангажимента, че могат да се появят в случай че кабинета осъществя тези доходи, които съгласно мен никой не чака че ще се създадат, тъй че капиталовата политика също е оптимистична “, счита Чобанов.
Той разясни, че разходната част е раздута и то най-много по настоящите разноски. „ Това с пенсиите, заплатите в бюджетния бранш през последните 2 години докара до високи настоящи разноски. Тепърва ще забележим какво ще се случва и с разноските по обслужване на дълга. Лихвените заплащания до момента бяха релативно невисок % от бюджетните разноски, само че с повишаването на дълга и на лихвените проценти по интернационалните пазари също съставлява притеснителна наклонност “, означи икономистът.
Димитър Чобанов разяснява, че макрорамката демонстрира едни и прекомерно оптимистични цифри, а това ще се отрази и върху приходната част. „ Над 2 милиарда лева бяха съкратени, само че във връзка с някои налози също има по-оптимистичен взор в сравнение с фактически ще се случи. Много зависи какъв ще бъде сюжетът във връзка с растежа на Брутният вътрешен продукт, дали ще имаме напредък на вноса, тъй като приходите по Данък добавена стойност от него са извънредно значими, и в случай че растежа на вноса е негативен с малко доходи по Данък добавена стойност, както беше тази година, в случай че това продължи и идната година, няма да се покачат и приходите “, акцентира специалистът.
По отношение на корпоративното подоходно облагане се внася една спомагателна ставка от 15%, която се отнася до огромните компании. „ Дори това да е позитивно за българската стопанска система аз чакам, че това може да докара до отлив на регистрации на такива предприятия в България, тъй като към този момент българската среда няма по какво да се отличава от стопанските системи с по-високи налози. От там нататък българската стопанска система не е атрактивна и това може да докара до отлив на доходи. Дори да не се случи това незабавно, с течение на времето евентуално такава ще бъде наклонността “, означи още Чобанов.
Той дефинира политиките, ориентирани към повишение на събираемостта, като недовеждащи до основни усъвършенствания. „ Нито тематиката известна като бонус-донус, нито другите неща ще донесат до практическо повишение на събираемостта. Така че приходната част е повишена. Ако България през 2025 година вероятно бъде призната като част от Еврозоната, това ще изисква Българска народна банка да бъде капитализирана, а в действителност в случай че МФ събере тези доходи от вноската от Българска народна банка, това значи, че ще би трябвало да се търси в допълнение финансиране, с цел да може да капитализира Българска народна банка, тъй като това е изискване за Еврозоната. По-вероятно е МФ да се опита да събере тези пари “, счита Димитър Чобанов.
Според него не се съблюдават и разпоредбите, отнасящи се до структурния недостиг, който е по-висок. „ Този систематичен недостиг може да бъде 1% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който кабинета е заложил по-високи структурни дефицити. Другото е правилото за напредък на разноските, които в действително изражение не би трябвало да надвишават растежа на евентуалния Брутният вътрешен продукт, това предписание бюджетът на Василев го нарушава. Така две от нещата записани в Закона за обществените финанси държавното управление не ги извършва “, добави още икономистът Димитър Чобанов, след което посочи, че бюджет 2024г. е продължение на предишни практики, които се правят през последните години. /БГНЕС
