Оптимизъм без визия за развитие: Бюджет 2023 е „закърпване на положението“
Бюджет 2023 залага на оптимизма, липсва му визия за развиване на стопанската система и цели по-скоро да закърпи ситуацията. Това ненапълно е обяснимо с голямото му забавяне от повече от половин година, икономистите обаче показват и някои притеснителни параметри в малко по-дълъг небосвод от актуалната година.
„ Бюджет, който се внася в средата на годината, няма по какъв начин да направи някаква основна смяна в политиката “, разяснява финансистът и някогашен заместник-министър на финансите Любомир Дацов в ефира на Българска национална телевизия тази заран. На същото мнение е и икономистът Георги Ангелов, който подсети, че действително Бюджет 2023 се чака да проработи чак през септември месец и да действа едвам 3-4 месеца.
С други думи, отбелязва Ангелов, „ това е закърпване на ситуацията до края на годината “. По-важен ще е Бюджет 2024, върху който би трябвало да стартира да се работи в края на актуалната година и в който към този момент би трябвало да проличат хрумвания за капиталови политики и структурни промени.
Заложените средносрочни прогнози за идващите две години обаче са знак, че липсва основна политика и изясненост какво ще се прави в обособените браншове. Обяснение Любомир Дацов вижда в това, че „ сега нямаме управническа политика “. За това приказва и икономистът Михаил Кръстев. „ Начинът, по който се опитваме да закърпим този бюджет, е с липса на визия за средносрочно развиване на българските обществени финанси ”, уточни той в ефира на Nova.
„ Това не е консолидация, правена с доста съществени структурни промени, а обиране на луфтове тук и там, на буфери, които знаем, че ги има “, счита Лъчезар Богданов.
„ Очевидно Министерството на финансите залага на оптимизъм, защото прогнозата за напредък на стопанската система, надалеч изпреварва тези на Българската национална банка, както и на рейтинговите организации. Прогноза от 1,8% напредък на стопанската система е оптимистична, няма буфер. С малко да не се случи, това ще утежни осъществяването на този бюджет и ще наложи разноски от някъде другаде “, разяснява Михаил Кръстев.
По думите му отлагането на останалите вложения също би могло да се окаже с тежка дълготрайна цена, защото това са разноските с най-голяма добавена стойност.
Някои пробойни
В приходната част Георги Ангелов вижда риск в осъществяването на приходната част във връзка с косвените налози, защото осъществяването на Данък добавена стойност остава на равнищата от предходната година и това може да окаже задържащ резултат върху събираемостта. „ Оттам може да пристигна осъществяването или не на целия бюджет “, счита той.
Според Любомир Дацов пък огромният проблем в приходната част е, че се залага на приходи от Плана за възобновяване и възможното облагане със 100% на дивидентите. „ Всеки икономист знае, че сред облага на книга и касов поток има голяма разлика “, уточни той.
В разходната част, споделя Дацов, се „ играе с финансовите разноски “, които са понижени с над 2 милиарда лева Георги Ангелов също обръща внимание на „ изкуственото раздуване “ на някои и необяснимото им осъществяване със задна дата от 1 януари. Той също вижда най-голямо предизвикателство при капителите разноски и изяснява, че с цел да платиш подобен, нещо фактически би трябвало да е изпълнено и издигнато.
По думите му специалистите в МФ все ще намерят по какъв начин да нагласят салдото, само че по-важното е финансовите разноски да се вършат фактически, тъй като по този начин стопанската система се развива.
Според Любомир Дацов „ нито една от огромните ограничения, които оформят понижението на недостига, не съставляват същински ограничения “. Той обърна внимание и на това, че по този начин показаният Бюджет 2023 не бори инфлацията.
В по-дългосрочен небосвод:
„ Един от рисковете пред бюджета, освен за 2023 г, а и за 2024, е да продължим на калпак да даваме средства в някаква посока, без да преценим същинските потребности “, съобщи някогашният министър на труда и обществената политика Иван Нейков.
В този подтекст от Института за пазарна стопанска система означават в собствен разбор, че разширението на бюджетните дефицити в последните години, подкрепено от появяването на нови данъчни облекчения и преференции, както и от растежа на разноските за едва ориентирани обществени стратегии, се чака да докара до растеж на държавния дълг до близо 60 милиарда лева през 2025 година и сериозен растеж на разноските за неговото обслужване.
„ Ако през 2020 и 2021 година разноските за лихви по държавния дълг са под 600 млн. лева на година, през 2024 година техният размер се чака да доближи над 1,7 милиарда лева Темата за разноските за обслужване на държавния дълг, която беше позабравена в годините на доста ниска цена на дълга, към този момент не може да се подценява и неизбежно ще е основна в дебатите за държавния дълг “, акцентират от ИПИ.
„ Бюджет, който се внася в средата на годината, няма по какъв начин да направи някаква основна смяна в политиката “, разяснява финансистът и някогашен заместник-министър на финансите Любомир Дацов в ефира на Българска национална телевизия тази заран. На същото мнение е и икономистът Георги Ангелов, който подсети, че действително Бюджет 2023 се чака да проработи чак през септември месец и да действа едвам 3-4 месеца.
С други думи, отбелязва Ангелов, „ това е закърпване на ситуацията до края на годината “. По-важен ще е Бюджет 2024, върху който би трябвало да стартира да се работи в края на актуалната година и в който към този момент би трябвало да проличат хрумвания за капиталови политики и структурни промени.
Заложените средносрочни прогнози за идващите две години обаче са знак, че липсва основна политика и изясненост какво ще се прави в обособените браншове. Обяснение Любомир Дацов вижда в това, че „ сега нямаме управническа политика “. За това приказва и икономистът Михаил Кръстев. „ Начинът, по който се опитваме да закърпим този бюджет, е с липса на визия за средносрочно развиване на българските обществени финанси ”, уточни той в ефира на Nova.
„ Това не е консолидация, правена с доста съществени структурни промени, а обиране на луфтове тук и там, на буфери, които знаем, че ги има “, счита Лъчезар Богданов.
„ Очевидно Министерството на финансите залага на оптимизъм, защото прогнозата за напредък на стопанската система, надалеч изпреварва тези на Българската национална банка, както и на рейтинговите организации. Прогноза от 1,8% напредък на стопанската система е оптимистична, няма буфер. С малко да не се случи, това ще утежни осъществяването на този бюджет и ще наложи разноски от някъде другаде “, разяснява Михаил Кръстев.
По думите му отлагането на останалите вложения също би могло да се окаже с тежка дълготрайна цена, защото това са разноските с най-голяма добавена стойност.
Някои пробойни
В приходната част Георги Ангелов вижда риск в осъществяването на приходната част във връзка с косвените налози, защото осъществяването на Данък добавена стойност остава на равнищата от предходната година и това може да окаже задържащ резултат върху събираемостта. „ Оттам може да пристигна осъществяването или не на целия бюджет “, счита той.
Според Любомир Дацов пък огромният проблем в приходната част е, че се залага на приходи от Плана за възобновяване и възможното облагане със 100% на дивидентите. „ Всеки икономист знае, че сред облага на книга и касов поток има голяма разлика “, уточни той.
В разходната част, споделя Дацов, се „ играе с финансовите разноски “, които са понижени с над 2 милиарда лева Георги Ангелов също обръща внимание на „ изкуственото раздуване “ на някои и необяснимото им осъществяване със задна дата от 1 януари. Той също вижда най-голямо предизвикателство при капителите разноски и изяснява, че с цел да платиш подобен, нещо фактически би трябвало да е изпълнено и издигнато.
По думите му специалистите в МФ все ще намерят по какъв начин да нагласят салдото, само че по-важното е финансовите разноски да се вършат фактически, тъй като по този начин стопанската система се развива.
Според Любомир Дацов „ нито една от огромните ограничения, които оформят понижението на недостига, не съставляват същински ограничения “. Той обърна внимание и на това, че по този начин показаният Бюджет 2023 не бори инфлацията.
В по-дългосрочен небосвод:
„ Един от рисковете пред бюджета, освен за 2023 г, а и за 2024, е да продължим на калпак да даваме средства в някаква посока, без да преценим същинските потребности “, съобщи някогашният министър на труда и обществената политика Иван Нейков.
В този подтекст от Института за пазарна стопанска система означават в собствен разбор, че разширението на бюджетните дефицити в последните години, подкрепено от появяването на нови данъчни облекчения и преференции, както и от растежа на разноските за едва ориентирани обществени стратегии, се чака да докара до растеж на държавния дълг до близо 60 милиарда лева през 2025 година и сериозен растеж на разноските за неговото обслужване.
„ Ако през 2020 и 2021 година разноските за лихви по държавния дълг са под 600 млн. лева на година, през 2024 година техният размер се чака да доближи над 1,7 милиарда лева Темата за разноските за обслужване на държавния дълг, която беше позабравена в годините на доста ниска цена на дълга, към този момент не може да се подценява и неизбежно ще е основна в дебатите за държавния дълг “, акцентират от ИПИ.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ