България е страната с най-бързо намаляващо и застаряващо население в

България е страната с най-бързо намаляващо и застаряващо население в Европа и едни от най-ниските пенсии. Населението бързо застарява и това значи по-малко работна мощ, повече разноски за пенсии, повече разноски за опазване на здравето и дълготрайна грижа за възрастни и застоялост на стопанската система. До 2050 година един от всеки трима българи ще бъде по-възрастен от 65 години. Страната ще загуби към една трета от трудоспособното си население.

Понастоящем на всеки един пенсиониран се пада към 1.15 работещ. След 10 години това съответствие ще 0.85, а след още 10 0.7. Още в този момент към 50% от разноските за пенсии в страната се покриват от бюджета а не от вноските за обществено обезпечаване.

На фона на тази картина знаете ли какъв брой ще е пенсията ви? Само тези, които са професионално ангажирани в региона могат да отговорят свястно на този въпрос, само че най-грубо тя ще е едни 30% от сегашната заплата в настоящи пари. Номинално сумата ще много повече, само че покупателно почти 30%.

Сега прегледайте деликатно разноските си и преценете кои 70% от тях можете да елиминирате. Картинката, която се получава не е розова даже и откакто махнете разноските за развъждане на децата, които тогава ще са израснали и превоза от и до работа. Най-общо 30% от сегашната заплата ще стигнат за ток, вода, отопление, храна и медикаменти.

Това е от страната и спомагателното наложително пенсионно обезпечаване. Трудно с такава пенсия ще можем да си позволим пътувания, почивки, занимание и други развлечения. Да не приказваме за единични непредвидени разноски като лекуване и хоспитализация.

Имаме ли други запаси? Имаме, само че незадоволителни и в неправилната форма. Българинът не заделя за късните си години или в случай че икономисва го прави стопански неефективно.

Най-често грижата за късните години се свежда до покупката на недвижима собственост. В огромна част от случаите това не прави работа, тъй като положителните парцели, които елементарно могат да се осъществят или да се отдадат чартърен, не са по джоба на средно-статистическия работещ. Отделно българинът мъчно се разделя с недвижимости при потребността да подсигури спомагателен пенсионен приход.

Осъзнаването на казуса не се свежда само до финансова просветеност. В реалност държанието и финансовата дисциплинираност са най-голямото затруднение. С наближаването на възрастта за пенсиониране тежестта на казуса се изостря. Това е обвързвано със съкращаване на хоризонта, т.е. времето през което последващото струпване от заделеното да работи в интерес на вложителя. Сложната рента или рентабилност е толкоз по-мощен фактор, колкото повече време е оставена да работи.

Например за един младеж на 25, след довеждане докрай на университет, е задоволително да заделя към 150 лв. на месец, които при 8% рентабилност за идващите 40 години ще доведат до фонд от 280,000 в допълнение на държавното и спомагателното наложително пенсионно обезпечаване. Ако човек е на 35 и стартира едвам тогава да се грижи за късните си години, заделянето следва да e 250 лв., с цел да се реализира същия резултат. Ако започва на 45 години сумата е към този момент 420 лв., а при 55 години – 1000 лв. на месец.

Какво е решението? Допълнително непринудено персонално пенсионно обезпечаване чрез първокласен артикул. Такива имаме измежду американските и европейските пенсионни артикули. Или в случай че желаеме да се пенсионираме като американски или европейски пенсионери е един заслужен и естествен стандарт на живот би трябвало да си купим съответния американски или европейски артикул. Това е допустимо чрез вложение в необятно разгърнати взаимни капиталови фондове в акции. Да в акции, тъй като имат по-висока рентабилност от облигациите, и когато са доста на брой рискът им за по-дълъг интервал е релативно невисок.

Реклама

Кога да стартираме подсигуряването с цел да не осъмнем с 70% срив в стандарта ни на живот? Правилният отговор е през вчерашния ден и това не е смешка. От примерните калкулации става кристално ясно, че колкото е по-дълъг хоризонтът до пенсиониране, толкоз тежестта за подсигуряване на естествени старини е по-малка. Тези пенсионни тактики разчитат главно на комплицираната капитализация аналогично на комплицираната рента.

Колко да заделяме? Отговорът на този въпрос, както е видно от образеца, зависи от възрастта ни и хоризонта до възможното ни пенсиониране. Сумата обаче следва да е търпима и устойчива във времето, т.е. да можем да си я позволим. Едни спомагателни 7% от чистия ни приход се смятат за общоприети за България откакто отчетем, че част от прихода ни по този начин или другояче отива в държавната пенсионна система и като вземем поради и вложенията в лично жилище, които също са форма на икономисване.

Как да заделяме, най дейно и съответно? Редовно, всеки месец и на идентични вноски, които вероятно да могат да бъдат увеличени с повишаването на прихода. Това е по този начин, тъй като равните вноски вложени на пазара обезвреждат неговите съмнения. Когато е пазарът е надолу, с една и съща вноска купуваме повече дялове от фонда си.

Точно назад се случва, когато пазарът е нагоре. Като цяло в следствие от тази тактика излиза, че към датата на пенсиониране сме закупили дяловете си във фонда под среднопазарната му стойност изчислена за целия интервал на заделяне.

Проблемът с пенсиите е подценяван. Шокиращо е обаче, че българските жители не се възползват от участието на България в Европейски Съюз даже след повече от 15 години след присъединението ни. Ето за какво концепцията за спестявания и вложения е сведена единствено до границите на България. Това е ограничаващо и пречи на диверсифицирането или с други думи разпределянето на риска. Доходността на българските пенсионно-осигурителни сдружения не е блестяща.

Причините за това са доста, само че в това време под 3% от трудещите са наясно, че биха могли да се обезпечават в допълнение във фондове от други страни членки на Европейски Съюз. Такива към този момент са налични и развиват интензивно активността си в България. Разнообразяването на вложенията е едно от базовите условия за сполучливата капиталова тактика и постигането на резултата, който се цели. Около 95% на 100 от трудещите обаче даже не знаят в кой пенсионен фонд отиват парите им по втория дирек на обезпечаване.

Въпреки съществуването на решения, българинът даже и осведомен не се възползва от тях. Една от аргументите посочена за бягство от казуса е незадоволителните приходи. Винаги има нещо по-важно, само че в случай че сме почтени със себе си постоянно можем да открием едни 7% в случай че отстраняваме непотребните и импулсивните покупки.

Друга една посочена причина е инфлацията, само че вложенията в акции чрез акции са инфлационно предпазени. Те са стока. Все едно притежаваме някаква идеална част от апартамент – в тази ситуация компания. Причина, която също постоянно се акцентира е, че пазарът може да се срине. Да, само че ние не сме спекуланти в тази ситуация. Интересуваме се от дълги хоризонти. Нека да вземем, който и да интервал от 15 година в Европа или Съединени американски щати за последните 100 години и ще забележим, че няма рентабилност по ниска от 7.5%

Реалността е, че след пенсиониране българите остават на грижите на синовете и дъщерите си. Дори и мълчешком, поддръжка се чака. В днешните уплашени и динамични времена обаче, наследниците им имат други и доста значими задължения, да вземем за пример да се грижат за личните си деца и тяхното обучение, което не е гратис. Загърбването на пенсионния проблем слага наследниците на пенсионираните пред доста противен избор. Кое по-напред, личните ми деца или личните ми родители?

Пенсионният проблем има годно решение. То не е комплицирано, само че не е и елементарно, тъй като изисква ясно желание и дисциплинираност да заделяме. Времето тече бързо и колкото по-рано се погрижим за себе си, толкоз по-полезни ще бъдем за нас самите и околните си, с цел да не излезем от басейна на трудовата ни интензивност и да се окаже, че сме плували без бански.

Златин Съръстов е лекар по стопанска система и учител в УНСС по дисциплините свързани с банковото дело. Притежава над 25 година опит в региона на капиталовото банкиране, корпоративните и персоналните финанси. През последните години интензивно се занимава с тематиката за персоналната финансова подсигуреност и независимост.