Електроиндустрията: само нагоре
Българската електроиндустрия, в която влизат електротехниката и електрониката, още веднъж е във напредък. България е на трето място в света по произвеждане на електроника за коли – едни се изненадват от това, а други го одобряват като законосъобразен резултат на целенасочените старания в тази посока в последните 15-ина години. Добрите вести не престават с обстоятелството, че за шеста поредна година електроиндустрията е с максимален принос в износа на нашата страна, като водеща роля има експортът на електрически машини.
Ръст
От 2007 година насам се наблюдава над три пъти нарастване на размера на производството. Към края на 2021 г. генерираният от електроиндустрията износ е в размер на 3,8 милиарда евро и е преди всичко с дял от 10,5% от общия експорт на България и 11% от оборота на цялата преработваща промишленост. В България и в Европейски Съюз тази преработваща промишленост държи трето място като % от общия оборот, а от позиция на личния състав заема четвърто място, както у нас – с 10,2%, по този начин и в Европейски Съюз – с 9,1%, оповестяват от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), като се базират на данни на Евростат. За 2022 година към момента няма систематизирани данни, само че резултатите следват този положителен тренд.
Ключов отрасъл
„ Електротехническата и електронната промишленост са основен отрасъл за българската стопанска система - твърди Орлин Димитров, изпълнителен шеф на БАСЕЛ. - Това е бранш, учреден на дълготраен опит и обичаи, който през днешния ден е с динамично портфолио и сериозен принос в софтуерния прогрес на България “. Сред стоките, които изнасяме, са хладилници и фризери, сметачни машини, касови апарати, автоматизирани машини за обработка на информация, само че също по този начин електрически машини и апарати, кабелни форми за коли, електронни интегрални схеми, елтабла, трансформатори, батерии и бойлери “. Тази промишленост не израства на зелена поляна, а стъпва на опита и традициите, градени в годините на социализма, когато този бранш реализира подем. Нашите представители тогава са били на толкоз високо равнище, че по ревютата в чужбина са били посрещани с необикновен почит и с думите „ Българите идат! “. Помнят се случаи по какъв начин наши инженери с подръчни средства в чужбина са ремонтирали машини, за които с години не се е намирал дипломиран експерт, който да в профил повредата и още веднъж да ги пусне в деяние. Но първите десетина години след измененията през 1989 година водят до цялостен срив и загуба на пазари. Днес обаче браншът още веднъж е в разцвет.
Здравата основа
Секторът се развива по този начин добре, че има проспериращи компании из цялата страна, за които малко на брой у нас знаят. В региона на производството и ремонта на електронни уреди и електрически съоръжения работят към 1300 компании с към 55 хиляди чиновници, за динамичното развиване на сектора способстват задгранични вложители като Шнайдер Електрик, Фесто, Сименс, АББ, Либхер, Мелексис, Сенсата. Някои от тях имат по няколко завода в България, да вземем за пример AББ има 5 предприятия, други имат по 2 или 3, някои направиха разширения на производството си.
„ Значителна част от производството на електроиндустрията са артикули с по-ниска добавена стойност – да вземем за пример кабели за коли, само че различен огромен дял се заема от високотехнологичните артикули “, посочва Мариела Маджарова, изпълнителен шеф на " Телетек Електроникс ". Компанията е най-големият български производител на цялостна гама сигнално-охранителна и пожаро-известителна техника с експорт в над 85 страни по света. През тази година сдружението открива нов цех в столичния квартал " Надежда ", в него ще работят към 200 души.
Препятствия
Безспорно браншът се показва добре, само че има редица проблеми, които поставят „ таван “ в неговото развиване. Най-сериозното предизвикателство е обезпечаването на квалифицирана работна мощ. Недостигът на фрагменти е на всички равнища – липсва както приблизително равнище механически личен състав, по този начин и готови инженери. От междинните и висшите учебни заведения излизат хора без мотивация да работят и да се развиват. Това като цяло препъва растежа на всички сектори.
„ Едно от решенията е страната да облекчи процедурите за наемане на хора от други националности, да вземем за пример от Украйна, а просветителната система най-накрая да се пренастрои към потребностите на бизнеса и да стартира да приготвя фрагменти, от които предприятията имат остра нужда “, счита доктор инж. Димитър Белелиев, ръководител на БАСЕЛ и изпълнителен шеф на Централна енергоремонтна база ЕАД. Според него огромните държавни предприятия в бранша способстват да изкривяването на пазара на труда, те дават прекомерно високи заплати и имат много раздут щат, което въздейства отрицателно върху цялата тази промишленост.
Другият проблем идва от неразбираемата цена на електрическата енергия и от неналичието на идея за по-големите енергийни потребители, което не разрешава на компаниите да възнамеряват разноските си. Затова от ден на ден компании се насочват към лични слънчеви централи, само че страната би трябвало да основава лесни за използване правила. Инж. Белелиев предлага да се подтиква построяването на фотоволтаични системи на мястото на ползване на сила, а не както сега се вършат огромни слънчеви централи на отдалечени места. Да се насърчи слагането им върху покривите на индустриални, търговски и жилищни здания. Процедурата би трябвало да се опрости и присъединението към електрическата мрежата да става елементарно и бързо.
Ръководството на БАСЕЛ е готово да спомага на виновните държавни институции за намиране на верните решения, които ще се отразят положително освен на електроиндустрията, само че и на стопанската система като цяло. Образованието и човешките запаси въздействат върху развиването на всеки бранш и страната би трябвало да спомага те да са в синхрон с потребностите на пазара.
Профил на организацията
Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) е учредена през 1994 година и е национално представителна организация на сектора „ Електротехника и електроника “. В асоциацията членуват 67 български и задгранични компании с индустриална, инженерингова, комерсиална, консултантска и развойна активност. Членове на организацията са както производители на електрически и електронни произведения, по този начин и обслужващи компании за ремонт и създаване на ел. съоръжения, доставка на съставни елементи. Общият годишен оборот на тези компании е в размер на към 1 милиарда лева, а в тях работят към 10 хиляди чиновници. Целта на организацията е да дава посланичество на най-малко 30% от знаковите компании в сектора.
Натискът върху заплатите
Възнагражденията на хората, работещи в производството, са едни, а на тези, които се занимават с създаването на програмен продукт, са умножени по 3 до 5 пъти. Има разлики в заплатите на хората в столицата и в страната. Току-що приключил инженер не стартира диалог за работа, в случай че заплата е под 2500 лева Софтуерни експерти не могат да се намерят за заплащане под 10 000 – 12 000 лева на месец, споделят от БАСЕЛ. Според представители на управлението на тази браншова организация е мит, че заплатите у нас са по-ниски от тези в Европа. За някои позиции към този момент става по-изгодно да се назначават хора от чужбина.
Инж. Иво Русев, управител на компанията за търговия с електротехнически артикули " Сибел ", описа за 35-годишна швейцарка, инженер в сектора, която работи в завода на " Хитачи " в Севлиево против по-висока заплата спрямо това, което е получавала в родината си: " Говорих с нея, тя беше доста удовлетворена от професионалната реализация и от живота си в България и увери, че в Предбалкана се усеща като в Швейцария ". Има българи, които без значение от заплащането тук, отиват на Запад, тъй като желаят да живеят в добре уредена страна, а и тъй като се стремят към кариерно израстване, каквото тук не биха могли да реализират. Но към този момент са налице значително образци за българи, работили зад граница, а и чужденци, които идват в България поради други преимущества, които тях персонално ги притеглят. Има и случаи, при които задгранични жители с краткотраен статут, наети в предприятия от електроиндустрията, още на третия месец отпътуват за Германия. На доста от фрагментите, пристигнали от чужбина, им харесва в България поради лесната за тях акомодация. В един миг обаче изскача и сериозният проблем: Разрешителните за работа са най-много за 1 година. Работодателите не знаят по какъв начин да подходят – тези чиновници би трябвало да минат на непрекъснат контракт, а нямат непрекъснат статут. Има доста недомислия, които системата на държавно равнище отхвърля да позволи. Но е време законодателството и нормативната уредба да се пренастроят към новите действителности, приканват от БАСЕЛ.
В числа1273 са фирмите от електроиндустрията в България300 са знаковите компании. Те вършат 92% от оборота на сектора. В тях работят 90% от фрагментите в бранша.55 хиляди души са заетите в този браншТекстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ръст
От 2007 година насам се наблюдава над три пъти нарастване на размера на производството. Към края на 2021 г. генерираният от електроиндустрията износ е в размер на 3,8 милиарда евро и е преди всичко с дял от 10,5% от общия експорт на България и 11% от оборота на цялата преработваща промишленост. В България и в Европейски Съюз тази преработваща промишленост държи трето място като % от общия оборот, а от позиция на личния състав заема четвърто място, както у нас – с 10,2%, по този начин и в Европейски Съюз – с 9,1%, оповестяват от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), като се базират на данни на Евростат. За 2022 година към момента няма систематизирани данни, само че резултатите следват този положителен тренд.
Ключов отрасъл
„ Електротехническата и електронната промишленост са основен отрасъл за българската стопанска система - твърди Орлин Димитров, изпълнителен шеф на БАСЕЛ. - Това е бранш, учреден на дълготраен опит и обичаи, който през днешния ден е с динамично портфолио и сериозен принос в софтуерния прогрес на България “. Сред стоките, които изнасяме, са хладилници и фризери, сметачни машини, касови апарати, автоматизирани машини за обработка на информация, само че също по този начин електрически машини и апарати, кабелни форми за коли, електронни интегрални схеми, елтабла, трансформатори, батерии и бойлери “. Тази промишленост не израства на зелена поляна, а стъпва на опита и традициите, градени в годините на социализма, когато този бранш реализира подем. Нашите представители тогава са били на толкоз високо равнище, че по ревютата в чужбина са били посрещани с необикновен почит и с думите „ Българите идат! “. Помнят се случаи по какъв начин наши инженери с подръчни средства в чужбина са ремонтирали машини, за които с години не се е намирал дипломиран експерт, който да в профил повредата и още веднъж да ги пусне в деяние. Но първите десетина години след измененията през 1989 година водят до цялостен срив и загуба на пазари. Днес обаче браншът още веднъж е в разцвет.
Здравата основа
Секторът се развива по този начин добре, че има проспериращи компании из цялата страна, за които малко на брой у нас знаят. В региона на производството и ремонта на електронни уреди и електрически съоръжения работят към 1300 компании с към 55 хиляди чиновници, за динамичното развиване на сектора способстват задгранични вложители като Шнайдер Електрик, Фесто, Сименс, АББ, Либхер, Мелексис, Сенсата. Някои от тях имат по няколко завода в България, да вземем за пример AББ има 5 предприятия, други имат по 2 или 3, някои направиха разширения на производството си.
„ Значителна част от производството на електроиндустрията са артикули с по-ниска добавена стойност – да вземем за пример кабели за коли, само че различен огромен дял се заема от високотехнологичните артикули “, посочва Мариела Маджарова, изпълнителен шеф на " Телетек Електроникс ". Компанията е най-големият български производител на цялостна гама сигнално-охранителна и пожаро-известителна техника с експорт в над 85 страни по света. През тази година сдружението открива нов цех в столичния квартал " Надежда ", в него ще работят към 200 души.
Препятствия
Безспорно браншът се показва добре, само че има редица проблеми, които поставят „ таван “ в неговото развиване. Най-сериозното предизвикателство е обезпечаването на квалифицирана работна мощ. Недостигът на фрагменти е на всички равнища – липсва както приблизително равнище механически личен състав, по този начин и готови инженери. От междинните и висшите учебни заведения излизат хора без мотивация да работят и да се развиват. Това като цяло препъва растежа на всички сектори.
„ Едно от решенията е страната да облекчи процедурите за наемане на хора от други националности, да вземем за пример от Украйна, а просветителната система най-накрая да се пренастрои към потребностите на бизнеса и да стартира да приготвя фрагменти, от които предприятията имат остра нужда “, счита доктор инж. Димитър Белелиев, ръководител на БАСЕЛ и изпълнителен шеф на Централна енергоремонтна база ЕАД. Според него огромните държавни предприятия в бранша способстват да изкривяването на пазара на труда, те дават прекомерно високи заплати и имат много раздут щат, което въздейства отрицателно върху цялата тази промишленост.
Другият проблем идва от неразбираемата цена на електрическата енергия и от неналичието на идея за по-големите енергийни потребители, което не разрешава на компаниите да възнамеряват разноските си. Затова от ден на ден компании се насочват към лични слънчеви централи, само че страната би трябвало да основава лесни за използване правила. Инж. Белелиев предлага да се подтиква построяването на фотоволтаични системи на мястото на ползване на сила, а не както сега се вършат огромни слънчеви централи на отдалечени места. Да се насърчи слагането им върху покривите на индустриални, търговски и жилищни здания. Процедурата би трябвало да се опрости и присъединението към електрическата мрежата да става елементарно и бързо.
Ръководството на БАСЕЛ е готово да спомага на виновните държавни институции за намиране на верните решения, които ще се отразят положително освен на електроиндустрията, само че и на стопанската система като цяло. Образованието и човешките запаси въздействат върху развиването на всеки бранш и страната би трябвало да спомага те да са в синхрон с потребностите на пазара.
Профил на организацията
Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) е учредена през 1994 година и е национално представителна организация на сектора „ Електротехника и електроника “. В асоциацията членуват 67 български и задгранични компании с индустриална, инженерингова, комерсиална, консултантска и развойна активност. Членове на организацията са както производители на електрически и електронни произведения, по този начин и обслужващи компании за ремонт и създаване на ел. съоръжения, доставка на съставни елементи. Общият годишен оборот на тези компании е в размер на към 1 милиарда лева, а в тях работят към 10 хиляди чиновници. Целта на организацията е да дава посланичество на най-малко 30% от знаковите компании в сектора.
Натискът върху заплатите
Възнагражденията на хората, работещи в производството, са едни, а на тези, които се занимават с създаването на програмен продукт, са умножени по 3 до 5 пъти. Има разлики в заплатите на хората в столицата и в страната. Току-що приключил инженер не стартира диалог за работа, в случай че заплата е под 2500 лева Софтуерни експерти не могат да се намерят за заплащане под 10 000 – 12 000 лева на месец, споделят от БАСЕЛ. Според представители на управлението на тази браншова организация е мит, че заплатите у нас са по-ниски от тези в Европа. За някои позиции към този момент става по-изгодно да се назначават хора от чужбина.
Инж. Иво Русев, управител на компанията за търговия с електротехнически артикули " Сибел ", описа за 35-годишна швейцарка, инженер в сектора, която работи в завода на " Хитачи " в Севлиево против по-висока заплата спрямо това, което е получавала в родината си: " Говорих с нея, тя беше доста удовлетворена от професионалната реализация и от живота си в България и увери, че в Предбалкана се усеща като в Швейцария ". Има българи, които без значение от заплащането тук, отиват на Запад, тъй като желаят да живеят в добре уредена страна, а и тъй като се стремят към кариерно израстване, каквото тук не биха могли да реализират. Но към този момент са налице значително образци за българи, работили зад граница, а и чужденци, които идват в България поради други преимущества, които тях персонално ги притеглят. Има и случаи, при които задгранични жители с краткотраен статут, наети в предприятия от електроиндустрията, още на третия месец отпътуват за Германия. На доста от фрагментите, пристигнали от чужбина, им харесва в България поради лесната за тях акомодация. В един миг обаче изскача и сериозният проблем: Разрешителните за работа са най-много за 1 година. Работодателите не знаят по какъв начин да подходят – тези чиновници би трябвало да минат на непрекъснат контракт, а нямат непрекъснат статут. Има доста недомислия, които системата на държавно равнище отхвърля да позволи. Но е време законодателството и нормативната уредба да се пренастроят към новите действителности, приканват от БАСЕЛ.
В числа1273 са фирмите от електроиндустрията в България300 са знаковите компании. Те вършат 92% от оборота на сектора. В тях работят 90% от фрагментите в бранша.55 хиляди души са заетите в този браншТекстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ