Българите са с най-ниска продължителност на живота в ЕС
България има втората най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз, след Литва, и обезпокоително високи рискови фактори, като тютюнопушене, приложимост на алкохол, увеличение на затлъстяването. Това написа в Доклад на Европейската комисия, който обрисува здравния профил на страната. Едно от заключенията е, че страната ни би трябвало да изразходва стратегически лимитираните си запаси. Някои от нашите здравни специалисти обаче са склонни да оспорват данните в отчета.
Профилът ни е обрисуван от публични наши данни за 2015 година. Ще рече нищо ново, нищо което да ни изненада. Но е стряскащо сравнението с другите.
Като да вземем за пример, за последните 15 години продължителността на живота тук и в Европа се е нараснала с 3 години, само че нашата продължава да е доста ниска. Пряка взаимозависимост от брутния вътрешен артикул не е посочена, само че е явна. Той е два пъти по-малък, два пъти по-малко са и разноските ни за здраве.
Най-честата причина за гибел са сърдечно съдовите болести и онкологичните. Може да се видят разликите при мъжете и дамите - мъжете по-често от дамите умират от онкозаболявания. Докладът приказва за предотвратима смъртност, ние тук използваме преждевременна гибел - имаме спад на преждевременната гибел от сърдечно съдовите болести със 17%, предотвратимите инсулти обаче, са четири пъти по-високи от междинните за Европа, 4 пъти по-вече са смъртни случаи от недобре лекувана хипертония.
Едва ли ще се изненадате от главните рискови фактори, само че в съпоставяне останалите страни потреблението на алкохол и тютюнопушенето е над междинните за Европа. По-добри са нивата на затлъстяване у нас, само че все пак цифрите приказват за тревожно повишаване на затлъстяването най-много при момчетата. Рисковете за здравето са обвързани с равнището на обучение и приходи. Повече са рисковете при по-бедните и необразовани.
По-лошите ни здравни резултати могат да се свържат и с директните заплащания на пациентите - те са 48% у нас главно за медикаменти и лечебни заведения.
Макар и да борави с публична статистика, отчетът има много слаби места - разясняват двама представители на значими играчи в здравната ни система.
Критериите, по които се събират статистическите данни са сбъркани, надлежно дават килнат профил - счита ръководителят на общопрактикуващите лекари. Като да вземем за пример, неубедителното пресмятане на предотвратимата гибел при хипертония, в случай че се съблюдават всички лекарски наставления.
доцент доктор Любомир Киров - предс на съдружие на общопрактикуващите лекари - Тогава вашата гибел заради затрудненията на хипертонията да се отсрочи във времето и това е предотвратимо... но това е малко като да гледаме на карти или нещо сходно. Да не търсим повода единствено в опазването на здравето, тъй като българите в този момент да в България безработицата е по-малка - гледахме там едни числа спрямо Европа дадени, да де само че за какви пари работи българинът
Според доктор Киров и по този начин заложеният бюджет за здраве, въпреки и с известно нарастване на парите в доболничната помощ няма да промени неприятната наклонност. Защото 214 милиона лв. значат 34 лв. на година на човек за първична здравна помощ.
доцент доктор Любомир Киров - Или 2 лв. и 80 стотинки на месец. Ако това е грижа за здравето... Нека всички сме наясно, че с това което се прави нищо по-добро няма да се случва.
Докладът на Европейска комисия има много пропуски и не отразява основни трендове свързани с лекарствената политика - считат фармацевтите.
проф. Илко Гетов - предс на български фармацевтичен съюз - На първо място желая да кажа, че пациентите в България са едни от най - улеснените до достъпа до нови лечения да вземем за пример, че е въведена оценката на здравните технологии, само че не са посочени резултатите от двугодишния опит на България в тази тенденция. И на второ място това е неналичието на прогенерична лекарствена политика. Не е добре или е в негативна посока във връзка с Данък добавена стойност върху медикаментите, което също е една от аргументите за повече заплащания от страна на пациента и за харчене на обществен запас във връзка с медикаментите.
Все отново цифрите, въпреки и относителни, ясно обрисуват пътя, по който би трябвало да се върви - с акцент върху профилактиката, понижаване на ненужните хоспитализации, доста усилване на ролята на доболничната помощ, надзор на качеството - неща дето си ги знаем от години, само че настойчиво преповтаряме старите си модели. Явно и идната година, както проличава от проектобюджета за здраве
Профилът ни е обрисуван от публични наши данни за 2015 година. Ще рече нищо ново, нищо което да ни изненада. Но е стряскащо сравнението с другите.
Като да вземем за пример, за последните 15 години продължителността на живота тук и в Европа се е нараснала с 3 години, само че нашата продължава да е доста ниска. Пряка взаимозависимост от брутния вътрешен артикул не е посочена, само че е явна. Той е два пъти по-малък, два пъти по-малко са и разноските ни за здраве.
Най-честата причина за гибел са сърдечно съдовите болести и онкологичните. Може да се видят разликите при мъжете и дамите - мъжете по-често от дамите умират от онкозаболявания. Докладът приказва за предотвратима смъртност, ние тук използваме преждевременна гибел - имаме спад на преждевременната гибел от сърдечно съдовите болести със 17%, предотвратимите инсулти обаче, са четири пъти по-високи от междинните за Европа, 4 пъти по-вече са смъртни случаи от недобре лекувана хипертония.
Едва ли ще се изненадате от главните рискови фактори, само че в съпоставяне останалите страни потреблението на алкохол и тютюнопушенето е над междинните за Европа. По-добри са нивата на затлъстяване у нас, само че все пак цифрите приказват за тревожно повишаване на затлъстяването най-много при момчетата. Рисковете за здравето са обвързани с равнището на обучение и приходи. Повече са рисковете при по-бедните и необразовани.
По-лошите ни здравни резултати могат да се свържат и с директните заплащания на пациентите - те са 48% у нас главно за медикаменти и лечебни заведения.
Макар и да борави с публична статистика, отчетът има много слаби места - разясняват двама представители на значими играчи в здравната ни система.
Критериите, по които се събират статистическите данни са сбъркани, надлежно дават килнат профил - счита ръководителят на общопрактикуващите лекари. Като да вземем за пример, неубедителното пресмятане на предотвратимата гибел при хипертония, в случай че се съблюдават всички лекарски наставления.
доцент доктор Любомир Киров - предс на съдружие на общопрактикуващите лекари - Тогава вашата гибел заради затрудненията на хипертонията да се отсрочи във времето и това е предотвратимо... но това е малко като да гледаме на карти или нещо сходно. Да не търсим повода единствено в опазването на здравето, тъй като българите в този момент да в България безработицата е по-малка - гледахме там едни числа спрямо Европа дадени, да де само че за какви пари работи българинът
Според доктор Киров и по този начин заложеният бюджет за здраве, въпреки и с известно нарастване на парите в доболничната помощ няма да промени неприятната наклонност. Защото 214 милиона лв. значат 34 лв. на година на човек за първична здравна помощ.
доцент доктор Любомир Киров - Или 2 лв. и 80 стотинки на месец. Ако това е грижа за здравето... Нека всички сме наясно, че с това което се прави нищо по-добро няма да се случва.
Докладът на Европейска комисия има много пропуски и не отразява основни трендове свързани с лекарствената политика - считат фармацевтите.
проф. Илко Гетов - предс на български фармацевтичен съюз - На първо място желая да кажа, че пациентите в България са едни от най - улеснените до достъпа до нови лечения да вземем за пример, че е въведена оценката на здравните технологии, само че не са посочени резултатите от двугодишния опит на България в тази тенденция. И на второ място това е неналичието на прогенерична лекарствена политика. Не е добре или е в негативна посока във връзка с Данък добавена стойност върху медикаментите, което също е една от аргументите за повече заплащания от страна на пациента и за харчене на обществен запас във връзка с медикаментите.
Все отново цифрите, въпреки и относителни, ясно обрисуват пътя, по който би трябвало да се върви - с акцент върху профилактиката, понижаване на ненужните хоспитализации, доста усилване на ролята на доболничната помощ, надзор на качеството - неща дето си ги знаем от години, само че настойчиво преповтаряме старите си модели. Явно и идната година, както проличава от проектобюджета за здраве
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ