Българският президент Румен Радев посещава официално Берлин в един изключително

Българският президент Румен Радев посещава публично Берлин в един извънредно под напрежение, в случай че не и предопределен миг от актуалната европейска история. А в съдбоносни моменти би трябвало да се взимат ясни и еднопосочни решения. Смели решения. Радев през днешния ден попада в удобната за него обстановка да вземе две такива решения и да ги оповести по категоричен метод от трибуната в Берлин, от която ще го чуе целият свят. Две решения, които няма да се харесат на сериозна част от българските гласоподаватели, само че ще впишат името на Радев в историята. Две решения, за които даже не се изисква толкоз огромна смелост, тъй като българският президент не твори оперативна политика – той единствено прави значими политически жестикулации. Тези две решения в действителност са въпрос на цивилизационен избор.

Политическа героизъм и ясна позиция трябват

На първо място Радев един път вечно би трябвало да се разграничи от огромната група хора в България, които приказват по този начин: " Да, Русия атакува Украйна и тази война е ужасна, само че... ". Защото няма никакво " само че ", изречението свършва с точка преди " само че ". Всъщност, българският президент на първо време би трябвало да има задоволително политическа героизъм да произнесе и цялото изречение преди „ само че " -то. Та нали в съдбоносни моменти като настоящия би трябвало да се застава на ясна политическа позиция, незасенчена от никакви ангажименти, никакви „ само че " -та, камо ли пък от безпомощното (а може би и манипулирано с избрани цели) предпочитание да се пази някакъв по този начин наименуван „ неутралитет ". От името на България Радев е задължен да каже на всеослушание, че Русия е агресор, а Украйна – жертва. И че украинците заслужават всякаква помощ, в това число и оръжейна. Неговите берлински домакини събраха политическия кураж да го създадат. И президентът Франк-Валтер Щайнмайер, и канцлерът Олаф Шолц (социалдемократи и двамата) дълго време се опитваха да лавират, гърчеха се в двойствената си позиция към Русия.

Нека да напомним, че Щайнмайер стартира кариерата си като началник на кабинета на Герхард Шрьодер, а Шолц дълго време мълчешком защитаваше съветските енергийни планове, чийто основен проводник беше точно някогашният канцлер Шрьодер. През последните седмици обаче и президентът, и канцлерът сториха това, което се чака от виновни политици на страни, членуващи в Европейски Съюз и в НАТО, които взимат насериозно полезности като независимост, народна власт и човешки права: заеха недвусмислена позиция. Точно същото би трябвало да стори и Румен Радев. При това няма никаква потребност да премълчава, че заради енергийната си взаимозависимост от Русия България е в доста мъчно състояние. Напротив, дано го каже също толкоз ясно, тъй като в политиката се прави тъкмо по този начин: заемаш вярната и почтена позиция и казваш какво ти коства тя. Какво коства тя в това число и на самия Радев, избран отново напълно неотдавна с поддръжката на доста българи, които в този момент биха му обърнали тил, в случай че се откаже от „ неутралитета ".

Съдбоносен политически миг

На второ място българският президент би дал сериозен принос за укрепването на Европейски Съюз, на Европа и на целия прогресивен и либерален свят, в случай че недвусмислено поддържа бързото приемане на Северна Македония в Евросъюза. И то без да упорства на множеството досегашни български условия, които така или другояче са значително заслон, прикриващ боязливото вземане предвид с едно изостанало и неосведомено публично мнение в България. Да, би трябвало ясно да се каже, че Скопие има още домашни за писане в връзките със София и в преосмислянето на историята, само че всичко това може да остане за интервала след старта на договарянията, който България блокира сега. Нека не се съмняваме, че немските събеседници на Радев ще чакат от него да прояви мъдрост, политическа проницателност и увереност таман в настоящия предопределен политически миг. И да не забравяме, че сегашната власт в Кремъл горещо не желае приемането на Северна Македония в Европейски Съюз.

Разбира се, в Берлин българският държавен глава сигурно ще беседва с домакините си по други значими двустранни въпроси. Икономическото съдействие сред двете страни процъфтява и заслужава политическо поощрение. В Германия към този момент публично живеят повече от 300 000 българи, като болшинството от тях са положителни експерти и честни данъкоплатци – за тези хора би трябвало да се приказва по-често, в сравнение с за българите в Германия, които поминуват с помощта на великодушната обществена система. Макар че не е първостепенна туристическа дестинация за германците, България предлага от ден на ден привлекателни благоприятни условия, в това число в региона на балнеоложкия, медицинския и стоматологичен туризъм – президентът сигурно няма да пропусне и тази значима тематика. А събеседниците му пък сигурно няма да пропуснат за следващ път да слагат тревожния въпрос за върховенството на закона в България, което и до през днешния ден не дава отговор на европейските стандарти.

Два исторически избора пред президента

Но всички тези двустранни тематики, които в мирни времена щяха да бъдат първостепенни при едно българско държавно посещаване в Германия, през днешния ден се оказват единствено съпътстваща стратегия. И Румен Радев сигурно го знае. Можем единствено да се надяваме, че осъзнава и двата исторически избора, пред които е изправен освен това свое посещаване в Берлин. Два цивилизационни избора, които се свеждат до едно и също: дали се усеща завързан към западните полезности или към съветския империализъм и дали на равна нога поддържа абсолютно сътрудниците и съдружниците от Европейски Съюз и НАТО. Просто е.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.