Какво може да свърши парламентът преди евентуалното му разпускане
Обратното преброяване към този момент стартира. Първите два мандата за ново държавно управление бяха върнати, остава третият, който е и финален. Шансовете той да се осъществя са проблематични, като се има поради, че болшинството ГЕРБ-ДПС-ИТН- " Възраждане ", което смъкна кабинета " Петков " надали ще склони да поддържа основните промени в антикорупцоинната комисия и правосъдната власт, за които упорстват " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и Българска социалистическа партия. Другият вид е държавно управление на новото болшинство – да вземем за пример с мандат на Има Такъв Народ, само че ГЕРБ надали ще поеме риска за прегръдка с Движение за права и свободи при вероятност за скорошни избори, каквито партията твърди, че желае.
В тази обстановка остава въпросът какво би могло да свърши Народното събрание в дребното му оставащо време, в случай че и третият мандат се провали. В общественото пространство се основават упования за стремително гласоподаване на законопроекти, които да обезпечат приемането на плануваните заплащания по Плана за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз. ГЕРБ от време на време питат къде са законопроектите, президентът Румен Радев също загатва точно тях, когато разяснява периодите за вероятно разформироване на Народното събрание.
Но другите партии си вършат разнообразни сметки. Например ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия ще употребяват оставащото време, с цел да продължат опитите си да върнат гласуването с хартиена бюлетина. на цените на горивата. В предизборна обстановка евентуално ще се нароят още много сходни планове.
Колко още живот би имало 47-ото Народно заседание?
Конституционната рамка за връчването на третия мандат не е съответна по въпроса какъв брой време може да се " тупа топката " преди Народното събрание да бъде необуздано, да бъде назначен длъжностен кабинет и да бъдат планувани нови избори. Причината за това е, че при третия мандат, за разлика от първите два, има единствено период на връчване, само че не и за връщането му, без значение дали е изпълнен или не. Това се дължи на изчезнал период в конституцията. Според решение на Конституционния съд от 1992 година, откакто бъде излъчен, кандидат-премиерът има период от седем дни да върне мандата мандата. Няма обаче тъкмо посочен период, в който да се уточни претендент за министър-председател, а това дава опция третият мандат да продължи и повече от седмица. Стига да има предпочитание и резонно пояснение за забавянето.
Радев към този момент разгласи, че е добре изборите да са при започване на октомври. Такива прогнози направиха и депутати. За да стане това, обаче, би трябвало да се употребява конституционната малка врата за периодите. Ако президентът връчи третия мандат на 21 юли и получилата го партия не го забави, мандатът би трябвало да бъде върнат седмица по-късно, на 28 юли. Ако обаче има закъснение, то може да бъде обяснено със законопроектите по проекта за възобновяване, и може да удължи връщането с още най-малко седмица – до 4 август.
След това има още една опция за закъснение, която към този момент беше употребена от Радев предходната година. Според конституцията при неуспех на процедурата с мандатите, президентът " назначава служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в периода по член 64, алинея 3 (най-късно до два месеца след преустановяване на пълномощията на предишното). Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, дефинира и датата на изборите за ново Народно заседание. И тук обаче няма период, в който това да стане.
Така при последните избори предходната година Българска социалистическа партия върна третия мандат на 7 септември 2021 година, само че Радев забави разпускането с близо седмица – до 13 септември 2021 година Досега президентът постоянно е употребявал принцип на " огледалност " - т.е. не си е разрешавал да забавя разпускането повече от описаните в конституцията 7 дни, въпреки те да са за други хипотези на същия член (чл. 99).
При тази догадка животът на Народното събрание може да се удължи до 9 август, а изборите да са на 9 октомври.
С всички тези условности Народното събрание би имало още единствено 3 седмици живот, само че той би имал смисъл единствено, в случай че депутатите се активизират и одобряват основни закони преди да се разпусне Народното събрание.
Какви са дилемите?
От седмици " Продължаваме промяната " приказват какъв брой е значимо да бъдат признати законопроектите, с които са обвързани заплащанията по проекта за възобновяване, субсидиран с близо 13 милиарда лева от Еврокомисията. Задължителните законопроекти са 21 , като от тях един към този момент е признат, с което е обезпечено заплащането на първия транш от 2.6 млрд, лв. . Остават обаче още 20 законопроекта, които по проект би трябвало да бъдат признати до края на годината. От тях половината би трябвало да бъдат гласувани през третото тримесечие на годината, а другата половина – през последното тримесечие.
От всички тези законопроекти единствено 4 към този момент са импортирани в Народното събрание . Те са за противопоставяне на корупцията , измененията в Търговския закон , в Закона за
кадастъра и имотния указател , както и в Закона за чужденците . Бързане по тях обаче в Народното събрание не се следи. Нито един от плановете не е минал на първо четене в пленарната зала.
Законопроектите за противопоставяне на корупцията и за промени в Търговския указател са част от дневния ред на комисията по правни въпроси, която обаче се отсрочва от няколко дни. Другите два не са планувани по комисии за тази седмица, не са минали и през водещи комисии.
Проектът за противопоставяне на корупцията има най-малък късмет да бъде признат и по още една причина – той би трябвало да бъде прегледан от правната комисия, която обаче има в дневния си ред и измененията в Изборния кодекс. Освен това, даже да мине през комисията, не е ясно дали би събрал болшинство в пленарната зала. Гласуването му в пленарната зала би било лакмус за това дали има шансове за реформаторско болшинство в настоящия парламент.
Според правилника на Народното събрание непрекъснатите комисии преглеждат законопроектите не по-рано от 72 часа от приемането им от членовете на съответната комисия, в случай че комисията реши друго. Всички 4 законопроекта са импортирани преди повече от три дни. За разглеждане в зала на първо четене важи същото предписание – три дни след разискването в комисия, в случай че Народното събрание не реши друго. Същият период, в случай че Народното събрание не реши друго, се ползва и за разглеждане на законопроектите за второ гласоподаване в пленарна зала. Срокът за оферти сред първо и второ четене е най-малко 3 дни. Така при сериозна работа по плановете, те умерено могат да бъдат гласувани преди закриването на Народното събрание.
Още 4 законопроекта по проекта за възобновяване са с изминал период на публични разисквания – промени в Закона за публичните поръчки, в Търговския закон, в Закона за електронното ръководство , както и нов З акон за отбрана на лицата, подаващи сигнали или обществено оповестяващи информация за нарушавания . Един от тях – този за промени в Закона за електронното ръководство, към този момент беше признат от Министерския съвет в сряда, само че още не е импортиран в Народното събрание. Останалите се чака да бъдат признати на съвещанието на кабинета идната седмица. С доста старания и стройна стратегия, на доктрина даже тези планове биха могли да бъдат признати преди Народното събрание да се разпусне.
Остават обаче още 6 законопроекта по проекта, които не са подготвени или са надалеч от внасяне в Народното събрание. Става дума за промени в Закона за енергетиката, в Закона за неплатежоспособност на физическите лица, в Закона за правната помощ, в Закона за етажната благосъстоятелност, в Закона за биологичното многообразие, както и в Закона за медиацията и Гражданския процесуален.
И хартиената бюлетина
На фона на тези значими законопроекти обаче в Народното събрание ще се поставят старания и за други. ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, които сега нямат нужното болшинство за връщане на хартиените бюлетини, могат да се опитат да намерят такива. От няколко седмици трите партии не намират нужното болшинство, с цел да включат смяната си в дневния ред на Народното събрание, с помощта на отпора на Крум Зарков от Българска социалистическа партия, който е за машинно гласоподаване. Той, за разлика от Българска социалистическа партия, не е променял позицията си по тематиката.
Проблемът за партиите отвън коалиция " хартиена бюлетина " е, че не е ясно дали " Възраждане " ще резервира до дъно позицията си в интерес на машинния избор. Засега партията твърди, че няма причина за смяна на мнението ѝ.
В реалност обаче такава има. На 7 юли " Възраждане " внесе свои промени в Изборния кодекс, които плануват партиите в Народното събрание, които нямат свои представители в ЦИК, да получат такива. Тяхното предложение е " пакетирано " с тези на Българска социалистическа партия и ГЕРБ за връщане на хартиената бюлетина, което разрешава с партията на Костадин Костадинов да се договаря – те да поддържат хартията и в подмяна да получи поддръжка за техния законопроект. Засега обаче наподобява, че даже да е имало опити да сходна сделка, те не са били сполучливи, тъй като групировката твърди, че стои твърдо на позициите си.
Така без значение какъв брой живот остава на 47-ото Народно заседание, какво, какъв брой и дали ще се прокара, зависи от ръководещите, само че и от опозицията. И едните, и другите имат интерес от пробутване на дадени ремонти, само че болшинство към тях все по този начин няма. Заради това не е изключено Народното събрание да завърши работа и допустимо най-скоро. А наподобява идващото съответствие на партиите в Народното събрание няма да се разграничава фрапантно от настоящето. И тук поражда въпросът какъв брой би бил животът на 48-ото Народно заседание и какво би приключил той, в случай че се стигне до нови избори.
В тази обстановка остава въпросът какво би могло да свърши Народното събрание в дребното му оставащо време, в случай че и третият мандат се провали. В общественото пространство се основават упования за стремително гласоподаване на законопроекти, които да обезпечат приемането на плануваните заплащания по Плана за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз. ГЕРБ от време на време питат къде са законопроектите, президентът Румен Радев също загатва точно тях, когато разяснява периодите за вероятно разформироване на Народното събрание.
Но другите партии си вършат разнообразни сметки. Например ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия ще употребяват оставащото време, с цел да продължат опитите си да върнат гласуването с хартиена бюлетина. на цените на горивата. В предизборна обстановка евентуално ще се нароят още много сходни планове.
Колко още живот би имало 47-ото Народно заседание?
Конституционната рамка за връчването на третия мандат не е съответна по въпроса какъв брой време може да се " тупа топката " преди Народното събрание да бъде необуздано, да бъде назначен длъжностен кабинет и да бъдат планувани нови избори. Причината за това е, че при третия мандат, за разлика от първите два, има единствено период на връчване, само че не и за връщането му, без значение дали е изпълнен или не. Това се дължи на изчезнал период в конституцията. Според решение на Конституционния съд от 1992 година, откакто бъде излъчен, кандидат-премиерът има период от седем дни да върне мандата мандата. Няма обаче тъкмо посочен период, в който да се уточни претендент за министър-председател, а това дава опция третият мандат да продължи и повече от седмица. Стига да има предпочитание и резонно пояснение за забавянето.
Радев към този момент разгласи, че е добре изборите да са при започване на октомври. Такива прогнози направиха и депутати. За да стане това, обаче, би трябвало да се употребява конституционната малка врата за периодите. Ако президентът връчи третия мандат на 21 юли и получилата го партия не го забави, мандатът би трябвало да бъде върнат седмица по-късно, на 28 юли. Ако обаче има закъснение, то може да бъде обяснено със законопроектите по проекта за възобновяване, и може да удължи връщането с още най-малко седмица – до 4 август.
След това има още една опция за закъснение, която към този момент беше употребена от Радев предходната година. Според конституцията при неуспех на процедурата с мандатите, президентът " назначава служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в периода по член 64, алинея 3 (най-късно до два месеца след преустановяване на пълномощията на предишното). Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, дефинира и датата на изборите за ново Народно заседание. И тук обаче няма период, в който това да стане.
Така при последните избори предходната година Българска социалистическа партия върна третия мандат на 7 септември 2021 година, само че Радев забави разпускането с близо седмица – до 13 септември 2021 година Досега президентът постоянно е употребявал принцип на " огледалност " - т.е. не си е разрешавал да забавя разпускането повече от описаните в конституцията 7 дни, въпреки те да са за други хипотези на същия член (чл. 99).
При тази догадка животът на Народното събрание може да се удължи до 9 август, а изборите да са на 9 октомври.
С всички тези условности Народното събрание би имало още единствено 3 седмици живот, само че той би имал смисъл единствено, в случай че депутатите се активизират и одобряват основни закони преди да се разпусне Народното събрание.
Какви са дилемите?
От седмици " Продължаваме промяната " приказват какъв брой е значимо да бъдат признати законопроектите, с които са обвързани заплащанията по проекта за възобновяване, субсидиран с близо 13 милиарда лева от Еврокомисията. Задължителните законопроекти са 21 , като от тях един към този момент е признат, с което е обезпечено заплащането на първия транш от 2.6 млрд, лв. . Остават обаче още 20 законопроекта, които по проект би трябвало да бъдат признати до края на годината. От тях половината би трябвало да бъдат гласувани през третото тримесечие на годината, а другата половина – през последното тримесечие.
От всички тези законопроекти единствено 4 към този момент са импортирани в Народното събрание . Те са за противопоставяне на корупцията , измененията в Търговския закон , в Закона за
кадастъра и имотния указател , както и в Закона за чужденците . Бързане по тях обаче в Народното събрание не се следи. Нито един от плановете не е минал на първо четене в пленарната зала.
Законопроектите за противопоставяне на корупцията и за промени в Търговския указател са част от дневния ред на комисията по правни въпроси, която обаче се отсрочва от няколко дни. Другите два не са планувани по комисии за тази седмица, не са минали и през водещи комисии.
Проектът за противопоставяне на корупцията има най-малък късмет да бъде признат и по още една причина – той би трябвало да бъде прегледан от правната комисия, която обаче има в дневния си ред и измененията в Изборния кодекс. Освен това, даже да мине през комисията, не е ясно дали би събрал болшинство в пленарната зала. Гласуването му в пленарната зала би било лакмус за това дали има шансове за реформаторско болшинство в настоящия парламент.
Според правилника на Народното събрание непрекъснатите комисии преглеждат законопроектите не по-рано от 72 часа от приемането им от членовете на съответната комисия, в случай че комисията реши друго. Всички 4 законопроекта са импортирани преди повече от три дни. За разглеждане в зала на първо четене важи същото предписание – три дни след разискването в комисия, в случай че Народното събрание не реши друго. Същият период, в случай че Народното събрание не реши друго, се ползва и за разглеждане на законопроектите за второ гласоподаване в пленарна зала. Срокът за оферти сред първо и второ четене е най-малко 3 дни. Така при сериозна работа по плановете, те умерено могат да бъдат гласувани преди закриването на Народното събрание.
Още 4 законопроекта по проекта за възобновяване са с изминал период на публични разисквания – промени в Закона за публичните поръчки, в Търговския закон, в Закона за електронното ръководство , както и нов З акон за отбрана на лицата, подаващи сигнали или обществено оповестяващи информация за нарушавания . Един от тях – този за промени в Закона за електронното ръководство, към този момент беше признат от Министерския съвет в сряда, само че още не е импортиран в Народното събрание. Останалите се чака да бъдат признати на съвещанието на кабинета идната седмица. С доста старания и стройна стратегия, на доктрина даже тези планове биха могли да бъдат признати преди Народното събрание да се разпусне.
Остават обаче още 6 законопроекта по проекта, които не са подготвени или са надалеч от внасяне в Народното събрание. Става дума за промени в Закона за енергетиката, в Закона за неплатежоспособност на физическите лица, в Закона за правната помощ, в Закона за етажната благосъстоятелност, в Закона за биологичното многообразие, както и в Закона за медиацията и Гражданския процесуален.
И хартиената бюлетина
На фона на тези значими законопроекти обаче в Народното събрание ще се поставят старания и за други. ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, които сега нямат нужното болшинство за връщане на хартиените бюлетини, могат да се опитат да намерят такива. От няколко седмици трите партии не намират нужното болшинство, с цел да включат смяната си в дневния ред на Народното събрание, с помощта на отпора на Крум Зарков от Българска социалистическа партия, който е за машинно гласоподаване. Той, за разлика от Българска социалистическа партия, не е променял позицията си по тематиката.
Проблемът за партиите отвън коалиция " хартиена бюлетина " е, че не е ясно дали " Възраждане " ще резервира до дъно позицията си в интерес на машинния избор. Засега партията твърди, че няма причина за смяна на мнението ѝ.
В реалност обаче такава има. На 7 юли " Възраждане " внесе свои промени в Изборния кодекс, които плануват партиите в Народното събрание, които нямат свои представители в ЦИК, да получат такива. Тяхното предложение е " пакетирано " с тези на Българска социалистическа партия и ГЕРБ за връщане на хартиената бюлетина, което разрешава с партията на Костадин Костадинов да се договаря – те да поддържат хартията и в подмяна да получи поддръжка за техния законопроект. Засега обаче наподобява, че даже да е имало опити да сходна сделка, те не са били сполучливи, тъй като групировката твърди, че стои твърдо на позициите си.
Така без значение какъв брой живот остава на 47-ото Народно заседание, какво, какъв брой и дали ще се прокара, зависи от ръководещите, само че и от опозицията. И едните, и другите имат интерес от пробутване на дадени ремонти, само че болшинство към тях все по този начин няма. Заради това не е изключено Народното събрание да завърши работа и допустимо най-скоро. А наподобява идващото съответствие на партиите в Народното събрание няма да се разграничава фрапантно от настоящето. И тук поражда въпросът какъв брой би бил животът на 48-ото Народно заседание и какво би приключил той, в случай че се стигне до нови избори.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ