Мебел стил с грижа за хората
Производството на мебели за нас е премеждие, което не завършва, а непрекъснато ражда страсти. Затова нашето мото е „ Мебели с страст. Това споделя Десислава Данева, съсобственик и търговски шеф на „ Мебел жанр “ - най-големия производител на мека мебел в България.
Трите завода на компанията не отстъпват на своите западни съперници. Българският пазар за тях е най-силният заради високите транспортни разноски по суша, които след пандемията мощно са нарастнали.
Компанията е фамилна. Нейният създател е предал ръководството и собствеността на двете си деца Иво и Десислава, израснали във компанията и извървели пътя от най-ниското ходило до върха. Той обаче към момента държи изкъсо целия бизнес в ролята на шеф.
Началото
„ Аз съм към този момент 30 години в това дружество и не преставам да се усещам талантлив и въодушевен, - твърди инж. Илко Илиев, създател и шеф на „ Мебел жанр “. - Първите матраци съм ги кроил на пода в хола. Преди това тапицирах кожени порти, карах такси, бях дистрибутор на принтери, работех и като капитан на кораб… Но с брат ми привлякохме няколко служащи и започнахме със алегоричен стартов капитал – от нулата, в база чартърен, с направена машина. Наехме някогашен завод за каруци и пейки. Постепенно започнахме да набъбваме. Още първия месец удвоихме капитала, само че дребните пари бързо се въртят. По това време се оказа, че има ниша за матраци “.
Трикракото столче
Сега компанията има три завода за произвеждане на мека мебел – цех в Търговище, открит през 2008 година, след това през 2015 година отваря производството в с. Макариополско до Търговище, най-новият е в Попово и е проработил през 2017 година „ Това е концепцията на трикракото столче, което не се клати. Заводите в Макариополско и в Търговище са свързани, работят във верижен принцип и в случай че единият потъне – потъва и другият. Заводът в Попово е независим като работа, той е балансьор за компанията. Там, с изключение на мека мебел, се създават и матраци “, изяснява Илко Илиев и прецизира, че към 90 са продуктите все още и се продават в над 25 страни. В „ Мебел жанр “ кръговата стопанска система е в деяние, тъй като всеки боклук намира ново приложение и даже остатъците от дунапрен се влагат в облегалки и декоративни възглавници.
Без медиатори
Големият напредък идва, когато стартират да работят с Китай. Тогава отстраняват всички медиатори в търговията с материали: „ Търговците управляваха процеса, само че и това време отмина, откакто преди десетина години привлякохме китайски сътрудници, които да ни доставят с материали. С тази стъпка съвсем двойно падна цената на материалите, само че освен за нас, а и за другите производители на мека мебел в България, защото ние не бяхме егоисти “. За да подкрепят сътрудниците си от сектора, основават компанията " Ем Ес трейдинг ". Тя продава материали за мека мебел в цялата страна и предлага новаторски начини за работа. Така материалите поевтиняват и българските компании стават по-конкурентни на външните пазари.
Развойна активност
„ Мебел-стил “ е една от дребното компании в сектора със лично развойно звено, което основава моделите. Всеки диван е с към 200 страници документи. Между 7 и 10 хиляди евро коства една такава разработка. Успешни са 2-3 от 10 модела. Всеки пазар си има спецификите – на модели, платове, цветове, форми. Затова в „ Мебел-стил “ са разбрали какъв брой е значимо да се работи и с клиентите. Компанията има добре построена система за произвеждане, която дава тъждественост на качеството в трите завода. Инвестирани са доста средства в техника, само че самото произвеждане е прекомерно мъчно и е с 12 обособени звена, които би трябвало да работят в цялостен синхрон. Само три от тях са автоматизирани, всичко друго е ръчен човешки труд и няма софтуерен сюжет това да се промени.
Пазарът диктува
През „ Мебели Виденов “ си обезпечават наличието на българския пазар. „ Като производител стигнах до извода, че би трябвало да имаме най-добре продавани артикули, което значи най-малко 1000 броя от един тип на българския пазар, и в последните години такива са шест модела. С рационален бюджет би трябвало да създадем артикул, отговарящ на положителното качество, скорост на произвеждане и доставка, само че и като метод и улеснение на потребление в дома “, показва инж. Илко Илиев. По негови думи „ Мебел жанр “ е пример за ценообразуване. Компанията не надценява новите си модели и по тази причина доста компании се отхвърлят да ги имитират, защото не са в положение да реализират тяхната цена. Големият проблем на пазара на мебели е неналичието на осведоменост на потребителите. Диванът в България е рядко купувано произведение. Търси се по-ниската цена, зад която стои и по-ниско качество на вложените материали, което клиентът няма по какъв начин да разграничи. Но от вложените в изделието материали зависи неговият комфорт.
Търговците у нас и в чужбина продават под своята комерсиална марка, по тази причина „ Мебел жанр “ не основава краен бранд, различим от клиентите.
Отношения и организация
Характерни за тази компания са високата моралната отговорност и обществената ориентировка. „ При нас работят доста фамилии и тук всички сме едно семейство “ – разяснява Десислава Данева. Фирмата има „ военна “ управническа конструкция, въпреки всичко нейният създател е някогашен капитан на транспортен съд. Със лични средства са финансирали план за управническа резистентност на екипите. С различен план са подобрили ръководството на по-ниско равнище. Консултант е оказал помощ да основат логаритъм за по-правилно систематизиране на фонд „ Работна заплата “. Така реализират диверсификация в заплащането и най-хубавият тапицер получава над 3 хиляди лева заплата, а други – заработват едвам 1000 лева Въпросът е в мотивацията на хората.
Основателят на „ Мебел жанр “ инж. Илко Илиев и неговата щерка Десислава Данова, която е съсобственик и търговски шеф на компанията
Социални придобивки
Над 20 ексцентрични обществени практики се ползват в „ Мебел жанр “. Така с десни средства вършат леви политики. Дотират храненето и всички служащи може да обядват против 50 ст. на ден. Над 20 трудоустроени работят при тях. В трите завода има лекарски кабинети с общо трима фелдшери и един доктор. Извършват и платени медицински прегледи, които не са обект на уговорките, вменени от службите по трудова медицина. Осигуряват безлихвени заеми за служащите, с цел да не употребяват бързи заеми. Преди седем години откупили всички такива спасяеми отговорности на хора от компанията. Оттогава насам служащите и чиновниците урегулират харченето си, усъвършенстват своята финансова просвета и от 80, които са имали потребност от незабавен заем, в този момент са едвам 5-6 души. Работниците имат карти, с които влизат в завода, като тази карта им предлага 12 услуги в града с понижени за тях цени. Те имат работно облекло чартърен, плащано от работодателя на друга компания. Поддръжката става от външния снабдител, който пере това облекло, глади го и при потребност го ремонтира. За всеки огромен празник по предписание има дарове и изненади. За 25-годишнината на завода всички 740 служащи получили 32-инчов плазмен тв приемник, надписан с тяхното име. За Нова година в трите завода посредством лотария подарили 3 автомобила, 3 хладилника и 3 перални, само че едно от изискванията за присъединяване в нея е високата продуктивност. Имат и фонд „ Помогни на сътрудник “, който разчита главно на дарения от всички служащи и чиновници. На сътрудник от Попово, който си счупил крайници, отпуснали 42 хиляди лева, с цел да го спасят от ампутация.
Дисциплина
Инж. Илко Илиев ръководи компанията с няколко имейла през смарт телефона: „ Така зная с каква войска разполагаме и какво сме произвели в края на деня. Всеки ден резултатите се проучват и се слагат цели. Всяка заран идват имейли за наличния личен състав в заводите. Ако се окаже, че има човек в неопределеност, той се търси “. Поради процедурата да търсят своите хора и да се грижат за тях, преди време с доста премеждия оказват помощ на човек от предприятието да оживее след инсулт.
Човешките запаси
През предходната година е апогеят на компанията във връзка с хората – те доближават 740 души. Сега са към 630 индивида. Това понижение се оказва здравословно, той като целият фонд „ Работна заплата “ се пренасочва съм наличния личен състав, а отстъп от производството съвсем няма.
Проблемът с фрагментите обаче е голям. Обучават ги сами, при наемането най-квалифицирани се оказват водачите. Млади хора имат и в трите завода, само че защото множеството от младежите са обезпечени финансово от своите родители, те по думите на инж. Илиев не желаят да работят. Големият проблем идва и от така наречен „ Европейска борса “ - „ малка врата в закона “, която разрешава на хора, работили за малко в EC, когато се върнат у нас и се записват в бюpoтo пo тpyдa, да получават европейския си приход. Така от ден на ден хора избират тази скица, развита и превърната от някои в „ бизнес “. Тази процедура оставя от ден на ден български предприятия без нужната работна ръка.
Професионалното обучение
Дуалното образование дава специалност, само че родителите избират децата им да учат в гимназии. Професионалните учебни заведения на този стадий се развиват по мъчно поради по-слаб интерес. За да има дуални паралелки, бизнесът 2-3 година по-рано би трябвало да даде поръчка в МОН. По-малките компании не са в положение да възнамеряват 3 години напред и това условие ги плаши да поемат подобен ангажимент. А дуалното образование дава късмет на учениците незабавно след завършването си да имат съответна реализация на пазара на труда.
Мерки след огромния пожар
Преди 3 години и половина заводът в Търговище се възпламенява. Изгаря неговият огромен склад с материали. Пряката вреда е към 3 млн. лева, а непряката – към 4 млн. лева Но още в нощта на пожара вземат решение да купят прилежащия цех, с цел да може производството да продължи. „ Това беше ексцентрично решение и доста смела моя постъпка, подкрепена от екипа “. След този случай единствено за две седмици възвръщат производството. Сега отначало е построен склад за материали с товарни системи. В трите завода към този момент има противопожарни системи от най-голям клас. Обучили са противопожарни мобилни групи. Вече имат и специфичен запас от вода за възможен спешен случай.
Израстване
Собствениците на „ Мебел жанр “ дават опция за кариерно израстване. Един от най-хубавите образци е Мехмед Мизинов, почнал от най-ниското равнище и стигнал до действен шеф на Завод 1 в Търговище. В предприятието е от 15 година Работейки, приключил Лесотехническия университет. Ето по какъв начин наподобява стилът на ръководство през неговия взор: „ От всичко си извличаме поука, гледаме напред, развиваме се и растем. Вкарваме нововъведения, влагаме в хората и в нови машини и непрекъснато намираме нови благоприятни условия “.
Енергийната успеваемост
Мебелното произвеждане е енергоемко, по тази причина енергийната успеваемост е във фокуса на „ Мебел жанр “. През 2022 година заменили цялото осветяване в трите завода с LED осветителни тела. Инвестицията дружно със слънчевите панели за произвеждане на лична сила възлиза общо на близо 1 млн. лева По този метод обезпечават близо половината от нужната им сила.
Макар и производството да е доста мъчно, управлението на „ Мебел жанр “ продължава напред и макар всички компликации, не стопира да развива нови планове.
В числа3 завода има „ Мебел жанр “ – в Търговище, Попово и с. Макариополско55+ млн. лева е общата инвестиция през годините в трите завода на „ Мебел жанр “500 дивана на ден е общата им продукция630 души работят в „ Мебел жанр “Плюс това
Преди 4 година притежателите на „ Мебел жанр “ построяват Завод за пелети в с. Алваново, Търговищко. Той работи напълно с софтуерен боклук от производството, за разлика от други, които трансформират в пелети скъп дървен материал. Капацитетът е 200 т месечно.
Преди две години вземат решение да създадат единствения в България цех за произвеждане на дървени къщи. Теренът е платен, чака се през ноември-декември машините да дойдат и скоро по-късно навият цех в Търговище да проработи. Паралелно с тази инвестиция още веднъж в Търговище основават и най-големия в страната медицинско-естетически център.
Текстът е част от бр. 121 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Трите завода на компанията не отстъпват на своите западни съперници. Българският пазар за тях е най-силният заради високите транспортни разноски по суша, които след пандемията мощно са нарастнали.
Компанията е фамилна. Нейният създател е предал ръководството и собствеността на двете си деца Иво и Десислава, израснали във компанията и извървели пътя от най-ниското ходило до върха. Той обаче към момента държи изкъсо целия бизнес в ролята на шеф.
Началото
„ Аз съм към този момент 30 години в това дружество и не преставам да се усещам талантлив и въодушевен, - твърди инж. Илко Илиев, създател и шеф на „ Мебел жанр “. - Първите матраци съм ги кроил на пода в хола. Преди това тапицирах кожени порти, карах такси, бях дистрибутор на принтери, работех и като капитан на кораб… Но с брат ми привлякохме няколко служащи и започнахме със алегоричен стартов капитал – от нулата, в база чартърен, с направена машина. Наехме някогашен завод за каруци и пейки. Постепенно започнахме да набъбваме. Още първия месец удвоихме капитала, само че дребните пари бързо се въртят. По това време се оказа, че има ниша за матраци “.
Трикракото столче
Сега компанията има три завода за произвеждане на мека мебел – цех в Търговище, открит през 2008 година, след това през 2015 година отваря производството в с. Макариополско до Търговище, най-новият е в Попово и е проработил през 2017 година „ Това е концепцията на трикракото столче, което не се клати. Заводите в Макариополско и в Търговище са свързани, работят във верижен принцип и в случай че единият потъне – потъва и другият. Заводът в Попово е независим като работа, той е балансьор за компанията. Там, с изключение на мека мебел, се създават и матраци “, изяснява Илко Илиев и прецизира, че към 90 са продуктите все още и се продават в над 25 страни. В „ Мебел жанр “ кръговата стопанска система е в деяние, тъй като всеки боклук намира ново приложение и даже остатъците от дунапрен се влагат в облегалки и декоративни възглавници.
Без медиатори
Големият напредък идва, когато стартират да работят с Китай. Тогава отстраняват всички медиатори в търговията с материали: „ Търговците управляваха процеса, само че и това време отмина, откакто преди десетина години привлякохме китайски сътрудници, които да ни доставят с материали. С тази стъпка съвсем двойно падна цената на материалите, само че освен за нас, а и за другите производители на мека мебел в България, защото ние не бяхме егоисти “. За да подкрепят сътрудниците си от сектора, основават компанията " Ем Ес трейдинг ". Тя продава материали за мека мебел в цялата страна и предлага новаторски начини за работа. Така материалите поевтиняват и българските компании стават по-конкурентни на външните пазари.
Развойна активност
„ Мебел-стил “ е една от дребното компании в сектора със лично развойно звено, което основава моделите. Всеки диван е с към 200 страници документи. Между 7 и 10 хиляди евро коства една такава разработка. Успешни са 2-3 от 10 модела. Всеки пазар си има спецификите – на модели, платове, цветове, форми. Затова в „ Мебел-стил “ са разбрали какъв брой е значимо да се работи и с клиентите. Компанията има добре построена система за произвеждане, която дава тъждественост на качеството в трите завода. Инвестирани са доста средства в техника, само че самото произвеждане е прекомерно мъчно и е с 12 обособени звена, които би трябвало да работят в цялостен синхрон. Само три от тях са автоматизирани, всичко друго е ръчен човешки труд и няма софтуерен сюжет това да се промени.
Пазарът диктува
През „ Мебели Виденов “ си обезпечават наличието на българския пазар. „ Като производител стигнах до извода, че би трябвало да имаме най-добре продавани артикули, което значи най-малко 1000 броя от един тип на българския пазар, и в последните години такива са шест модела. С рационален бюджет би трябвало да създадем артикул, отговарящ на положителното качество, скорост на произвеждане и доставка, само че и като метод и улеснение на потребление в дома “, показва инж. Илко Илиев. По негови думи „ Мебел жанр “ е пример за ценообразуване. Компанията не надценява новите си модели и по тази причина доста компании се отхвърлят да ги имитират, защото не са в положение да реализират тяхната цена. Големият проблем на пазара на мебели е неналичието на осведоменост на потребителите. Диванът в България е рядко купувано произведение. Търси се по-ниската цена, зад която стои и по-ниско качество на вложените материали, което клиентът няма по какъв начин да разграничи. Но от вложените в изделието материали зависи неговият комфорт.
Търговците у нас и в чужбина продават под своята комерсиална марка, по тази причина „ Мебел жанр “ не основава краен бранд, различим от клиентите.
Отношения и организация
Характерни за тази компания са високата моралната отговорност и обществената ориентировка. „ При нас работят доста фамилии и тук всички сме едно семейство “ – разяснява Десислава Данева. Фирмата има „ военна “ управническа конструкция, въпреки всичко нейният създател е някогашен капитан на транспортен съд. Със лични средства са финансирали план за управническа резистентност на екипите. С различен план са подобрили ръководството на по-ниско равнище. Консултант е оказал помощ да основат логаритъм за по-правилно систематизиране на фонд „ Работна заплата “. Така реализират диверсификация в заплащането и най-хубавият тапицер получава над 3 хиляди лева заплата, а други – заработват едвам 1000 лева Въпросът е в мотивацията на хората.
Основателят на „ Мебел жанр “ инж. Илко Илиев и неговата щерка Десислава Данова, която е съсобственик и търговски шеф на компанията
Социални придобивки
Над 20 ексцентрични обществени практики се ползват в „ Мебел жанр “. Така с десни средства вършат леви политики. Дотират храненето и всички служащи може да обядват против 50 ст. на ден. Над 20 трудоустроени работят при тях. В трите завода има лекарски кабинети с общо трима фелдшери и един доктор. Извършват и платени медицински прегледи, които не са обект на уговорките, вменени от службите по трудова медицина. Осигуряват безлихвени заеми за служащите, с цел да не употребяват бързи заеми. Преди седем години откупили всички такива спасяеми отговорности на хора от компанията. Оттогава насам служащите и чиновниците урегулират харченето си, усъвършенстват своята финансова просвета и от 80, които са имали потребност от незабавен заем, в този момент са едвам 5-6 души. Работниците имат карти, с които влизат в завода, като тази карта им предлага 12 услуги в града с понижени за тях цени. Те имат работно облекло чартърен, плащано от работодателя на друга компания. Поддръжката става от външния снабдител, който пере това облекло, глади го и при потребност го ремонтира. За всеки огромен празник по предписание има дарове и изненади. За 25-годишнината на завода всички 740 служащи получили 32-инчов плазмен тв приемник, надписан с тяхното име. За Нова година в трите завода посредством лотария подарили 3 автомобила, 3 хладилника и 3 перални, само че едно от изискванията за присъединяване в нея е високата продуктивност. Имат и фонд „ Помогни на сътрудник “, който разчита главно на дарения от всички служащи и чиновници. На сътрудник от Попово, който си счупил крайници, отпуснали 42 хиляди лева, с цел да го спасят от ампутация.
Дисциплина
Инж. Илко Илиев ръководи компанията с няколко имейла през смарт телефона: „ Така зная с каква войска разполагаме и какво сме произвели в края на деня. Всеки ден резултатите се проучват и се слагат цели. Всяка заран идват имейли за наличния личен състав в заводите. Ако се окаже, че има човек в неопределеност, той се търси “. Поради процедурата да търсят своите хора и да се грижат за тях, преди време с доста премеждия оказват помощ на човек от предприятието да оживее след инсулт.
Човешките запаси
През предходната година е апогеят на компанията във връзка с хората – те доближават 740 души. Сега са към 630 индивида. Това понижение се оказва здравословно, той като целият фонд „ Работна заплата “ се пренасочва съм наличния личен състав, а отстъп от производството съвсем няма.
Проблемът с фрагментите обаче е голям. Обучават ги сами, при наемането най-квалифицирани се оказват водачите. Млади хора имат и в трите завода, само че защото множеството от младежите са обезпечени финансово от своите родители, те по думите на инж. Илиев не желаят да работят. Големият проблем идва и от така наречен „ Европейска борса “ - „ малка врата в закона “, която разрешава на хора, работили за малко в EC, когато се върнат у нас и се записват в бюpoтo пo тpyдa, да получават европейския си приход. Така от ден на ден хора избират тази скица, развита и превърната от някои в „ бизнес “. Тази процедура оставя от ден на ден български предприятия без нужната работна ръка.
Професионалното обучение
Дуалното образование дава специалност, само че родителите избират децата им да учат в гимназии. Професионалните учебни заведения на този стадий се развиват по мъчно поради по-слаб интерес. За да има дуални паралелки, бизнесът 2-3 година по-рано би трябвало да даде поръчка в МОН. По-малките компании не са в положение да възнамеряват 3 години напред и това условие ги плаши да поемат подобен ангажимент. А дуалното образование дава късмет на учениците незабавно след завършването си да имат съответна реализация на пазара на труда.
Мерки след огромния пожар
Преди 3 години и половина заводът в Търговище се възпламенява. Изгаря неговият огромен склад с материали. Пряката вреда е към 3 млн. лева, а непряката – към 4 млн. лева Но още в нощта на пожара вземат решение да купят прилежащия цех, с цел да може производството да продължи. „ Това беше ексцентрично решение и доста смела моя постъпка, подкрепена от екипа “. След този случай единствено за две седмици възвръщат производството. Сега отначало е построен склад за материали с товарни системи. В трите завода към този момент има противопожарни системи от най-голям клас. Обучили са противопожарни мобилни групи. Вече имат и специфичен запас от вода за възможен спешен случай.
Израстване
Собствениците на „ Мебел жанр “ дават опция за кариерно израстване. Един от най-хубавите образци е Мехмед Мизинов, почнал от най-ниското равнище и стигнал до действен шеф на Завод 1 в Търговище. В предприятието е от 15 година Работейки, приключил Лесотехническия университет. Ето по какъв начин наподобява стилът на ръководство през неговия взор: „ От всичко си извличаме поука, гледаме напред, развиваме се и растем. Вкарваме нововъведения, влагаме в хората и в нови машини и непрекъснато намираме нови благоприятни условия “.
Енергийната успеваемост
Мебелното произвеждане е енергоемко, по тази причина енергийната успеваемост е във фокуса на „ Мебел жанр “. През 2022 година заменили цялото осветяване в трите завода с LED осветителни тела. Инвестицията дружно със слънчевите панели за произвеждане на лична сила възлиза общо на близо 1 млн. лева По този метод обезпечават близо половината от нужната им сила.
Макар и производството да е доста мъчно, управлението на „ Мебел жанр “ продължава напред и макар всички компликации, не стопира да развива нови планове.
В числа3 завода има „ Мебел жанр “ – в Търговище, Попово и с. Макариополско55+ млн. лева е общата инвестиция през годините в трите завода на „ Мебел жанр “500 дивана на ден е общата им продукция630 души работят в „ Мебел жанр “Плюс това
Преди 4 година притежателите на „ Мебел жанр “ построяват Завод за пелети в с. Алваново, Търговищко. Той работи напълно с софтуерен боклук от производството, за разлика от други, които трансформират в пелети скъп дървен материал. Капацитетът е 200 т месечно.
Преди две години вземат решение да създадат единствения в България цех за произвеждане на дървени къщи. Теренът е платен, чака се през ноември-декември машините да дойдат и скоро по-късно навият цех в Търговище да проработи. Паралелно с тази инвестиция още веднъж в Търговище основават и най-големия в страната медицинско-естетически център.
Текстът е част от бр. 121 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ