Скандалът в Австрия спаси Европа от националистите
Българите в чужбина към този момент гледат към родината поради растящите благоприятни условия за реализация
Милен Керемедчиев, някогашен заместник-министър на външните работи и на стопанската система.
– Господин Керемидчиев, ще влязат ли доста крайнодесни партии в новия Европарламент и с какво болшинство биха разполагали?
– Ако ми бяха задали този въпрос преди десетина дни, отговорът ми щеше да бъде по-категоричен за едно огромно повишаване на крайните националисти и популисти от всички европейски страни. За наслада на съществуващите огромни обединения в Европарламента, този скандал с австрийската Партия на свободата и Хайнц-Кристиян Щрахе, в действителност се разпростря отвън рамките на Австрия и засегна доста мощно всички тези придвижвания. Така че, в случай че в този момент погледнем картината, упованията на крайните националисти са да бъдат трета политическа мощ след ЕНП и социалистите, само че влизането в Народното събрание ще е една от успехите им. Много по-важно в действителност е тяхното обединяване. Тъй като ние видяхме, че срещата на Матео Салвини /италиански вицепремиер и водач на крайнодясната партия „ Лига “-б.р./ в Милано с представителите на огромните националистически обединения не докара до едно трайно, огромно обединяване, което той се надява да реализира на изборите на 26 май. Въпреки че участваха видни лица, като Геерт Вилдерс, Марин Льо Пен, не се видяха доста представители на източноевропейските страни (от българска страна участва Веселин Марешки – б.р.). Например Виктор Орбан не участва, което е показателно, че той може би ще се опита към момента да балансира позицията на своята партия в ЕНП, макар замразеното участие. В момента по-важният въпрос е до каква степен тези крайни националисти и популисти биха съумели да се обединят в Европарламента. Защото в случай че те в действителност съумеят да се обединят с партията Брекзит на Найджъл Фарадж, която се чака да бъде най-голямата политическа мощ, излъчена от Англия в Екологичен потенциал, тогава Европа би била в действителност доста по-различна.
- Какво ще се случи при вероятно обединяване на крайнодесните?
- Тогава изникват опасенията, че Еврокомисията и Европарламентът ще бъдат доста по-вторачени във вътрешнополитическите си проблеми, в сравнение с да затвърдят или да върнат позицията на Европейски Съюз като международна икономическа и политическа мощ. Тези кавги през последните години, това разделяне, освен Изток-Запад, само че и Север-Юг, в действителност отслаби Европейски Съюз и даде опция на мощните играчи на деня – дали това е китайският президент Си Дзинпин или съветският президент Путин, или американският президент Тръмп - да постановат разпоредбите на международната политика. Така че за първи път имаме евроизбори, които са съдбовни за бъдещето на Европейски Съюз и за метода, по който той ще съществува.
- Има ли заплаха от разпад на Европейски Съюз?
- За момента никой не приказва за провал и за завършек на съюза. Това не го желае нито една от дори най-крайните националистически обединения, които ще влязат в Европарламента.
– Не единствено у нас, само че и в Европа хората се поддават на популистките внушения. Защо? Само бежанците ли са факторът, който ги подтиква?
– Предимно това. Когато преди три години Ангела Меркел произнесе тези три съдбоносни думи: „ Ще се оправим ”, Европа беше залята от миграция, и то незаконна. Това разтресе целия Европейски Съюз и докара до възхода на всички тези страхове, които имат хората от Гърция до Швеция. Така че страхът от миграция несъмнено дава мощ на тези партии, тъй като стопански Европа стои доста добре. За предходната година Брутният вътрешен продукт на страните членки е повишен до близо 15,5 трилиона евро. Това слага Европа в ролята на голям стопански исполин, който не може да бъде подценяван и заобикалян. Въпреки че европейските жители живеят по-добре, страхът от миграция, страхът за опазване на работните места, от тази миграция вътре в Европейски Съюз,също налива вода в мелничката на националистите. Получава се цялост от всички тези детайли, които дават мощ на крайния шовинизъм.
– Като приказваме за боязън, имате ли усещане по какъв начин нашите съграждани, които живеят в страни от Европейски Съюз, реагират на тези крайнодесни послания? Дали у тях не се заражда също боязън?
– Интересно е, че от ден на ден млади експерти се връщат у нас. Първо, те виждат опция за реализация в България, доста по-голяма, в сравнение с преди. И второ, методът, по който примерно във Англия започнаха да се отнасят към чужденците - това беше забелязано незабавно след решението за Брекзит, тази експанзия дори към тях, оказва своето въздействие. Общата настройка на българите в чужбина е по-скоро на все по-голям интерес към връщане в родината и аз съм сигурен, че ще виждаме от ден на ден млади българи, които ще помислят за връщане. Да не забравяме и положителния капиталов климат в България – аутсорсинг фирмите, колцентровете. Има пренасяне дори от централноевропейски страни – Унгария и Словакия, към България, което значи работа освен за наши, само че и за непознати експерти. Това демонстрира, че има и трудова миграция към България, което не се забелязваше през последните години.
Милен Керемедчиев, някогашен заместник-министър на външните работи и на стопанската система.
– Господин Керемидчиев, ще влязат ли доста крайнодесни партии в новия Европарламент и с какво болшинство биха разполагали?
– Ако ми бяха задали този въпрос преди десетина дни, отговорът ми щеше да бъде по-категоричен за едно огромно повишаване на крайните националисти и популисти от всички европейски страни. За наслада на съществуващите огромни обединения в Европарламента, този скандал с австрийската Партия на свободата и Хайнц-Кристиян Щрахе, в действителност се разпростря отвън рамките на Австрия и засегна доста мощно всички тези придвижвания. Така че, в случай че в този момент погледнем картината, упованията на крайните националисти са да бъдат трета политическа мощ след ЕНП и социалистите, само че влизането в Народното събрание ще е една от успехите им. Много по-важно в действителност е тяхното обединяване. Тъй като ние видяхме, че срещата на Матео Салвини /италиански вицепремиер и водач на крайнодясната партия „ Лига “-б.р./ в Милано с представителите на огромните националистически обединения не докара до едно трайно, огромно обединяване, което той се надява да реализира на изборите на 26 май. Въпреки че участваха видни лица, като Геерт Вилдерс, Марин Льо Пен, не се видяха доста представители на източноевропейските страни (от българска страна участва Веселин Марешки – б.р.). Например Виктор Орбан не участва, което е показателно, че той може би ще се опита към момента да балансира позицията на своята партия в ЕНП, макар замразеното участие. В момента по-важният въпрос е до каква степен тези крайни националисти и популисти биха съумели да се обединят в Европарламента. Защото в случай че те в действителност съумеят да се обединят с партията Брекзит на Найджъл Фарадж, която се чака да бъде най-голямата политическа мощ, излъчена от Англия в Екологичен потенциал, тогава Европа би била в действителност доста по-различна.
- Какво ще се случи при вероятно обединяване на крайнодесните?
- Тогава изникват опасенията, че Еврокомисията и Европарламентът ще бъдат доста по-вторачени във вътрешнополитическите си проблеми, в сравнение с да затвърдят или да върнат позицията на Европейски Съюз като международна икономическа и политическа мощ. Тези кавги през последните години, това разделяне, освен Изток-Запад, само че и Север-Юг, в действителност отслаби Европейски Съюз и даде опция на мощните играчи на деня – дали това е китайският президент Си Дзинпин или съветският президент Путин, или американският президент Тръмп - да постановат разпоредбите на международната политика. Така че за първи път имаме евроизбори, които са съдбовни за бъдещето на Европейски Съюз и за метода, по който той ще съществува.
- Има ли заплаха от разпад на Европейски Съюз?
- За момента никой не приказва за провал и за завършек на съюза. Това не го желае нито една от дори най-крайните националистически обединения, които ще влязат в Европарламента.
– Не единствено у нас, само че и в Европа хората се поддават на популистките внушения. Защо? Само бежанците ли са факторът, който ги подтиква?
– Предимно това. Когато преди три години Ангела Меркел произнесе тези три съдбоносни думи: „ Ще се оправим ”, Европа беше залята от миграция, и то незаконна. Това разтресе целия Европейски Съюз и докара до възхода на всички тези страхове, които имат хората от Гърция до Швеция. Така че страхът от миграция несъмнено дава мощ на тези партии, тъй като стопански Европа стои доста добре. За предходната година Брутният вътрешен продукт на страните членки е повишен до близо 15,5 трилиона евро. Това слага Европа в ролята на голям стопански исполин, който не може да бъде подценяван и заобикалян. Въпреки че европейските жители живеят по-добре, страхът от миграция, страхът за опазване на работните места, от тази миграция вътре в Европейски Съюз,също налива вода в мелничката на националистите. Получава се цялост от всички тези детайли, които дават мощ на крайния шовинизъм.
– Като приказваме за боязън, имате ли усещане по какъв начин нашите съграждани, които живеят в страни от Европейски Съюз, реагират на тези крайнодесни послания? Дали у тях не се заражда също боязън?
– Интересно е, че от ден на ден млади експерти се връщат у нас. Първо, те виждат опция за реализация в България, доста по-голяма, в сравнение с преди. И второ, методът, по който примерно във Англия започнаха да се отнасят към чужденците - това беше забелязано незабавно след решението за Брекзит, тази експанзия дори към тях, оказва своето въздействие. Общата настройка на българите в чужбина е по-скоро на все по-голям интерес към връщане в родината и аз съм сигурен, че ще виждаме от ден на ден млади българи, които ще помислят за връщане. Да не забравяме и положителния капиталов климат в България – аутсорсинг фирмите, колцентровете. Има пренасяне дори от централноевропейски страни – Унгария и Словакия, към България, което значи работа освен за наши, само че и за непознати експерти. Това демонстрира, че има и трудова миграция към България, което не се забелязваше през последните години.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ