Путин ще спечели. Но Кремъл има проблем
Бледи и политически изхабени персони няма по какъв начин да повлекат след себе си гласоподавателите
Владимир Путин още веднъж се кандидатира за президент и още веднъж ще завоюва. Това всеки го знае. Само че Кремъл има един проблем, обвързван с изборите. И с цел да го реши, ще ускори антизападната изразителност.
Не е изненада, че Владимир Путин още веднъж се кандидатира за президент. И никой няма да бъде изумен, когато идната пролет той завоюва изборите. Евентуалният му бъдещ мандат ще продължи чак до 2024, когато Путин ще е към този момент на 72 години. И в случай че фактически остане на поста дотогава, Путин ще е управлявал Русия съвсем четвърт век. Не се знае обаче дали краят на неговата кариера ще настъпи през 2024. Защото съветската политическа система си има особености. Например това, че въпросът за следващата кандидатура на Путин или неговата поредна изборна победа на процедура не са от изключително значение.
Кремъл е построил изкусна система за изборни операции. В борбите срещу Путин имат право да се включват единствено подбрани съперници, които нямат безусловно никакви шансове да завоюват – този път измежду претендентите са десният популист Владимир Жириновски, остарелият водач на комунистите Генадий Зюганов и послушният либерал Григорий Явлински. Все бледи и политически изхабени персони, които няма по какъв начин да повлекат след себе си гласоподавателите.
Но защото даже и Кремъл разбра, че „ успеха “ на Путин над тази остаряла армия би била прекомерно елементарна, бе изваден нов коз – в борбата за президентския пост се включи и русокосата хубавица Ксения Собчак, която е нещо като съветско копие на Ким Кардашиян. Тя е щерка на Анатолий Собчак, някогашен кмет на Санкт Петербург и някогашен шеф на Путин. Затова и президентът я познава още от детските? години. И в случай че кандидатката попрекали с предизборната изразителност, Путин естествено ще го одобри със съответното бащинско милосърдие. С други думи, Кремъл държи всичко под надзор.
Единственият сериозен опозиционен претендент – Алексей Навални – от дълго време беше обезвреден от Кремъл благодарение на скалъпени правосъдни присъди. Само че даже и да бъде позволен до изборите, възможностите на Навални не трябва да се надценяват. Защото Кремъл е този, който управлява обстановката посредством строго направляваните държавни медии.
Изборите за кмет на Москва през 2013 въпреки всичко демонстрираха, че Навални има голям политически капацитет и че би могъл да отслаби блясъка от ореола на предстоящата „ повсеместна победа на Путин “. Затова и Кремъл реши да отстрани този риск за изборите през 2018-а.
Дилемата на Кремъл сега е напълно друга. За да опази властта си, Кремъл в продължение на години умишлено подсилваше политическата безнравственост и осуетяваше основаването на всякаква политическа съпротива. За задачата бяха употребявани всевъзможни средства: завладяване на опозицията от вътрешната страна, изолирането й, подлагането й на репресии. В резултат на това съветското общество през днешния ден е обзето от всеобща политическа незаинтересованост, която обезпечава клептокрацията на Путин и неговите елити. Последните парламентарни избори преди близо година демонстрираха до каква степен води всичко това: хората – изключително в огромните градове – просто стопираха да вървят на избори. Но тъкмо това държание, съчетано с извънредно ниската изборна интензивност, сега плаши Кремъл. Защото даже и да реализира процентна победа с две трети на първия кръг, въпросните фактори биха понижили легитимността на избора, както и нужната популярност, демонстрираща всеобщото национално утвърждение за претендента.
Затова Кремъл в този момент е изправен пред нелеката задача да активизира политически апатичното съветско общество, без обаче да допусне воденето на някаква трайна и същинска вътрешноруска политическа конкуренция. По всичко проличава, че с цел да решат тази алтернатива, политтехнолозите на Кремъл считат да употребяват лозунга „ Русия е цитадела, обградена отвред с врагове “. Ще се приказва, че Русия е застрашена от „ непознати врагове “ – от демократичния Запад, както и от ислямисткия Юг или Изток, от заговорническия МОК, а и от непознатите медии.
Затова не трябва да се чудим, в случай че антизападната изразителност от Москва се ускори или в случай че световната съветска политика придобие още по-агресивни черти. Би било добре, в случай че Западът резервира спокойствието и разсъдливостта си. Той не би трябвало да реагира на целенасочени провокации, които ще служат само на това да се обезпечи краткотрайно висока изборна интензивност за преизбирането на Путин.
След новия избирателен триумф на Путин напролет на 2018-а, съветското общество още веднъж ще бъде вкарано в положение на политическа демобилизация. Най-късно за Световното състезание по футбол антизападното държание на Москва още веднъж ще бъде обезвредено. След това обаче политическият хайлайф ще би трябвало да се запита какво чака страната от 2024 година нататък: Ще си избере ли Путин правоприемник за времето след 2024-а или може би ще изиска и по-късно да остане отпред на страната? За втория вариант той би трябвало да промени конституцията на страната. И нищо чудно, в случай че дружно с това Путин се самообяви за доживотен президент. Това пък би икономисало на Кремъл даже и неприятната нужда на всеки четири години краткотрайно да покачва политическата готовност на съветското общество.
(От „ Дойче веле “)
Владимир Путин още веднъж се кандидатира за президент и още веднъж ще завоюва. Това всеки го знае. Само че Кремъл има един проблем, обвързван с изборите. И с цел да го реши, ще ускори антизападната изразителност.
Не е изненада, че Владимир Путин още веднъж се кандидатира за президент. И никой няма да бъде изумен, когато идната пролет той завоюва изборите. Евентуалният му бъдещ мандат ще продължи чак до 2024, когато Путин ще е към този момент на 72 години. И в случай че фактически остане на поста дотогава, Путин ще е управлявал Русия съвсем четвърт век. Не се знае обаче дали краят на неговата кариера ще настъпи през 2024. Защото съветската политическа система си има особености. Например това, че въпросът за следващата кандидатура на Путин или неговата поредна изборна победа на процедура не са от изключително значение.
Кремъл е построил изкусна система за изборни операции. В борбите срещу Путин имат право да се включват единствено подбрани съперници, които нямат безусловно никакви шансове да завоюват – този път измежду претендентите са десният популист Владимир Жириновски, остарелият водач на комунистите Генадий Зюганов и послушният либерал Григорий Явлински. Все бледи и политически изхабени персони, които няма по какъв начин да повлекат след себе си гласоподавателите.
Но защото даже и Кремъл разбра, че „ успеха “ на Путин над тази остаряла армия би била прекомерно елементарна, бе изваден нов коз – в борбата за президентския пост се включи и русокосата хубавица Ксения Собчак, която е нещо като съветско копие на Ким Кардашиян. Тя е щерка на Анатолий Собчак, някогашен кмет на Санкт Петербург и някогашен шеф на Путин. Затова и президентът я познава още от детските? години. И в случай че кандидатката попрекали с предизборната изразителност, Путин естествено ще го одобри със съответното бащинско милосърдие. С други думи, Кремъл държи всичко под надзор.
Единственият сериозен опозиционен претендент – Алексей Навални – от дълго време беше обезвреден от Кремъл благодарение на скалъпени правосъдни присъди. Само че даже и да бъде позволен до изборите, възможностите на Навални не трябва да се надценяват. Защото Кремъл е този, който управлява обстановката посредством строго направляваните държавни медии.
Изборите за кмет на Москва през 2013 въпреки всичко демонстрираха, че Навални има голям политически капацитет и че би могъл да отслаби блясъка от ореола на предстоящата „ повсеместна победа на Путин “. Затова и Кремъл реши да отстрани този риск за изборите през 2018-а.
Дилемата на Кремъл сега е напълно друга. За да опази властта си, Кремъл в продължение на години умишлено подсилваше политическата безнравственост и осуетяваше основаването на всякаква политическа съпротива. За задачата бяха употребявани всевъзможни средства: завладяване на опозицията от вътрешната страна, изолирането й, подлагането й на репресии. В резултат на това съветското общество през днешния ден е обзето от всеобща политическа незаинтересованост, която обезпечава клептокрацията на Путин и неговите елити. Последните парламентарни избори преди близо година демонстрираха до каква степен води всичко това: хората – изключително в огромните градове – просто стопираха да вървят на избори. Но тъкмо това държание, съчетано с извънредно ниската изборна интензивност, сега плаши Кремъл. Защото даже и да реализира процентна победа с две трети на първия кръг, въпросните фактори биха понижили легитимността на избора, както и нужната популярност, демонстрираща всеобщото национално утвърждение за претендента.
Затова Кремъл в този момент е изправен пред нелеката задача да активизира политически апатичното съветско общество, без обаче да допусне воденето на някаква трайна и същинска вътрешноруска политическа конкуренция. По всичко проличава, че с цел да решат тази алтернатива, политтехнолозите на Кремъл считат да употребяват лозунга „ Русия е цитадела, обградена отвред с врагове “. Ще се приказва, че Русия е застрашена от „ непознати врагове “ – от демократичния Запад, както и от ислямисткия Юг или Изток, от заговорническия МОК, а и от непознатите медии.
Затова не трябва да се чудим, в случай че антизападната изразителност от Москва се ускори или в случай че световната съветска политика придобие още по-агресивни черти. Би било добре, в случай че Западът резервира спокойствието и разсъдливостта си. Той не би трябвало да реагира на целенасочени провокации, които ще служат само на това да се обезпечи краткотрайно висока изборна интензивност за преизбирането на Путин.
След новия избирателен триумф на Путин напролет на 2018-а, съветското общество още веднъж ще бъде вкарано в положение на политическа демобилизация. Най-късно за Световното състезание по футбол антизападното държание на Москва още веднъж ще бъде обезвредено. След това обаче политическият хайлайф ще би трябвало да се запита какво чака страната от 2024 година нататък: Ще си избере ли Путин правоприемник за времето след 2024-а или може би ще изиска и по-късно да остане отпред на страната? За втория вариант той би трябвало да промени конституцията на страната. И нищо чудно, в случай че дружно с това Путин се самообяви за доживотен президент. Това пък би икономисало на Кремъл даже и неприятната нужда на всеки четири години краткотрайно да покачва политическата готовност на съветското общество.
(От „ Дойче веле “)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ