Шофьорът на таксито подари на булката букет от бели лалета. Те ще се срещнат отново след много години.
Беше юнски ден. Катя и Дима стояха на входа на къщата си. Момичето имаше красива бяла сватбена рокля и хубав непретенциозен воал. Булката нямаше букет и нямаше време за него. Дима хвана такси и тях ги закараха в закс. По пътя влюбените хвърляха един на различен нежни погледи. Таксиметърът се оказа много доброжелателен човек. Той се обърна към младите:
– Имате женитба, нали? Много е вълнуващо, само че красиво. Самият аз се ожених неотдавна!
Катя и Дима се усмихнаха на таксиметровия водач. Погледът на булката се срещна с погледа на млад таксиметров водач. Изведнъж в магазин за цветя той се забави и изиска да изчака единствено няколко секунди. Катя стартира да се изнервя:
– Къде е той? Ще закъснем!
– Няма да закъснеем, Катя. Сега той ще пристигна, – младоженецът се опита да успокои булката.
Таксиметърът се върна с букет от красиви бели лалета и подаде на булката:
– Това е за вас!
Катя му благодари и се усмихна.
Няколко години по-късно, когато бизнесът на Дима вървеше нагоре и Катя изглеждаше доста добре поддържана и богата, ориста още веднъж ги събра. Искаше да отиде на море, само че Дима имаше по-важни въпроси от фамилните разходки и събирания. Те към този момент имаха щерка.
Дима извика такси, даде пари и се зае с неотложния си бизнес. Катя не харесваше това и на тази основа постоянно се караха.
Пристигна таксиметров водач и му оказа помощ с куфарите. На път за летището той се обърна към своя пасажер:
„ Познавам те. “ Казваш се Катя, нали?
– Да – сподели тя сопнато.
“Не си ме запомнила? ” Този букет от бели лалета …
– Не! – бързо отговори Катя, която през цялото това време ровеше в чантата си.
Шофьорът на таксито към този момент не сподели нищо. Когато дойдоха на летището, той оказа помощ с куфарите, пожела сполучлив полет и си потегли. Катя го погледна и си спомни оня хубав гальовен букет. Тя се усмихна. Дъщеря я попита кой е този:
– Моят добър остарял другар – отговори Катя.
Оттогава минаха още няколко години. Този ден Катя искаше да се поглези с маникюр. Тя излезе от салона за хубост и спря таксито. Тя седна, позвъни на адреса и се отдаде на спомените на задната седалка, когато внезапно таксиметровият водач заприказва:
– Катя? Не си ме запомнила?
– О, ти си! Как си? Тя се зарадва.
– Добре, благодаря. Как си? Как е щерка ти, брачен партньор? Дима?
– Да, Дима. Разведени сме към този момент няколко години. Той искаше да уреди живота си с по-млада дама. И дъщерята се омъжи за чужденец и отпътува за Европа. Благодаря, че попитахте.
– Да. Разбирам – сподели тъпо таксиметърът.
“Как си? ” Как е жена ти? Спомням си, че се оженихте малко по-рано от нас с Дима.
– Жената ми напусна преди няколко години. Живея самичък.
Това беше някаква странна необяснима връзка. Бяха близки и надалеч едновременно, само че желаеха да беседват между тях. Затова Игор (това беше името на таксиметровия шофьор) предложи да изпият кафе в кафене и Катя се съгласи. 3 часа минаха бързо. Не видяха по какъв начин се държаха за ръце. Изведнъж Игор я погледна в очите и сподели:
“Знаеш ли, не мога да ти предложа нищо. ” Нямам благосъстояние и престиж. Аз съм елементарен таксиметров водач, който като че ли се е влюбил във вас. Сигурно звучи прекомерно тривиално, само че не желая да те пущам!
Катя се усмихна. Не беше изпитвала сходни усеща от дълго време. Катя хареса Игор, по тази причина се усмихна и сподели:
– И не желая да се връщам в къщата си без теб …
