България – по-добро място за живеене
На какъв стадий на развиване са районите в България, възползваме ли се от опциите, които европейските стратегии ни дават, по какъв начин да превърнем нашата страна в по-добро място за живеене – с тези въпроси се обръщаме към арх. Белин Моллов, който има забележителна подготвеност и визия по какъв начин да активизираме за строеж целия разполагаем капацитет:
Сега сме в плановия интервал 2021-2027 година Преди 25 година, когато участието в Европейски Съюз стана наша национална цел, започнахме да подчертаваме върху районите. Днес, в средата на третия планов интервал от присъединението ни в Европейски Съюз, имаме задоволително на практика опит и е извънредно време да предприемем решителни ограничения за превъзмогване на задълбочаващите се дефекти във действието и броя на настоящите региони на статистиката и планирането в България. Над 15 години пет от нашите общо шест региона са на последно място от всичките 311 региона в общността. У нас работят най-вече политически и субективни съображения, липсва настройка финансирането не просто да се усвои, а с него да се реализиран
осезаеми положителни резултати
Приоритетни области са: стопанска система, обществена политика, опазване на здравето, богатство и благоустройство, обучение, туризъм, запазване на околната среда, просвета и историческо завещание. И всичко се обвързва с професионалната подготовка на хората. Плановете за интегрирано развиване на общините за интервала 2021-2027 година разрешават кръстосано финансиране, с цел да може, когато даден обект се обнови, освен външната среда да се усъвършенства, само че да се увеличи и качеството на самото действие. Съгласуването и партньорството сред другите фондове на процедура е доста комплицирано. Всичко зависи от
човешкия фактор
само че в разговора най-често се отстояват не просто положителните крайни резултати, а избрани ползи. За интегрираните териториални тактики за развиване на районите общините са задължени да съгласуват между тях желанията за създаване на обща инфраструктура, която е от съвместен интерес. Средствата ще се насочват единствено към планове с огромна социална значителност. Какво става в туризма – създадохме туристически центрове, къщи за посетители, хотели – само че внезапно осъзнахме, че ни липсват хора, които да работят там, и започнахме да внасяме фрагменти от чужбина.
Финансирането не е най-големият проблем. В такива сложни планове нормално се появяват ползи, подготвени да наклонят везните в своя изгода и да провалят положителните замисли от публичен интерес. Този метод се трансформира във възпиращ фактор да се подхващат начинания, които ще подобрят живота на огромни групи от хора.
Преди 20-ина години със съдружие „ Болкан Асист “ организирахме и проведохме
публични конгреси в българските общини
Дискусиите се организираха с няколко кръга от участници: кмет, общинска администрация, общински съветници; представители на бизнеса, на неправителствените организации, природозащитниците, културните дейци, младежите… Имаше обезпечено финансиране на планове, утвърдени от такива общински конгреси. Габрово, Севлиево Троян, Ловеч, Ябланица бяха измежду най-активните. Тогава имаше възторг, подплатен с визия за развиване, екипност, бистрота, и се реализираха резултати, тъй като всички заинтригувани страни имаха посланичество и се намираше съгласие. Направиха се доста неща. Като дребен образец ще дам построяването на детската площадка „ Шахматна приказка “ в Ловеч – наслада за децата и горделивост за града. Мина време, станаха промени във властта и през днешния ден площадката я няма.
За районните проекти виновната институция е Регионалният съвет на всеки от шестте района. Тези райони би трябвало да са с население не по-малко от 800 хиляди души и да имат общи природогеографски, исторически и други характерности, да са административно-териториални единици. По-добро райониране за идващия програмен интервал би било
страната да се раздели на четири района
Първият е Дунавският, който включва Видин, Монтана, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра. Вторият е Черноморският район, в който е цялото Черноморие – с акцент туризъм, пристанища. В него влизат Добрич, Варна, Шумен, Търговище, Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора. Възраженията са, че Бургас и Варна ще се борят кой от двата града да е център на тази териториална единица. Обзор, да вземем за пример, може да поеме такива функционалности. Третият е районът, включващ Тракия, Родопите, Рила, Пирин, долините на Струма и Места, включително влизат градовете Кърджали, Хасково, Смолян, Пловдив, Пазарджик, Благоевград. В древността хората са се заселили по тези места, привлечени от балнеоложкото „ злато “ - минералните извори. В четвъртия район са София, София област, Перник и Кюстендил. Всеки ден
на работа в столицата
идват доста коли с по един-двама души от околните обитаеми места. Пита се за какво нямат прехранване там, където живеят? Защо по-малките обитаеми места се обезлюдяват и даже да имат дадености за туризъм, те не употребяват? Община Елин Пелин не е огромна, само че демонстрира видим промишлен обсег - този опит може да е образец за други. Препоръчително е да се направи една дъга с наземно метро от Перник, през Обеля, Централна гара, Подуяне до Казичене и към него да се свържат съществуващите спирки на настоящето метро. Такъв проект ще реши доста проблеми и ще понижи потока на колите.
Пред нас са три години
през които да приемем измененията, свързани с обособяването на четирите района, и в идващия планов интервал да се работи с тях. Икономиката, общините, вложенията, инфраструктурата ще бъдат задвижени по различен метод, когато хората, които влизат в ръководството, стартират откровено да съблюдават клетвата, която поставят, и дават всичко от себе си за богатството на народа.
Време е да се възползваме от естествените си благосъстояния, от културното завещание, което имаме, и от гения на хората. Дошъл е моментът да преосмислим държавното, общинското и цялото публично ръководство. Но дали ще се откри воля за това…
Арх. Белин Моллов е експерт в региона на устройственото обмисляне и градското развиване. Бил е шеф на „ Софпроект “ – Дирекция „ Генерален проект на София “, където е управлявал интердисциплинарни екипи за концептуални градоустройствени разработки. Бил е консултант в Столичния общински съвет, зам.-министър на Министерство на регионалното развитие, съпредседател на преговорната позиция „ Регионална политика “ по контракта за присъединение на България към Европейски Съюз. Ръководил е колективи за разработване на нормативна база в региона на устройството на територията и стратегии за районно и пространствено развиване, ръководство на локално и районно равнище, европейска интеграция и използване на кохезионната политика на Европейски Съюз. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за създаването на „ Хартата на градовете “.
Текстът е част от бр. 121 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Сега сме в плановия интервал 2021-2027 година Преди 25 година, когато участието в Европейски Съюз стана наша национална цел, започнахме да подчертаваме върху районите. Днес, в средата на третия планов интервал от присъединението ни в Европейски Съюз, имаме задоволително на практика опит и е извънредно време да предприемем решителни ограничения за превъзмогване на задълбочаващите се дефекти във действието и броя на настоящите региони на статистиката и планирането в България. Над 15 години пет от нашите общо шест региона са на последно място от всичките 311 региона в общността. У нас работят най-вече политически и субективни съображения, липсва настройка финансирането не просто да се усвои, а с него да се реализиран
осезаеми положителни резултати
Приоритетни области са: стопанска система, обществена политика, опазване на здравето, богатство и благоустройство, обучение, туризъм, запазване на околната среда, просвета и историческо завещание. И всичко се обвързва с професионалната подготовка на хората. Плановете за интегрирано развиване на общините за интервала 2021-2027 година разрешават кръстосано финансиране, с цел да може, когато даден обект се обнови, освен външната среда да се усъвършенства, само че да се увеличи и качеството на самото действие. Съгласуването и партньорството сред другите фондове на процедура е доста комплицирано. Всичко зависи от
човешкия фактор
само че в разговора най-често се отстояват не просто положителните крайни резултати, а избрани ползи. За интегрираните териториални тактики за развиване на районите общините са задължени да съгласуват между тях желанията за създаване на обща инфраструктура, която е от съвместен интерес. Средствата ще се насочват единствено към планове с огромна социална значителност. Какво става в туризма – създадохме туристически центрове, къщи за посетители, хотели – само че внезапно осъзнахме, че ни липсват хора, които да работят там, и започнахме да внасяме фрагменти от чужбина.
Финансирането не е най-големият проблем. В такива сложни планове нормално се появяват ползи, подготвени да наклонят везните в своя изгода и да провалят положителните замисли от публичен интерес. Този метод се трансформира във възпиращ фактор да се подхващат начинания, които ще подобрят живота на огромни групи от хора.
Преди 20-ина години със съдружие „ Болкан Асист “ организирахме и проведохме
публични конгреси в българските общини
Дискусиите се организираха с няколко кръга от участници: кмет, общинска администрация, общински съветници; представители на бизнеса, на неправителствените организации, природозащитниците, културните дейци, младежите… Имаше обезпечено финансиране на планове, утвърдени от такива общински конгреси. Габрово, Севлиево Троян, Ловеч, Ябланица бяха измежду най-активните. Тогава имаше възторг, подплатен с визия за развиване, екипност, бистрота, и се реализираха резултати, тъй като всички заинтригувани страни имаха посланичество и се намираше съгласие. Направиха се доста неща. Като дребен образец ще дам построяването на детската площадка „ Шахматна приказка “ в Ловеч – наслада за децата и горделивост за града. Мина време, станаха промени във властта и през днешния ден площадката я няма.
За районните проекти виновната институция е Регионалният съвет на всеки от шестте района. Тези райони би трябвало да са с население не по-малко от 800 хиляди души и да имат общи природогеографски, исторически и други характерности, да са административно-териториални единици. По-добро райониране за идващия програмен интервал би било
страната да се раздели на четири района
Първият е Дунавският, който включва Видин, Монтана, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра. Вторият е Черноморският район, в който е цялото Черноморие – с акцент туризъм, пристанища. В него влизат Добрич, Варна, Шумен, Търговище, Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора. Възраженията са, че Бургас и Варна ще се борят кой от двата града да е център на тази териториална единица. Обзор, да вземем за пример, може да поеме такива функционалности. Третият е районът, включващ Тракия, Родопите, Рила, Пирин, долините на Струма и Места, включително влизат градовете Кърджали, Хасково, Смолян, Пловдив, Пазарджик, Благоевград. В древността хората са се заселили по тези места, привлечени от балнеоложкото „ злато “ - минералните извори. В четвъртия район са София, София област, Перник и Кюстендил. Всеки ден
на работа в столицата
идват доста коли с по един-двама души от околните обитаеми места. Пита се за какво нямат прехранване там, където живеят? Защо по-малките обитаеми места се обезлюдяват и даже да имат дадености за туризъм, те не употребяват? Община Елин Пелин не е огромна, само че демонстрира видим промишлен обсег - този опит може да е образец за други. Препоръчително е да се направи една дъга с наземно метро от Перник, през Обеля, Централна гара, Подуяне до Казичене и към него да се свържат съществуващите спирки на настоящето метро. Такъв проект ще реши доста проблеми и ще понижи потока на колите.
Пред нас са три години
през които да приемем измененията, свързани с обособяването на четирите района, и в идващия планов интервал да се работи с тях. Икономиката, общините, вложенията, инфраструктурата ще бъдат задвижени по различен метод, когато хората, които влизат в ръководството, стартират откровено да съблюдават клетвата, която поставят, и дават всичко от себе си за богатството на народа.
Време е да се възползваме от естествените си благосъстояния, от културното завещание, което имаме, и от гения на хората. Дошъл е моментът да преосмислим държавното, общинското и цялото публично ръководство. Но дали ще се откри воля за това…
Арх. Белин Моллов е експерт в региона на устройственото обмисляне и градското развиване. Бил е шеф на „ Софпроект “ – Дирекция „ Генерален проект на София “, където е управлявал интердисциплинарни екипи за концептуални градоустройствени разработки. Бил е консултант в Столичния общински съвет, зам.-министър на Министерство на регионалното развитие, съпредседател на преговорната позиция „ Регионална политика “ по контракта за присъединение на България към Европейски Съюз. Ръководил е колективи за разработване на нормативна база в региона на устройството на територията и стратегии за районно и пространствено развиване, ръководство на локално и районно равнище, европейска интеграция и използване на кохезионната политика на Европейски Съюз. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за създаването на „ Хартата на градовете “.
Текстът е част от бр. 121 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ