Образованието, което разширява хоризонта
Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в учебно заведение...
Затова дано проверим какво става в учебно заведение и какво ще остава, в случай че учениците не помнят всичко, което са научили. Повод за това ни дава единственото по рода си световно изследване на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), което е „ лакмус “ за протичащото се измежду 15-годишните възпитаници. То беше показано в края на април и сподели, че
социално-емоционалните умения
са решаващи за триумфа в учебно заведение, за професионалната реализация и качеството на живот на младежите. Проучването се организира за повторно и обгръща над 20 страни от четири континента, а Фондация „ Лъчезар Цоцорков “ подкрепя включването на България в него.
Димитър Цоцорков, председатeл на Надзорния съвет на „ Асарел-Медет “АД, има вяра, че образованието е ключ към благополучието на личността и на обществото – Снимка Асарел-Медет
У нас проучването е извършено сред възпитаници и учители от учебни заведения в цялата страна. Целта е то да даде взор върху това по какъв начин социално-емоционалните умения благоприятстват повишението на достиженията и сполучливата реализация на младежите. Фокусът не е да се съпоставят просветителни достижения на възпитаници от разнообразни страни, по-скоро да се разпознават области за усъвършенстване. У нас 71% от 15-годишните имат настройка да завършат висше обучение, а 45% чакат да имат управническа позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете упования са под междинното равнище по отношение на другите страни (съответно 84% и 57%). В България високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство са непосредствено свързани с персонална отговорност, съдействие и хладнокръвие, демонстрира проучването. Извадката от учениците в профилирани гимназии в страната обаче демонстрира
високи равнища на тревога
при децата. Това оказва въздействие върху тяхното положение и обществени взаимоотношения. Факторите като мощен научен напън и конкуренция в профилираните гимназии може да изострят признаците на тревога. Отвъд няколкото области, които демонстрират обилни разлики, България се движи в крайник със междинните резултати на всички участващи страни и даже има обнадеждаващи данни. Така да вземем за пример 43% от българските 15-годишни възпитаници са задоволени от живота си, като за съпоставяне приблизително за участващи страни този дял е 31%. Връзката сред социално-емоционалните умения и просветителните и професионалните триумфи на децата е по-ярко изразена в България от другите страни. Точно тези умения са ключ към благоденствие, само че са и фактор за ефикасна просветителна система.
Потърсихме за мнение две представителки на просветителната система у нас, които имат опит в работата със същата възрастова категория. „ Учениците в гимназиалния курс знаят, че пред тях стоят цели за реализация в живота, само че много от тях имат силата да се „ отскубнат “, в случай че не физически, то единствено прочувствено, от учебната среда и не желаят да се ангажират с каквито и да било свежи хрумвания и изобретателни уроци. Има учители, които се стремят да разнообразят общоприетите часове, те канят съумели персони, извеждат учениците от класната стая, пробват да ги учат посредством прекарвания – само че постоянно и това се оказва непривлекателно за младежите. Учениците елементарно се въздействат едни от други в демотивацията, а също така
контролът на родителите е непълен
Те са делегирали на учителите и учебното заведение цялостната отговорност за образованието. Когато родителите не прекарват време с децата си, когато нямат взаимни действия, когато образованието не е на респект, когато не се приказва, че знанието се натрупа всеки ден, че то е полезност, която носи огромни изгоди в живота – това не е без последици “, споделя Марияна Филипова, експерт в новаторските просветителни практики и основател на първото в света Училище за квантови науки и технологии.
Учениците имат телефон, таблет, цифрово устройство, което ангажира тяхното време. Дигиталното общество би трябвало да си влезе в ролята и тези устройства да се употребяват освен за игри, занимания и пропиляване на времето, а и за образование. Скъсана е и връзката сред родители и учители, по този начин и децата елементарно се измъкват от своите отговорности в учебно заведение.
Формулата
която може да промени картината на демотивацията и дистанцираността от образователния развой: „ Времето в учебно заведение е време, в което всяко дете да се приготви със познания и умения, с цел да има повече и по-добри благоприятни условия за развиване и реализация по-късно “. Според Марияна Филипова желаеме ли по-високи резултати, родителите би трябвало също да са включени в процеса. Тя счита, че учениците имат потребност да знаят по какъв начин да употребяват изкуствен интелект, освен като консуматори, а от ден на ден и като негови основатели. Бизнесът бързо се трансформира и тази бърза смяна би трябвало да я виждаме и в образованието, което да е съответно на живота и професионалните провокации отвън учебно заведение. „ Никой изкуствено няма да поддържа остарели специалности “, припомня тя. Връзката сред бизнеса и образованието би трябвало да се ускорява, това е значимо за
професионалната ориентировка
и информираност на учениците. Обучението с детски книжки, в които специалностите са пожарникар, водач на камион, машинист, служител на реда, здравна сестра, е към този момент не напълно съответно към днешния миг, защото огромна част от децата се ориентират към софтуерни специалности. Училището образува и знания, които са основа за взимане на бъдещи решения в живота, и този развой би трябвало да се усъвършенства.
Младена Германова-Шуманова - Снимка Личен списък
Младена Германова-Шуманова е педагогичен консултант и преподавател по философия в Професионалната гимназия по превоз в град Сливница. Тя също е с подготвеност споделя своя опит:
В часовете по философия вършим на практика извършения къде учениците виждат себе си след 10-20 години. Масово те дават отговор, че не са мислили и им е рано да построяват такава визия. Младото потомство е прочувствено несигурно. Децата не са уверени в себе си. Те са импулсивни, нямат самообладание, бързо губят мотивация, отхвърлят се при най-малката компликация. С телефоните влизат в свят на електронни игри и онлайн връзка.
Спират да живеят същински живот
и да работят с ръцете. Сега децата пишат повече, а не са в положение даже с ножица добре да изрежат един детайл. Младежите мъчно се концентрират и малко помнят. Смятат, че нямат нужда да заучават обстоятелства, защото в интернет ще намерят всичко. При тази свръхинформация новите генерации имат потребност от хигиена на мозъка и това би трябвало да се има поради и в изработването на образователните стратегии.
Силна страна на днешните деца е, че те са предприемачески ориентирани. Ценят времето си. Искат ясни граници. Училището съпоставят с работата в офиса. Ако някой се концентрира върху тези техни настройки и създаде нов метод, ще се употребява капацитетът на младите в надалеч по-голяма степен. В професионалните учебни заведения може
да се основават образователни компании
да се вършат артикули. Има възпитаници, които от 15-годишни развиват тактики за собствен бизнес. Някои към този момент са си създали уеб сайтове, като са употребили безвъзмездни приложения. Мислят по какъв начин да натрупат благосъстояния, само че всеобщо не желаят да вървят в университетите, тъй като за тях това ще е загуба на време. Недостатък на настоящето младо потомство е, че не умеят да работят в екип и е добре да развият такава умелост. А щом предприемачеството им е забавно, то е желателно в учебно заведение да получат на практика познания, които да са им потребни в тази тенденция.
Съвременното потомство не желае да мисли за утрешния ден. Отказват да вършат проекти за бъдещето с аргумента, че не знаят дали на следващия ден ще са живи.
Изпитват боязън от несигурността
на днешния свят. Информацията от всякакво естество през днешния ден стига доста бързо до децата. Всичко, което виждат, ги обезсърчава и те не имат вяра, че може да въздействат на утрешния ден.
Как да сложим учениците на вярната писта по верния метод? Има едно звено – ученическото самоуправление, от него може да пристигна мотивацията. Всяко учебно заведение би трябвало да има Ученически съвет, в който да влизат най-будните и най-активните младежи. Те би трябвало да имат право да провеждат събития и начинания, да участват на Педагогически съвет, когато се преглежда проблем, обвързван с техен съученик. Ако тези учебни ядра станат добре проведена мрежа в цялата страна, те последователно ще станат позитивния образец. Всеки ще желае да е като най-хубавите, които стоят отпред. Има възпитаници, за които е значима и гражданската позиция. За младежите е от решаващо значение да видят, че вследствие на активността на ученическите препоръки стават качествени промени, да усетят уважението и изгодите – да пътуват повече, да контактуват повече, думата им да се чува. Промяната ще настъпи, когато се убедят, че имат известна власт и въздействие, че имат бюджети, с които да осъществят някакви въпреки и дребни планове. Някои свързват
ученическите препоръки
с познати в близкото минало структури. Но дадем ли шир на тази нова форма, посредством включването в нея ще може да възпитаме гражданското съзнание и доброволческата сила у младите. Ученическите препоръки ще са мощен фактор в смяната.
Най-големият проблем в учебно заведение не са по-ниските резултати на някои деца, а апатията към всичко и неналичието на мотивация да стават положителни експерти. Семейството би трябвало да дава добър образец, родителите е време да се включват повече в живота на децата си, включително и в учебно заведение. Хубаво е да има общи планове на учениците, в които и родителите да вземат участие, макар тяхната претовареност.
Американският възпитател Робърт Хътчис твърди, че образованието не е, с цел да развлича, или да основава специалисти и техници. То е, с цел да освободи мисълта на хората, да разшири хоризонтите им, да подхрани интелекта им, да ги научи да мислят вярно, в случай че е допустимо. Дали е допустимо нашето обучение през днешния ден да стане такова?
Текстът е част от бр. 121 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Затова дано проверим какво става в учебно заведение и какво ще остава, в случай че учениците не помнят всичко, което са научили. Повод за това ни дава единственото по рода си световно изследване на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), което е „ лакмус “ за протичащото се измежду 15-годишните възпитаници. То беше показано в края на април и сподели, че
социално-емоционалните умения
са решаващи за триумфа в учебно заведение, за професионалната реализация и качеството на живот на младежите. Проучването се организира за повторно и обгръща над 20 страни от четири континента, а Фондация „ Лъчезар Цоцорков “ подкрепя включването на България в него.
Димитър Цоцорков, председатeл на Надзорния съвет на „ Асарел-Медет “АД, има вяра, че образованието е ключ към благополучието на личността и на обществото – Снимка Асарел-Медет
У нас проучването е извършено сред възпитаници и учители от учебни заведения в цялата страна. Целта е то да даде взор върху това по какъв начин социално-емоционалните умения благоприятстват повишението на достиженията и сполучливата реализация на младежите. Фокусът не е да се съпоставят просветителни достижения на възпитаници от разнообразни страни, по-скоро да се разпознават области за усъвършенстване. У нас 71% от 15-годишните имат настройка да завършат висше обучение, а 45% чакат да имат управническа позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете упования са под междинното равнище по отношение на другите страни (съответно 84% и 57%). В България високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство са непосредствено свързани с персонална отговорност, съдействие и хладнокръвие, демонстрира проучването. Извадката от учениците в профилирани гимназии в страната обаче демонстрира
високи равнища на тревога
при децата. Това оказва въздействие върху тяхното положение и обществени взаимоотношения. Факторите като мощен научен напън и конкуренция в профилираните гимназии може да изострят признаците на тревога. Отвъд няколкото области, които демонстрират обилни разлики, България се движи в крайник със междинните резултати на всички участващи страни и даже има обнадеждаващи данни. Така да вземем за пример 43% от българските 15-годишни възпитаници са задоволени от живота си, като за съпоставяне приблизително за участващи страни този дял е 31%. Връзката сред социално-емоционалните умения и просветителните и професионалните триумфи на децата е по-ярко изразена в България от другите страни. Точно тези умения са ключ към благоденствие, само че са и фактор за ефикасна просветителна система.
Потърсихме за мнение две представителки на просветителната система у нас, които имат опит в работата със същата възрастова категория. „ Учениците в гимназиалния курс знаят, че пред тях стоят цели за реализация в живота, само че много от тях имат силата да се „ отскубнат “, в случай че не физически, то единствено прочувствено, от учебната среда и не желаят да се ангажират с каквито и да било свежи хрумвания и изобретателни уроци. Има учители, които се стремят да разнообразят общоприетите часове, те канят съумели персони, извеждат учениците от класната стая, пробват да ги учат посредством прекарвания – само че постоянно и това се оказва непривлекателно за младежите. Учениците елементарно се въздействат едни от други в демотивацията, а също така
контролът на родителите е непълен
Те са делегирали на учителите и учебното заведение цялостната отговорност за образованието. Когато родителите не прекарват време с децата си, когато нямат взаимни действия, когато образованието не е на респект, когато не се приказва, че знанието се натрупа всеки ден, че то е полезност, която носи огромни изгоди в живота – това не е без последици “, споделя Марияна Филипова, експерт в новаторските просветителни практики и основател на първото в света Училище за квантови науки и технологии.
Учениците имат телефон, таблет, цифрово устройство, което ангажира тяхното време. Дигиталното общество би трябвало да си влезе в ролята и тези устройства да се употребяват освен за игри, занимания и пропиляване на времето, а и за образование. Скъсана е и връзката сред родители и учители, по този начин и децата елементарно се измъкват от своите отговорности в учебно заведение.
Формулата
която може да промени картината на демотивацията и дистанцираността от образователния развой: „ Времето в учебно заведение е време, в което всяко дете да се приготви със познания и умения, с цел да има повече и по-добри благоприятни условия за развиване и реализация по-късно “. Според Марияна Филипова желаеме ли по-високи резултати, родителите би трябвало също да са включени в процеса. Тя счита, че учениците имат потребност да знаят по какъв начин да употребяват изкуствен интелект, освен като консуматори, а от ден на ден и като негови основатели. Бизнесът бързо се трансформира и тази бърза смяна би трябвало да я виждаме и в образованието, което да е съответно на живота и професионалните провокации отвън учебно заведение. „ Никой изкуствено няма да поддържа остарели специалности “, припомня тя. Връзката сред бизнеса и образованието би трябвало да се ускорява, това е значимо за
професионалната ориентировка
и информираност на учениците. Обучението с детски книжки, в които специалностите са пожарникар, водач на камион, машинист, служител на реда, здравна сестра, е към този момент не напълно съответно към днешния миг, защото огромна част от децата се ориентират към софтуерни специалности. Училището образува и знания, които са основа за взимане на бъдещи решения в живота, и този развой би трябвало да се усъвършенства.
Младена Германова-Шуманова - Снимка Личен списък Младена Германова-Шуманова е педагогичен консултант и преподавател по философия в Професионалната гимназия по превоз в град Сливница. Тя също е с подготвеност споделя своя опит:
В часовете по философия вършим на практика извършения къде учениците виждат себе си след 10-20 години. Масово те дават отговор, че не са мислили и им е рано да построяват такава визия. Младото потомство е прочувствено несигурно. Децата не са уверени в себе си. Те са импулсивни, нямат самообладание, бързо губят мотивация, отхвърлят се при най-малката компликация. С телефоните влизат в свят на електронни игри и онлайн връзка.
Спират да живеят същински живот
и да работят с ръцете. Сега децата пишат повече, а не са в положение даже с ножица добре да изрежат един детайл. Младежите мъчно се концентрират и малко помнят. Смятат, че нямат нужда да заучават обстоятелства, защото в интернет ще намерят всичко. При тази свръхинформация новите генерации имат потребност от хигиена на мозъка и това би трябвало да се има поради и в изработването на образователните стратегии.
Силна страна на днешните деца е, че те са предприемачески ориентирани. Ценят времето си. Искат ясни граници. Училището съпоставят с работата в офиса. Ако някой се концентрира върху тези техни настройки и създаде нов метод, ще се употребява капацитетът на младите в надалеч по-голяма степен. В професионалните учебни заведения може
да се основават образователни компании
да се вършат артикули. Има възпитаници, които от 15-годишни развиват тактики за собствен бизнес. Някои към този момент са си създали уеб сайтове, като са употребили безвъзмездни приложения. Мислят по какъв начин да натрупат благосъстояния, само че всеобщо не желаят да вървят в университетите, тъй като за тях това ще е загуба на време. Недостатък на настоящето младо потомство е, че не умеят да работят в екип и е добре да развият такава умелост. А щом предприемачеството им е забавно, то е желателно в учебно заведение да получат на практика познания, които да са им потребни в тази тенденция.
Съвременното потомство не желае да мисли за утрешния ден. Отказват да вършат проекти за бъдещето с аргумента, че не знаят дали на следващия ден ще са живи.
Изпитват боязън от несигурността
на днешния свят. Информацията от всякакво естество през днешния ден стига доста бързо до децата. Всичко, което виждат, ги обезсърчава и те не имат вяра, че може да въздействат на утрешния ден.
Как да сложим учениците на вярната писта по верния метод? Има едно звено – ученическото самоуправление, от него може да пристигна мотивацията. Всяко учебно заведение би трябвало да има Ученически съвет, в който да влизат най-будните и най-активните младежи. Те би трябвало да имат право да провеждат събития и начинания, да участват на Педагогически съвет, когато се преглежда проблем, обвързван с техен съученик. Ако тези учебни ядра станат добре проведена мрежа в цялата страна, те последователно ще станат позитивния образец. Всеки ще желае да е като най-хубавите, които стоят отпред. Има възпитаници, за които е значима и гражданската позиция. За младежите е от решаващо значение да видят, че вследствие на активността на ученическите препоръки стават качествени промени, да усетят уважението и изгодите – да пътуват повече, да контактуват повече, думата им да се чува. Промяната ще настъпи, когато се убедят, че имат известна власт и въздействие, че имат бюджети, с които да осъществят някакви въпреки и дребни планове. Някои свързват
ученическите препоръки
с познати в близкото минало структури. Но дадем ли шир на тази нова форма, посредством включването в нея ще може да възпитаме гражданското съзнание и доброволческата сила у младите. Ученическите препоръки ще са мощен фактор в смяната.
Най-големият проблем в учебно заведение не са по-ниските резултати на някои деца, а апатията към всичко и неналичието на мотивация да стават положителни експерти. Семейството би трябвало да дава добър образец, родителите е време да се включват повече в живота на децата си, включително и в учебно заведение. Хубаво е да има общи планове на учениците, в които и родителите да вземат участие, макар тяхната претовареност.
Американският възпитател Робърт Хътчис твърди, че образованието не е, с цел да развлича, или да основава специалисти и техници. То е, с цел да освободи мисълта на хората, да разшири хоризонтите им, да подхрани интелекта им, да ги научи да мислят вярно, в случай че е допустимо. Дали е допустимо нашето обучение през днешния ден да стане такова?
Текстът е част от бр. 121 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ