Термопомпите – зелената алтернатива
Декарбонизация на промишлеността и домовете е основното предизвикателство за реализиране на световната смяна на модела към по-устойчива стопанска система. И до момента в който в последните години промишлеността все по-масово минава към „ зелени “ други възможности, изграждайки лични възобновими и чисти източници, то идната значима стъпка са жилищата на десетки милиони европейци.
Източниците на отопление и цените толкоз варират във всяка страна, че е мъчно да се приложат единни ограничения за декарбонизация. Но съгласно Европейската асоциация за термопомпи (European heat pump association - EHPA) решението е точно това - потреблението на термопомпи както в промишлеността и комерсиалния бранш, по този начин и в домовете.
Предимствата за климата
Термопомпите отопляват домове и офиси с малко електрическа енергия и „ добиване “ на топлота от външната среда. Благодарение на хладилен сътрудник те улавят топлота от въздуха, водата или земята, след което я придвижват вътре в помещението. Така заместват работата на котела на дърва, пелети или газ. Разликата е единствено в енергоизточника. Именно поради това те се преглеждат като основно решение за екологично отопление и изстудяване на постройките, щадящо климата. Европейската комисия пресмята, че до 2040 година в целия блок ще бъдат конфигурирани повече от 80 милиона устройства.
Разпространение
След нарасналото търсене в интервала 2021-2023 година, продажбите на термопомпи през 2024 година се забавят за втора поредна година, спадайки с 22% спрямо 2023 година Разпространението им остава несиметрично - водещата страна е Норвегия със 632 конфигурирани термопомпи на всеки 1000 семейства, следвана от Финландия с 524. На другия завършек на скалата е Чехия със приблизително 70 конфигурирани на 1000 семейства, по данни на EHPA. Данни за България липсват, само че съгласно най-големия производител в бранша - Daikin, растежът към момента е слаб заради спецификите на пазара, където отоплението с парно има доста огромен дял, а климатикът всеобщо се употребява освен за изстудяване, само че и за отопление. За доста семейства проблематична се оказва и високата начална инвестиция. Но пък поради конкурентните цени на електрическата енергия, Европейски Съюз ни слага в Топ 3 на най-подходящите страни за потреблението им.
Цени и тласъци
За началната инвестиция типичният ценови диапазон е сред 15 000 и 30 000 лв., когато приказваме за термопомпи въздух-вода. Те са най-използваните и най-достъпните. Сумата е приблизително два до четири пъти по-висока, в сравнение с за газов казан. Но при потреблението на термопомпа месечните сметки биха били много по-ниски, в случай че преминавате от електричество с различен източник, и близки и по-ниски от сметките при отопление с природен газ.
Германия има едни от най-щедрите дотации за инсталиране на термопомпи - до 18 000 евро. Франция предлага грантове до 15 000 евро за земна термопомпа и до 9 000 евро за въздушна. Във Англия помощта доближава £7500 (€ 8692).
В България доста от стратегиите на общините за замяна на остарели отоплителни уреди включват опцията да се финансира с европейски средства инсталирането на термопомпи „ въздух-вода “ или „ вода-вода “. Максималният размер на помощта обаче доближава едвам до 3000 евро.
Работещи образци
„ Технологията към този момент разрешава да се мисли за огромно въвеждане на термопомпите в градовете, тъй като има работещи и ефикасни решения даже за многофамилни здания “, споделя Патрик Кромбе, президент на EHPA и зам.-генерален управител на Центъра за екология на Daikin за Европа.
„ Най-лесно хората ще бъдат уверени, когато видят работещи образци, и това би трябвало да стартира от дребните общности и градовете “, уверена е Орели Бове, ръководещ шеф на Euroheat & Power - неправителствена организация за стабилно отопление. Ето за какво нейната рекомендация е повече общини да основат работещи планове с отопление на термопомпи в обществените общински жилища.
Сред образците може да бъде Гент. Управата на белгийския град си е сложила за цел до 2050 година той да стане въглеродно безпристрастен, споделя заместник-кметът Филип Уатю, отговарящ за градското обмисляне и подвижността. Предвидено е основаването на градска организация от вида „ на едно гише “, където да се съветват притежателите на жилища и бизнеси за вероятните софтуерни и финансови решения за прекосяване към екологично отопление. Предвидени са и 4 млн. евро за план за енергийно ефикасни обществени жилища. Общината възнамерява да работи в тясно съдействие и с компаниите, които конфигурират отоплителните системи, защото те ще имат съществена роля в процеса в идните години. Този бранш чака съществено развиване и потребност от доста експерти в цяла Европа, безапелационни са специалистите.
Наука и технологии
Основна роля имат и водачите в технологията. „ Имаме решения за декарбонизация на всяка една постройка “, споделя Лорен Ван Турну, заместник-директор на новооткрития Изследователски и развоен център на водещия японски бранд Daikin. Той ще е европейски хъб с фокус точно върху нововъведенията в термопомпените технологии. Центърът проработи през октомври в Научния парк на Университета на Гент (Tech Lane Science Park).
Основно софтуерно предизвикателство пред всеобщото въвеждане на термопомпите е, че няма единно решение за цели гъсто обитаеми региони в градовете, а би трябвало да се работи постройка по постройка, поради особеностите на всяка обособена. Сложен въпрос е и свързването на милиони термопомпи в единна мрежа. Също и устойчивостта в производството, както и преработването им.
Отговорите (наред с финансовата рамка, която зависи от политиците), ще оказват помощ зелената смяна да се случи по този начин, че да не се наруши всекидневието на хората. Важен аспект е градското обмисляне да планува най-хубавите вероятни решения и да се мисли дълготрайно, споделя Уатю.
Европа остава доста надалеч от задачите си за декарбонизация до 2030 година, която е напълно скоро. Още по-далеч сме от задачите за 2050 година Днес Европейски Съюз се отоплява най-вече на газ, а 80% от него се купува извън. „ Хората би трябвало да схванат, че това са прекалено много от нашите пари “, разяснява зам.-кметът на Гент. И добавя, че задачите за по-зелена Европа не са толкоз мъчно постижими - задоволително е единствено 8% от постройките да се декарбонизират, с цел да спре Европейски Съюз да купува съветски газ.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
битово отопление пазар на термопомпи термопомпи
Източниците на отопление и цените толкоз варират във всяка страна, че е мъчно да се приложат единни ограничения за декарбонизация. Но съгласно Европейската асоциация за термопомпи (European heat pump association - EHPA) решението е точно това - потреблението на термопомпи както в промишлеността и комерсиалния бранш, по този начин и в домовете.
Предимствата за климата
Термопомпите отопляват домове и офиси с малко електрическа енергия и „ добиване “ на топлота от външната среда. Благодарение на хладилен сътрудник те улавят топлота от въздуха, водата или земята, след което я придвижват вътре в помещението. Така заместват работата на котела на дърва, пелети или газ. Разликата е единствено в енергоизточника. Именно поради това те се преглеждат като основно решение за екологично отопление и изстудяване на постройките, щадящо климата. Европейската комисия пресмята, че до 2040 година в целия блок ще бъдат конфигурирани повече от 80 милиона устройства.
Разпространение
След нарасналото търсене в интервала 2021-2023 година, продажбите на термопомпи през 2024 година се забавят за втора поредна година, спадайки с 22% спрямо 2023 година Разпространението им остава несиметрично - водещата страна е Норвегия със 632 конфигурирани термопомпи на всеки 1000 семейства, следвана от Финландия с 524. На другия завършек на скалата е Чехия със приблизително 70 конфигурирани на 1000 семейства, по данни на EHPA. Данни за България липсват, само че съгласно най-големия производител в бранша - Daikin, растежът към момента е слаб заради спецификите на пазара, където отоплението с парно има доста огромен дял, а климатикът всеобщо се употребява освен за изстудяване, само че и за отопление. За доста семейства проблематична се оказва и високата начална инвестиция. Но пък поради конкурентните цени на електрическата енергия, Европейски Съюз ни слага в Топ 3 на най-подходящите страни за потреблението им.
Цени и тласъци
За началната инвестиция типичният ценови диапазон е сред 15 000 и 30 000 лв., когато приказваме за термопомпи въздух-вода. Те са най-използваните и най-достъпните. Сумата е приблизително два до четири пъти по-висока, в сравнение с за газов казан. Но при потреблението на термопомпа месечните сметки биха били много по-ниски, в случай че преминавате от електричество с различен източник, и близки и по-ниски от сметките при отопление с природен газ.
Германия има едни от най-щедрите дотации за инсталиране на термопомпи - до 18 000 евро. Франция предлага грантове до 15 000 евро за земна термопомпа и до 9 000 евро за въздушна. Във Англия помощта доближава £7500 (€ 8692).
В България доста от стратегиите на общините за замяна на остарели отоплителни уреди включват опцията да се финансира с европейски средства инсталирането на термопомпи „ въздух-вода “ или „ вода-вода “. Максималният размер на помощта обаче доближава едвам до 3000 евро.
Работещи образци
„ Технологията към този момент разрешава да се мисли за огромно въвеждане на термопомпите в градовете, тъй като има работещи и ефикасни решения даже за многофамилни здания “, споделя Патрик Кромбе, президент на EHPA и зам.-генерален управител на Центъра за екология на Daikin за Европа.
„ Най-лесно хората ще бъдат уверени, когато видят работещи образци, и това би трябвало да стартира от дребните общности и градовете “, уверена е Орели Бове, ръководещ шеф на Euroheat & Power - неправителствена организация за стабилно отопление. Ето за какво нейната рекомендация е повече общини да основат работещи планове с отопление на термопомпи в обществените общински жилища.
Сред образците може да бъде Гент. Управата на белгийския град си е сложила за цел до 2050 година той да стане въглеродно безпристрастен, споделя заместник-кметът Филип Уатю, отговарящ за градското обмисляне и подвижността. Предвидено е основаването на градска организация от вида „ на едно гише “, където да се съветват притежателите на жилища и бизнеси за вероятните софтуерни и финансови решения за прекосяване към екологично отопление. Предвидени са и 4 млн. евро за план за енергийно ефикасни обществени жилища. Общината възнамерява да работи в тясно съдействие и с компаниите, които конфигурират отоплителните системи, защото те ще имат съществена роля в процеса в идните години. Този бранш чака съществено развиване и потребност от доста експерти в цяла Европа, безапелационни са специалистите.
Наука и технологии
Основна роля имат и водачите в технологията. „ Имаме решения за декарбонизация на всяка една постройка “, споделя Лорен Ван Турну, заместник-директор на новооткрития Изследователски и развоен център на водещия японски бранд Daikin. Той ще е европейски хъб с фокус точно върху нововъведенията в термопомпените технологии. Центърът проработи през октомври в Научния парк на Университета на Гент (Tech Lane Science Park).
Основно софтуерно предизвикателство пред всеобщото въвеждане на термопомпите е, че няма единно решение за цели гъсто обитаеми региони в градовете, а би трябвало да се работи постройка по постройка, поради особеностите на всяка обособена. Сложен въпрос е и свързването на милиони термопомпи в единна мрежа. Също и устойчивостта в производството, както и преработването им.
Отговорите (наред с финансовата рамка, която зависи от политиците), ще оказват помощ зелената смяна да се случи по този начин, че да не се наруши всекидневието на хората. Важен аспект е градското обмисляне да планува най-хубавите вероятни решения и да се мисли дълготрайно, споделя Уатю.
Европа остава доста надалеч от задачите си за декарбонизация до 2030 година, която е напълно скоро. Още по-далеч сме от задачите за 2050 година Днес Европейски Съюз се отоплява най-вече на газ, а 80% от него се купува извън. „ Хората би трябвало да схванат, че това са прекалено много от нашите пари “, разяснява зам.-кметът на Гент. И добавя, че задачите за по-зелена Европа не са толкоз мъчно постижими - задоволително е единствено 8% от постройките да се декарбонизират, с цел да спре Европейски Съюз да купува съветски газ.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
битово отопление пазар на термопомпи термопомпи
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ