Как България спаси своите роми от концлагерите
Българското общество не може да одобри, че съседът-ром може да е най-нормален човек, друг от наслоения облик на мръсния и крадящ ром, споделя режисьорката Людмила-Живкова Балашикова пред.
Преди четири години представихте кино лентата си " Весел е циганският живот ". Сега той ще бъде част от програмата на филмовия фестивал CineRoma. Разкажете ми малко за плана?
- Решила съм да покажа един добър образец по времето на Холокоста - образеца на България. Как са били непокътнати българските роми. България по това време е била, само че тук не се случва всеобщо изтребване.
Направи ми усещане: за какво говорите за " роми ", а не за " роми "?
- Защото в интервала, който проучвам, правилното название е " роми ". До 1989-а година във всички документи сме роми. И когато роми приказват за " роми ", това не е засегнатост. А и в последните 30 години в България " ром " стартира да се одобри зле от общността.
Да се върнем към кино лентата: по какъв начин се стига до това България да не изпрати ромите си в концентрационен лагер?
- България е можела да завоюва дивиденти от пращането на роми в концлагери. Филмът е сниман и в Хърватия, и в Германия, с цел да покажем другите образци. Хърватия избива всички роми на нейна територия. Докато ние не вършим това. Напротив, съгласно статистиката има приръст на популацията.
Не е доста ясно. Започнах да работя по тази тематика през 2013-а година поради баба ми. Тя ми сподели: " Просто ни смениха имената, покръстиха ни и всичко беше добре ". Стана ми забавно по какъв начин по този начин. Разбрах в другите страни какво е ставало, само че за България не е имало никакви данни, като се изключи че има нула жертви. Започнах да изследвам и разбрах, че никой не е работил по въпроса. Отне ми към 3 години ровене по архиви. Няма формален документ. Моето мнение е, че и преди и в този момент не е съвременно да си спасиш ромите.
Направили са го по допустимо най-българския метод. Открай време ромите в България са уседнали. Те са били другари с българите и самите българи са им казвали: " Я по-добре се покръстете ". Защо е толкоз значимо покръстването? Защото когато е бил признат Законът за протекция на нацията, той е бил ориентиран към " иноверни " и " инославни ". Над 90 % от ромите тогава са били мюсюлмани. Те попадат под Закона за отбрана на нацията. Намерих много документи, които основават рестрикции за, които работят във всички промишлености тогава, най-много тютюн, текстил и земеделие. Не са имали право да се пенсионират, уволнявали са ги, не са им давали фамилни добавки.
Започнали са рестрикциите, само че в един миг всичко стопира. Вероятно с помощта на това, че са станали християни. Може и други фактори да са съдействали. Направила съм над 200 изявленията с хора, живели по това време. Голяма част от ромите тогава са били незаконни комунисти. Някои от тях считат, че руснаците са помогнали, различен - че царят се е намесил. Но аз стигам до заключението, че толерантността на народа е главният фактор.
Как се трансформират нещата за ромската общественост след 1944-а година?
- Започват да ги преименуват няколко пъти. Всички е трябвало да работят и са се опитвали да наподобяват на българите. Ние постоянно се стремим да приличаме на огромната общественост.
Програмната листовка на фестивала CineRoma в София
Загубена ли е част от културата и традициите през този интервал?
- Зависи. Най-важното в ромската общественост е фамилията. След това са езикът и традициите, свързани с празнуването. Има доктрина, че асимилираните роми по време на комунизма са половината от всички в България. Те вършат тези неща, които вършат и другите роми, само че не толкоз обществено. Те са невидими, тъй като българското общество не може да одобри, че техният комшия може да е естествен ром, а не построения облик на замърсен и крадящ.
Работите ли по нови планове?
- Мечтая да направя трилогия за историята на ромите в България. Социализмът и ромите е другата значима тематика. Както и след 90-те години какво става.
Вашият филм ще бъде показан в програмата на кино фестивал, отдаден на тази тематика. Наблюдавате ли възстановяване на в българското кино и телевизия?
- Много ми е болна тази тематика, тъй като в съвсем всички български филми сме показани отрицателно. Сега в сериалите - да вземем за пример " Откраднат живот " - започнаха да построяват и положителни облици. Но това е доста рядко.
Филмът " Весел е циганският живот " ще бъде показан в границите на фестивала CineRoma, който съпътства междукултурния семинар за публицисти " Media Incubator ", проведен от Гьоте-институт България, взаимно с Фондация " Тръст за обществена опция " и Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Дъждовни води е медиен сътрудник на събитието, което ще се организира от 2 до 7 октомври 2021 година в София.
Преди четири години представихте кино лентата си " Весел е циганският живот ". Сега той ще бъде част от програмата на филмовия фестивал CineRoma. Разкажете ми малко за плана?
- Решила съм да покажа един добър образец по времето на Холокоста - образеца на България. Как са били непокътнати българските роми. България по това време е била, само че тук не се случва всеобщо изтребване.
Направи ми усещане: за какво говорите за " роми ", а не за " роми "?
- Защото в интервала, който проучвам, правилното название е " роми ". До 1989-а година във всички документи сме роми. И когато роми приказват за " роми ", това не е засегнатост. А и в последните 30 години в България " ром " стартира да се одобри зле от общността.
Да се върнем към кино лентата: по какъв начин се стига до това България да не изпрати ромите си в концентрационен лагер?
- България е можела да завоюва дивиденти от пращането на роми в концлагери. Филмът е сниман и в Хърватия, и в Германия, с цел да покажем другите образци. Хърватия избива всички роми на нейна територия. Докато ние не вършим това. Напротив, съгласно статистиката има приръст на популацията.
Не е доста ясно. Започнах да работя по тази тематика през 2013-а година поради баба ми. Тя ми сподели: " Просто ни смениха имената, покръстиха ни и всичко беше добре ". Стана ми забавно по какъв начин по този начин. Разбрах в другите страни какво е ставало, само че за България не е имало никакви данни, като се изключи че има нула жертви. Започнах да изследвам и разбрах, че никой не е работил по въпроса. Отне ми към 3 години ровене по архиви. Няма формален документ. Моето мнение е, че и преди и в този момент не е съвременно да си спасиш ромите.
Направили са го по допустимо най-българския метод. Открай време ромите в България са уседнали. Те са били другари с българите и самите българи са им казвали: " Я по-добре се покръстете ". Защо е толкоз значимо покръстването? Защото когато е бил признат Законът за протекция на нацията, той е бил ориентиран към " иноверни " и " инославни ". Над 90 % от ромите тогава са били мюсюлмани. Те попадат под Закона за отбрана на нацията. Намерих много документи, които основават рестрикции за, които работят във всички промишлености тогава, най-много тютюн, текстил и земеделие. Не са имали право да се пенсионират, уволнявали са ги, не са им давали фамилни добавки.
Започнали са рестрикциите, само че в един миг всичко стопира. Вероятно с помощта на това, че са станали християни. Може и други фактори да са съдействали. Направила съм над 200 изявленията с хора, живели по това време. Голяма част от ромите тогава са били незаконни комунисти. Някои от тях считат, че руснаците са помогнали, различен - че царят се е намесил. Но аз стигам до заключението, че толерантността на народа е главният фактор.
Как се трансформират нещата за ромската общественост след 1944-а година?
- Започват да ги преименуват няколко пъти. Всички е трябвало да работят и са се опитвали да наподобяват на българите. Ние постоянно се стремим да приличаме на огромната общественост.
Програмната листовка на фестивала CineRoma в София
Загубена ли е част от културата и традициите през този интервал?
- Зависи. Най-важното в ромската общественост е фамилията. След това са езикът и традициите, свързани с празнуването. Има доктрина, че асимилираните роми по време на комунизма са половината от всички в България. Те вършат тези неща, които вършат и другите роми, само че не толкоз обществено. Те са невидими, тъй като българското общество не може да одобри, че техният комшия може да е естествен ром, а не построения облик на замърсен и крадящ.
Работите ли по нови планове?
- Мечтая да направя трилогия за историята на ромите в България. Социализмът и ромите е другата значима тематика. Както и след 90-те години какво става.
Вашият филм ще бъде показан в програмата на кино фестивал, отдаден на тази тематика. Наблюдавате ли възстановяване на в българското кино и телевизия?
- Много ми е болна тази тематика, тъй като в съвсем всички български филми сме показани отрицателно. Сега в сериалите - да вземем за пример " Откраднат живот " - започнаха да построяват и положителни облици. Но това е доста рядко.
Филмът " Весел е циганският живот " ще бъде показан в границите на фестивала CineRoma, който съпътства междукултурния семинар за публицисти " Media Incubator ", проведен от Гьоте-институт България, взаимно с Фондация " Тръст за обществена опция " и Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Дъждовни води е медиен сътрудник на събитието, което ще се организира от 2 до 7 октомври 2021 година в София.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ