Разгадаха календарната система в камъните на Стоунхендж
Британски археолог изследва структурата на Стоунхендж и стига до извода, че античните поданици на Англия преди към 4500 години са го употребявали като безоблачен календар, учреден на слънчевата година (известна още като тропическа година) от 365 и четвърт дни, което от дълго време е предполагано от откривателите, само че в никакъв случай не е било изцяло доказано, написа уеб сайтът ScienceAlert.
Новите открития, оповестени в списание Antiquity, се основават на деликатен разбор на броя и разположението на камъните, които построяват обекта, както и съпоставения с други антични календарни системи, които може да са повлияли на строителите на Стоунхендж.
Изследванията на Стоунхендж като метод за следене на времето и сезоните се простират от епохи, само че до момента остава неразбираемо по какъв начин тъкмо това може да работи.
Новото проучване е построено върху предходно изследване, разкриващо, че гигантските камъни, известни като сарсени, които съставляват по-голямата част от Стоунхендж, идват от един и същи източник. Това значи, че евентуално са били сложени едновременно и евентуално са били предопределени да работят дружно.
Снимка: shutterstock
От тази насочна точка археологът Тимъти Дарвил (Timothy Darvill) от Университета в Борнмут в Обединеното кралство продължава да изследва позиционирането на другите пръстени, от които се състои паметникът, и по какъв начин те може да са свързани с календар.
Археолозите от дълго време подозират, че Стоунхендж е самобитен календар, заради разположението на камъните и подравняването им със слънцестоенето, а новото проучване прибавя още тежест към това пояснение.
Според Дарвил гигантските камъни, наречени сарсени, отбелязват месец от 30 дни, който е разграничен на три десетдневки.
„ Предложеният календар работи по доста явен метод “, споделя Дарвил. „ Всеки от 30-те камъка в кръга от сарсенови камъни съставлява ден в границите на един месец, разграничен на три елементи, всяка от 10 дни. "
След като умножим 30-те камъка в кръга по дванадесет месеца стават 360 дни, прекомерно малко за слънчевата година. Ето за какво съгласно Дарвил е имало още един „ спомагателен месец “, който е продължавал пет дни, плюс високосен ден, който се е случвал един път на всеки четири години. Тези спомагателни пет дни са показани от петте „ трилитона “ (тройка камъни, " арки " от два отвесни и един щурц - свързващ ги отгоре), великански камъни с тегло 50 тона всеки, сложени във формата на подкова във външния кръг, единствено един от които е изправен в този момент. Четирите „ станционни камъка “ (Station Stones на схемата горе вдясно) отвън сарсеновия кръг е трябвало да демонстрират този високосен ден един път на всеки четири години.
„ Допълният [коригиращ високосните дни] месец, евентуално отдаден на божествата на обекта, е показан от петте трилитонав центъра на обекта. Четирите станционни камъка отвън сарсеновия кръг обезпечават маркери, отбелязвайки високосния ден. "
Служейки като безоблачен календар, зимното и лятното слънцестоене могат да се преглеждат през едни и същи двойки камъни всяка година.
Това може би е било метод за инспекция за неточности, допуска Дарвил. Ако Слънцето в миналото е било на неверното място по време на слънцестоенето, тогава античните хора от Уилтшир са знаели, че са се объркали някъде при изчисляването на годината.
Нищо в Стоунхендж наподобява не подхожда на 12-те месеца, които сформират една година, отбелязва новото изследване, само че е допустимо някои от изчезналите или преместени камъни на обекта да са такива. Това, което е ясно, е, че архитектурата на Стоунхендж е била разграничена на две половини, с цел да подхожда на двете слънцестоения.
Седмици с дълготрайност 10 дни може да наподобяват необикновени в този момент, само че може би не е било по този начин по времето, когато е бил издигнат Стоунхендж за първи път. Подобни слънчеви календари са записани в Египет по време на Старото царство, а 10-дневните седмици се появяват и в други райони.
„ Подобен безоблачен календар е създаден в източното Средиземноморие през вековете след 3000 година прочие н. е. и е признат в Египет като цивилен календар към 2700 година прочие н. е. и е бил необятно употребен при започване на Старото царство към 2600 година прочие н. е. “, споделя Дарвил.
Това, което не е ясно, е дали това познание е могло да стигне чак до Южна Англия по това време. В последна сметка Стоунхендж е много неповторим по своя дизайн и структура и може да е създаден напълно от локалното население.
Графика: Timothy Darvill; Antiquity (2022)
В епохата на неолита и халколита (каменно-медната епоха) традицията за издигане на мегалитни структури се популяризира в Европа. Може би най-известният от тях е Стоунхендж, ситуиран в южната част на Англия. Археологическите изследвания демонстрират, че този комплекс е издигнат на няколко стадия. И по този начин, към 3020-2910 година прочие н. е. са издигнати основният трап и валовете. Тогава се появяват ямите Обри и канавката е напълнена още веднъж. Основните каменни структури към този момент са издигнати към 2500 година пр.н.е.
В центъра на Стоунхендж се намира олтарен камък, който е заобиколен от пет двойки камъни с щурцове – по този начин наречените трилити. В момента те са заобиколени от 17 отвесни сарсенови блока, макар че изследванията демонстрират, че в началото са били 30. Върху тези блокове са положени щурцове, което придава на структурата форма на кръг, чийто диаметър е към 33 метра. Вътре в сарсеновия кръг има и така наречен сини камъни, а отвън него са опорни камъни и могили.
Дарвил счита, че началото на годината в подобен календар се е броило от зимното слънцестоене. Такава традиция в предхристиянските общества, по-специално, е записана в ранносредновековните британски писмени източници, където се разказва, че годината е разграничена на две елементи и включва празник в средата на зимата и в средата на лятото.
Дарвил счита, че общностите, живели в Северозападна Европа в края на 4-то - началото на 3-то хилядолетие, биха могли сами да разработят подобен календар.
На някои от тези въпроси може да се отговори посредством предстоящ разбор на артефакти и ДНК работа, допуска проучването. Засега признаването на Стоунхендж като изцяло работещ календар ни дава по-добра визия за това по какъв начин са живели и чествали хората от това време.
„ Намирането на безоблачен календар, показан в архитектурата на Стоунхендж, отваря напълно нов метод да се види паметникът като място за живот “, разяснява Дарвил.
„ Място, където времето на церемониите и фестивалите е обвързвано със самата тъкан на Вселената и космичните придвижвания в небесата. “
Снимка: shutterstock
Новите открития, оповестени в списание Antiquity, се основават на деликатен разбор на броя и разположението на камъните, които построяват обекта, както и съпоставения с други антични календарни системи, които може да са повлияли на строителите на Стоунхендж.
Изследванията на Стоунхендж като метод за следене на времето и сезоните се простират от епохи, само че до момента остава неразбираемо по какъв начин тъкмо това може да работи.
Новото проучване е построено върху предходно изследване, разкриващо, че гигантските камъни, известни като сарсени, които съставляват по-голямата част от Стоунхендж, идват от един и същи източник. Това значи, че евентуално са били сложени едновременно и евентуално са били предопределени да работят дружно.
Снимка: shutterstock
От тази насочна точка археологът Тимъти Дарвил (Timothy Darvill) от Университета в Борнмут в Обединеното кралство продължава да изследва позиционирането на другите пръстени, от които се състои паметникът, и по какъв начин те може да са свързани с календар.
Археолозите от дълго време подозират, че Стоунхендж е самобитен календар, заради разположението на камъните и подравняването им със слънцестоенето, а новото проучване прибавя още тежест към това пояснение.
Според Дарвил гигантските камъни, наречени сарсени, отбелязват месец от 30 дни, който е разграничен на три десетдневки.
„ Предложеният календар работи по доста явен метод “, споделя Дарвил. „ Всеки от 30-те камъка в кръга от сарсенови камъни съставлява ден в границите на един месец, разграничен на три елементи, всяка от 10 дни. "
След като умножим 30-те камъка в кръга по дванадесет месеца стават 360 дни, прекомерно малко за слънчевата година. Ето за какво съгласно Дарвил е имало още един „ спомагателен месец “, който е продължавал пет дни, плюс високосен ден, който се е случвал един път на всеки четири години. Тези спомагателни пет дни са показани от петте „ трилитона “ (тройка камъни, " арки " от два отвесни и един щурц - свързващ ги отгоре), великански камъни с тегло 50 тона всеки, сложени във формата на подкова във външния кръг, единствено един от които е изправен в този момент. Четирите „ станционни камъка “ (Station Stones на схемата горе вдясно) отвън сарсеновия кръг е трябвало да демонстрират този високосен ден един път на всеки четири години.
„ Допълният [коригиращ високосните дни] месец, евентуално отдаден на божествата на обекта, е показан от петте трилитонав центъра на обекта. Четирите станционни камъка отвън сарсеновия кръг обезпечават маркери, отбелязвайки високосния ден. "
Служейки като безоблачен календар, зимното и лятното слънцестоене могат да се преглеждат през едни и същи двойки камъни всяка година.
Това може би е било метод за инспекция за неточности, допуска Дарвил. Ако Слънцето в миналото е било на неверното място по време на слънцестоенето, тогава античните хора от Уилтшир са знаели, че са се объркали някъде при изчисляването на годината.
Нищо в Стоунхендж наподобява не подхожда на 12-те месеца, които сформират една година, отбелязва новото изследване, само че е допустимо някои от изчезналите или преместени камъни на обекта да са такива. Това, което е ясно, е, че архитектурата на Стоунхендж е била разграничена на две половини, с цел да подхожда на двете слънцестоения.
Седмици с дълготрайност 10 дни може да наподобяват необикновени в този момент, само че може би не е било по този начин по времето, когато е бил издигнат Стоунхендж за първи път. Подобни слънчеви календари са записани в Египет по време на Старото царство, а 10-дневните седмици се появяват и в други райони.
„ Подобен безоблачен календар е създаден в източното Средиземноморие през вековете след 3000 година прочие н. е. и е признат в Египет като цивилен календар към 2700 година прочие н. е. и е бил необятно употребен при започване на Старото царство към 2600 година прочие н. е. “, споделя Дарвил.
Това, което не е ясно, е дали това познание е могло да стигне чак до Южна Англия по това време. В последна сметка Стоунхендж е много неповторим по своя дизайн и структура и може да е създаден напълно от локалното население.
Графика: Timothy Darvill; Antiquity (2022)
В епохата на неолита и халколита (каменно-медната епоха) традицията за издигане на мегалитни структури се популяризира в Европа. Може би най-известният от тях е Стоунхендж, ситуиран в южната част на Англия. Археологическите изследвания демонстрират, че този комплекс е издигнат на няколко стадия. И по този начин, към 3020-2910 година прочие н. е. са издигнати основният трап и валовете. Тогава се появяват ямите Обри и канавката е напълнена още веднъж. Основните каменни структури към този момент са издигнати към 2500 година пр.н.е.
В центъра на Стоунхендж се намира олтарен камък, който е заобиколен от пет двойки камъни с щурцове – по този начин наречените трилити. В момента те са заобиколени от 17 отвесни сарсенови блока, макар че изследванията демонстрират, че в началото са били 30. Върху тези блокове са положени щурцове, което придава на структурата форма на кръг, чийто диаметър е към 33 метра. Вътре в сарсеновия кръг има и така наречен сини камъни, а отвън него са опорни камъни и могили.
Дарвил счита, че началото на годината в подобен календар се е броило от зимното слънцестоене. Такава традиция в предхристиянските общества, по-специално, е записана в ранносредновековните британски писмени източници, където се разказва, че годината е разграничена на две елементи и включва празник в средата на зимата и в средата на лятото.
Дарвил счита, че общностите, живели в Северозападна Европа в края на 4-то - началото на 3-то хилядолетие, биха могли сами да разработят подобен календар.
На някои от тези въпроси може да се отговори посредством предстоящ разбор на артефакти и ДНК работа, допуска проучването. Засега признаването на Стоунхендж като изцяло работещ календар ни дава по-добра визия за това по какъв начин са живели и чествали хората от това време.
„ Намирането на безоблачен календар, показан в архитектурата на Стоунхендж, отваря напълно нов метод да се види паметникът като място за живот “, разяснява Дарвил.
„ Място, където времето на церемониите и фестивалите е обвързвано със самата тъкан на Вселената и космичните придвижвания в небесата. “
Снимка: shutterstock
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ