Алфа Рисърч: ГЕРБ отново с преднина пред ПП
България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа рецесия, в изискванията на невиждана военна експанзия в Европа, с разграничено и поляризирано общество, с избледняваща вяра политиците да излъчат отговорно държавно управление, способно да реализира значими национални цели. Това сочи разбор на публичните настройки на организацията за маркетингови и обществени изследвания " Алфа Рисърч ".
Националното представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. То е извършено в интервала 1 – 13 декември, измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Предвижданията на хората какво ни чака през 2023 година са следните: Най-голям дял, 57 на 100, виждат следващите предварителни избори. 35% считат, че ще се стигне до обществени митинги и безредици. 27% чакат ескалация на борбата и неустойчивостта. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични упования. 34% се надяват България да стартира да излиза от рецесиите, 32% - да се усилят приходите и виталния стандарт. Далеч по-скромни са упованията България да осъществя по-амбициозни цели и да се трансформира в мечтан модел за живот и разцвет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, плануват повишаване ролята на България на Балканите и в Европа, показват от Алфа Рисърч.
Помолени да назоват с една дума упованията си за новата година, 38% от българите избират думата вяра, 24% - паника 21% - оптимизъм, 7% - боязън.
Макар да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира, сочат данните. Според тях борбата с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт, водят до записания спад на доверие. За първи път от избирането на Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации, показват от Алфа Рисърч.
Проучването демонстрира, че отношението към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление е мощно поляризирано. Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Гълъб Донев - 24% утвърждение против 22% отрицание. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната активност са непознати и всеки втори пълновръстен българин не е в положение да изрази мнение за работата им.
Два месеца след предварителните парламентарни избори, партиите и техните водачи също попадат в спиралата на намаляващо публично доверие, показват от Алфа Рисърч. Тенденцията визира всички съществени политически играчи. Проучването записва още по-голям отлив от желанията за присъединяване в избори и респективно, загуба на поддръжка от всички политически сили.
Ако идната неделя се организират избори, до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи. ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се употребява с 19.6% доверие и 55.7% съмнение.
На втора позиция, със 17.7% са „ Продължаваме промяната “. Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите Кирил Петков и Асен. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за придвижването равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача му Мустафа Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57.4%.
" Възраждане “ е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а утвърждението за Костадин Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. Корнелия Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Подкрепата за „ Демократична България “ понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Христо Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Владислав Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение. Третият съпредседател Атанас Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за „ Български напредък “ (4.3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение – 17.5% против 30.8%.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като „ Продължаваме промяната “ и „ Български напредък “, сочат данните.
Макар желанията за гласуване да възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2 октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване - опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори, показва анализът на Алфа Рисърч.
Националното представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. То е извършено в интервала 1 – 13 декември, измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Националното представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. То е извършено в интервала 1 – 13 декември, измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Предвижданията на хората какво ни чака през 2023 година са следните: Най-голям дял, 57 на 100, виждат следващите предварителни избори. 35% считат, че ще се стигне до обществени митинги и безредици. 27% чакат ескалация на борбата и неустойчивостта. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични упования. 34% се надяват България да стартира да излиза от рецесиите, 32% - да се усилят приходите и виталния стандарт. Далеч по-скромни са упованията България да осъществя по-амбициозни цели и да се трансформира в мечтан модел за живот и разцвет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, плануват повишаване ролята на България на Балканите и в Европа, показват от Алфа Рисърч.
Помолени да назоват с една дума упованията си за новата година, 38% от българите избират думата вяра, 24% - паника 21% - оптимизъм, 7% - боязън.
Макар да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира, сочат данните. Според тях борбата с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт, водят до записания спад на доверие. За първи път от избирането на Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации, показват от Алфа Рисърч.
Проучването демонстрира, че отношението към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление е мощно поляризирано. Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Гълъб Донев - 24% утвърждение против 22% отрицание. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната активност са непознати и всеки втори пълновръстен българин не е в положение да изрази мнение за работата им.
Два месеца след предварителните парламентарни избори, партиите и техните водачи също попадат в спиралата на намаляващо публично доверие, показват от Алфа Рисърч. Тенденцията визира всички съществени политически играчи. Проучването записва още по-голям отлив от желанията за присъединяване в избори и респективно, загуба на поддръжка от всички политически сили.
Ако идната неделя се организират избори, до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи. ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се употребява с 19.6% доверие и 55.7% съмнение.
На втора позиция, със 17.7% са „ Продължаваме промяната “. Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите Кирил Петков и Асен. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за придвижването равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача му Мустафа Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57.4%.
" Възраждане “ е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а утвърждението за Костадин Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. Корнелия Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Подкрепата за „ Демократична България “ понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Христо Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Владислав Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение. Третият съпредседател Атанас Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за „ Български напредък “ (4.3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение – 17.5% против 30.8%.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като „ Продължаваме промяната “ и „ Български напредък “, сочат данните.
Макар желанията за гласуване да възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2 октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване - опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори, показва анализът на Алфа Рисърч.
Националното представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. То е извършено в интервала 1 – 13 декември, измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ