Провал на вота: Изборите не решават нищо
Българската изборна процедура би трябвало да се учи по света. Не просто поради това, че нашата блага Родина прави недостижимите за никоя демократична страна 5 (пет!) парламентарни вота за има-няма две години, а по тази причина, че 5 пъти балканските ни политици бъркат във врялата вода и макар неприятната реакция, са подготвени да продължат с опитите.
След като в неделя за пети път получихме сходни резултати – паритет сред огромните политически блокове, към този момент е пределно ясно, че имаме систематична неточност в българските партии, които трансформират най-демократичното нещо на света – изборите, в на вятъра изпитание на народа, а оттова – в злополука за страната. На процедура пред последните 2 години българските политици (всички без изключение) вършат всичко допустимо да потвърдят, че изборите настина не вземат решение нищо=
Ходим на избори, няма държавно управление, отново вървим, отново няма … и по този начин може да си откараме, до момента в който не закрием територията. Именно по тази причина тези хора, които водят главните партии през последните години, би трябвало да изчезнат с 200 от изборния развой, а не да се ускоряват към изборите за по-следващия 50-и, юбилеен парламент.
Нефелната политическа класа не съумява да реши към този момент много дълго време въпроса за властта. Вместо това тя продължава да прави, меко казано, нелепости и то тъкмо в изборния развой, където явно не я бива – играта с машините, с хартията, с камерите и така нататък Машините не помогнаха кой знае какъв брой на умните и красивите преди, хартията явно не усили изборната интензивност и не оказа помощ доста на грозните и глупавите, смешните и другите, примерно.
Цялата повърхностност на битието им към този момент е толкоз крещяща, че даже и те, политиците, схващат това. Май го схващат. Например, те бяха толкоз наясно, че и тези избори няма да решат нищо, че даже и не си направиха труда да създадат същинска предизборна акция.
Изборите в неделя бяха цялостен неуспех съвсем за всички
Корнелия Нинова добута повече от сполучливо Българска социалистическа партия до парламентарното дъно. Пета струна на парламентарната цигулка. Тя докара Българска социалистическа партия до антигей мощ, която гледа да се прикачи до огромните български партии като риба-прилепало. Нинова имаше шанс в неделя – Татяна Дончева и Мая Манолова не влизат в Народно събрание.
Изборите бяха неуспех за ПП-ДБ – две десни градски крила, които се събраха, с цел да вземат повече, само че с блестящата липса на акция най-после, вместо напредък, установяваха, че са изгубили хора по пътя. Те започнаха да ерозират момент, откакто се събраха, и единствено господ знае какво ще се случи с тази коалиция до локалните избори наесен.
ГЕРБ удостоверява резултатите си – това е добре на общия жалък декор. Лошата вест за Бойко Борисов е, че ГЕРБ не съумя за повторно да се откъсне от преследвачите си, да се утвърди още веднъж като безспорна първа политическа мощ. Всеки един избор потвърждава, че ГЕРБ има своя таван, който не може да надскочи – първокласен таван – да, само че въпреки всичко таван.
Всички регистрират резултатите на „ Възраждане “ като триумф.
Реклама
Безспорно е по този начин, „ Възраждане “ приласка още към 100 000 души, това е доста. Само че общият потенциал на българския националистическо/патриотичен/антиевропейски избор е по-голям – спомнете си ерата, в която на тази писта по едно и също време тичаха и „ Атака “, Воля и Обединените патриоти и така нататък
Пълен неуспех би трябвало да регистрира и партийният конструктор Румен Радев, който след неуспеха си с „ Продължаваме промяната “, претърпява провал и с „ Български напредък “. Искаше индивидът да си има партия, само че очевидно не съумява да направи нещо трайно към себе си.
Партиите ни са в патова обстановка – в случай че продължат с изборните опити, евентуално ще докарат изборната интензивност под 30%, представителността си до 0, а отвращението против тази пошла класа ще стигне безконечност. Ако тръгнат на коалиция в името на властта, евентуално ще останат напълно без електорат.
Отчитайки това, едни десни хора оферират „ коалиция на малцинството “, което преведено на български значи „ подкрепяш, само че не участваш “. Тази формула е директен път към нови избори, в това надали има спор.
Дори ГЕРБ да кандиса да поддържа избрани промени, примерно правосъдната, то надали може да си визиите, че в миналото Борисов ще желае добродушно да стои в профил на масата на властта, без даже да има вилица в ръка. Десните би трябвало да създадат взаимни отстъпки, а „ коалиция на малцинството “ не е подобен.
Коалицията сред ГЕРБ и десните е разумна, само че мъчно постижима
Едно просто делене на властта сред двете огромни сили наподобява обикновено упражнение, евентуално ще донесе наслада и в европейските централи, но… в случай че беше толкоз елементарно, към този момент да е станало. Не бива да се подценява и „ дребната “ детайлност – сходна коалиция може да трасира разпада на младите десни, които очевидно са заредени с несъгласия във връзка с партнирането с Борисов – един човек, който желаеха да видят в пандиза, а не като сътрудник в управническа коалиция.
Решението не може да бъде елементарна коалиция сред двете огромни обединения. Самоубийствено е за десните, за Борисов е ок – той съумя да приготви електората си за такава коалиция още предходната година.
Едно друго решение, което наподобява по-сложно, може да се окаже по-възможно за осъществяване – това е мега коалиция, в която ще влязат всички парламентарни партии, без „ Възраждане “. Очевидно е, че Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са склонни на всякакво съдействие във всякаква съдружна форма.
Нинова потвърди, че би взела участие във всякаква безпринципна коалиция, стига да получи положително портфолио. Движение за права и свободи – да не приказваме. А дали десните желаят това? Не бива да забравяме, че не някой различен, а Христо Иванов заприказва за конституционно болшинство, а такова е допустимо единствено в случай че всички играят дружно.
Ако българската градска десница пренебрегне и тази концепция, то тогава радикализацията на всички фронтове ще продължи. Тогава на дневен ред ще остане единствената допустима коалиция – онази, която наричахме „ коалиция на статуквото “ или „ хартиена коалиция “ – сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. В предишния парламент тя бе на крачка от реализация. В този парламент тя ще бъде оповестена като крещяща нужда. И Бойко ще се завърне…
