Флирт по американски с данъците и дълга
Американците попаднаха в непредвиден капан с президентските номинации на Харис и Тръмп. Може да се каже, че популисткият флирт господства всекидневно в речите на претендентите, което вместо към надъхване, води до все по-голямо комплициране измежду популацията.
Преди да изложа позицията си, бих желал да стартира с откъс на един от най-популярните макроикономисти сега Даниел Лакайе: „ Високите налози не са средство за понижаване на държавния дълг. Големият дълг и високите налози съставляват конфискация на благосъстояние, основано в производството, и прави хората подвластни. Социализмът не преразпределя благосъстояние към бедните, а преразпределя приход от междинната класа към бюрократите “. Споменавам този цитата само с концепцията да подчертавам върху предложенията за данъчна политика и на двамата претенденти, защото това към този момент наподобява ще бъде главната тематика във връзка с флирта с разнообразни обществени групи от американското население.
Издигнатата от Демократическат апартия Камала Харис към този момент анонсира по безапелационен метод, че налозите ще се усилват, изключително за по-богатите американци. Намерението й да таксува с 25% така наречен „ неосъществена облага от активи, на които им се повишава цената “ мощно стресира участниците на борсата, тъй като това касае най-много неосъществената облага от позиции в акции. Прогнозите на екипа й са, че от този налог в хазната ще постъпват в допълнение по 430 милиарда $ годишно. Казано в прав текст, притежателите на печеливши акции безусловно ще бъдат осъдени за това, че просто ги имат, само че без да ги продават. Това, без безусловно никакво подозрение, опонира на справедливостта при данъчното облагане, където главният принцип е да бъде обложен само осъществения приход. Тази концепция е в продължение на данъчната промяна на президента Джо Байдън, където бе заложена концепцията да бъдат събрани 4,3 трилиона $ в допълнение в границите на идващите 10 години посредством налагането на 44,6% налог върху финансовите облаги. Директен извод - успеха на Харис би означавала срив на фондовите тържища.
Кандидатът на Републиканската партия Доналд Тръмп анонсира своята данъчна визия посредством така наречен „ Проект 2025 – политика по събиране на налозите “. Абсолютно предстоящо в него се заприказва за понижаване на налозите както на самостоятелно равнище, по този начин и за облагането на финансовите облаги (в момента налогът е 20%, а Тръмп залага да се понижи на 15%). Това, което междинната класа американци не харесват обаче, е фрапантното орязване на държавното опрощаване на студентските заеми. Става въпрос за програмата на Байдън известна под името „ SAVE “, средствата за която са налични в бюджет 2024 година
По отношение на държавния дълг „ обещанията “ и на двамата са в границите на „ несъзнателно изпуснати позиции “ и най-много положителни планове, лишени от конкретика. Да напомня, че през 2024 година лихвените разноски по обслужването на държавния дълг надвишиха 1 трилион $, което стресната политиците и от ляво, и от дясно.
Обещанията на демократите се пресмята от макроикономистите на 5 трилиона $ нов дълг през новия мандат. Тръмп, типично в негов жанр, се закани, че ще „ смачка “ държавния дълг. Как обаче - остава тайнственост.
Данъчната политика и ръководството на държавния дълг са едни от най-важните съставни елементи при протичането на инфлационните процеси. Паричната политика на Федералния запас следва тези процеси. Истината е, че предварителните поръчки и на Тръмп, и на Харис във връзка с част от визията им за данъчната промяна, звучат проинфлационно.
Знаем, че Тръмп възнамерява да таксува с 60% китайския импорт. Като цяло той залага на мощно протекционистична митническа политика, което подтиква инфлацията нагоре. За концепциите на Харис съм сигурен, че членовете на Паричния съвет към Федералния запас мощно се мръщят.
Американците се усещат мощно ухажвани, а икономистите и финансистите са се хванали за главата. Експертният прочит на първичните поръчки за ръководството на страната не дава решения на проблемите, а по-скоро загатва тяхното утежняване. Считам, че задочно това е и една от аргументите централните банкери да бъдат извънредно деликатни със стъпките на понижаване на учредена рента. Почти изключвам опцията от нападателно понижаване, без значение, че финансовите пазари демонстрират тъкмо противоположното. Последните данни за инфлацията демонстрират закъснение на темпа на понижаване и тя остава твърдо над таргетираното равнище от страна на Фед от 2%.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Преди да изложа позицията си, бих желал да стартира с откъс на един от най-популярните макроикономисти сега Даниел Лакайе: „ Високите налози не са средство за понижаване на държавния дълг. Големият дълг и високите налози съставляват конфискация на благосъстояние, основано в производството, и прави хората подвластни. Социализмът не преразпределя благосъстояние към бедните, а преразпределя приход от междинната класа към бюрократите “. Споменавам този цитата само с концепцията да подчертавам върху предложенията за данъчна политика и на двамата претенденти, защото това към този момент наподобява ще бъде главната тематика във връзка с флирта с разнообразни обществени групи от американското население.
Издигнатата от Демократическат апартия Камала Харис към този момент анонсира по безапелационен метод, че налозите ще се усилват, изключително за по-богатите американци. Намерението й да таксува с 25% така наречен „ неосъществена облага от активи, на които им се повишава цената “ мощно стресира участниците на борсата, тъй като това касае най-много неосъществената облага от позиции в акции. Прогнозите на екипа й са, че от този налог в хазната ще постъпват в допълнение по 430 милиарда $ годишно. Казано в прав текст, притежателите на печеливши акции безусловно ще бъдат осъдени за това, че просто ги имат, само че без да ги продават. Това, без безусловно никакво подозрение, опонира на справедливостта при данъчното облагане, където главният принцип е да бъде обложен само осъществения приход. Тази концепция е в продължение на данъчната промяна на президента Джо Байдън, където бе заложена концепцията да бъдат събрани 4,3 трилиона $ в допълнение в границите на идващите 10 години посредством налагането на 44,6% налог върху финансовите облаги. Директен извод - успеха на Харис би означавала срив на фондовите тържища.
Кандидатът на Републиканската партия Доналд Тръмп анонсира своята данъчна визия посредством така наречен „ Проект 2025 – политика по събиране на налозите “. Абсолютно предстоящо в него се заприказва за понижаване на налозите както на самостоятелно равнище, по този начин и за облагането на финансовите облаги (в момента налогът е 20%, а Тръмп залага да се понижи на 15%). Това, което междинната класа американци не харесват обаче, е фрапантното орязване на държавното опрощаване на студентските заеми. Става въпрос за програмата на Байдън известна под името „ SAVE “, средствата за която са налични в бюджет 2024 година
По отношение на държавния дълг „ обещанията “ и на двамата са в границите на „ несъзнателно изпуснати позиции “ и най-много положителни планове, лишени от конкретика. Да напомня, че през 2024 година лихвените разноски по обслужването на държавния дълг надвишиха 1 трилион $, което стресната политиците и от ляво, и от дясно.
Обещанията на демократите се пресмята от макроикономистите на 5 трилиона $ нов дълг през новия мандат. Тръмп, типично в негов жанр, се закани, че ще „ смачка “ държавния дълг. Как обаче - остава тайнственост.
Данъчната политика и ръководството на държавния дълг са едни от най-важните съставни елементи при протичането на инфлационните процеси. Паричната политика на Федералния запас следва тези процеси. Истината е, че предварителните поръчки и на Тръмп, и на Харис във връзка с част от визията им за данъчната промяна, звучат проинфлационно.
Знаем, че Тръмп възнамерява да таксува с 60% китайския импорт. Като цяло той залага на мощно протекционистична митническа политика, което подтиква инфлацията нагоре. За концепциите на Харис съм сигурен, че членовете на Паричния съвет към Федералния запас мощно се мръщят.
Американците се усещат мощно ухажвани, а икономистите и финансистите са се хванали за главата. Експертният прочит на първичните поръчки за ръководството на страната не дава решения на проблемите, а по-скоро загатва тяхното утежняване. Считам, че задочно това е и една от аргументите централните банкери да бъдат извънредно деликатни със стъпките на понижаване на учредена рента. Почти изключвам опцията от нападателно понижаване, без значение, че финансовите пазари демонстрират тъкмо противоположното. Последните данни за инфлацията демонстрират закъснение на темпа на понижаване и тя остава твърдо над таргетираното равнище от страна на Фед от 2%.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ