Укрепват свлачището в местност Св. Никола с 1,3 млн. лв.
Близо 1,3 млн.лв. без Данък добавена стойност ще влага Община Варна в укрепването на свлачището в околност Св. Никола, научи Varna24.bg .
Това излиза наяве от оповестена социална поръчка с предмет " Изпълнение на СМР на обект: " Укрепване свлачище с рег. № VAR 06.10135-06-04 в околност " Свети Никола ", гр.Варна - I-ви стадий “. Предвидените средства от бюджета на Община Варна са в размер на 1 291 661.00 лева без Данък добавена стойност и са за една година от сключването на контракт с определения реализатор.
Работата би трябвало да бъде свършена за към пет месеца, се показва в документите. Ето какво още е конкретизирано там:
Улицата се намира в местността Свети Никола над Езиковите гимназии. Ситуационно е ситуирана от дясната страна на дере " Почивка ". Една част от улицата от км 0+100 до 0+173 попада в интензивно свлачище. При км 0+092 над улицата минава естакада, по която минава битов канализационен колектор.
Теренът в който са проявени свлачищните процеси е относително стръмен с денивелация от 30 метра и междинен надолнище 15°. В терена са вградени водопроводни, канализационни и дренажни тръби. Не са открити тъкмо местата на тръбите, само че при петата на свлачището има кладенци, за които се приема, че са в състава на дренажната система, която евентуално е функционирала преди свличанията.
По данни на живущите наоколо, преди повече от година, няма проявени изключително дейни свличания. Активирането на свлачището е настъпило напролет на 2015 г, най-вероятно заради скъсването и течове от канализационни колектори и дренажни тръби. Не е изключено и приключване от водопроводни тръби. След активирането на свлачището са установени от живущите наоколо премествания на терена повече от 5 - 6 m за кратък период от време. Преди това най- вероятно и имало по този начин наречените микро придвижвания, чийто натрупвания са довели до разкъсване на водопроводящи тръби. След тяхното разкъсване са нараснали движенията на терена, което е довело до цялостно компрометиране на тръбопроводите и това е имало за резултат бурното развиване на свлачището, което е установено, както от живущите наоколо, по този начин и от наблюдаващите административни органи.
По метод на проявление, свлачището може да се категоризира като " детрузивно ", т.е. напън от горната страна надолу. Поради мощното въздействие и утежняване на качествата на почвите, свлачището може да се класифицира като " консистентно " в повърхностната си част и като консеквентно - плъзгане по повърхнините на обособени напластявания - в долната си част.
Като най-ефективен метод на намаляване на водните равнища в региона на свлачището се приема осъществяването на по този начин наречените дренажни ребра. За целия регион на свлачищния сектор се планува осъществяването на 4 дренажни ребра. Изместването на някое от ребрата на 3 - 4 метра заради софтуерни усложнения на терена не е проблем. Дренажните ребра са разнообразни по дължина и минават под пътната структура, като доближават до дерето. Функцията на " ребрата " е да намалят равнищата на подземните води с което ще се увеличи коефициента на сигурност на терена. Същевременно траншеите, цялостни с камък ще оказват и в допълнение статическо деяние в стабилитета на свлачището в неговата консистентна част. Дълбочината на ребрата би трябвало да бъде до 5 т, мерено от повърхността на терена. При това осъществяване, ребрата ще бъдат " плуващи ", т.е. няма да пресичат плъзгателната квадратура и тяхното действие ще бъди най-вече водопонижаващо. Наклонът на дъното на ребрата би трябвало да е над 3 %. Пълнежът на дренажните траншеи трябва да бъде от камъни с диаметри от 10 до 30 cm. В основата на траншеите не се вграждат дренажни тръби.
Изпълнението на дренажните ребра би трябвало да стане преди изкопите и осъществяването на пътната и укрепващата структура. При осъществяването се потегля от най-ниската точка с екскаватор с " противоположна лопата ". При изкопаването багерът се изтегля нагоре и директно след изкопаването на части от траншеята се прави непрестанно запълване с каменни фракции с посочените диаметри.
Поради установените насипни и хумусни почви по целия свлачищен сектор, включително и по трасето на пътя, се планува премахване на насипите с дебелина сред 80 и 160 cm. Дебелините на отстранените почвени пластове са показани на посочените профили. Тези дебелини се прецизират по време на изкопните работи. От дъното на направените ровове след отстраняването на хумусните пластове, до котата на структурата под асфалтовата настилка се прави спомагателен насип от камъни и баластра - според спесификация на организация " Пътна инфрастуктура " - София 2014 година След осъществяването на дренажните ребра се прави укрепващата структура и след нея, изкопите за пътен насип и спомагателните диги за пътя.
Преди осъществяването на дренажните и укрепителни уреди, се вършат пиезометри за установяване на равнището на подземните води. Същевременно се прави инспекция за действието на дренажни системи и ВиК съоръжения. Изисква се, всички водопроводни и канализационни тръбопроводи да се изключат и при нужда да се построи нова ВиК системи, според предписанията на Наредба 12. Изграждат се краткотрайни пътища за метод на строителната техника и снабдяване на материали според условията на плана. Трасират се оборудванията, които предстоят за създаване.
Предвидено е отводняването на настилката, да се реализира незадълбочено по гравитачен път, като посредством надлъжния и напречен надолнище, водата се насочва отвън пътното платно и паркинга към дерето. Поради дребната дължина и широчина на улицата, водните количества, които биха се акумулирали не са огромни. Липсва съществуваща дъждовна канализация, където би могло да се включи една новопроектирана канализация. За заустване в дерето би трябвало да се премине през частни парцели. Подокопен дренаж не се планува, тъй като земната основа е от несвързани почви, според инженерно геоложки и хидроложки отчет.
Изготвен е план за организация на придвижването в две елементи: сигнализация с пътни знаци и маркировка за непрекъсната сигнализация на пътя и план за краткотрайна сигнализация по време на строителството, които са комплектовани в обособени документи.
Това излиза наяве от оповестена социална поръчка с предмет " Изпълнение на СМР на обект: " Укрепване свлачище с рег. № VAR 06.10135-06-04 в околност " Свети Никола ", гр.Варна - I-ви стадий “. Предвидените средства от бюджета на Община Варна са в размер на 1 291 661.00 лева без Данък добавена стойност и са за една година от сключването на контракт с определения реализатор.
Работата би трябвало да бъде свършена за към пет месеца, се показва в документите. Ето какво още е конкретизирано там:
Улицата се намира в местността Свети Никола над Езиковите гимназии. Ситуационно е ситуирана от дясната страна на дере " Почивка ". Една част от улицата от км 0+100 до 0+173 попада в интензивно свлачище. При км 0+092 над улицата минава естакада, по която минава битов канализационен колектор.
Теренът в който са проявени свлачищните процеси е относително стръмен с денивелация от 30 метра и междинен надолнище 15°. В терена са вградени водопроводни, канализационни и дренажни тръби. Не са открити тъкмо местата на тръбите, само че при петата на свлачището има кладенци, за които се приема, че са в състава на дренажната система, която евентуално е функционирала преди свличанията.
По данни на живущите наоколо, преди повече от година, няма проявени изключително дейни свличания. Активирането на свлачището е настъпило напролет на 2015 г, най-вероятно заради скъсването и течове от канализационни колектори и дренажни тръби. Не е изключено и приключване от водопроводни тръби. След активирането на свлачището са установени от живущите наоколо премествания на терена повече от 5 - 6 m за кратък период от време. Преди това най- вероятно и имало по този начин наречените микро придвижвания, чийто натрупвания са довели до разкъсване на водопроводящи тръби. След тяхното разкъсване са нараснали движенията на терена, което е довело до цялостно компрометиране на тръбопроводите и това е имало за резултат бурното развиване на свлачището, което е установено, както от живущите наоколо, по този начин и от наблюдаващите административни органи.
По метод на проявление, свлачището може да се категоризира като " детрузивно ", т.е. напън от горната страна надолу. Поради мощното въздействие и утежняване на качествата на почвите, свлачището може да се класифицира като " консистентно " в повърхностната си част и като консеквентно - плъзгане по повърхнините на обособени напластявания - в долната си част.
Като най-ефективен метод на намаляване на водните равнища в региона на свлачището се приема осъществяването на по този начин наречените дренажни ребра. За целия регион на свлачищния сектор се планува осъществяването на 4 дренажни ребра. Изместването на някое от ребрата на 3 - 4 метра заради софтуерни усложнения на терена не е проблем. Дренажните ребра са разнообразни по дължина и минават под пътната структура, като доближават до дерето. Функцията на " ребрата " е да намалят равнищата на подземните води с което ще се увеличи коефициента на сигурност на терена. Същевременно траншеите, цялостни с камък ще оказват и в допълнение статическо деяние в стабилитета на свлачището в неговата консистентна част. Дълбочината на ребрата би трябвало да бъде до 5 т, мерено от повърхността на терена. При това осъществяване, ребрата ще бъдат " плуващи ", т.е. няма да пресичат плъзгателната квадратура и тяхното действие ще бъди най-вече водопонижаващо. Наклонът на дъното на ребрата би трябвало да е над 3 %. Пълнежът на дренажните траншеи трябва да бъде от камъни с диаметри от 10 до 30 cm. В основата на траншеите не се вграждат дренажни тръби.
Изпълнението на дренажните ребра би трябвало да стане преди изкопите и осъществяването на пътната и укрепващата структура. При осъществяването се потегля от най-ниската точка с екскаватор с " противоположна лопата ". При изкопаването багерът се изтегля нагоре и директно след изкопаването на части от траншеята се прави непрестанно запълване с каменни фракции с посочените диаметри.
Поради установените насипни и хумусни почви по целия свлачищен сектор, включително и по трасето на пътя, се планува премахване на насипите с дебелина сред 80 и 160 cm. Дебелините на отстранените почвени пластове са показани на посочените профили. Тези дебелини се прецизират по време на изкопните работи. От дъното на направените ровове след отстраняването на хумусните пластове, до котата на структурата под асфалтовата настилка се прави спомагателен насип от камъни и баластра - според спесификация на организация " Пътна инфрастуктура " - София 2014 година След осъществяването на дренажните ребра се прави укрепващата структура и след нея, изкопите за пътен насип и спомагателните диги за пътя.
Преди осъществяването на дренажните и укрепителни уреди, се вършат пиезометри за установяване на равнището на подземните води. Същевременно се прави инспекция за действието на дренажни системи и ВиК съоръжения. Изисква се, всички водопроводни и канализационни тръбопроводи да се изключат и при нужда да се построи нова ВиК системи, според предписанията на Наредба 12. Изграждат се краткотрайни пътища за метод на строителната техника и снабдяване на материали според условията на плана. Трасират се оборудванията, които предстоят за създаване.
Предвидено е отводняването на настилката, да се реализира незадълбочено по гравитачен път, като посредством надлъжния и напречен надолнище, водата се насочва отвън пътното платно и паркинга към дерето. Поради дребната дължина и широчина на улицата, водните количества, които биха се акумулирали не са огромни. Липсва съществуваща дъждовна канализация, където би могло да се включи една новопроектирана канализация. За заустване в дерето би трябвало да се премине през частни парцели. Подокопен дренаж не се планува, тъй като земната основа е от несвързани почви, според инженерно геоложки и хидроложки отчет.
Изготвен е план за организация на придвижването в две елементи: сигнализация с пътни знаци и маркировка за непрекъсната сигнализация на пътя и план за краткотрайна сигнализация по време на строителството, които са комплектовани в обособени документи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ