Учени искат планетариум в София
Български учени от години упорстват за построяването на Планетариум в София. През 2009 година учени от Българска академия на науките и Астрономическата асоциация показват план за създаване на Планетариум. 2009-а е била оповестена за Година на астрономията. Идеята за основаване на Планетариум се разисква още в далечната 1960 година.
Причините, забавящи строителството, са свързани с намирането на уместно място и финансиране. " Тук са писмата, в това число до Бойко Борисов, до основния проектант, в общината сме носили стотици такива материали, срещали сме се с кой ли не за всичките тия години и в последна сметка нищо ", разяснява ръководителят на Астрономическата асоциация Валери Генков пред БНР.
" Не става дума за алегоричен Планетариум с дребни размери и с дребни мащаби, какъвто към този момент има в София. София е единствената столица на огромна европейска страна, която към момента няма подобен Планетариум. Сега това може да е минус, само че може да бъде и плюс, защото с годините софтуерно Планетариумите се развиха и към този момент може би може да се приказва за пето потомство Планетариуми ", прецизира доцент Любомир Илиев от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българската академия на науките и прибавя още причини:
" Първите са били единствено оптически, по-късно има оптико-механични с начало на автоматизацията. Такива има няколко в България - автоматизирани, изцяло автоматизирани оптико-механични системи. Най-големият подобен настоящ Планетариум е в град Смолян и той има много сполучлива работа. Представлява също по този начин много добър образец за това какво и по какъв начин може да се провеждат нещата. Много добър Планетариум с настоящ екип от хора работи в град Варна. "
Според направените калкулации сред 8 и 12 милиона лв. би коствало построяването на Планетариум в столицата.
" Един подобен Планетариум нормално влиза незабавно във визитната картичка на съответния град. Такъв е случая с огромните Планетариуми. В Ню Йорк - най-известният Планетариум в света, в Лос Анжелис ", добави Любомир Илиев.
Друг план на Авиационно-космическия конгрес също планува основаването на по-малък Планетариум.
" Общо взето концепцията ни е също да създадем симулатор, само че естествено не толкоз огромен. Нашият симулатор е по-опростен. Той е за 15 индивида ", изясни ръководителят на Авиационно-космическия конгрес Недислав Веселинов.
Избрали са този дребен план, тъй като нямат потенциал да създадат огромен симулатор:
" Планетариумите са значими, тъй като България се нуждае от високотехнологични фрагменти, а тези фрагменти би трябвало да се заинтересоват още в млада възраст и тъкмо по тази причина е значим този симулатор. Ние сме група инженери и другари от Физическия факултет на Софийския университет, от Българска академия на науките, от Техническия университет, които в свободното си време се занимаваме с популяризация на науката. Правим го, тъй като считаме, че единственият метод страната ни, изобщо страната ни да наподобява по-европейска, да наподобява по-красива, да е по-уредена, е в образованието ", акцентира Недислав Веселинов.
Причините, забавящи строителството, са свързани с намирането на уместно място и финансиране. " Тук са писмата, в това число до Бойко Борисов, до основния проектант, в общината сме носили стотици такива материали, срещали сме се с кой ли не за всичките тия години и в последна сметка нищо ", разяснява ръководителят на Астрономическата асоциация Валери Генков пред БНР.
" Не става дума за алегоричен Планетариум с дребни размери и с дребни мащаби, какъвто към този момент има в София. София е единствената столица на огромна европейска страна, която към момента няма подобен Планетариум. Сега това може да е минус, само че може да бъде и плюс, защото с годините софтуерно Планетариумите се развиха и към този момент може би може да се приказва за пето потомство Планетариуми ", прецизира доцент Любомир Илиев от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българската академия на науките и прибавя още причини:
" Първите са били единствено оптически, по-късно има оптико-механични с начало на автоматизацията. Такива има няколко в България - автоматизирани, изцяло автоматизирани оптико-механични системи. Най-големият подобен настоящ Планетариум е в град Смолян и той има много сполучлива работа. Представлява също по този начин много добър образец за това какво и по какъв начин може да се провеждат нещата. Много добър Планетариум с настоящ екип от хора работи в град Варна. "
Според направените калкулации сред 8 и 12 милиона лв. би коствало построяването на Планетариум в столицата.
" Един подобен Планетариум нормално влиза незабавно във визитната картичка на съответния град. Такъв е случая с огромните Планетариуми. В Ню Йорк - най-известният Планетариум в света, в Лос Анжелис ", добави Любомир Илиев.
Друг план на Авиационно-космическия конгрес също планува основаването на по-малък Планетариум.
" Общо взето концепцията ни е също да създадем симулатор, само че естествено не толкоз огромен. Нашият симулатор е по-опростен. Той е за 15 индивида ", изясни ръководителят на Авиационно-космическия конгрес Недислав Веселинов.
Избрали са този дребен план, тъй като нямат потенциал да създадат огромен симулатор:
" Планетариумите са значими, тъй като България се нуждае от високотехнологични фрагменти, а тези фрагменти би трябвало да се заинтересоват още в млада възраст и тъкмо по тази причина е значим този симулатор. Ние сме група инженери и другари от Физическия факултет на Софийския университет, от Българска академия на науките, от Техническия университет, които в свободното си време се занимаваме с популяризация на науката. Правим го, тъй като считаме, че единственият метод страната ни, изобщо страната ни да наподобява по-европейска, да наподобява по-красива, да е по-уредена, е в образованието ", акцентира Недислав Веселинов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ