Вал д‘Орча – пощенската картичка на Тоскана
Благодарение на филмовата промишленост през днешния ден Тоскана звучи сантиментално и извънредно, само че хубавото на този италиански район е, че сигурно ще останете очаровани и няма да преживеете оня културен потрес, който японците назовават „ парижки синдром “.
Ако не сте чували, последният се състои в възприятие на меланхолия, стрес и тревога, които туристи от Страната на изгряващото слънце изпитвали при конфликта с действителния Париж, който не отговарял напълно на захаросаните показа от фотосите и филмите.
Между другото, в Тоскана си има и много японски туристи, които щастливо щъкат нагоре-надолу по пътища и екопътеки. Тоскански синдром очевидно няма.
Но да приказваме за Тоскана е малко общо и несигурно, тъй като цялата област си има няколко по-малки района, всеки с по нещо друго и значимо. Аз три пъти съм бил в Тоскана и още мога да кажа, че не съм видял всичко, което тя има да предложи.
За това при последното ми странствуване взех решение да отскоча до Вал д‘Орча (или Долината на Орча). Странно е, че името не е доста известно и на междинния човек не му приказва нищо, макар че най-символичните пейзажи на Тоскана се намират тъкмо там. Всички вероятно се сещате за тези безкрайни разточителни хълмисти поля, осеяни с жита, измежду които като оазиси стърчат стройни зелени кипариси, с цел да посочват мястото на някоя средновековна вила (по-точно ферма). Кой не ги е рисувал, снимал, и описал? Ами тъкмо това е Вал д‘Орча.
Регионът се разгръща на юг от Сиена до административната граница с Лацио и в случай че желаете да хванете най-типичните изгледи откъм цветове, е добре да идете в края на лятото или началото на есента, когато хълмовете са пожълтели, само че кипарисите си стоят зелени. Разбира се, и напролет е доста красиво. А и може да хванете миг, когато туристите са по-малко и цените по-приемливи.
Вал д‘Орча е парадайс за тези, които обичат да се разхождат, карат колело, мопед, да карат, да снимат, и за тези които обичат изкуството, историята и архитектурата. Както и за почитателите на виното и положителната храна. В този смисъл, каквото и да ви харесва, можете да го намерите и да си извършите личен маршрут.
Ще ви направи усещане, че на всеки рид във Вал д‘Орча има в случай че не градче, то най-малко импозантна старинна плантация с кипариси. Точно тази хълмиста топография разрешава непрекъснати и разнородни панорамни гледки, от които ви засърбяват пръстите да снимате (или пък да рисувате, в случай че сте по-артистични).
Тъй като Вал д‘Орча е много селски регион, най-добре, в случай че желаете да видите доста неща за малко време, да наемете кола, въпреки че в случай че сте положителни в колоезденето, това също е вид. Пешеходците пък си имат дълга традиция още от Средновековието, защото през региона минава Via Francigena - поклонническият път, който потегля от Кентърбъри и стига до Рим.
Вал д‘Орча няма един централен град, само че добър избор за база е Пиенца, който като всички други в региона е кацнал на върха на един рид, откъдето се открива главозамайваща панорама към полята и елегантния конус на Монте Амиата. Тези гледки очевидно не са инцидентни, щом холивудските режисьори непрестанно ги преоткриват за някой нов филм. Така се случи, че при моето малко престояване в Пиенца, там бяха Джордж Клуни и Адам Сандлър, заети със фотоси на някаква нова продукция. Не съумях да ги издебна за подпис, само че пък филмовият екип беше заградил една от пътеките, водеща към красива вила, и връщаха всеки претендент да се прояви като екстра във кино лентата.
За успокоение, в профил на тази пътека преди 25 години е била снимана известна сцена от края на кино лентата „ Гладиатор “ в житните поля. Днес всеки, който мине оттова, гледа да нагази в тревата и да пресъздаде този миг.
Между другото, Пиенца се смята за първия град, преустроен по ренесансов модел на урбанизъм. Този план се дължи на папа Пий II, който е бил член на феодалното семейство (Пиколомини), чиято благосъстоятелност е бил градчето. Малката катедрала е в действителност първата, издигната по ренесансови правила, и за времето си е била нещо новаторско. Това се отнася и за ренесансовата градина в Палацо Пиколомини, която открива невероятна панорама към покрайнината, въпреки че фокусът е на симетрията – идеализирана от ренесансовите хуманисти.
Пиенца се явява добра база за проучване в близост, тъй като тръгвайки от там в която и да е посока, можете да достигнете до нещо забавно в радиус от 15 до 30 километра.
Монтепулчано - Снимка Pixabay
На изток се намира Монтепулчано, също по този начин кацнал на върха на рид, и със непокътнат феодален образ. Вместо житни поля, обаче, градът е заобиколен от лозя, от които се прави локалната горделивост – виното Нобиле ди Монтепулчано. То е положително, само че същинската звезда на тосканската винена традиция е друго градче (на запад от Пиенца) – Монталчино. Местното „ брунелло “, което се превежда като „ кафяво “, се смята за едно от най-хубавите виновност в цяла Италия изобщо. Монталчино е също по този начин забавен и с друга традиция. Веднъж годишно локалните поданици провеждат шампионат по надстрелване с лъкове, където стрелци, облечени в средновековни костюми, се състезават по акуратност. Всеки един от тях съставлява друг квартал от градчето – тоест друг тим. Жителите на квартала поддържат техния стрелец и при победа (наградата е сребърна стрела) празненствата не престават през зимата, когато така и така гроздовата годишна продукция е прибрана, виното узрява в бъчвите и няма какво друго да се прави.
По-на север пък е зоната Крете Сенези, наричана още Тосканската пустиня. Освен поради пейзажа, там е целесъобразно да се посети и поради манастира Монте Оливето Маджоре, населяван от 500 бенедектински монаси. Абатството има впечатляващи стенописи, голяма и старинна библиотека с над 40 000 манускрипта и историческа аптека с керамични буркани. Монасите и до ден сегашен прозивеждат мед и билкови ликьори.
Манастирът Монте Оливето Маджоре - Снимка monteolivetomaggiore.it
На югозапад от Пиенца пък, прикрито в една гора, се намира много забавно и неповторимо място, чието име няма да загатна, с цел да има малко тайнственост, а и да си остане загадка сред нас с цел да не се претрупва от туристически тълпи, нали? Само ще загатна че съставлява парещ извор, чиято варовикова наслойка се е натрупала през вековете, с цел да сътвори впечатляващи форми като заледен водопад.
Монасите отглеждат гроздето сами - Снимка monteolivetomaggiore.it
Ако не сте чували, последният се състои в възприятие на меланхолия, стрес и тревога, които туристи от Страната на изгряващото слънце изпитвали при конфликта с действителния Париж, който не отговарял напълно на захаросаните показа от фотосите и филмите.
Между другото, в Тоскана си има и много японски туристи, които щастливо щъкат нагоре-надолу по пътища и екопътеки. Тоскански синдром очевидно няма.
Но да приказваме за Тоскана е малко общо и несигурно, тъй като цялата област си има няколко по-малки района, всеки с по нещо друго и значимо. Аз три пъти съм бил в Тоскана и още мога да кажа, че не съм видял всичко, което тя има да предложи.
За това при последното ми странствуване взех решение да отскоча до Вал д‘Орча (или Долината на Орча). Странно е, че името не е доста известно и на междинния човек не му приказва нищо, макар че най-символичните пейзажи на Тоскана се намират тъкмо там. Всички вероятно се сещате за тези безкрайни разточителни хълмисти поля, осеяни с жита, измежду които като оазиси стърчат стройни зелени кипариси, с цел да посочват мястото на някоя средновековна вила (по-точно ферма). Кой не ги е рисувал, снимал, и описал? Ами тъкмо това е Вал д‘Орча.
Регионът се разгръща на юг от Сиена до административната граница с Лацио и в случай че желаете да хванете най-типичните изгледи откъм цветове, е добре да идете в края на лятото или началото на есента, когато хълмовете са пожълтели, само че кипарисите си стоят зелени. Разбира се, и напролет е доста красиво. А и може да хванете миг, когато туристите са по-малко и цените по-приемливи.
Вал д‘Орча е парадайс за тези, които обичат да се разхождат, карат колело, мопед, да карат, да снимат, и за тези които обичат изкуството, историята и архитектурата. Както и за почитателите на виното и положителната храна. В този смисъл, каквото и да ви харесва, можете да го намерите и да си извършите личен маршрут.
Ще ви направи усещане, че на всеки рид във Вал д‘Орча има в случай че не градче, то най-малко импозантна старинна плантация с кипариси. Точно тази хълмиста топография разрешава непрекъснати и разнородни панорамни гледки, от които ви засърбяват пръстите да снимате (или пък да рисувате, в случай че сте по-артистични).
Тъй като Вал д‘Орча е много селски регион, най-добре, в случай че желаете да видите доста неща за малко време, да наемете кола, въпреки че в случай че сте положителни в колоезденето, това също е вид. Пешеходците пък си имат дълга традиция още от Средновековието, защото през региона минава Via Francigena - поклонническият път, който потегля от Кентърбъри и стига до Рим.
Вал д‘Орча няма един централен град, само че добър избор за база е Пиенца, който като всички други в региона е кацнал на върха на един рид, откъдето се открива главозамайваща панорама към полята и елегантния конус на Монте Амиата. Тези гледки очевидно не са инцидентни, щом холивудските режисьори непрестанно ги преоткриват за някой нов филм. Така се случи, че при моето малко престояване в Пиенца, там бяха Джордж Клуни и Адам Сандлър, заети със фотоси на някаква нова продукция. Не съумях да ги издебна за подпис, само че пък филмовият екип беше заградил една от пътеките, водеща към красива вила, и връщаха всеки претендент да се прояви като екстра във кино лентата.
За успокоение, в профил на тази пътека преди 25 години е била снимана известна сцена от края на кино лентата „ Гладиатор “ в житните поля. Днес всеки, който мине оттова, гледа да нагази в тревата и да пресъздаде този миг.
Между другото, Пиенца се смята за първия град, преустроен по ренесансов модел на урбанизъм. Този план се дължи на папа Пий II, който е бил член на феодалното семейство (Пиколомини), чиято благосъстоятелност е бил градчето. Малката катедрала е в действителност първата, издигната по ренесансови правила, и за времето си е била нещо новаторско. Това се отнася и за ренесансовата градина в Палацо Пиколомини, която открива невероятна панорама към покрайнината, въпреки че фокусът е на симетрията – идеализирана от ренесансовите хуманисти.
Пиенца се явява добра база за проучване в близост, тъй като тръгвайки от там в която и да е посока, можете да достигнете до нещо забавно в радиус от 15 до 30 километра.
Монтепулчано - Снимка Pixabay
На изток се намира Монтепулчано, също по този начин кацнал на върха на рид, и със непокътнат феодален образ. Вместо житни поля, обаче, градът е заобиколен от лозя, от които се прави локалната горделивост – виното Нобиле ди Монтепулчано. То е положително, само че същинската звезда на тосканската винена традиция е друго градче (на запад от Пиенца) – Монталчино. Местното „ брунелло “, което се превежда като „ кафяво “, се смята за едно от най-хубавите виновност в цяла Италия изобщо. Монталчино е също по този начин забавен и с друга традиция. Веднъж годишно локалните поданици провеждат шампионат по надстрелване с лъкове, където стрелци, облечени в средновековни костюми, се състезават по акуратност. Всеки един от тях съставлява друг квартал от градчето – тоест друг тим. Жителите на квартала поддържат техния стрелец и при победа (наградата е сребърна стрела) празненствата не престават през зимата, когато така и така гроздовата годишна продукция е прибрана, виното узрява в бъчвите и няма какво друго да се прави.
По-на север пък е зоната Крете Сенези, наричана още Тосканската пустиня. Освен поради пейзажа, там е целесъобразно да се посети и поради манастира Монте Оливето Маджоре, населяван от 500 бенедектински монаси. Абатството има впечатляващи стенописи, голяма и старинна библиотека с над 40 000 манускрипта и историческа аптека с керамични буркани. Монасите и до ден сегашен прозивеждат мед и билкови ликьори.
Манастирът Монте Оливето Маджоре - Снимка monteolivetomaggiore.it
На югозапад от Пиенца пък, прикрито в една гора, се намира много забавно и неповторимо място, чието име няма да загатна, с цел да има малко тайнственост, а и да си остане загадка сред нас с цел да не се претрупва от туристически тълпи, нали? Само ще загатна че съставлява парещ извор, чиято варовикова наслойка се е натрупала през вековете, с цел да сътвори впечатляващи форми като заледен водопад.
Монасите отглеждат гроздето сами - Снимка monteolivetomaggiore.it
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ