Изкуството като бизнес
По-често чуваме и четем за „ изкуството да продаваш “, само че „ да продаваш изкуство “ е още по-голямо предизвикателство, а и сериозен стопански мотор в динамичния свят на софтуерна конкуренция и конфликт на усети. Според The 2024 Global Art Market Report на artprice.com 2024-а е била сложна година за пазара на изкуство заради „ композиция от световни напрежения, които са предиздвикали най-богатите купувачи на изкуство в света да предпочетат предпазливостта пред ентусиазма, а продавачите да изчакват “. Въпреки това 2024 година се откроява и като най-динамичната година в историята на международния пазар на изкуство.
В Европа, а и по света, ревютата за модерно изкуство притеглят колекционери, куратори, музеи и хиляди туристи. По данни на Европейския капиталов фонд (EIF, 2024), културните и изобретателни промишлености генерират 354 милиарда евро добавена стойност годишно - към 5,3% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, и над 8 млн. работни места. Само образните изкуства основават стойност за над 30 млрд.евро. На европейско равнище изложбеният бранш (включително изложби за изкуство) се прави оценка на 215 милиарда евро стопански резултат (UFI, 2025).
В България пазарът на творби на изкуството също е динамичен. На Sofia Art Fair 2024, първото ревю за модерно изкуство у нас с представители от 12 страни, продажби са осъществили 93% от участниците. 53% и 30% от тях са осъществили надлежно сред 1-5 и 6-10 продажби. Най-скъпата творба на изложба ArtDepot Innsbruck е била на Анселм Кийфър на стойност 220 000 евро. Второто издание на Sofia Art Fair през 2025 година притегли галерии от 13 страни, над 80 актьори, интернационалните куратори, шефове на музеи и хиляди гости.
Това е и мотив да питаме по какъв начин изкуството се трансформира в действителен стопански мотор и подготвени ли са артистите и арт дилърите да развият тази ниша?
Отговорите търсим от художник и арт дилър:
Клементина Манчева: Добри мениджъри ще развият постоянен пазар
Снимка Личен списък
Клементина Манчева е художник акварелист. Картините й са владеене на ценители в България, Гърция, Сърбия, Македония, Италия, Испания, Австрия, Франция, Германия и Америка – Снимка Личен списък
Художниците, като множеството хора на изкуството, са надалеч от бизнеса. Никой не си показва, че с изключение на да нарисува по най-хубавия метод картината, ще му се постанова и да я продаде. Ако през цялото време тръгнеш с концепцията за продажба, ще имаш артикул, а не предмет на изкуството. Предполагам това е и повода никой да не ни учи да продаваме, да се занимаваме с „ реализация на нарисуваната картина “. Бизнес уменията, които се изискват за това, евентуално би следвало да са на равнището на търговците, които работят в огромните аукционни къщи или най-малкото на икономисти.
Предизвикателство е свитият ни пазар. Всеки художник има компликации да попадне на вярната изложба, където ще срещне картините си с вярната публика, тъй че да бъдат с изключение на оценени, и продадени. Но аз повече от 10 година продавам в галерии, върша изложения, а през последните години на пандемия и война единствено по себе си това е достижение. Чета публикации, вземам участие в групи за продажба на изкуство и върша старания да ползвам наученото.
Работата на художника е да основава изкуство, не да го продава. Галеристите са хората, които продават. Пожелавам си в България да се случи това - мениджъри, подпомагащи развиването на постоянен пазар на изобразителното изкуство. Да се заемат с посредничеството сред художника и клиентите. Да запълнят нишата, която е отворена и постанова на художника непривични за него функции – да намира галерии, в които да се предлага, или, още по-лошото - да предлага самичък изкуството си на пазара.
Стефан Стоянов: Българската сцена има голям капацитет
Стефан Стоянов е най-активният български арт дилър на световната сцена за модерно изкуство, част от консултативния съвет на Sofia Art Fair. Представяните от него актьори вземат участие във “Венецианското Биенале ”, “Уитни Биенале ”, “Шарджа Биеннале ” и “Пусан Биенале ”, участват в “MoMA Ню Йорк ”, “Музей Мори ” в Токио, “Тейт Модерн ”, “Галерия Саатчи ” в Лондон
Арт дилърът би трябвало да има заложба и да работи неуморно. Аз съм самообразован. Понякога това ме е тормозило, само че по-често ми е пособие. В тази специалност етиката е всичко. Важно е да бъдеш правилен с художниците, с кураторите, с клиентите. Всичко се гради върху доверие и дълготрайни връзки. Аз и през днешния ден, въпреки да нямам лична изложба, работя с петима от създателите, които представях в Америка в изложба „ Luxe “ В Ню Йорк. Защото връзката сред нас е построена на честност и взаимно почитание.
Международната сцена е голяма, динамична и примамлива. Българската е по-малка и, за жалост, от време на време белязана от злоба. Но в нея има голям капацитет. Вярвам, че Sofia Art Fair ще отвори нови благоприятни условия за млади, смели хора. На интернационално равнище има неписани етични правила, които множеството участници съблюдават. У нас сходна просвета към момента се построява, само че всяка стъпка напред си коства, тъй като надарени хора има на всички места - нужно е просто да им дадем постоянна среда. Въпросът е дали съществува система, която да ги поддържа. За мен е значимо създателите да имат хрумвания и откровени послания в творбите си.
Наскоро в Истанбул видях впечатляваща изложба – Mental Clinic – и разговарях със притежателя ѝ. Той ми зададе въпрос, на който и аз нямам отговор: „ Къде са тези колекционери, които в миналото купуваха цели изложения? “. Когато започвах в Ню Йорк, имаше дребна, само че извънредно мощна група колекционери, които подкрепяха артистите с огромна благотворителност. Днес тези хора към този момент си отиват. Новите генерации имат други полезности и просвета на ползване.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
изложба изкуство картини колекционери предмети на изкуството
В Европа, а и по света, ревютата за модерно изкуство притеглят колекционери, куратори, музеи и хиляди туристи. По данни на Европейския капиталов фонд (EIF, 2024), културните и изобретателни промишлености генерират 354 милиарда евро добавена стойност годишно - към 5,3% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, и над 8 млн. работни места. Само образните изкуства основават стойност за над 30 млрд.евро. На европейско равнище изложбеният бранш (включително изложби за изкуство) се прави оценка на 215 милиарда евро стопански резултат (UFI, 2025).
В България пазарът на творби на изкуството също е динамичен. На Sofia Art Fair 2024, първото ревю за модерно изкуство у нас с представители от 12 страни, продажби са осъществили 93% от участниците. 53% и 30% от тях са осъществили надлежно сред 1-5 и 6-10 продажби. Най-скъпата творба на изложба ArtDepot Innsbruck е била на Анселм Кийфър на стойност 220 000 евро. Второто издание на Sofia Art Fair през 2025 година притегли галерии от 13 страни, над 80 актьори, интернационалните куратори, шефове на музеи и хиляди гости.
Това е и мотив да питаме по какъв начин изкуството се трансформира в действителен стопански мотор и подготвени ли са артистите и арт дилърите да развият тази ниша?
Отговорите търсим от художник и арт дилър:
Клементина Манчева: Добри мениджъри ще развият постоянен пазар
Снимка Личен списък Клементина Манчева е художник акварелист. Картините й са владеене на ценители в България, Гърция, Сърбия, Македония, Италия, Испания, Австрия, Франция, Германия и Америка – Снимка Личен списък
Художниците, като множеството хора на изкуството, са надалеч от бизнеса. Никой не си показва, че с изключение на да нарисува по най-хубавия метод картината, ще му се постанова и да я продаде. Ако през цялото време тръгнеш с концепцията за продажба, ще имаш артикул, а не предмет на изкуството. Предполагам това е и повода никой да не ни учи да продаваме, да се занимаваме с „ реализация на нарисуваната картина “. Бизнес уменията, които се изискват за това, евентуално би следвало да са на равнището на търговците, които работят в огромните аукционни къщи или най-малкото на икономисти.
Предизвикателство е свитият ни пазар. Всеки художник има компликации да попадне на вярната изложба, където ще срещне картините си с вярната публика, тъй че да бъдат с изключение на оценени, и продадени. Но аз повече от 10 година продавам в галерии, върша изложения, а през последните години на пандемия и война единствено по себе си това е достижение. Чета публикации, вземам участие в групи за продажба на изкуство и върша старания да ползвам наученото.
Работата на художника е да основава изкуство, не да го продава. Галеристите са хората, които продават. Пожелавам си в България да се случи това - мениджъри, подпомагащи развиването на постоянен пазар на изобразителното изкуство. Да се заемат с посредничеството сред художника и клиентите. Да запълнят нишата, която е отворена и постанова на художника непривични за него функции – да намира галерии, в които да се предлага, или, още по-лошото - да предлага самичък изкуството си на пазара.
Стефан Стоянов: Българската сцена има голям капацитет
Стефан Стоянов е най-активният български арт дилър на световната сцена за модерно изкуство, част от консултативния съвет на Sofia Art Fair. Представяните от него актьори вземат участие във “Венецианското Биенале ”, “Уитни Биенале ”, “Шарджа Биеннале ” и “Пусан Биенале ”, участват в “MoMA Ню Йорк ”, “Музей Мори ” в Токио, “Тейт Модерн ”, “Галерия Саатчи ” в Лондон
Арт дилърът би трябвало да има заложба и да работи неуморно. Аз съм самообразован. Понякога това ме е тормозило, само че по-често ми е пособие. В тази специалност етиката е всичко. Важно е да бъдеш правилен с художниците, с кураторите, с клиентите. Всичко се гради върху доверие и дълготрайни връзки. Аз и през днешния ден, въпреки да нямам лична изложба, работя с петима от създателите, които представях в Америка в изложба „ Luxe “ В Ню Йорк. Защото връзката сред нас е построена на честност и взаимно почитание.
Международната сцена е голяма, динамична и примамлива. Българската е по-малка и, за жалост, от време на време белязана от злоба. Но в нея има голям капацитет. Вярвам, че Sofia Art Fair ще отвори нови благоприятни условия за млади, смели хора. На интернационално равнище има неписани етични правила, които множеството участници съблюдават. У нас сходна просвета към момента се построява, само че всяка стъпка напред си коства, тъй като надарени хора има на всички места - нужно е просто да им дадем постоянна среда. Въпросът е дали съществува система, която да ги поддържа. За мен е значимо създателите да имат хрумвания и откровени послания в творбите си.
Наскоро в Истанбул видях впечатляваща изложба – Mental Clinic – и разговарях със притежателя ѝ. Той ми зададе въпрос, на който и аз нямам отговор: „ Къде са тези колекционери, които в миналото купуваха цели изложения? “. Когато започвах в Ню Йорк, имаше дребна, само че извънредно мощна група колекционери, които подкрепяха артистите с огромна благотворителност. Днес тези хора към този момент си отиват. Новите генерации имат други полезности и просвета на ползване.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
изложба изкуство картини колекционери предмети на изкуството
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ