Българката Галина Лачева, която е английски филолог, написа отворено писмо

Българката Галина Лачева, която е британски лингвист, написа отворено писмо до премиера Бойко Борисов, в което разказа ужасите, които е претърпяла малко преди да стане на 25 години. Тя се разказа като „ една оживяла от принуждение жена, след похищение, групово обезчестяване и плен “ и по тази причина упорства за приемането на Истанбулската спогодба.



„ Бях отвлечена. Изнасилвана и на процедура ми бе отнета свободата. Имаше проекти да ме създадат продажница. Всичко се случи тъкмо преди да навърша 25 години, което бе преди към 20 години “, по този начин Галина стартира описа си в утринния блок на Нова телевизия.



Жената посочи, че всичко се е развило в границите на безусловно 24-часа.

„ Насилниците ми бяха четирима. От улицата ме завлякоха в едно такси, а самият водач не ми повярва, че това е похищение. Излъгаха го, че съм пияна и той повярва на тях. После ме замъкнаха в един апартамент. Цял ден ме изнасилваха. Дори се наговаряха, че всички би трябвало да минат през мен, че в случай че ми се случи нещо всички да са отговорни. После започнаха да разясняват по какъв начин ще ме изведат в чужбина и ще ме създадат продажница. За да се спася скочих от високо “, спомня си тя.

По думите й е имала доста интервенции, на които даже не помни броя. А в резултат на многото физически контузии в този момент единият й крайник е по-къс, защото е чупен неколкократно, добавя Блиц.

Галина посочи, че двама от насилниците й са избягали по-късно от ареста, а другите били осъдени.

Затова тя упорства да бъде призната Истанбулската спогодба, която ще пази дами тъкмо като нея.

 

Ето и текста на писмото, оповестено в offnews.bg:

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

От едвам оживяла от принуждение жена

Във връзка с оттеглената ратификация на Истанбулската спогодба

Господин Борисов,

Обръщам се към вас от позицията на най-пряко наранена от въпроса за ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа против насилието над дами и домашното принуждение – жена, потърпевша от принуждение, една от милионите[1], с позиция, която по някакви аргументи остава в гъста сянка в пространството на публичния спор по тематиката и не се взема поради, макар формалните Ви изказвания, че при решението да оттеглите конвенцията от дневния ред на държавното управление, сте отчели всички отзиви.

Обръщам се към Вас от вероятността на едвам оживяла без институционална помощ след похищение, групово обезчестяване и държане в плен, при претърпени пет предишни опита за обезчестяване, трайни контузии както за мен, по този начин и за моите близки, с всички вторични последствия.

Обръщам се към Вас като персона, надълбоко омерзена от подмяната на дебата за конвенцията против насилието, разрешила противоконституционното оборване на човешки права за избрани групи жители даже от най-високите трибуни на държавната, наддържавната и религиозната власт и пренебрегването незабавните потребности от адресиране без никаква дискриминация на големия проблем с насилието в българското общество заради ненавист, нарцисизъм, боязън и незнание.

Обръщам се към Вас като квалифициран британски лингвист, феминист по предопределение и обществен деятел, наясно с изопачената с очевидно користни цели научна идея за джендър, провокациите за превода й на български език, присъствието ѝ във към този момент съществуващото българско законодателство и потребността от популяризация на всички аспекти на битката за тъждество на половете и отстояването на човешките права изобщо.

Обръщам се към Вас като умел учебен кадър.

Обръщам се към Вас като майка, загрижена за израстването на щерка си в здрава и спокойна среда, за превръщането й в жена, чиито права и свободи са действително обезпечени в родината ѝ. Загрижена и за всички останали деца на България.

Обръщам се към Вас като съчувствено човешко създание, с което се свързват мнозина обезверени от институционалната неефективност и всеобщо незнание жертви на принуждение, в търсене на поддръжка, вяра, съвет за оцеляване.

Обръщам се към Вас и като жител, непредставляван от никого в актуалното ръководство, с убеждението, че това, което ни прави жители е: 

- директното и интензивно присъединяване в организацията на публичния живот;

- персоналната отговорност за надскачането на устрема към частна полза и отстояването на интереса на обществото като вкупом цяло, паралелно с обслужването на инвидивидуалния интерес;

- грижата за достолепието и подкрепяне самоовластяването на всички неравнопоставени, измежду които попадат хората в риск и жертвите на принуждение, борещи се да оцелеят.

Обръщам се към Вас с гледище да преразгледате въпроса за ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа против насилието над дами и домашното принуждение и да методите към него като жител. Нещо повече – като жител с неведнъж умножена отговорност, поради привилегировано овластената позиция, в която се намирате.

Джендър обучение по ненасилствена връзка и запазване на половото тъждество, превантивно и възстановително правораздаване, дейно правосъдие, опазване на здравето и обществени грижи за предварителна защита и лекуване на контузиите от претърпяно принуждение са все сфери, в които имате опция да оставите положителен отпечатък надалеч освен с ратификацията на Истанбулската спогодба.

Чуйте актуалните и някогашните жертви! Не допускайте бъдещи! Поемете своята отговорност!

С достолепие,

Галина Лачева

[1] За информация: статистиките на Евростат, Агенцията на Европейския съюз за главните права (FRA) и Евробарометър:

- http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Crime_and_criminal_justice_statistics/bg

- http://fra.europa.eu/en/publication/2014/violence-against-women-eu-wide-survey-main-results-report

- https://drive.google.com/file/d/1Ou4rdeYe-EPsRibgPKbz43zbMqcluw0I/view?usp=sharing