По стълбата на познанието
Училищното обучение в България е хулено, безспирно се приказва по какъв начин то се нуждае от съществени промени, по какъв начин би трябвало да се трансформира в крайник с непрекъснатата смяна... В България всеки схваща от политика, футбол и обучение. Но и в трите действия, с цел да има високи достижения, се желаят познания и умения, развити посредством доста процедура.
Образованието е консервативна система, която не трябва да реагира на всеки лъх напразно. И въпреки всичко в днешно време смяната би трябвало да е неговото непрекъснато положение. Пандемията беше самобитна инспекция дали системата е развила инстикт за бързи реакции. Повод още веднъж да заговорим за учебното обучение стана Одитът на Сметната палата с неговите тревожни констатации. Сред тях се открояват няколко изводи: Резултатите на учениците са ниски, родителите заплащат за частни уроци; Училището не компенсира дефицитите на фамилната среда; Няма ефикасни политики за стимулирани и добре готови учители; МОН не взима решения на база разбори и данни; Стандартът за качество в образованието и системата за установяване на добавената стойност на учебните заведения закъсняват с години; В МОН и звената му липсва експертен потенциал, не се съблюдават периоди и задължения.
Нека не пожелаваме самата система на образованието и самото учебно заведение да свършат всичко това, което самите възпитаници и техните родители не желаят да свършат. Всички знаем какъв брой значими са първите седем години от живота на детето за процеса на неговото образование и развиване. Но може да отидем и оттатък това с едно изказване, изречено още през XIX в. от американския доктор и професор по медицина, учител и публицист Оливър Уендъл Холмс, който споделя, че образованието на едно дете би трябвало да стартира най-малко 100 години преди то да се роди.
В размисъла по какъв начин тъкмо да променим учебното обучение, ще напомним и друга мъдра мисъл, че образованието е стълба, с която се събират плодовете на познанието, а не самият плод.
Потърсихме мнение по тематиката от Диян Стаматов, шеф на 119 СУ " Акад. Михаил Арнаудов " в София и някогашен зам.-министърът на образованието. Той се радва на популярност като един от най-активните ръководители на учебни заведения, печели утвърждение и като основател за основни промени в междинното обучение:
Снимка Красимир Свраков
Лесно е да се подлага на критика българското учебно заведение, само че най-трудната част са добре квалифицираните и щастливи възпитаници. Звучи просто, само че да се сътвори човек с добра граматическа и мисловна готовност, с дейна гражданска позиция, е доста
дълъг и пореден развой
В изводите на Сметната палата се обрисува изоставането от така нужното осъвременяване. Отдавна се готви смяна в образователните стратегии и в образователното наличие, което не е съответно на на практика насочената базисна подготовка, която се чака като краен резултат от учениците. Учебното наличие трябваше да се олекоти. Бързото нахлуване на дигитализацията, актуалните технологии и огромния информативен поток – това няма нужното отражение в образователните стратегии. Другият сигнал е, че качеството на образованието не намира измерим индикатор. Досега са правени редица опити, само че без стремежи резултат. Според Доклада бърза смяна би трябвало да има и в детайлите за санкциониране в междинното обучение, тъй като царува безотговорност на всички участници в него.
Хубаво е, че за всички възпитаници през новата образователна година са обезпечени безвъзмездни за тях учебници, само че остава въпросът по какъв начин и по кое време ще осъвременим и олекотим образователното наличие.
Сега
системата на оценяване
е обвързвана единствено с изпит по български език и математика. Това за 35 години освен не се промени, а трайно се наложи. То сътвори базата за частните уроци. Тези два „ неповторими “ изпита в края на седми клас е време да бъдат „ детронирани “ и да се мери общата подготовка по всички предмети.
В България образованието е централизирано от върха към хората, които го осъществят. А всички промени са сполучливи, когато потеглят от долу нагоре и стигнат до тези, които ръководят процеса. Това у нас се наруши и централизацията още веднъж се възвърне. В момента „ Документът “ е най-важният движещ инструмент, а не „ Ученикът “, поради който се прави всичко това. Учителите, както и персоналните лекари, са превърнати в админи. На учителите от горната страна им се спускат промени, които авансово не са съгласувани с тях. Този
централизиран метод
се отрази на метода им на преподаване. Учителите обаче имат потребност сами да предизвикват действия, с цел да бъдат сполучливи. Като началник на огромно учебно заведение съм подсигурил на учителите цялостната независимост и те правят неща по своя самодейност, които съгласно тях са верни, само че и забавни за учениците. Всичко става в добра връзка сред мен и тях. Като ръководител на УС на Съюза на ръководителите в системата на националната култура в България постоянно ми се постанова да пиша мнения за разнообразни промени, направени в междинното обучение. Прави ми усещане, че те стигат до хората, до които са адресирани, само че не се приема съвсем нищо от тях. Днес има потребност от предприемчив водач, който да поведе междинното обучение към огромната смяна. При централизирания метод в страната това би трябвало да е министърът на образованието.
Анет Маринова, психолог в 23 СУ " Фредерик Жолио-Кюри " в София:
Прегарянето визира всеки в системата
Училището е провокирано да се ангажира с многото проблеми на всички деца
Снимка Личен списък
Системата на образованието се трансформира и това е все по-осезаемо. Пандемията с отдалеченото образование се оказа вододел. Много неща се трансформираха, учебното заведение не се възприема единствено като постройка, то не е просто остров на стабилността за децата. За доста от тях обаче учебното заведение е най-здравата среда – поради рецесиите в фамилиите. Много деца идват на учебно заведение и поради общуването с приятелите си. Училището е провокирано да се ангажира с многото проблемите на всички деца.
Съвременното учебно заведение е място за развиване на децата. И те имат своите препъникамъни в живота си.
На плещите на учителите
учебното заведение и другите експерти в него падат доста задания, които изискват да се работи с мултидисциплинарен метод. Тази смяна изисква еластичност и различен вид ръководство. След фамилията учебното заведение през днешния ден е втората най-важна среда за децата.
Учителите би трябвало да изградят чувство за мощните страни и ползите на децата и може да се основават групови формати с оптимален фокус към всяко дете, които да им дават благоприятни условия за развиване на избрани познания и умения. Сега напредъкът на учениците се правят оценка по отношение на някаква „ норма “. Но всеки е с разнообразни качества и напредъкът е добре да се мери по отношение на опциите на съответното дете.
Нужен е нов метод
Днешният учител е вкаран във висококонкурентна среда и от него се чакат свръхрезултати. На младите учители не им се дава време да изградят своето майсторство. От децата се чакат бързи достижения във всичко, а човешкото развиване не е права линия от точка А до точка Б. Децата, учителите и родителите не са роботи. Затова главен проблем става професионалното прегаряне, само че на него не се обръща съществено внимание. Прегарянето е при преподавателите, при децата, само че и при родителите. Темата за психологичното здраве отсъства от тематиката за българското учебно заведение и споделям това като психолог, който към този момент над 20 години работи в тази система. Училищните психолози са в подценена роля, на тях се гледа като на хора за всичко, които може да запълват всички други потребности на институцията. Няма единна политика за ролята и работата на учебните психолози.
Голямото предизвикателство
пред системата е построяването на съдействието с родителите. Не става дума за ядро от дейни родители и Училищно настоятелство, което нещо да прави. Нужно е майките и бащите да бъдат въвлечени, като по добър и уравновесен метод те да имат роля, подкрепяща просветителния развой.
Основният въпрос е по какъв начин да се преподава през днешния ден. Учителят към този момент не е източникът на знанието. Знанието е ръката на ученика и през мобилните устройства всеки има достъп до световното познание. Следва да се трансформират методите на преподаване, те да вземем за пример да са съответни и на езика на младежите. Училището е все по-важна
институция, посредством която се пораства
и се учат неща за живия живот. Време е да се научим да се чуваме. Много думи се споделят, само че няма пауза сред тях, завърта се центрофугата на многословието и на непрестанното бързане.
Училището не може да компенсира дефицитите в фамилията. Учителят не е родител. Училището би трябвало да развива практики, които да дават вероятност на децата и те да видят смисъл в това да учат и да се развиват. За образованието непрестанно се събират данни, само че анализите са малко и в случай че ги има, те би трябвало обществено да се разискват, да се приказва, само че и да се намират решения.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Образованието е консервативна система, която не трябва да реагира на всеки лъх напразно. И въпреки всичко в днешно време смяната би трябвало да е неговото непрекъснато положение. Пандемията беше самобитна инспекция дали системата е развила инстикт за бързи реакции. Повод още веднъж да заговорим за учебното обучение стана Одитът на Сметната палата с неговите тревожни констатации. Сред тях се открояват няколко изводи: Резултатите на учениците са ниски, родителите заплащат за частни уроци; Училището не компенсира дефицитите на фамилната среда; Няма ефикасни политики за стимулирани и добре готови учители; МОН не взима решения на база разбори и данни; Стандартът за качество в образованието и системата за установяване на добавената стойност на учебните заведения закъсняват с години; В МОН и звената му липсва експертен потенциал, не се съблюдават периоди и задължения.
Нека не пожелаваме самата система на образованието и самото учебно заведение да свършат всичко това, което самите възпитаници и техните родители не желаят да свършат. Всички знаем какъв брой значими са първите седем години от живота на детето за процеса на неговото образование и развиване. Но може да отидем и оттатък това с едно изказване, изречено още през XIX в. от американския доктор и професор по медицина, учител и публицист Оливър Уендъл Холмс, който споделя, че образованието на едно дете би трябвало да стартира най-малко 100 години преди то да се роди.
В размисъла по какъв начин тъкмо да променим учебното обучение, ще напомним и друга мъдра мисъл, че образованието е стълба, с която се събират плодовете на познанието, а не самият плод.
Потърсихме мнение по тематиката от Диян Стаматов, шеф на 119 СУ " Акад. Михаил Арнаудов " в София и някогашен зам.-министърът на образованието. Той се радва на популярност като един от най-активните ръководители на учебни заведения, печели утвърждение и като основател за основни промени в междинното обучение:
Снимка Красимир Свраков Лесно е да се подлага на критика българското учебно заведение, само че най-трудната част са добре квалифицираните и щастливи възпитаници. Звучи просто, само че да се сътвори човек с добра граматическа и мисловна готовност, с дейна гражданска позиция, е доста
дълъг и пореден развой
В изводите на Сметната палата се обрисува изоставането от така нужното осъвременяване. Отдавна се готви смяна в образователните стратегии и в образователното наличие, което не е съответно на на практика насочената базисна подготовка, която се чака като краен резултат от учениците. Учебното наличие трябваше да се олекоти. Бързото нахлуване на дигитализацията, актуалните технологии и огромния информативен поток – това няма нужното отражение в образователните стратегии. Другият сигнал е, че качеството на образованието не намира измерим индикатор. Досега са правени редица опити, само че без стремежи резултат. Според Доклада бърза смяна би трябвало да има и в детайлите за санкциониране в междинното обучение, тъй като царува безотговорност на всички участници в него.
Хубаво е, че за всички възпитаници през новата образователна година са обезпечени безвъзмездни за тях учебници, само че остава въпросът по какъв начин и по кое време ще осъвременим и олекотим образователното наличие.
Сега
системата на оценяване
е обвързвана единствено с изпит по български език и математика. Това за 35 години освен не се промени, а трайно се наложи. То сътвори базата за частните уроци. Тези два „ неповторими “ изпита в края на седми клас е време да бъдат „ детронирани “ и да се мери общата подготовка по всички предмети.
В България образованието е централизирано от върха към хората, които го осъществят. А всички промени са сполучливи, когато потеглят от долу нагоре и стигнат до тези, които ръководят процеса. Това у нас се наруши и централизацията още веднъж се възвърне. В момента „ Документът “ е най-важният движещ инструмент, а не „ Ученикът “, поради който се прави всичко това. Учителите, както и персоналните лекари, са превърнати в админи. На учителите от горната страна им се спускат промени, които авансово не са съгласувани с тях. Този
централизиран метод
се отрази на метода им на преподаване. Учителите обаче имат потребност сами да предизвикват действия, с цел да бъдат сполучливи. Като началник на огромно учебно заведение съм подсигурил на учителите цялостната независимост и те правят неща по своя самодейност, които съгласно тях са верни, само че и забавни за учениците. Всичко става в добра връзка сред мен и тях. Като ръководител на УС на Съюза на ръководителите в системата на националната култура в България постоянно ми се постанова да пиша мнения за разнообразни промени, направени в междинното обучение. Прави ми усещане, че те стигат до хората, до които са адресирани, само че не се приема съвсем нищо от тях. Днес има потребност от предприемчив водач, който да поведе междинното обучение към огромната смяна. При централизирания метод в страната това би трябвало да е министърът на образованието.
Анет Маринова, психолог в 23 СУ " Фредерик Жолио-Кюри " в София:
Прегарянето визира всеки в системата
Училището е провокирано да се ангажира с многото проблеми на всички деца
Снимка Личен списък Системата на образованието се трансформира и това е все по-осезаемо. Пандемията с отдалеченото образование се оказа вододел. Много неща се трансформираха, учебното заведение не се възприема единствено като постройка, то не е просто остров на стабилността за децата. За доста от тях обаче учебното заведение е най-здравата среда – поради рецесиите в фамилиите. Много деца идват на учебно заведение и поради общуването с приятелите си. Училището е провокирано да се ангажира с многото проблемите на всички деца.
Съвременното учебно заведение е място за развиване на децата. И те имат своите препъникамъни в живота си.
На плещите на учителите
учебното заведение и другите експерти в него падат доста задания, които изискват да се работи с мултидисциплинарен метод. Тази смяна изисква еластичност и различен вид ръководство. След фамилията учебното заведение през днешния ден е втората най-важна среда за децата.
Учителите би трябвало да изградят чувство за мощните страни и ползите на децата и може да се основават групови формати с оптимален фокус към всяко дете, които да им дават благоприятни условия за развиване на избрани познания и умения. Сега напредъкът на учениците се правят оценка по отношение на някаква „ норма “. Но всеки е с разнообразни качества и напредъкът е добре да се мери по отношение на опциите на съответното дете.
Нужен е нов метод
Днешният учител е вкаран във висококонкурентна среда и от него се чакат свръхрезултати. На младите учители не им се дава време да изградят своето майсторство. От децата се чакат бързи достижения във всичко, а човешкото развиване не е права линия от точка А до точка Б. Децата, учителите и родителите не са роботи. Затова главен проблем става професионалното прегаряне, само че на него не се обръща съществено внимание. Прегарянето е при преподавателите, при децата, само че и при родителите. Темата за психологичното здраве отсъства от тематиката за българското учебно заведение и споделям това като психолог, който към този момент над 20 години работи в тази система. Училищните психолози са в подценена роля, на тях се гледа като на хора за всичко, които може да запълват всички други потребности на институцията. Няма единна политика за ролята и работата на учебните психолози.
Голямото предизвикателство
пред системата е построяването на съдействието с родителите. Не става дума за ядро от дейни родители и Училищно настоятелство, което нещо да прави. Нужно е майките и бащите да бъдат въвлечени, като по добър и уравновесен метод те да имат роля, подкрепяща просветителния развой.
Основният въпрос е по какъв начин да се преподава през днешния ден. Учителят към този момент не е източникът на знанието. Знанието е ръката на ученика и през мобилните устройства всеки има достъп до световното познание. Следва да се трансформират методите на преподаване, те да вземем за пример да са съответни и на езика на младежите. Училището е все по-важна
институция, посредством която се пораства
и се учат неща за живия живот. Време е да се научим да се чуваме. Много думи се споделят, само че няма пауза сред тях, завърта се центрофугата на многословието и на непрестанното бързане.
Училището не може да компенсира дефицитите в фамилията. Учителят не е родител. Училището би трябвало да развива практики, които да дават вероятност на децата и те да видят смисъл в това да учат и да се развиват. За образованието непрестанно се събират данни, само че анализите са малко и в случай че ги има, те би трябвало обществено да се разискват, да се приказва, само че и да се намират решения.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ