Излишните боеприпаси на армията се превърнаха в голям бизнес
На 3 юли 2008 година към 06:30 ч. се взриви складът за муниции в поделението край, разтресе част от София и осветли дългогодишния проблем на военното министерство със съхранението на непотребните муниции. Това ще бъде предизвикателство още дълги години, защото армията ни продължава да генерира хиляди тонове муниции всяка година. Те обаче от ден на ден се трансформират в сполучлив бизнес и МО избира да ги продава вместо да влага в тяхната утилизация (обработване).
През последната година МО е продало впечатляващите 6980 тона на обща стойност 8 563 882 лева без Данък добавена стойност, оповестиха от министерството в отговор на въпроси на Mediapool по Закона за достъп до социална информация.
Количеството изненадва специалистите в сектора, които обаче считат, че това е моделът, по който би трябвало да се взема решение този проблем.
Продадени са разнообразни муниции - типичен (стрелкови, артилерийски, противотанкови, танкови, зенитни и минохвъргачни), инженерни, авиационни и морски.
За съпоставяне през предходната година МО е утилизирало едвам 90 тона непотребни муниции на обща стойност 441 900 лв. с Данък добавена стойност. Количеството е нищожно, само че практиката е това да са най-спешните и рискови муниции. Най-голямо е предизвикването с утилизацията на специфични морски и авиационни муниции.
Какъв е бизнес моделът?
Основните играчи са на-големите оръжейни компании и фабрики в България, които към момента разполагат със експерти. След като оръжията бъдат закупени, те се преработват.
Сменят се елементи (взриватели, заряди и други), преправят се при нужда, боядисват се и се привеждат в търговски тип. След това се продават в страните, в които се употребява руско оръжие - главно в Африка, Азия и други страни.
Според специалисти бизнесът е контролиран доста съществено – на три степени. Има междуведомствен съвет по отбранителна промишленост към Министерски съвет, който дава лицензите за работа. Всяка подписана договорка отива в междуведомствена комисия под управлението на министъра на стопанската система. Там се ревизира всеки съответен контракт дали контрагентите не участват в забранителни описи.
Има и неофициални канали за координиране на чувствителни покупко-продажби в това число и с Русия, когато става въпрос за руско и съветско оръжие.
Най-голям е ползата към средствата за непосредствен пердах и боеприпасите. Все още за реализирането на покупко-продажби се употребява и държавният оръжеен търговец " Кинтекс ". Въпреки това е имало и протестни ноти поради оръжейни покупко-продажби.
Преди години имаше само че тя към този момент е прекратена.
Основен приоритет обаче би трябвало да бъде и гарантирането на сигурността на целия развой, с цел да не се стига до произшествия, каквито имаше не малко през годините.
Ограничена утилизация
По данни на МО все още има към 3944 тона непотребни муниции, като плановете на МО са през идващите години приблизително да се освобождават по към 2500 тона. Според специалисти това количество може да доближи при избрани условия и 5000 тона.
Числата са надалеч по-малки на фона на ситуацията преди 12-15 години, когато имаше до 90 000 тона непотребни муниции.
Оттогава МО обърна модела и се стреми повече да продава, в сравнение с да утилизира.
През 2020 година, да вземем за пример, не са били утилизирани никакви муниции.
Тази година обаче е планувано провеждането на публични поръчки за подписване на рамкови съглашения за утилизация и заличаване на муниции на стойност по 5 млн. лева за период от 4 години. Целта е да се утилизират общо 1335 тона непотребни муниции.
Касетъчните бомби
Касетъчните бомби обаче остават проблем. В осъществяване на Конвенцията по касетъчните муниции България би трябвало да унищожи 600 тона.
Договорът за това се възнамерява да бъде изпълнен през 2022 година, показват от МО.
Предизвикателствата
Като най-сериозно предизвикателство в последните години се обрисува продължаващото потребление на ракети и муниции с изтичащ период, който се удължава от българска страна.
" Боеприпасите остаряват и стават по-опасни, а ние не купуваме нови. На доста муниции периодите са изтекли ", изясни източник на Меdiapool.
През последната година МО е продало впечатляващите 6980 тона на обща стойност 8 563 882 лева без Данък добавена стойност, оповестиха от министерството в отговор на въпроси на Mediapool по Закона за достъп до социална информация.
Количеството изненадва специалистите в сектора, които обаче считат, че това е моделът, по който би трябвало да се взема решение този проблем.
Продадени са разнообразни муниции - типичен (стрелкови, артилерийски, противотанкови, танкови, зенитни и минохвъргачни), инженерни, авиационни и морски.
За съпоставяне през предходната година МО е утилизирало едвам 90 тона непотребни муниции на обща стойност 441 900 лв. с Данък добавена стойност. Количеството е нищожно, само че практиката е това да са най-спешните и рискови муниции. Най-голямо е предизвикването с утилизацията на специфични морски и авиационни муниции.
Какъв е бизнес моделът?
Основните играчи са на-големите оръжейни компании и фабрики в България, които към момента разполагат със експерти. След като оръжията бъдат закупени, те се преработват.
Сменят се елементи (взриватели, заряди и други), преправят се при нужда, боядисват се и се привеждат в търговски тип. След това се продават в страните, в които се употребява руско оръжие - главно в Африка, Азия и други страни.
Според специалисти бизнесът е контролиран доста съществено – на три степени. Има междуведомствен съвет по отбранителна промишленост към Министерски съвет, който дава лицензите за работа. Всяка подписана договорка отива в междуведомствена комисия под управлението на министъра на стопанската система. Там се ревизира всеки съответен контракт дали контрагентите не участват в забранителни описи.
Има и неофициални канали за координиране на чувствителни покупко-продажби в това число и с Русия, когато става въпрос за руско и съветско оръжие.
Най-голям е ползата към средствата за непосредствен пердах и боеприпасите. Все още за реализирането на покупко-продажби се употребява и държавният оръжеен търговец " Кинтекс ". Въпреки това е имало и протестни ноти поради оръжейни покупко-продажби.
Преди години имаше само че тя към този момент е прекратена.
Основен приоритет обаче би трябвало да бъде и гарантирането на сигурността на целия развой, с цел да не се стига до произшествия, каквито имаше не малко през годините.
Ограничена утилизация
По данни на МО все още има към 3944 тона непотребни муниции, като плановете на МО са през идващите години приблизително да се освобождават по към 2500 тона. Според специалисти това количество може да доближи при избрани условия и 5000 тона.
Числата са надалеч по-малки на фона на ситуацията преди 12-15 години, когато имаше до 90 000 тона непотребни муниции.
Оттогава МО обърна модела и се стреми повече да продава, в сравнение с да утилизира.
През 2020 година, да вземем за пример, не са били утилизирани никакви муниции.
Тази година обаче е планувано провеждането на публични поръчки за подписване на рамкови съглашения за утилизация и заличаване на муниции на стойност по 5 млн. лева за период от 4 години. Целта е да се утилизират общо 1335 тона непотребни муниции.
Касетъчните бомби
Касетъчните бомби обаче остават проблем. В осъществяване на Конвенцията по касетъчните муниции България би трябвало да унищожи 600 тона.
Договорът за това се възнамерява да бъде изпълнен през 2022 година, показват от МО.
Предизвикателствата
Като най-сериозно предизвикателство в последните години се обрисува продължаващото потребление на ракети и муниции с изтичащ период, който се удължава от българска страна.
" Боеприпасите остаряват и стават по-опасни, а ние не купуваме нови. На доста муниции периодите са изтекли ", изясни източник на Меdiapool.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ