Снегът е бял, но защо?
Бялото е доста необикновен цвят. Ако питате някой художник за него, той ще ви каже, че то даже не е цвят, а неговата липса. Бялото постоянно се свързва със светлината. Смята се за цвета на съвършенството. Реално видяно в себе си то въплъщава всички цветове. Бяло се получава и когато седемте цвята на забележимия бранш се слеят.
Преди намесата на великия Нютон се е считало, че цветът на светлината е бял. Чрез потреблението на призма обаче той посочил по какъв начин на пръв взор бялата светлина се разрушава на хиляди други цветове. Това е чисто и просто оптическа машинация.
Оттук идва и въпросът за какво снегът е бял. Отговорът му е доста елементарен – той просто не е бял. Падащите снежинки са нищо повече от падащи транспарантни кристалчета. Бялото в прочут смисъл се явява като трик на светлината. Подобен е казусът с облаците и пяната макар другите цветове на сапуните.
Тези консистенции отразяват светлината по този начин, че нито един от цветовите спектри не се отразява повече от останалите. Всички те се смесват дружно и се получава бяло. В същото време човешкото око не е дотолкоз напълно, че да ги разграничи.
Същият принцип важи и за доста по действителни неща, до които можем да се докоснем и обичайно одобряваме за бели. Това са да вземем за пример захарта, памукът, млякото, доста чистият пясък, даже кокаинът. Бели - да, но не – те не са бели, транспарантни са.
Като цяло методът, по който възприемаме цветовете, съставлява особена оптическа заблуда. Тя се появява с помощта на светлината и биологичните особености на човешкото око. Светлината сама по себе си е сила, която обаче се създава от разнообразни източници. А те не го вършат на идентични равнища и когато приказваме за цветове, ние в действителност имаме поради вълните.
Интересен образец за това е и козината на бялата полярна меча. Дори тя е транспарантна. Колкото и необикновено да звучи, тя просто наподобява бяла на светлината. А когато я поставите на бял, снежен декор, тя просто ще бъде най-прозрачното нещо, което можете да си визиите. Странно, нали?