Мирисът на смърт предизвиква реакция „бори се или бягай“
Британски психолози изясниха, че путресцин – един от главните съставни елементи на мириса на гибел – провокира несъзнателна защитна реакция, като кара тялото да се готви за бягство или да се бори за своя живот, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Frontiers in Psychology.
Още от дълбока античност хората са почнали да изолират измежду останалите миризми характерния блудкав „ мирис на гибел “, витаещ към труповете. В началото на ХХ век учените изяснили, че дата съществени съставния елемент на „ трупната миризма “ били две азотсъдържащи субстанции – кадаверин и путресцин, чиито молекули пораждат при разложение.
Тези аромати, както посочило проучването на американските биолози през 2013 година, били толкоз значими за нашите далечни предшественици, че тяхната нервна система съдържала специфичен обонятелен рецептор, предопределен извънредно за разпознаването на кадаверин. Очевидно тази дарба им е пособия да заобикалят такива сектори, вода или почва, нечисти с артикули от разложение на трупове.
Арнод Уисман (Arnaud Wisman) от университета на Кент (Великобритания) и сътрудника му Илан Шрира (Ilan Shrira) от Техническия университет на Канзас в Ръселвил (САЩ) са изяснили, че човек явно е съхранил тази дарба, като следили по какъв начин хората умишлено и неумишлено реагират на аромата на путресцин.
Като събрали дузина доброволци, учените им предложили да помиришат путресцин, като им обяснявали какво се явява той, или „ парфюми “ на негова основа, и следили по какъв начин се променяла скоростта на тяхната реакция, равнището на адреналин, скоростта на мислене и агресивността по отношение на непознати.
Всички тези фактори, както изясняват учените, се асоциират с по този начин наречената реакция „ бори се или бягай “ – характерно положение на организма, в което той се активизира, с цел да избяга или да отрази опасността за неговото битие.
Както посочили опитите на Уисман и Шрира, вдъхването на аромата на путресцин задвижва тази реакция даже когато човек няма разбиране, че става дума за трупен мирис. Дори малко количество от това вещество правело индивида по-внимателен към заплахите и по-агресивен по отношение на близките, както и подобрявало неговата дарба да търси излаз от рисковите за живота обстановки.
Подобна реакция към мириса на гибел приказва, че доста други химични субстанции, срещащи се в природата, могат много мощно да въздействат на човешкото държание. Уисман и Шрира възнамеряват да ги открият в идващите си проучвания.
РИА Новости
