Как бай Ганчо задигна трупа на Чаплин
Българин забъркан в " Кражбата на века " в Швейцария Нашенецът избягал с мотоциклет в Лозана по време на комунизма
" Много ми се харесват нашите момчета - сподели ми бай Ганьо, като изгледа играещите. - Маладци! Има сред тях таквиз сербез, че на професорите пей дават! "
Близо век откакто Алеко Константинов написа тези думи в " Бай Ганьо в Швейцария " един адаш и съотечественик на най-популярния му персонаж се оказва основен воин в закононарушение, което медиите разказват като " Кражбата на века " в Алпийската страна.
В нощта на 1-и против 2-и март 1978 година 38-годишният тогава българин Ганчо Ганев и 24-годишният поляк Роман Вардас разкопават гроба на умрелия два месеца по-рано именит артист Чарли Чаплин в швейцарското село КорсиесюрВевеи отмъкват ковчега с тялото му. Новината получава международен отзив. В тихото селце край Женевското езеро, близо до Лугано, се изсипват към 50 публицисти от целия свят. По първите страници на вестниците се появяват фотоси на празния гроб на великия комедиант.
Появяват се какви ли не версии. Според някои оскверняването на гроба на огромния артист е дело на неонацисти, отмъщаващи си посмъртно на Чаплин поради популярната му роля във " Великия деспот ", където осмива Фюрера. Има версия, че пъкленият проект е дело на антисемити, тъй като се твърди, че Чаплин имал еврейска жилка. Някои даже свързват случая с похищението и последвалото убийствио на екпремиера на прилежаща Италия Алдо Моро от комунистическата терористична организация " Червени бригади ".
Искат 1,5 млн. франка откуп
Истината се оказва много по-прозаична. Крадците скоро се свързват със фамилията на Чарли Чаплин и желаят паричен откуп, с цел да върнат ковчега с тялото му на артиста. Посочената от тях сума е 1,5 млн. швейцарски франка, която след това понижават.
Вдовицата на артиста Уна О`Нийл Чаплин обаче е строг. Тя няма желание да заплаща, какъвто и да било откуп, нито даже да договаря с крадците. Твърди се, че в отговор на изнудването по-малдата с цели 36 години от фамозния си брачен партньор Уна изрича популярната фраза " Никойнеможедамиговърнежив. Акоискамдаговидя, щеотиданакино ".
Впоследствие обаче полицията я убеждава въпреки всичко да се съгласи на договаряния с крадците, с цел да може те да бъдат разкрити. Десетилетия по-късно излиза автобиографията на Уна О`НийлЧаплин, част от която " Стандарт " разгласява през лятото на 2000 година В книгата си вдовицата споделя за кражбата на ковчега и разказва по какъв начин се пазари с похитителите за откуп. Тя показва и имената им - Ганчо Ганев и Роман Вардас.
Полицай дебне до всяка телефонна кабинка
Семейство Чаплин желае доказателство от апашите, че ковчегът с тялото е у тях. Те им пращат фотография, което дава диря на проверяващите. Започва огромна акция по залавянето на похитителите. Те поддържат връзка със фамилията на Чаплин от улични телефони. Затова управляващите слага по един граждански служител на реда до всяка телефонна кабинка в Лозана и дебнат кой се обажда в уречения за договаряния час.
Така залавят и поляка Роман Варгас, който се смята, че е мозъкът на пъкления проект, а Ганчо е негов помощник. Затова и Варгас получава по-сурова присъда - 4 години затвор, до момента в който нашенецът се разминава с две години условно. Благоприятно за Ганчо събитие пред съда е, че по това време е женен за швейцарска здравна сестра, която в него миг е и бременна.
Как Кунчо се показва за Ганчо
" Кражбата на века " от 1978 година в Швейцария е отразена едва в тогавашната българска преса и е съвсем забравена в идващото десетилетие. След Десети ноември обаче вестниците още веднъж я напомнят. През 1992 година излиза ефектен материал с мъж от Асеновград на име Кунчо Кунчев, който е живял дълги години в заточение в Западна Европа и " признава " пред публицисти, че преди време той е изровил ковчега с тялото на Чарли Чаплин. Българска национална телевизия даже прави
50-минутен филм за него " Човекът, който открадна Чаплин ", в който споделя за случая от 1978 година Филмът обаче приключва с отворен край - прочетено е известие от външното министерство на Швейцария, в което се прецизира, че човек с име Кунчо Кунчев не е съден във връзка със случая с разравянето на гроба на Чаплин.
Христо Чашката споделя истината
По-късно публицистите Иван Бакалов и Цветан Гемишев разкриват, че " същинският Ганчо " е различен. За това споделя пред тях варненецът ХристоИванов-Чашката. Той е лежал в пандиза у нас с Ганчо Ганев - Бургията от Девня. Ганчо бил съден за дребни обири от завода, в който работил, както и за опит незаконно да напусне страната.
Впоследствие Христо Чашката и Ганчо Бургията вземат решение дружно да бягат от България. С мотоциклет прекосяват границата с Югославия, а по-късно отиват в Италия, където са настанени в лагер за бежанци. Оттам още веднъж бягат и се откриват в Лозана, Швейцария. Там Ганчо се дами за здравна сестра. Първо работи, каквото откри. Докато работи като автомоньор се среща с поляка Роман, с който възнамеряват кражбата на ковчега на Чаплин.
Години по-късно Ганчо е открит от български, само че не желае да споделя за кражбата. Описва обаче живота си в заточение.
" Обяснявашекак в първитегодини в Лозана работелчерна работа - стоварвалвъглищапокъщите, каксеизпотявал в студа и рискувалдасеразболее. А за Чаплин споменанещо в смисълкакживеел в охолствокатобогатчовек, ималмногожени, ненебилпомогнал с нищонабедните... ", пишат Иван Бакалов и Цветан Гемишев в своя обява в e-vestnik.
Освен това, аз идвах от България, а там доста се крадеше, споделя още Ганчо.
Десетилетия по-късно обаче той води напълно редовен живот в Швейцария.
" Много ми се харесват нашите момчета - сподели ми бай Ганьо, като изгледа играещите. - Маладци! Има сред тях таквиз сербез, че на професорите пей дават! "
Близо век откакто Алеко Константинов написа тези думи в " Бай Ганьо в Швейцария " един адаш и съотечественик на най-популярния му персонаж се оказва основен воин в закононарушение, което медиите разказват като " Кражбата на века " в Алпийската страна.
В нощта на 1-и против 2-и март 1978 година 38-годишният тогава българин Ганчо Ганев и 24-годишният поляк Роман Вардас разкопават гроба на умрелия два месеца по-рано именит артист Чарли Чаплин в швейцарското село КорсиесюрВевеи отмъкват ковчега с тялото му. Новината получава международен отзив. В тихото селце край Женевското езеро, близо до Лугано, се изсипват към 50 публицисти от целия свят. По първите страници на вестниците се появяват фотоси на празния гроб на великия комедиант. Появяват се какви ли не версии. Според някои оскверняването на гроба на огромния артист е дело на неонацисти, отмъщаващи си посмъртно на Чаплин поради популярната му роля във " Великия деспот ", където осмива Фюрера. Има версия, че пъкленият проект е дело на антисемити, тъй като се твърди, че Чаплин имал еврейска жилка. Някои даже свързват случая с похищението и последвалото убийствио на екпремиера на прилежаща Италия Алдо Моро от комунистическата терористична организация " Червени бригади ".
Искат 1,5 млн. франка откуп
Истината се оказва много по-прозаична. Крадците скоро се свързват със фамилията на Чарли Чаплин и желаят паричен откуп, с цел да върнат ковчега с тялото му на артиста. Посочената от тях сума е 1,5 млн. швейцарски франка, която след това понижават. Вдовицата на артиста Уна О`Нийл Чаплин обаче е строг. Тя няма желание да заплаща, какъвто и да било откуп, нито даже да договаря с крадците. Твърди се, че в отговор на изнудването по-малдата с цели 36 години от фамозния си брачен партньор Уна изрича популярната фраза " Никойнеможедамиговърнежив. Акоискамдаговидя, щеотиданакино ".
Впоследствие обаче полицията я убеждава въпреки всичко да се съгласи на договаряния с крадците, с цел да може те да бъдат разкрити. Десетилетия по-късно излиза автобиографията на Уна О`НийлЧаплин, част от която " Стандарт " разгласява през лятото на 2000 година В книгата си вдовицата споделя за кражбата на ковчега и разказва по какъв начин се пазари с похитителите за откуп. Тя показва и имената им - Ганчо Ганев и Роман Вардас.
Полицай дебне до всяка телефонна кабинка
Семейство Чаплин желае доказателство от апашите, че ковчегът с тялото е у тях. Те им пращат фотография, което дава диря на проверяващите. Започва огромна акция по залавянето на похитителите. Те поддържат връзка със фамилията на Чаплин от улични телефони. Затова управляващите слага по един граждански служител на реда до всяка телефонна кабинка в Лозана и дебнат кой се обажда в уречения за договаряния час.
Така залавят и поляка Роман Варгас, който се смята, че е мозъкът на пъкления проект, а Ганчо е негов помощник. Затова и Варгас получава по-сурова присъда - 4 години затвор, до момента в който нашенецът се разминава с две години условно. Благоприятно за Ганчо събитие пред съда е, че по това време е женен за швейцарска здравна сестра, която в него миг е и бременна.
Как Кунчо се показва за Ганчо
" Кражбата на века " от 1978 година в Швейцария е отразена едва в тогавашната българска преса и е съвсем забравена в идващото десетилетие. След Десети ноември обаче вестниците още веднъж я напомнят. През 1992 година излиза ефектен материал с мъж от Асеновград на име Кунчо Кунчев, който е живял дълги години в заточение в Западна Европа и " признава " пред публицисти, че преди време той е изровил ковчега с тялото на Чарли Чаплин. Българска национална телевизия даже прави
50-минутен филм за него " Човекът, който открадна Чаплин ", в който споделя за случая от 1978 година Филмът обаче приключва с отворен край - прочетено е известие от външното министерство на Швейцария, в което се прецизира, че човек с име Кунчо Кунчев не е съден във връзка със случая с разравянето на гроба на Чаплин. Христо Чашката споделя истината
По-късно публицистите Иван Бакалов и Цветан Гемишев разкриват, че " същинският Ганчо " е различен. За това споделя пред тях варненецът ХристоИванов-Чашката. Той е лежал в пандиза у нас с Ганчо Ганев - Бургията от Девня. Ганчо бил съден за дребни обири от завода, в който работил, както и за опит незаконно да напусне страната.
Впоследствие Христо Чашката и Ганчо Бургията вземат решение дружно да бягат от България. С мотоциклет прекосяват границата с Югославия, а по-късно отиват в Италия, където са настанени в лагер за бежанци. Оттам още веднъж бягат и се откриват в Лозана, Швейцария. Там Ганчо се дами за здравна сестра. Първо работи, каквото откри. Докато работи като автомоньор се среща с поляка Роман, с който възнамеряват кражбата на ковчега на Чаплин.
Години по-късно Ганчо е открит от български, само че не желае да споделя за кражбата. Описва обаче живота си в заточение.
" Обяснявашекак в първитегодини в Лозана работелчерна работа - стоварвалвъглищапокъщите, каксеизпотявал в студа и рискувалдасеразболее. А за Чаплин споменанещо в смисълкакживеел в охолствокатобогатчовек, ималмногожени, ненебилпомогнал с нищонабедните... ", пишат Иван Бакалов и Цветан Гемишев в своя обява в e-vestnik.
Освен това, аз идвах от България, а там доста се крадеше, споделя още Ганчо.
Десетилетия по-късно обаче той води напълно редовен живот в Швейцария.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ