Свети Иван Рилски - история и дела
Българската православна черква през днешния ден уважава паметта на скромния аскет от Рила, когото приживе наричали " земен ангел " и " небесен гражданин ", Свети Иван Рилски Чудотворец. По този мотив в храмовете у нас ще бъдат отслужени празнични богослужения, заяви Българска телеграфна агенция.
Според църковните вярвания преподобният Иван Рилски е извънреден небесен настойник на българския народ и се употребява с националната респект. Наричан е също най-великият светец на българската земя.
Иван Рилски се е родил към 876 година в Скрино, ситуирано в Осоговската планина при днешния град Дупница. Той бил съвременник на княз Борис /852-889/ и на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. До 25-годишната си възраст Иван бил овчар, само че от нежна възраст в душата му почнала да се развива и крепне религиозната религия. По това време из цяла България почнали да се строят църкви и манастири. Те ставали освен огнища на християнството, само че и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети изцяло в служение на Бога и в някоя Света обител да се отдаде на отшелнически живот.
Отначало Иван постъпил в близкия манастир " Св. Димитрий " под самия връх Руен. Там той освен развил своите заложби към духовно съзерцаване, само че и получил обучение и придобил познания от свещените, богослужебните и религиозните книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в цялостна самотност, молебствия, пост и ограничения.
Преподобният Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се установил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал от разнообразни заболявания благочестиви хора и опазвал манастира си посредством своята плодородна мощ.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър Първи минал към 120-километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Иван обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото. Отшелникът обаче върнал назад изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата на светеца и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобният Иван се отдал на цялостно усамотение и съставил своето " наследство ", наречено Завет на Св.Иван Рилски Чудотворец. Светецът умрял на 18 август 946 година на към 70-годишна възраст и бил заровен в притвора на църквата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
На 19 октомври за поредна година се отбелязва и Денят на българския доктор. Той се празнува се от 1996 година, когато Българският лекарски съюз избира за настойник на медиците свети Иван Рилски.
Според църковните вярвания преподобният Иван Рилски е извънреден небесен настойник на българския народ и се употребява с националната респект. Наричан е също най-великият светец на българската земя.
Иван Рилски се е родил към 876 година в Скрино, ситуирано в Осоговската планина при днешния град Дупница. Той бил съвременник на княз Борис /852-889/ и на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. До 25-годишната си възраст Иван бил овчар, само че от нежна възраст в душата му почнала да се развива и крепне религиозната религия. По това време из цяла България почнали да се строят църкви и манастири. Те ставали освен огнища на християнството, само че и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети изцяло в служение на Бога и в някоя Света обител да се отдаде на отшелнически живот.
Отначало Иван постъпил в близкия манастир " Св. Димитрий " под самия връх Руен. Там той освен развил своите заложби към духовно съзерцаване, само че и получил обучение и придобил познания от свещените, богослужебните и религиозните книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в цялостна самотност, молебствия, пост и ограничения.
Преподобният Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се установил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал от разнообразни заболявания благочестиви хора и опазвал манастира си посредством своята плодородна мощ.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър Първи минал към 120-километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Иван обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото. Отшелникът обаче върнал назад изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата на светеца и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобният Иван се отдал на цялостно усамотение и съставил своето " наследство ", наречено Завет на Св.Иван Рилски Чудотворец. Светецът умрял на 18 август 946 година на към 70-годишна възраст и бил заровен в притвора на църквата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
На 19 октомври за поредна година се отбелязва и Денят на българския доктор. Той се празнува се от 1996 година, когато Българският лекарски съюз избира за настойник на медиците свети Иван Рилски.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ