Българите открай време сме чувствителни към това в какви жилища

Българите от много време сме чувствителни към това в какви жилища се ширят министрите, депутатите и партийните водачи. Гнева на народа по заможен проблем усетил през 60-те години на предишния век даже и самият Тодор Живков. Комунистическият водач обаче бързо съумял да тушира напрежението.

През 1961 година дъщерята на Тато Людмила Живкова пристанала с цивилен брак на избраника си Любомир Стойчев. Сватбата на Червената принцеса била двойна. С наследницата на генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия се омъжила и братовчедка й – булките съчетали празненствата си, четем в „ Уикенд ”.

След формалната гала младоженците събрали околните си в ресторант „ Ракета ” в парка „ Заимов ”. Тодор Живков непрекъснато подвиквал „ Горчиво! ” на влюбените, а на няколко пъти се хванал и на хорото.

Като предходна еуфорията от венчавката, новосформираното сем. Стойчеви се нанесло в независим апартамент на столичната ул. „ Оборище ”. В същата кооперация живеели и Тато (с жена си Мара Малеева, сина си Владимир, майка си Маруца и татко си Христо – б. р.), Станко Тодоров, Живко Живков, Райко Дамянов, Григор Стоичков, военачалник Попов.

В прилежащи блокове пък били Лалю Ганчев, Лъчезар Аврамов, Иван Абаджиев, Пеко Таков и Пенчо Кубадински. Заради скупчването на толкоз големци на едно място, улицата край Докторската градина била съобразително прекръстена от народа на „ Тодорище ”.

„ Охраната на постройката се състоеше от един полицай, който стоеше във входа към улицата. Имаше обаче вход и от задната част, където бяха и гаражите. При сегашната реалност още през първата нощ щяха да ни изнесат дружно с креватите! Моите плахи опити да получим единодушието на родителите на Мила да живеем на друго място нямаха триумф. Жилището ни беше независимо, двустайно, с хол и кухня и се намираше на същия етаж с това на Живкови ”, разказваше приживе първият мъж на Червената принцеса.

Людмила и инженерът останали в независимия си апартамент до 8 декември 1962 година На студентския празник Живков се срещнал с представители на академичната юноша и те му потърсили сметка за какво щерка му населява ведомствени 100 кв. м. Въпросът сконфузил Първия, развалил му настроението и на идната вечер той събрал околните си на фамилен съвет.

„ Любезно, само че безапелационно, той предложи да се пренесем при тях и да освободим досегашния си апартамент. След къси вътрешни преустройства се преместихме. Вече разполагахме единствено със независима спалня и тоалетни пространства, а кухнята и столовата ползвахме дружно с останалите членове на семейството. Големият хол в началото е бил очакван и обзаведен и за публични мотиви на Тодор Живков и Мара Малеева.

Сега беше разграничен на две елементи с портал и огромна остъклена, двойна, плъзгаща се врата. По-малката част ползвахме ние, а при избрани мотиви, след координиране с родителското тяло – и двете елементи. Откровено казано, това свиване доста не ни смущаваше. Така имахме опция по-често да се срещаме с значими особи, посещаващи родителското тяло – най-често актьора Стефан Гецов, писателя партизанин Веселин Андреев, „ заешкия военачалник “ Христо Русков ”, откровеничеше инж. Стойчев преди гибелта да го отнеме от околните му.

По соца социалистическите величия разполагаха с доста повече разкош от елементарните жители, само че малко на брой от върхушката си позволяваха да имат по няколко жилището. Нещо повече, имаше държавни ръководители, които бяха изцяло безимотни.

Когато умрял на Витоша през декември 1971 година, министърът на външните работи Иван Башев оставил в завещание единствено картини и книги. Жилище – не. Домът, който обитавали с жена му Софка и щерка им, бил чартърен.

„ Баща ми беше почитател на Толстой в отношението си към недвижимите парцели. Той по този начин и не пожела да купи нито апартамент, нито вила, нито даже нещо движимо – автомобил. Защото страната предоставяла всичко. Чак след гибелта му майка ми, по-прагматична, с огромен напън нагоди нужната сума от нищожните му спестявания и всякакви заеми, плюс помощ от Централен комитет, за жилището, в който аз пребивавам и в този момент ”, разясняваше приживе поетесата Миряна Башева.

Реклама

В ранните години на управническата си кариера и Григор Стоичков нямал личен дом в София. Живеел на квартира в Коньовица с жена си и двамата си пораснали синове –  в тясно апартаментче, състоящо се от стая, кухня и хол. Не сложил въпроса за собствен дом и когато станал първи секретар на Окръжния комитет. Председателят на Народния съвет Никола Матев обаче споделил на Живков за жилищния му проблем и Тато учудено възкликнал: „ Защо не ми се оплакал?! ”. След което разпоредил да се откри решение в къси периоди.

„ Звънна ми Гръбчев, тогава шеф на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, и ме попита: „ Имаш ли време да дойда за малко при теб? ” Видяхме се и ми сподели: „ Имам предписание да те заведа да огледаш апартамент на ул. „ Оборище ”. ” Отидохме. Видях един голям апартамент. Попитах: „ Кой ще живее тук? ” „ Тодор Живков, Станко Тодоров, Живко Живков… ”, стартира да ми се изрежда. Като чух, отсякох: „ Аз съм дотук! Ще си пребивавам на остарялото място, тук не искам! Сега ще се обадя на другаря Живков и ще му кажа, че не го желая това жилище! ”. Гръбчев се възмути: „ Как може такова нещо?! Вместо да се обадиш и да благодариш! ”.

Малко по-късно набрах Живков. „ Много благодаря за вниманието, което тука… ” „ Харесва ли ти? ”, прекъсна ме той. „ Харесва ми, но… ” Живков отново ме прекъсна: „ Щом ти харесва, със здраве да си го ползваш ”. И ми затвори телефона. Свързах се с Гръбчев и му обясних, че не съм съумял да кажа на Първия, каквото съм считал. Началникът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ме посъветва: „ Престани, повторно не ми се обаждай за това! Ще стане скандал! ”, редеше мемоари Стоичков в залеза на дните си.

Когато всички големци се нанесли във ВИП блока, Тато ги поканил у дома. Почерпил ги и рекъл: „ Трябва да живеем като комшии! Съседите са за това – сол да си поискаш. Ще се редуваме – през днешния ден на посетители при мен, на следващия ден – при различен! ”.

„ Живков не беше отегчителен човек. Но не пиеше, за разлика от нас. На него му се сипваше една чаша алено вино, оставяше му се и газирана вода. Той отпиваше от виното и си доливаше сода. Така цяла вечер си караше най-вече на вода, до момента в който ние пиехме и уиски, и водка… Първия доста обичаше вицовете и даже от време на време ги разказваше.

Случвало се е дори да попита: „ Абе, какъв нов анекдот има за мен? ”. Всички анекдоти, които излизаха за него, ги знаеше и доста се смееше с тях. Весел човек беше, умееше да разчупва компанията ”, разправял е за дългогодишния си шеф комунистът от Горна Малина.

Той завърши живота си през лятото на 2016-а в уютна къща в „ Бояна ”, която през днешния ден е благосъстоятелност на децата на естрадната легенда Йорданка Христова. Въпросното жилище му беше единственото – когато се сдобил с него, Григор върнал на страната просторния апартамент на улица „ Тодорище ”.

Личната си резиденция в полите на Витоша някогашният вицепремиер, министър и кандидат-член на Политбюро съградил преди време напълно със лични спестявания и заеми, които след това върнал до последната стотинка. Затова и приживе доста се възмущаваше, че във ежедневник през 2007-а излязла публикация с лъжи по негов адрес.

В материала, озаглавен „ Държавата строи вили на велможи ” се твърдяло, че е ощетил хазната с 47 319 лева посредством къщата си. Според създателя домът коствал 83 271 лева, а Стоичков платил на държавната компания изпълнителка единствено 35 952 лева „ Тези данни освен не са правилни, само че е казана една подсъдна неистина. Каква е истината? По документите строително-монтажните работи възлизаха на 45 760 лева Фактически бе осъществена работа за 47 198 лева

Тази сума бе навреме преведена през 1979 година на Строително ръководство на №2 и Монтажно-инсталационното ръководство на Държавно стопанско обединение „ Софстрой ”. Това се удостоверява от наличните документи. Обзавеждането е настрана, тъй като е доставено от разнообразни организации и магазини, за което също има цялостна документи ”, ядосваше се приживе бай Григор.

Заради публикацията, набеждаваща го за дебитор, той изискал от „ Труд ” право на отговор. До редакцията на всекидневника изпратил писмо, в което описал в детайли своята истина. Вестникът обаче не разгласил опровержението му.

Подобно на Григор Стоичков, със лични средства вдигнал къща и Пенчо Кубадински. Маститият болшевик от село Лозница даже си плащал за градежа по повишени цени. „ Строеше по икономически метод и вилата му е надалеч по-малка от тия на сътрудниците му. Работиха му майстори от родния завършек на брачната половинка му и те споделяха, че в случай че има да се оплачат от нещо, то е от преяждане ”, безапелационен е Ачо Бекяров –  дълготраен деец от Управление „ Безопасност и защита ”.