Къде са законите и международните договори на България?
България е правова страна съгласно преамбюла на конституцията. Затова въпросът къде могат да бъдат прочетени законите и интернационалните контракти на страната звучи необичайно. Оказва се обаче, че нито една държавна институция у нас няма задължението да поддържа свободна база данни в действително време с настоящите интернационалните контракти и настоящите закони и подзаконови нормативни актове на страната.
Единствено частни организации (някои гратис, други платено) поддържат настоящите текстове на законите и наредбите. Хаосът е още по-голям с интернационалните контракти, тъй като даже външно министерство не разполага с цялостния им лист.
Това откри инспекция на Mediapool в Министерство на външните работи, Министерството на електронното ръководство, " Държавен вестник ", както и в диалози с представители на частните правно-информационни системи, професори по право, съдии и народни представители.
Анализ на министъра на електронното ръководство Божидар Божанов демонстрира, че обществен и безвъзмезден източник на всички консолидирани законови текстове липсва единствено в две други страни членки на Европейски Съюз. Затова министерството дава обещание да подкрепи Народното събрание да построи изчезналия у нас държавен портал с консолидираните закони и интернационалните контракти.
Нормална ли е обстановката?
Министър Божидар Божанов отстоява тезата, че държавен портал със свободен достъп е нужен и той би трябвало да се построи от Народното събрание . Проект за електронизиране на законодателния развой участва в пътната карта за осъществяване на тактиката за електронно ръководство.
В момента " Държавен вестник " усърдно обнародва законодателството, само че огромният проблем е, че базата данни не включва консолидираните текстове на законите, а единствено измененията в тях. Ако разчита на това, елементарният жител или компания ще се изгуби в лабиринта от корекции. Наказателният кодекс, да вземем за пример, е признат през далечната 1968 година, а Кодексът за обществено обезпечаване е прочут като най-изменяния и допълван закон в последните две десетилетия.
На този стадий експертите се избавят с частните правно-информационни системи, които против заплатен абонамент поддържат извънредно подробна база данни с настоящото законодателство и с по-важните и по-актуалните интернационалните контракти. Те са комфортни за прилагане, разрешават обзор на текстове на законите към избрана дата, само че на практика са недостъпни за множеството жители.
Другият проблем е, че не е решен фундаменталният въпрос кой носи отговорността за възможни неточности в частните системи .
Ако жител, публицист или неправителствена организация, да вземем за пример, има потребност да ревизира текстове на настоящи закони, кодекси, наредби и правилници, може да ги откри със свободен достъп само в няколко частни уеб страницата. Така на доктрина, в случай че на следващия ден всички те решат да създадат наличието си платено или прекратят активността си, българските жители няма да имат свободен достъп до нормативни актове.
" Не се усещам способена да ви отговоря дали е редно консолидацията да се прави от частни компании. Консолидацията на актовете изисква доста по-различна активност от нашата. Нашата работа е да отразим акта " едно към едно " с оригинала. Може би е редно да има по-високо равнище организация на тази активност, само че нашата активност е регламентирана в Закона за Държавен вестник и там на нас подобен тип активност (консолидиране на законите, б. ред.) не ни е вменена ", разяснява пред Mediapool Ивонна Ковачева , основен редактор на " Държавен вестник ".
Къде са интернационалните контракти?
Известно е, че интернационалните контракти са основна част от правото на страната. Нещо повече. Според конституцията " интернационалните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират ".
Затова звучи като цялостен парадокс фактът, че България няма обществен указател даже на наименованията на договорите, а какво остава за цялостните им текстове.
Според Закона за интернационалните контракти техен депозитар е Министерството на външните работи (МВнР), което би следвало да има най-пълна информация по тази тематика. " Оригиналите на интернационалните контракти с присъединяване на Република България, в това число двустранни и многостранни контракти, по които няма избран депозитар, както и заверени преписи от многостранни контракти се съхраняват в Министерството на външните работи ", написа в закона.
Оказва се обаче, че Министерство на външните работи не поддържа даже указател с наименованията на въпросните контракти, още по-малко с текстовете им. Така даден жител, който желае да работи с непозната страна, или компания, която желае да стартира бизнес да вземем за пример с страна в Африка или Латинска Америка, доста мъчно, без да заплати скъпи юридически съвещания, може да разбере какви настоящи контракти има България с въпросната страна.
Понякога обаче и скъпите правни съвещания не са задоволителни.
" С всички страни, с които България има постоянни авиолинии, наложително се подписва конвенция за въздушни известия. Имаме сходна да вземем за пример с Англия, защото има полети до редица английски градове. Тези спогодби се подписват от Министерството на превоза, само че аз се убедих, че Министерство на външните работи не знае за тях. Те са ведомствени. В МТС могат да се намерят, само че по какъв начин да ги откри елементарният жител, откакто даже българският консул в Тел Авив не съумя да откри контракта за авиолинията сред София и Тел Авив? А има и контракти, които са в региона на интернационалното мореплаване. Има и такива, подписани от Министерството на образованието и науката. Има и контракти за правна помощ... ", описа пред Mediapool известният професор по интернационално право от Софийския университет " Св. Климент Охридски " и Бургаския свободен университет проф. Александър Драгиев .
Според него казусът с достъпа на жителите и компаниите до текстовете на интернационалните контракти е голям. Професорът предлага целенасочена държавна политика за от време на време издание на интернационалните контракти. Според него обаче със задачата би трябвало да е натоварено Министерството на правораздаването или Министерския съвет, а не Министерство на външните работи, което имало други политически задания.
Съдии също споделиха пред Mediapool, че е добре данните да се поддържат от Министерството на правораздаването.
" Аз съм очевидец, че на етажа на дирекция " Международно право " в Министерство на външните работи има едно вместилище, в което персонално съм виждал договорите с печата на Република България, с цветовете на българския байрак, тъй че тези контракти, за които дава отговор министерството, си ги има, само че не може да се употребяват. А задачата е елементарният жител и компания да може да ги употребява ", уточни Драгиев.
Като правист той споделя, че в предишното е било мъчно да се съветват компаниите във връзка с спогодбите за отбягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Затова с сътрудници от Министерство на външните работи той издал няколко сборника по тематиката. В момента 70-те настоящи за България Споразумения за избягване на двойно данъчно облага са съответно оповестени на.
Основен източник на наименованията и текстовете на интернационалните контракти сега е Държавен вестник. Проблемът е, че базата му с данни е непълна по разнообразни аргументи.
Едната е, че не всички интернационалните контракти се обнародват. Член 25 от Закона за интернационалните контракти дава опция ведомството, което е дало единодушие за обвързването на България със съглашението, да разпореди договорът да не бъде обнародван. Друг проблем е, че функционалността за търсене на уеб страницата на " Държавен вестник " е годна за изявления след 2003 година
Все отново вестникът по своя воля е качил в сканиран формат всичките си броеве след 1989 година, описа пред Mediapool основният му редактор Ивонна Ковачева.
" Ние няма по какъв начин да знаем дали нещо би трябвало да бъде обнародвано, или не. То би трябвало да бъде обнародвано, в случай че е утвърдено със закон, да вземем за пример. Но доста от интернационалните актове са признати с решения на Министерския съвет и там задължението за изпращането за обявяване остава отново във вносителя, който би трябвало да е зает с цялата процедура. Ние няма по какъв начин да знаем (дали даден контракт следва да бъде обнародван, б. ред.), а даже и да го знаем, ние сме крайният реализатор ", разяснява Ковачева. Тя категорично посочи, че не всички решения на Министерски съвет се обнародват в " Държавен вестник ".
На въпросите на Mediapool външно министерство отговори със самоочевидния факт, че " всеки български жител може да се запознае с текста на обнародван интернационален контракт посредством " Държавен вестник ". Проблемът с необнародваните не бе коментиран.
Министерство на външните работи не отговори на въпроса дали е допустимо основаването на обществен указател с наименованията на интернационалните контракти, дата на влизане в действие, статус и институция депозитар, тъй че споразуменията да могат да бъдат търсени умерено от институции, жители и компании.
По отношение на депозитарната си функционалност външно министерство счита, че тя е съществена отговорност на останалите ведомства, без значение че по закон оригиналите на интернационалните контракти с присъединяване на България се съхраняват в Министерство на външните работи.
" Това обвързване тежи за министъра или ръководителя на ведомството, който е вносител на предлагането за присъединяване на Република България в съответния контракт. Министерство на външните работи на Република България може да направи умозаключение дали избран интернационален контракт е в действие за страната само въз основата на информацията, предоставената от ведомствата, взели участие в сключването на контракта, и информацията, получена по дипломатически път от другите страни по контракта ", написа в отговор до Mediapool Министерство на външните работи, с което още веднъж отхвърля отговорността от себе си.
Какво се случва с по-старите интернационалните контракти?
" Аз персонално съм съдействал за контракти, утвърдени през 60-те години, когато условието за обявяване го нямаше, да бъдат оповестени в " Държавен вестник ". За такива контракти явно има проблем ", твърди проф. Драгиев.
В Закона за интернационалните контракти има специфичен текст, който планува, че договорите, утвърдени, влезнали в действие за България и обнародвани преди влизането в действие на настоящата Конституция, имат същото правно деяние като новите. Даден е и период за издание на настоящите към оня миг необнародвани контракти.
Още по-голям проблем е неизясненият статут на част от интернационалните контракти, за които Министерство на външните работи въобще не е несъмнено дали са в действие. Преди десетина години ведомството призна, че " в доста случаи във връзка с остарели двустранни контракти съществува неизясненост по отношение на тяхното деяние ". Причината е, че с огромна част от страните не са провеждани съвещания за " инвентаризация " на подписаните двустранни контракти по отношение на тяхното деяние или преустановяване.
Цяла друга проблематична категория са тайните интернационалните контракти, за които обществото няма по какъв начин да научи даже че са подписани, в случай че някое министерство не реши единствено да си признае. Такива са да вземем за пример договорите за споразумяване на отговорностите на непознати страни като Ирак или Либия към България. Иракският дълг, да вземем за пример, беше организиран през 2008 година, по времето на финансовия министър Пламен Орешарски, когато България си върна сред 10 и 30% от вземанията, или 360 млн. $.
Въпреки че някогашният финансов министър Симеон Дянков разсекрети отчета до Министерски съвет за сключването на съглашението, МФ, по свое убеждение, отхвърли да го даде на публицисти.
Външно министерство твърди, че съблюдава " прецизно " всички периоди в Закона за отбрана на класифицираната информация. " В период една година от приключването на съответния период на отбрана, документ, съдържащ предпазената информация, се дава на съответния държавен списък за предпазване ", твърди външно министерство.
В същото време по неофициална информация Министерство на външните работи е предало учрежденския си списък на държавния списък (който е обществено достъпен) едвам за документите до 1975 година, в случай, че има право да държи при себе си книжата не повече от 20 години обратно във времето. Тоест, към 2022 година Министерство на външните работи би трябвало да е предало в архива всички значими основани от него документи, в това число разкритите, с дата до 2002 година Следователно, министерството е забавило предаването на документите към 27 години .
Още по-тайни пък са комерсиалните контракти, които се подписват не от името на страната, а от нейните търговски сдружения.
Как работят частните портали със свободен достъп до нормативни актове?
Един от уеб страниците, който за разлика от страната, поддържа на едно място и със свободен достъп консолидирани закони, а също и доста от интернационалните контракти, е " Лекс.бг " (lex.bg), който съществува от 2001 година Информацията е изцяло безвъзмездна от основаването на уеб страницата.
" Да кажем, че са обхванати най-важните нормативни актове. Това са кодекси, закони, наредби, правилници и правилници по използване. Да не пропуснем да споменем и Конституцията, както и че предлагаме достъп до Официалния раздел на последния брой на " Държавен вестник ", както и имейл бюлетин с " Държавен вестник ", който се изпраща два пъти седмично след всеки нов брой ", сподели пред Mediapool изпълнителният шеф на " Лекс.бг " Дилян Вичев .
Той изясни, че активността им е напълно частна и нямат взаимоотношение с държавни органи.
" Процесът е напълно автоматизиран. Обновяването се прави от автоматизирани функционалности в ранните часове на всяко денонощие. Разработката сигурно не е била лесна и е изисквала екип от програмисти. Но това е направено още при основаването на lex.bg и не мога да кажа какъв запас е бил обособен за създаването. На процедура не е нужен личен състав, който да се занимава с тази активност, защото тя се прави автоматизирано ", уточни още Вичев, който акцентира, че има механизъм за следваща актуализация на нормативен документ, в случай че се открие неточност, има изчезнал текст или друго.
По думите му, до момента в който съществува уеб сайтът, " достъпът до законодателството на него ще е изцяло безвъзмезден ".
Актуални ли са законите по уеб страниците на министерствата?
В множеството случаи министерствата разгласяват на уеб страниците си законите, които засягат активността им. Проблемът е, че постоянно това са остарели версии. Например на уеб страницата на Министерство на вътрешните работи версията на отрасловия закон не е настояща. В качения файл последната отразена смяна е от предишния март. Поправка обаче е призната и през тази пролет, само че не е маркирана.
На уеб страницата на министерството на спорта пък е оповестен Закон за българското поданство с последни промени в него от от 12.03.2021 година, макар че по-късно са правени промени през март и април тази година. При земеделското министерство ясно се схваща по кое време за последно са били обновявани консолидирано – през февруари предходната година и въпреки множеството към момента да са настоящи, този за подкрепяне на земеделските производители е бил изменян, само че това не е отразено на уеб страницата.
Последните промени в Закона за персоналната помощ също ги няма на уеб страницата на общественото министерство.
Законът на публичните поръчки на уеб страницата на министерството на туризма е с последна актуализация от февруари 2021 година, само че по-късно е бил променян с още 4 законопроекта. Подобна е и обстановката със Закона за отбрана на потребителите на същия уебсайт. Там след последната отразена редакция е имало още 6 нови, които не са качени. Така е и с оповестения там Закон за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество. Не е настояща и версията на Закона за достъп до социална информация.
Има ли решение?
Министър Божидар Божанов твърди, че решението е държавен портал на консолидираните закони и интернационалните контракти.
Темата за това, че подобен липсва, не е обсъждана публично от ръководещата коалиция, само че адвокати от другите парламентарни групи са говорили между тях за този проблем и неофициално са разменяли груби хрумвания. Повечето от тях са на мнение, че по принцип би следвало фактически страната да поддържа цялостното настоящо законодателство, само че по-скоро като в сегашните частни уеб сайтове със свободен достъп, а не като в подробните платени портали. Не са единомислещи обаче по какъв начин да стане това, къде и от кого да се поддържа този лист с настоящи закони, както и дали възможната инвестиция би си коствала.
По-сериозно по въпроса са мислили само от " Демократична България ". След изборите през април предходната година групировката внесе законопроект по тематиката, който не стигна до на никое място. След старта на 47-ото Народно заседание той не е внасян още веднъж, макар че от няколко месеца Демократична България е част от ръководещата коалиция.
Все отново предлагането на " Демократична България " е било настоящото законодателство да се поддържа на уеб страницата на " Държавен вестник " в обособена секция - " Консолидирани версии ". Идеята е базата данни да съдържа всички нормативни актове, които сега са в действие в България, като при разминаване сред обнародвания текст и наличието в тази секция, правно годен да е текстът на обнародвания нормативен акт.
Формацията желае също по този начин да има опция да се вършат информации какво е било законодателството към опреден минал миг, да вземем за пример да може да се види какво е предвиждал Законът за радиото и малкия екран на 21 ноември 2003 година
Според други адвокати в Народното събрание за сходен указател даже не се постанова да се вършат промени в закони, тъй като Министерският съвет може да реши да поддържа настоящите нормативни актове или пък те да са секция в уеб страницата на Народното събрание.
Единствено частни организации (някои гратис, други платено) поддържат настоящите текстове на законите и наредбите. Хаосът е още по-голям с интернационалните контракти, тъй като даже външно министерство не разполага с цялостния им лист.
Това откри инспекция на Mediapool в Министерство на външните работи, Министерството на електронното ръководство, " Държавен вестник ", както и в диалози с представители на частните правно-информационни системи, професори по право, съдии и народни представители.
Анализ на министъра на електронното ръководство Божидар Божанов демонстрира, че обществен и безвъзмезден източник на всички консолидирани законови текстове липсва единствено в две други страни членки на Европейски Съюз. Затова министерството дава обещание да подкрепи Народното събрание да построи изчезналия у нас държавен портал с консолидираните закони и интернационалните контракти.
Нормална ли е обстановката?
Министър Божидар Божанов отстоява тезата, че държавен портал със свободен достъп е нужен и той би трябвало да се построи от Народното събрание . Проект за електронизиране на законодателния развой участва в пътната карта за осъществяване на тактиката за електронно ръководство.
В момента " Държавен вестник " усърдно обнародва законодателството, само че огромният проблем е, че базата данни не включва консолидираните текстове на законите, а единствено измененията в тях. Ако разчита на това, елементарният жител или компания ще се изгуби в лабиринта от корекции. Наказателният кодекс, да вземем за пример, е признат през далечната 1968 година, а Кодексът за обществено обезпечаване е прочут като най-изменяния и допълван закон в последните две десетилетия.
На този стадий експертите се избавят с частните правно-информационни системи, които против заплатен абонамент поддържат извънредно подробна база данни с настоящото законодателство и с по-важните и по-актуалните интернационалните контракти. Те са комфортни за прилагане, разрешават обзор на текстове на законите към избрана дата, само че на практика са недостъпни за множеството жители.
Другият проблем е, че не е решен фундаменталният въпрос кой носи отговорността за възможни неточности в частните системи .
Ако жител, публицист или неправителствена организация, да вземем за пример, има потребност да ревизира текстове на настоящи закони, кодекси, наредби и правилници, може да ги откри със свободен достъп само в няколко частни уеб страницата. Така на доктрина, в случай че на следващия ден всички те решат да създадат наличието си платено или прекратят активността си, българските жители няма да имат свободен достъп до нормативни актове.
" Не се усещам способена да ви отговоря дали е редно консолидацията да се прави от частни компании. Консолидацията на актовете изисква доста по-различна активност от нашата. Нашата работа е да отразим акта " едно към едно " с оригинала. Може би е редно да има по-високо равнище организация на тази активност, само че нашата активност е регламентирана в Закона за Държавен вестник и там на нас подобен тип активност (консолидиране на законите, б. ред.) не ни е вменена ", разяснява пред Mediapool Ивонна Ковачева , основен редактор на " Държавен вестник ".
Къде са интернационалните контракти?
Известно е, че интернационалните контракти са основна част от правото на страната. Нещо повече. Според конституцията " интернационалните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират ".
Затова звучи като цялостен парадокс фактът, че България няма обществен указател даже на наименованията на договорите, а какво остава за цялостните им текстове.
Според Закона за интернационалните контракти техен депозитар е Министерството на външните работи (МВнР), което би следвало да има най-пълна информация по тази тематика. " Оригиналите на интернационалните контракти с присъединяване на Република България, в това число двустранни и многостранни контракти, по които няма избран депозитар, както и заверени преписи от многостранни контракти се съхраняват в Министерството на външните работи ", написа в закона.
Оказва се обаче, че Министерство на външните работи не поддържа даже указател с наименованията на въпросните контракти, още по-малко с текстовете им. Така даден жител, който желае да работи с непозната страна, или компания, която желае да стартира бизнес да вземем за пример с страна в Африка или Латинска Америка, доста мъчно, без да заплати скъпи юридически съвещания, може да разбере какви настоящи контракти има България с въпросната страна.
Понякога обаче и скъпите правни съвещания не са задоволителни.
" С всички страни, с които България има постоянни авиолинии, наложително се подписва конвенция за въздушни известия. Имаме сходна да вземем за пример с Англия, защото има полети до редица английски градове. Тези спогодби се подписват от Министерството на превоза, само че аз се убедих, че Министерство на външните работи не знае за тях. Те са ведомствени. В МТС могат да се намерят, само че по какъв начин да ги откри елементарният жител, откакто даже българският консул в Тел Авив не съумя да откри контракта за авиолинията сред София и Тел Авив? А има и контракти, които са в региона на интернационалното мореплаване. Има и такива, подписани от Министерството на образованието и науката. Има и контракти за правна помощ... ", описа пред Mediapool известният професор по интернационално право от Софийския университет " Св. Климент Охридски " и Бургаския свободен университет проф. Александър Драгиев .
Според него казусът с достъпа на жителите и компаниите до текстовете на интернационалните контракти е голям. Професорът предлага целенасочена държавна политика за от време на време издание на интернационалните контракти. Според него обаче със задачата би трябвало да е натоварено Министерството на правораздаването или Министерския съвет, а не Министерство на външните работи, което имало други политически задания.
Съдии също споделиха пред Mediapool, че е добре данните да се поддържат от Министерството на правораздаването.
" Аз съм очевидец, че на етажа на дирекция " Международно право " в Министерство на външните работи има едно вместилище, в което персонално съм виждал договорите с печата на Република България, с цветовете на българския байрак, тъй че тези контракти, за които дава отговор министерството, си ги има, само че не може да се употребяват. А задачата е елементарният жител и компания да може да ги употребява ", уточни Драгиев.
Като правист той споделя, че в предишното е било мъчно да се съветват компаниите във връзка с спогодбите за отбягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Затова с сътрудници от Министерство на външните работи той издал няколко сборника по тематиката. В момента 70-те настоящи за България Споразумения за избягване на двойно данъчно облага са съответно оповестени на.
Основен източник на наименованията и текстовете на интернационалните контракти сега е Държавен вестник. Проблемът е, че базата му с данни е непълна по разнообразни аргументи.
Едната е, че не всички интернационалните контракти се обнародват. Член 25 от Закона за интернационалните контракти дава опция ведомството, което е дало единодушие за обвързването на България със съглашението, да разпореди договорът да не бъде обнародван. Друг проблем е, че функционалността за търсене на уеб страницата на " Държавен вестник " е годна за изявления след 2003 година
Все отново вестникът по своя воля е качил в сканиран формат всичките си броеве след 1989 година, описа пред Mediapool основният му редактор Ивонна Ковачева.
" Ние няма по какъв начин да знаем дали нещо би трябвало да бъде обнародвано, или не. То би трябвало да бъде обнародвано, в случай че е утвърдено със закон, да вземем за пример. Но доста от интернационалните актове са признати с решения на Министерския съвет и там задължението за изпращането за обявяване остава отново във вносителя, който би трябвало да е зает с цялата процедура. Ние няма по какъв начин да знаем (дали даден контракт следва да бъде обнародван, б. ред.), а даже и да го знаем, ние сме крайният реализатор ", разяснява Ковачева. Тя категорично посочи, че не всички решения на Министерски съвет се обнародват в " Държавен вестник ".
На въпросите на Mediapool външно министерство отговори със самоочевидния факт, че " всеки български жител може да се запознае с текста на обнародван интернационален контракт посредством " Държавен вестник ". Проблемът с необнародваните не бе коментиран.
Министерство на външните работи не отговори на въпроса дали е допустимо основаването на обществен указател с наименованията на интернационалните контракти, дата на влизане в действие, статус и институция депозитар, тъй че споразуменията да могат да бъдат търсени умерено от институции, жители и компании.
По отношение на депозитарната си функционалност външно министерство счита, че тя е съществена отговорност на останалите ведомства, без значение че по закон оригиналите на интернационалните контракти с присъединяване на България се съхраняват в Министерство на външните работи.
" Това обвързване тежи за министъра или ръководителя на ведомството, който е вносител на предлагането за присъединяване на Република България в съответния контракт. Министерство на външните работи на Република България може да направи умозаключение дали избран интернационален контракт е в действие за страната само въз основата на информацията, предоставената от ведомствата, взели участие в сключването на контракта, и информацията, получена по дипломатически път от другите страни по контракта ", написа в отговор до Mediapool Министерство на външните работи, с което още веднъж отхвърля отговорността от себе си.
Какво се случва с по-старите интернационалните контракти?
" Аз персонално съм съдействал за контракти, утвърдени през 60-те години, когато условието за обявяване го нямаше, да бъдат оповестени в " Държавен вестник ". За такива контракти явно има проблем ", твърди проф. Драгиев.
В Закона за интернационалните контракти има специфичен текст, който планува, че договорите, утвърдени, влезнали в действие за България и обнародвани преди влизането в действие на настоящата Конституция, имат същото правно деяние като новите. Даден е и период за издание на настоящите към оня миг необнародвани контракти.
Още по-голям проблем е неизясненият статут на част от интернационалните контракти, за които Министерство на външните работи въобще не е несъмнено дали са в действие. Преди десетина години ведомството призна, че " в доста случаи във връзка с остарели двустранни контракти съществува неизясненост по отношение на тяхното деяние ". Причината е, че с огромна част от страните не са провеждани съвещания за " инвентаризация " на подписаните двустранни контракти по отношение на тяхното деяние или преустановяване.
Цяла друга проблематична категория са тайните интернационалните контракти, за които обществото няма по какъв начин да научи даже че са подписани, в случай че някое министерство не реши единствено да си признае. Такива са да вземем за пример договорите за споразумяване на отговорностите на непознати страни като Ирак или Либия към България. Иракският дълг, да вземем за пример, беше организиран през 2008 година, по времето на финансовия министър Пламен Орешарски, когато България си върна сред 10 и 30% от вземанията, или 360 млн. $.
Въпреки че някогашният финансов министър Симеон Дянков разсекрети отчета до Министерски съвет за сключването на съглашението, МФ, по свое убеждение, отхвърли да го даде на публицисти.
Външно министерство твърди, че съблюдава " прецизно " всички периоди в Закона за отбрана на класифицираната информация. " В период една година от приключването на съответния период на отбрана, документ, съдържащ предпазената информация, се дава на съответния държавен списък за предпазване ", твърди външно министерство.
В същото време по неофициална информация Министерство на външните работи е предало учрежденския си списък на държавния списък (който е обществено достъпен) едвам за документите до 1975 година, в случай, че има право да държи при себе си книжата не повече от 20 години обратно във времето. Тоест, към 2022 година Министерство на външните работи би трябвало да е предало в архива всички значими основани от него документи, в това число разкритите, с дата до 2002 година Следователно, министерството е забавило предаването на документите към 27 години .
Още по-тайни пък са комерсиалните контракти, които се подписват не от името на страната, а от нейните търговски сдружения.
Как работят частните портали със свободен достъп до нормативни актове?
Един от уеб страниците, който за разлика от страната, поддържа на едно място и със свободен достъп консолидирани закони, а също и доста от интернационалните контракти, е " Лекс.бг " (lex.bg), който съществува от 2001 година Информацията е изцяло безвъзмездна от основаването на уеб страницата.
" Да кажем, че са обхванати най-важните нормативни актове. Това са кодекси, закони, наредби, правилници и правилници по използване. Да не пропуснем да споменем и Конституцията, както и че предлагаме достъп до Официалния раздел на последния брой на " Държавен вестник ", както и имейл бюлетин с " Държавен вестник ", който се изпраща два пъти седмично след всеки нов брой ", сподели пред Mediapool изпълнителният шеф на " Лекс.бг " Дилян Вичев .
Той изясни, че активността им е напълно частна и нямат взаимоотношение с държавни органи.
" Процесът е напълно автоматизиран. Обновяването се прави от автоматизирани функционалности в ранните часове на всяко денонощие. Разработката сигурно не е била лесна и е изисквала екип от програмисти. Но това е направено още при основаването на lex.bg и не мога да кажа какъв запас е бил обособен за създаването. На процедура не е нужен личен състав, който да се занимава с тази активност, защото тя се прави автоматизирано ", уточни още Вичев, който акцентира, че има механизъм за следваща актуализация на нормативен документ, в случай че се открие неточност, има изчезнал текст или друго.
По думите му, до момента в който съществува уеб сайтът, " достъпът до законодателството на него ще е изцяло безвъзмезден ".
Актуални ли са законите по уеб страниците на министерствата?
В множеството случаи министерствата разгласяват на уеб страниците си законите, които засягат активността им. Проблемът е, че постоянно това са остарели версии. Например на уеб страницата на Министерство на вътрешните работи версията на отрасловия закон не е настояща. В качения файл последната отразена смяна е от предишния март. Поправка обаче е призната и през тази пролет, само че не е маркирана.
На уеб страницата на министерството на спорта пък е оповестен Закон за българското поданство с последни промени в него от от 12.03.2021 година, макар че по-късно са правени промени през март и април тази година. При земеделското министерство ясно се схваща по кое време за последно са били обновявани консолидирано – през февруари предходната година и въпреки множеството към момента да са настоящи, този за подкрепяне на земеделските производители е бил изменян, само че това не е отразено на уеб страницата.
Последните промени в Закона за персоналната помощ също ги няма на уеб страницата на общественото министерство.
Законът на публичните поръчки на уеб страницата на министерството на туризма е с последна актуализация от февруари 2021 година, само че по-късно е бил променян с още 4 законопроекта. Подобна е и обстановката със Закона за отбрана на потребителите на същия уебсайт. Там след последната отразена редакция е имало още 6 нови, които не са качени. Така е и с оповестения там Закон за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество. Не е настояща и версията на Закона за достъп до социална информация.
Има ли решение?
Министър Божидар Божанов твърди, че решението е държавен портал на консолидираните закони и интернационалните контракти.
Темата за това, че подобен липсва, не е обсъждана публично от ръководещата коалиция, само че адвокати от другите парламентарни групи са говорили между тях за този проблем и неофициално са разменяли груби хрумвания. Повечето от тях са на мнение, че по принцип би следвало фактически страната да поддържа цялостното настоящо законодателство, само че по-скоро като в сегашните частни уеб сайтове със свободен достъп, а не като в подробните платени портали. Не са единомислещи обаче по какъв начин да стане това, къде и от кого да се поддържа този лист с настоящи закони, както и дали възможната инвестиция би си коствала.
По-сериозно по въпроса са мислили само от " Демократична България ". След изборите през април предходната година групировката внесе законопроект по тематиката, който не стигна до на никое място. След старта на 47-ото Народно заседание той не е внасян още веднъж, макар че от няколко месеца Демократична България е част от ръководещата коалиция.
Все отново предлагането на " Демократична България " е било настоящото законодателство да се поддържа на уеб страницата на " Държавен вестник " в обособена секция - " Консолидирани версии ". Идеята е базата данни да съдържа всички нормативни актове, които сега са в действие в България, като при разминаване сред обнародвания текст и наличието в тази секция, правно годен да е текстът на обнародвания нормативен акт.
Формацията желае също по този начин да има опция да се вършат информации какво е било законодателството към опреден минал миг, да вземем за пример да може да се види какво е предвиждал Законът за радиото и малкия екран на 21 ноември 2003 година
Според други адвокати в Народното събрание за сходен указател даже не се постанова да се вършат промени в закони, тъй като Министерският съвет може да реши да поддържа настоящите нормативни актове или пък те да са секция в уеб страницата на Народното събрание.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ